№ 54
гр. гр.Н., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:В.Вл.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело
№ 20242150200101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Т. С., срещу наказателно постановление №
68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 162, ал.
1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1,
т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, развива подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Акцентира се върху посочването в текста на
НП на две отделни нарушени норми. Обръща се внимание, че липсва посочване на период, в който
е извършено нарушението. Излагат се доводи, че уведомленията се подават за определени обекти,
сред които не е посочено строителството на огради. С тези доводи от съда се иска НП да бъде
отменено. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган - директора на РИОСВ Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност
на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.08.2023г. от служители в РИОСВ (отдел „Атмосферен въздух, вредни физични
фактори, води, опасни вещества и КПКЗ“), сред които св. Х. – главен експерт „Опазване на
водите“, била извършена проверка на поземлен имот с идентификатор 27454.23.82 и поземлен
имот с идентификатор ******* по КККР на с. Е., община Н.. За резултатите от проверката бил
съставен констативен протокол № 024098/К-8-54/11.08.2023г. (на л. 11 – л. 12 от делото). По
1
отношение на имот с идентификатор 27454.23.82 било установено, че е собственост (по силата на
нотариален акт от 04.12.2018г.) на Д. Т. С.. Проверяващите констатирали на място в имота (по
източната му граница) изграждането на плътна масивна бетонова стена/ограда (без отвори) с
дължина 16-17 метра и надземна част с височина около 1,20 метра, която била надградена с
метален тръбно-решетъчен парапет по цялата й дължина. При тези констатации св. Х. съставила
АУАН № 68 от 14.08.2023г. за извършено нарушение от жалбоподателя на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81,
ал. 1, т. 2 от ЗООС. Фактически нарушението било описано като липса на проведена процедура с
издаден краен административен акт от компетентен орган по реда на глава VI от ЗООС и чл. 31 от
Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). От жалбоподателя било отправено предложение за
сключване на споразумение по чл. 58 „г“ от ЗАНН, но същото не било прието от наказващия орган
и въз основа на АУАН било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 68 от 14.08.2023г., становище
по АУАН, предложение за сключване на споразумение, констативен протокол № 024098/К-8-
54/11.08.2023г., решение № БС-105-П от 18.12.2018г. на директора на РИОСВ). Установената по
делото фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя Х., като не се
оспорва от жалбоподателя. Възраженията му касаят допуснати съществени нарушения в хода на
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Видно от текста на АУАН и НП, описаните в тях факти, касаещи вмененото на
жалбоподателя нарушение, се свеждат до следното: реализиране в собствения на жалбоподателя
имот на строителство (плътна масивна бетонова стена/ограда (без отвори) с дължина 16-17 метра и
надземна част с височина около 1,20 метра, която била надградена с метален тръбно-решетъчен
парапет по цялата й дължина), без проведена процедура с издаден краен административен акт от
компетентния орган по реда на глава VI от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Цитирани са и нарушените
разпоредби – чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗООС
възложителят на инвестиционно предложение информира писмено компетентния орган и обявява
своето предложение на интернет страницата си, ако има такава, и чрез средствата за масово
осведомяване или по друг подходящ начин. По арг. от пар. 1, т. 17 от ДР на ЗООС
„Инвестиционно предложение“ може да бъде предложение за извършване на строителни работи. С
оглед систематичното място на чл. 95, ал. 1 от ЗООС обаче (в рамките на глава VI от ЗООС, както
е цитирано и в текста на АУАН и НП) задължението за информиране на компетентния орган от
възложителя на инвестиционно предложение възниква в посочените в тази глава хипотези. В
случая е препратено към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, според която норма оценка на въздействието
върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и
2
технологии съгласно приложения № 1 и 2. Т.е. самата норма на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС също е
препращаща – към приложения № 1 и 2 от ЗООС. От своя страна приложение № 1 е прието на
основание чл. 92, т. 1 от ЗООС, а приложение № 2 – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС.
Следователно е налице още едно препращане – към чл. 92, т. 1 и чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС.
Текстът на чл. 92, т. 1 от ЗООС предвижда задължително извършване на оценка на въздействието
върху околната среда, а този на чл. 93, ал. 1 от ЗООС – преценка за необходимост от такава
проверка. Налага се извод, че направеното в текста на АУАН и НП препращане към конкретни
нарушени норми е недостатъчно за пълно описание на нарушението. Нещо повече – нарушението е
непълно описано и от към факти. Както се посочи задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗООС може да
възникне в хипотезите на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, но само във връзка с конкретен от цитираните
текстове (чл. 92, т. 1 и чл. 93, ал. 1 от ЗООС) и обвързването му с конкретен вид строителство от
изключително изчерпателно изброените в приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС. В тази
връзка наказващият орган е следвало да посочи дали констатираният строеж е изисквал
задължително извършване на оценка по смисъла на чл. 92, т. 1 от ЗООС и ако да – в коя от
хипотезите по приложение № 1 попада, респ. дали е изисквал необходимост от преценка за
извършването на проверка по чл. 93, ал. 1 от ЗООС и ако да – в коя от хипотезите по приложение
№ 2 попада. В текста на АУАН и НП тези обстоятелства не са посочени нито в текстов вид – като
описание на факти и обстоятелства, нито чрез препращане към посочените разпоредби и
съответните приложения. Следва да се обърне внимание, че приложение № 1 са налични 25
отделни подточки (част от които със свои подточки), а в приложение № 2 – 12 отделни подточки,
всяка от които с множество свои подточки. Липсата на обвързване на установените факти с
конкретен вид строителство по смисъла на чл. 92, т. 1 от ЗООС или чл. 93, ал. 1 от ЗООС (респ.
приложенията, към които се препраща в тези текстове) представлява изключително общо и
неконкретно описание на нарушение и на практика води до невъзможност за наказаното лице да
разбере какво точно нарушение му се вменява и представлява съществено нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Липсата на съответните факти, респ. препращане към приложимите норми, е
довела до съществено нарушение на процесуалните правила и по специално – на правото на
наказаното лице да разбере какво конкретно извършено нарушение му се вменява.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Нещо повече – начинът, по който е описано нарушението, води и до неговата несъставомерност.
Цитираните по-горе разпоредби налагат извод, че задължение по чл. 95, ал. 1 от ЗООС възниква за
физическо лице – собственик на недвижим имот, единствено в случаите, когато е необходимо да се
извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения (в
разглеждания случай – на извършеното строителство). Тези случаи са изчерпателно изброени в
текстовете на приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС и въпреки подробното изброяване,
сред посочените хипотези липсва такава, която да е свързана с изграждането на бетонова стена –
ограда. Следователно не е доказано да е извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, тъй като
посочената норма не обвързва всеки възможен строеж с изискване за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, а единствено строежите, изброени в приложение № 1 и 2 към
ЗООС. Сред тези строежи липсва такъв, който да отговаря на параметрите, констатирани от
проверяващите.
Всички изложени съображения водят до извод, че НП следва да бъде отменено като
издадено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
3
разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 32 от делото,
играещ ролята на разписка). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като от
адвоката са изложени множество доводи за допуснати нарушения (а както се установява от правна
страна – процесуални и материални нарушения действително са допуснати при издаване на НП).
Освен това заплатеното възнаграждение е близо до минимума по смисъла на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и при констатираната фактическа и правна сложност на делото липсват основания
да бъде намалявано допълнително. За разноски следва да бъде осъдена РИСОВ Бургас – арг. от чл.
2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с
което на жалбоподателя Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.Ч.“ № ***, на основание
чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр.
чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.
„Д.Ч.“ № ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата от 400 лв., представляваща направени
по делото разноски - възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4