Р Е Ш Е Н И Е № 94
гр. Сливен 13.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 57/2017 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител. /ЗДСл/
Образувано е по жалба от Г.С.Г., ЕГН ********** ***, чрез а. Н.П.К., подадена против Заповед № 313/10.02.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, при спазване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от Закона за държавния служител и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Г.С.Г., на длъжност „м. и.“ в Агенция „Митница“, Митница Бургас, с ранг ………….., като д. с. не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСл.
В жалбата си оспорващият твърди, че не е извършил визираното в мотивите на обжалваният административен акт дисциплинарно нарушение, както и че акта е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото му на защита. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от а. Н.К. ***, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от г. ю. А. М. и С. Й. н. отдел „Правен“, които оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендират разноски. Представени са писмени бележки, в които са изложени съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че наказващият орган е спазил процедурата по установяване и налагане на дисциплинарното наказание, и че оспорващият е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание.
Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Г.С.Г. е служител в Агенция „Митници“. Със заповед № 3109 от 20.03.2013 г. на основание чл. 15 и във връзка с чл. 12 от ЗДСл е назначен за д. с. на длъжността и. в Агенция „Митници“ в отдел „Митническо оформяне“, Специализирана администрация, Митница Бургас, Териториално митническо управление. Към датата на издаване на оспорената заповед е на длъжност „м. и.“ в Агенция „Митница“, Митница Бургас, с ранг …………….
С Докладна записка рег. № 32-320115/15.11.2016 г., началника на Митница Бургас, е изпратил на директора на Агенция „Митници" подадено уведомление от Г.Г., с което последният уведомява, че считано от 08.11.2016 г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер по Досъдебно производство (ДП) № 55/2015 г. по описа на Следствен отдел (СО) към Специализирана прокуратура (СП), пр.преписка № 534/2015 г. по описа на СП, като му е наложена мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 3 000.00 лева и забрана да напуска територията на РБ.
Във връзка с проведена на МП Лесово на 02.11.2016 г. операция, под ръководството на Специализираната прокуратура (СП), при която в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители, с писма, рег. № 32-320646/16.11.2016 г. и рег. № 32-327951/23.11.2016 г., е потърсено съдействие от Административния ръководител на СП за получаване на информация относно това срещу кои митнически служители от Митница Бургас са предприети действия в рамките на въпросната операция, има ли привлечени в качеството на обвиняеми и по кои текстове от НК, и какви мерки за неотклонение са взети спрямо тях. В отговор, с писма рег. № 32-327100/22.11.2016 г., рег. № 32-334027/29.11.2016 г. и рег. № 32-342908/07.12.2016 г. от СП е предоставена информация от която е видно, че по досъдебно производство ДП № 55/2015 г., пр. пр. № 534/2015 г. по описа на СП, са привлечени като обвиняеми петнадесет служители от Митница Бургас.
С Докладна записка с рег. № 32-348927/13.12.2016 г., относно изнесената в медиите информация и привличането на митнически служители като обвиняеми, ръководителят на Инспектората на Агенция „Митници" предлага на директора на Агенция „Митници" да се образува дисциплинарно производство срещу всеки от задържаните служители на Митница Бургас, в това число и срещу Г.С.Г..
В тази връзка директорът на Агенция "Митници" е наредил със заповед № ЗАМ-1249/32-349989 от 14.12.2016 г. на дисциплинарния съвет, назначен със заповед № ЗАМ-148/32-38287 от 11.02.2016 г. на директора на Агенция "Митници", да се образува дисциплинарно дело срещу петнадесет държавни служители, м. и. в агенцията, сред които и жалбоподателя, за извършените от тях дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, описани в докладна записка рег.№ 32-348927 от 13.12.2016 г. изготвена от ръководителя на Инспектората на Агенция "Митници".
На 22.12.2016 г. дисциплинарният съвет е провел заседание и е взел единодушно становище, че следва да бъдат събрани допълнителни данни за извършените от митническите служители дейния, с оглед всестранно, пълно и точно изясняване на обстоятелствата по образуваното дисциплинарно производство, като се изиска от СП допълнителна информация. С писмо рег. № 32-359722 от 23.12.2016 г. на основание чл. 96, ал.2 от ЗДСл е изискана допълнителна информация по случая от СП. В отговор на писмото Специализираната прокуратура е изпратила с опис от 18.01.2017 г., съдържащ 161 страници, писмени материали съдържащи се по ДП № 55/2015 г. за послужване.
На 24.01.2017 г. дисциплинарният съвет е провел второ заседание и след като се запознал с допълнителните материали, изпратени от СП е взел единодушно становище, че на митническите служители осъществили нарушения по чл. 89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл може да се наложи наказание по чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл. - "уволнение", включително и по отношение на жалбоподателя Г.Г.. /л.38-48 от делото/.
С докладна записка рег. № 32-21826 от 26.01.2017 г. от председателя на дисциплинарният съвет до директора на АМ са представени протоколите от проведените заседания на дисциплинарния съвет.
С писмо рег. № 32-26740 от 31.01.2017 г. на Централно митническо управление /ЦМУ/ Г.Г. е поканен да се запознае с материалите по преписка с рег. № 32-348927/13.12.2016 г. на ЦМУ, с докладна записка рег. № 32-21826/26.01.2017 г. и приложен към нея протокол по Дисциплинарно дело № 6/2016 г., да бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган и да представи писмени обяснения по смисъла на чл. 93, ал.1 от ЗДСл. На 02.02.2017 г. Г. се запознал с материалите по цитираната преписка, като е отразил това саморъчно и се подписал. На основание чл. 93. ал. 1 от ЗДСл, на 02.02.2017 г. е проведено изслушване на Г.Г. от директора на Агенция „Митници", което е удостоверено с Протокол № П-13 от 03.02.2017 г. на ЦМУ. На 03.02.2017 г. Г.Г. е представил писмени обяснения по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, рег. № 32-30988/03.02.2017 г. на ЦМУ.
На 10.02.2017 година, директорът на Агенция "Митници"- София е издал Заповед № 313/10.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "УВОЛНЕНИЕ" на д. с. Г.С.Г. – м. и. в Агенция Митници, Митница Бургас, с ранг …………. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел за установено, че в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г., като е участвал в организирана престъпна група, а именно - структурирано трайно сдружение на три и повече лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК, с участници още тринадесет митнически служители и други неустановени до момента лица, Г.Г. е нарушил разпоредбите на т.т.2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл. 17, ал.1, т.5 от Закона за митниците, чл. 2, ал.1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 28, ал.1 от ЗДСл., както и не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.т.V.28, VІІ.5, VІІ.6, VІІ.8 и VІІ.9 от длъжностната характеристика, връчена му на 02.09.2016 г. и т.т. V.14, VІІ.3 и VII.7 от длъжностната характеристика, връчена му на 04.05.2016 г. и т.т. VІІ.4 и VІІ.5 от длъжностната характеристика, връчена му на 17.09.2015 г., във вр. с чл. 21, ал.2 ЗДСл.
Като правно основание за издаване на заповедта се сочи нормата на чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и т.5 от същата разпоредба - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Оспорената заповед е връчена на Г.С.Г. на 10.02.2017 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на административния орган 16.02.2017г.
По делото са представени Заповед № ЗАМ-148/32-38287/11.02.2016 г. на Директора на АМ за назначаване на Дисциплинарен съвет, служебното досие на оспорващия, заповеди на директора на АМ на основание чл. 6, т. 7 и т. 16 от Устройствения правилник на АМ, относно определяне мястото на работа на служителите в Митница Бургас. В съдебното производство са събрани и свидетелски показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от директора на Агенция "Митници" - ЦМУ при МФ, който е орган по назначаването. Компетентността по налагане на всички дисциплинарни наказания по чл. 90, ал.1 ЗДСл съгласно чл. 92, ал.1 ЗДСл е на органа по назначаването с изключение на случаите по чл. 6, ал.2 и 3 ЗДСл. Негово е и овластяването по чл. 107, ал.1, т. 3 ЗДСл да прекрати едностранно без предизвестие служебното правоотношение, когато държавният служител е дисциплинарно уволнен. Следователно
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Настоящата съдебна инстанция намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т.2 и т.3 от АПК.
В конкретния случай е спазена процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл. 96 от ЗДСл. От директора на Агенция "Митници" е наредено на дисциплинарния съвет, образуване на дисциплинарно дело по отношение на петнадесетт митнически служители на Митница Бургас, между които и жалбоподателя, за извършените от тях нарушения по чл. 89, ал.1, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, като преди да наложи дисциплинарното наказание е съобразил становището на съвета /по арг. от чл. 96, ал.1от ЗДСл/. Съветът е взел своето решение с пълно мнозинство и го е представил на административно наказващия орган заедно с преписката по делото /чл. 96, ал.3 и 4 от ЗДСл/.
Спазени са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл. 94, ал.1 от ЗДСл.
В съответствие с правилото на чл. 93, ал.1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказанието на Г.Г. го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения.
В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал.1, т.4 ЗДСл обаче оспорената заповед не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано поведение на служителя, което е довело до нарушаване на нормите от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - чл. 2, ал.1, 3 и 5; чл. 5, ал.2; чл. 8, ал.1 и 2 и чл. 17, ал.1 и 2, което нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя.
Предвид изискването административния акт да бъде мотивиран, в случая е допуснато нарушение на нормата на чл. 91, ал.1 от ЗДСл, която визира критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него по последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност лична, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се наблюдава. В заповедта като процесната следва да се обоснове вида и размера на наложеното наказание, което не е сторено от дисциплинарно наказващия орган. Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание налагат неговата отмяна.
Дисциплинарно наказващият орган е посочил в заповедта, че не кредитира писменото обяснение дадено от жалбоподателя, защото то не съдържа факти, обстоятелства и доказателства, които да го освободят от дисциплинарна отговорност.
Изложеното сочи на извода за липса на мотиви в оспорения административен акт. Няма пречка мотивите на административния акт да се съдържат в друг документ, подготвящ неговото издаване, какъвто е протоколът, обективиращ решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващия орган не излага мотиви в заповедта по чл. 97, ал.1 от ЗДСл, тя следва да се счита за мотивирана ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В конкретния случай обаче, решението на дисциплинарния съвет не съдържа факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. В протокола от заседанието на дисциплинарния съвет е определен само вида на наложеното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал.1 от ЗДСл. Затова не може да се приеме, че заповедта е мотивирана в хипотезата на изложени в подготвителния документ мотиви.
Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Неизпълнението на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота, както и несъответствието на посоченото правно основание за издаване на акта с установената фактическа обстановка, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т.2 и т.3 от АПК.
В конкретния случай описаните нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаване на оспорената заповед са самостоятелно основание за отмяна на акта. Същите обуславят и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан без да са налице основания за това.
Цитираният в оспорената заповед като нарушен от жалбоподателя текст от длъжностната му характеристика т.V.28 - да познава и спазва кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническите служители, както и посочените като нарушени норми от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, са абстрактни, като в заповедта не се съдържа и не е описано конкретно поведение на служителя, което е довело до тяхното нарушаване, което пък от своя страна препятства проверката на съда за съответствието на административния акт с материалния закон.
Липсата на индивидуализация на дисциплинарното нарушение води до нарушаване правото на защита на държавния служител.
Събраните по делото доказателства налагат извода, че всъщност дисциплинарното производство и наложеното наказание на жалбоподател е образувано по повод на проведената акция от МВР на МП Лесово на 02.11.2016 г., в резултат на която, в рамките на образуваното ДП № 55/2015 г., пр.пр. № 534/2015 г. по описа на СП, впоследствие са привлечени като обвиняеми митнически служители от Митница Бургас, в т.ч. и жалбоподателят по настоящото дело Г.Г., на който е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 3000.00 лева и му е наложена "забрана за напускане на пределите на Република България". Взетите по отношение на Г. мерки за процесуално принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображенията си за причините, които налагат да се наложи на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание за поведение, което е несъвместимо с моралните и етични норми на поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция "Митници". Изводът за нарушение на правила от етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не заместват мотивите на органа, обосноваващи поведение, несъвместимо с морално-етични правила, уронващи престижа на службата, каквито в случая не са изложени. В административния акт липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Цитираните, като нарушени норми от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед на министъра на финансите само преповтарят съдържанието на посочените като нарушени разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Действително съобразно нормата на чл. 89, ал.4 от ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Но в конкретния случай, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в това административно дисциплинарно производство е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Само това обстоятелство е довело органа до заключението, че е налице деяние извършено от жалбоподателя, което е несъвместимо с цитираните като нарушени етични правила за поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция "Митници", което е станало обществено достояние и е уронило престижа на институцията.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал по недвусмислен и категоричен начин твърдените от него за извършени от Г.С.Г. нарушения на т.т.2, 3, 4, 6, 12, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл. 17, ал.1, т.5 от Закона за митниците, чл. 2, ал.1, 2, 3 и 5, чл. 5, ал.2 и чл. 8 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 28, ал.1 от ЗДСл., както и не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.т.V.28, VІІ.5, VІІ.6, VІІ.8 и VІІ.9 от длъжностната характеристика, връчена му на 02.09.2016 г. и т.т. V.14, VІІ.3 и VII.7 от длъжностната характеристика, връчена му на 04.05.2016 г. и т.т. VІІ.4 и VІІ.5 от длъжностната характеристика, връчена му на 17.09.2015 г., във вр. с чл. 21, ал.2 ЗДСл.
По изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Незаконосъобразността на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" обуславя и незаконосъобразността
на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния
служител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 600.00 лева, следва да бъде уважено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 313/10.02.2017 г. на
Директора на Агенция „Митници“, с която е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" на основание чл. 90, ал.
1, т. 5 от Закона за държавния служител,
при спазване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от
Закона за държавния служител на д. с. Г.С.Г., на длъжност „м. и.“ в
Агенция „Митници“, Митница Бургас, с ранг ………… и на основание чл. 107, ал.
1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, като
държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл. 108, ал.2
от ЗДСл, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, да заплати на Г.С.Г., ЕГН ********** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: