Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. ВАРНА - ІV тричленен състав, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
участието на секретаря Деница Кръстева и прокурора от ВОП Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1150 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН , вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба от
„Автотрейд“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********,
представлявано от управителя В.Х.А., срещу Решение № 260504/15.04.2021 г.,
постановено по анд № 279/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, ХХХІІ състав, с
което е потвърдено НП №
В-0047195/17.11.2020 г. на директора в регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисията за защита на
потребителите.
Релевира се
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила
- касационни основания по чл.348 ал.1 , т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че приетата от ВРС фактическа обстановка не
отговаря на изложеното в АУАН и НП. По този начин процесуалното субективно
право на защита на касационния жалбоподател е било нарушено. Навеждат се доводи
за противоречие в мотивите на решението на Районен съд – Варна, тъй като в една
тяхна част съдът обсъжда договор за продажба на автомобил, а в другата част -
договор за монтаж на врати. Неправилно въззивният съд е тълкувал смисъла на
договора за лизинг и договора за поръчка. Излагат се възражения за липса на
произнасяне по възражението им за прилагане на чл. 28 ЗАНН и неправилно
приложение на закона от страна на ВРС. Отправено е искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отмяна на издаденото НП. Има искане за за присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът не се представлява, но
депозира писмено становище за основателност на жалбата.
Касационният
ответник – РД на Комисията за защита на потребителите , не се представлява, но
депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Счита, че правилно е определена
датата на извършване на нарушението – първият присъствен ден след изтичането на
едномесечния срок, в който търговецът следва да предприеме действия. Отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждения и в условие на
евентуалност прави възражение срещу предявения размер на адвокатския хонорар.
Прилага се списък на разноските.
Участващият
в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство и е подадена при спазване на разписаните
процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество
тя е основателна.
Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност
пред РС-Варна е наказателно постановление № В-0047195/17.11.2020 г. на
директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра, към Комисията за защита на потребителите, с което на
„Автотрейд” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ----------------------на
основание чл. 222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Районен съд - Варна е приел от фактическа страна, че на 05.08.2020г. в
гр. ********, в обект ********е извършена проверка, във връзка с подадена в
Комисия за защита на потребителите, жалба от М.Н.Н.. В жалбата си Н.е посочила,
че във връзка дефект на автомобил, проявен в гаранционния срок е подала три
рекламации пред търговеца. Към жалбата са приложени документи: копие на договор
за поръчка от 12.01.2019 г., копие на договор за финансов лизинг № 038526
RF-001/17.06.2019 г., копие на констативни протоколи за предявена рекламация от
23.04.2020 г., 11.05.2020 г. и 11.06.2020 г., копие на приемо-предавателен
протокол от 18.06.2020 г., копие на искане по чл. 114, ал.1 от ЗЗП №
62/21.07.2020г. При проверката в обекта е установено, че на 12.01.2019 г. между
„Автотрейд“ ООД, притежаващо дилърски права за продажба на автомобили „****“ на
територията на Североизточна България, в качеството на изпълнител и М.Н., в
качеството на възложител е сключен договор за поръчка на автомобил „****“,
модел Т-РОК. На 17.06.2019 г. след доставка на поръчания автомобил от
„Автотрейд“ ООД, въз основа на горецитирания договор, е сключен договор за
финансов лизинг между „Райфайзен Лизинг България“ЕООД и М.Н., с предмет на
договора – л.а. ****, модел Т-Рок с рама №
WVGZZZA1ZKV142189.
За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е преценил,
че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Даденото описание на нарушението позволява на дееца да разбере
административнонаказателното обвинение .
Като неоснователни са преценени от районния съд доводите
на „Автотрейд“ ООД за неприложимост на чл. 113 от ЗЗП към настоящия случай,
предвид липсата на възникнало право на собственост върху процесния автомобил в
полза на потребителя, доколкото превозното средство е било предмет на договор
за финансов лизинг. Позовавайки се на съдебна практика , ВРС приема, че разпоредбата
на чл. 113 от ЗЗП намира приложение и в процесния случай, макар и отношенията
между страните да са уредени въз основа лизинг, а не на договор за продажба.
Въззивният съд не е възприел и възраженията по отношение на това, че
касационният жалбоподател не е страна по договора за лизинг, като в мотивите си
е посочил, че между „Автотрейд“ ООД и М. Н.е възникнало облигационно отношение
с предмет доставка на процесния автомобил. С оглед изложеното и позовавайки се
на чл. 5 от договора за поръчка, ВРС е потвърдил процесното НП.
Касационната
инстанция счита за основателно заявеното оплакване на „Автотрейд „ ООД за допуснати съществени
процесуални нарушения от РС-Варна при постановяване на обжалваното съдебно
решение .
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложима в производството пред районния съд, с
оглед препращането в чл. 84 от ЗАНН,
последният, в пределите на своята компетентност, е бил длъжен да вземе всички
мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и
необходими доказателства.
В настоящия случай
районния съд е изследвал обоснованост и съответствие със закона на издаденото
наказателно постановление, включително е обсъждал възражението на наказаното дружество, че не е субект на
нарушението с довод за сключен договор
за финансов лизинг между потребителя М.Н..и
„Райфайзен лизинг България “ ЕООД
без да събере този писмен
документ в неговата цялост. Към
административнонаказателната преписка е приложена само първата страница на този договор , а за вида
на това правоотношение и по-специално за вида на договорения между страните
лизинг / финансов или оперативен/ се съди от клаузите на договора и
по-специално съществуването на
договореност за изкупуване на автомобила от лизингополучателя, а не от
даденото от страните негово наименование
.
С обжалваното пред
РС-Варна наказателно постановление на „Автотрейд “ ООД е наложена имуществена
санкция заради неспазване на задължение
по чл. 113 от ЗЗП. Според тази правна норма продавачът е длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба. В тази връзка съдебната проверка налага проверка дали жалбоподателят
има правното качество на продавач. От приобщените към
административоннаказателната преписка писмени доказателства е видно, че описаният в АУАН и НП лек автомобил е бил
доставен от жалбоподателя, който е поел
и задължение за неговото гаранционно и извънгаранционно обслужване , а същевременно
този автомобил е бил предоставен за ползване на М.Н..от друго търговско
дружество - „Райфайзен лизинг България“
ЕООД в качеството му на собственик . Според договора за поръчка на нов
автомобил „ ****“ от 12.01.2019 г. , сключен между жалбоподателя и М.Н..,
наказаното дружество има дилърски права да продава автомобили „ ****“ . При
тези събрани сведения районният съд е следвало да прояви активност по събиране
на информация за съществуващите търговски
взаимоотношения между „ Автотрейд“ ООД и „ Райфайзен лизинг България“
ЕООД , за да се установи как е прехвърлено правото на собственост върху
автомобила в полза на лизингодателя и кой има статут на продавач на същия .
Предходната
съдебна инстанция не е проявила нужната процесуална активност да събере всички
относими доказателства за проверка съществуването на възприетите от наказващия
орган фактически обстоятелства. Непълнотата на доказателства е следствие на
порочното процесуално поведение на районния съд , което рефлектира върху
правилността на обжалваното съдебно решение. В производствата по ЗАНН съдът
следва да е активен участник за изясняване на релевантните факти и установяване
на обективната истина. При разглеждане на делото същият следва да провери чрез
допустимите доказателствени средства обоснованост на административнонаказателното обвинение .
Настоящият съд намира за основателно направеното от касатора възражение за
вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение. В една част от
мотивите си ВРС обсъжда договор за продажба на автомобил, а в друга – договор
за продажба на врати . Противоречивите или непълни мотиви според съдебната практика се приравняват на липса на
мотиви и обуславят наличие на поредно основание за отмяна на обжалваното решение
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Това противоречие представлява
съществено нарушение на процесуалните правила по аргумент на чл. 348,
ал.3, т. 2 от НПК , приложим на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
В обобщение при извършения
инстанционен съдебен контрол се установи валидността, допустимостта, но
неправилността на обжалваното съдебно решение поради съществено нарушаване на
процесуалните правила . В тази връзка
постановеното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-
Варна , който да събере допълнителни доказателства , както е посочено по-горе в
решението и да извърши анализ на
обоснованост и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
съобразно всички събрани доказателствени източници.
Предвид факта ,че с настоящото съдебно решение делото
се връща за ново разглеждане от предходна съдебна инстанция , същата дължи
произнасяне по разноските за водене на
делото предвид чл.226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260504/15.04.2021 г. на Варненски районен съд, постановено по
нахд № 279/2021 г. по описа на този съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.