№ 103
гр. Шумен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в закрито заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630101995 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.26, ал.1 пр.1 и пр. 3, от ЗЗД вр. чл. 143 ал.1 от ЗЗП .
В исковата молба ищцата твърди, че е страна по договор за кредит „AXI CARD“ от
***г., сключен с ответника „А. Ф.“ ООД по силата на който кредитодателят се задължил
да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 600 лв., който се
усвоява чрез международна безконтактна платежна карта AXI CARD, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора.
Твърди, че клаузите, а именно чл. 19, ал.4 и чл. 19, ал.5 от договора за кредит „AXI
CARD“ от ***г. са нищожни , поради това, че са сключени при неспазване на закона и са
противоречащи на добрите нрави т.е. са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП .
Излага подробни твърдения в тази насока. В хода на делото поддържа претенциите си.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор
на исковата молба, в който излага аргументи за недопустимост и неоснователност на иска,
сочейки правни и фактически доводи и възражения. Претендира и разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, от процесуалния й представител
адв. М. от АК - П. е депозирано становище с рег. ****** от 09.02.2022г по същество. В
съдебно заседание, за ответното дружество не се явява представител, като е депозирана
писмена молба с рег. №2054 от 15.02.2022г., в която излагат становище по хода на делото и
по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни
отношения, на основание договор за кредит „AXI CARD“ от ***г.ь сключен между ищцата
и ответника „А. Ф.“ ООД.
Съгласно договора, кредитодателят се задължава да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 600лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна безконтактна платежна
карта AXI CARD, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията посочени в договора. Не се спори също, че заедно с подписване на договора
кредитодателя е предоставил на кредитополучателя платежен документ – платежна карта с
№ 805759 в качеството на вписан представител/ агент на картоиздателя на платежната
карта, както и че заедно с картата е предоставен в запечатан плик ПИН код за ползването й.
За договора, сключен между ищцата и ответника, е относим Закона за защита на
потребителите, доколкото ищцата отговаря на дефиницията за "потребител" по смисъла на
§ 13, т. 1 от ЗЗП, а именно „ всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
1
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност“. Ответникът е "търговец" по смисъла на §
13, т. 2 от ЗЗП, а именно „всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част
от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка“, същевременно липсва
предвидено в ЗЗП основание за неприложимост.
Поради това, ищцата като кредитополучател по сключения договор, се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който закон, относно регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. за неравноправните клаузи в потребителските
договори. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Изброени са изчерпателно изричните хипотези, при които една клауза в
договора се явява неравноправна. При преценката си относно неравноправния характер на
посочените клаузи, съдът трябва да изследва дали всяка от оспорените клаузи попада в
някой от посочените случаи на чл.143 от ЗЗП и дали са налице общите критерии от
посочената правна норма, като неравноправността на клаузите се преценява към момента на
сключване на договора за кредит.
Съобразявайки легалната дефиниция на понятието „финансова услуга“, от §13, т.12
от ДР на ЗЗП, съдът намира, че процесният договор има характер на „финансова услуга“ и
попада в приложното поле на чл.144 от ЗЗП. Според чл.143, т.10 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Нормите на ЗЗП, които уреждат материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договори са повелителни, поради което за тях намират приложение т.1 и т.3
от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неравноправните клаузи са
нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните съобразно
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Съобразно текста на оспорената клауза по чл. 19, ал.4 от Договора, в раздел
„Отговорност и санкции за неизпълнение на задължения по договора“ е предвидено, че при
забава на плащане пълния размер на минималната погасителна вноска,
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на
задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на пълния размер на
съответната минимална погасителна вноска .
Също така, в текста на оспорената ал.5 на чл. 19 от договора е предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 50 лв., включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението .
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита
оспорените клаузи, предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на
разходи и такси по събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на
горепосочената правна норма. По своята същност уговорките за заплащане на суми за
събиране на дълга представляват такси по управление на кредита и противоречат на
забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на тези клаузи,
като може да се приеме, че са във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за
добросъвестност, като същевременно водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Нормата на чл. 33 ал.1 от ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С предвиждане и начисляване на таксите
посочени в клаузите на чл. 19 ал.4 и чл. 19 ал.5 от договора, всъщност се цели заобикаляне
на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. В тази връзка съдът съобрази нормата
на чл. 21, ал. 1 ЗПК регламентираща, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
2
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Поради
всичко гореизложено съдът счита, че клаузите на чл.19, ал.4 от договора и чл. 19 ал.5 от
договора, са нищожни.
Въпреки дадените указания с доклада на ответника във връзка с наведените от него
аргументи за недопустимост, същият не представи надлежни доказателства, установяващи,
че надлежно е прехвърлил вземанията по процесния договор за кредит на трето лице.Поради
изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски,като размерът на възнаграждението при разглеждания казус, определен
съобразно Наредба *** от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 600.00 лева/ по 300 лв. за всеки от исковете /, която сума следва да се
присъди на процесуалния представител на ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен и сума в размер на 80.00 лева, представляваща
държавна такса за водене на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожността на клаузите по чл.19
ал.4 от Договор за кредит „AXI CARD“ от ***г., и по чл.19, ал.5 от Договор за кредит
„AXI CARD“ от ***г, сключен между СТ. СТ. А.., ЕГН ********** и „А. Ф.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Б.“ ***, ***, ***, с управител Ц. П. К.,
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„Б.“ ***, ***, ***, с управител Ц. П. К. да заплати на адвокат М. М. от ПАК, с адрес: гр. П.,
бул. „П. Ш.“ ***, ***, ***, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен, сума в размер на 80.00лв. /осемдесет лева/,
представляваща държавна такса по делото
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3