№ 460
гр. Пловдив , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330201104 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-283/18.12.2020
г. на Директор на РЗИ - Пловдив, с което на И. Г. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: с. Скутаре, общ. „Марица“, обл. Пловдив, ул. „Светлина“ № 8, на
основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по т.5 от Заповед № РД-
01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Жалбоподателят, И. Г. Г., в жалбата си и в съдебно заседание чрез адв.В.
излага конкретни доводи за отмяна на атакуваното наказателно
постановление /НП/ като незаконосъобразно. Навежда твърдения за
недоказаност на нарушението, както и за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, като навежда аргументи и за маловажност на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство.
1
Въззиваемата страна, РЗИ - Пловдив, редовно призована, в съдебно
заседание чрез юрк. Гавазова излага аргументи за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.10.2020 г. в 15:15 ч. свидетелката А. Б. К. – на длъжност „*****“ в
Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Пловдив, съвместно с Г. И. И. –
командир на отделение в 01 РУ Пловдив при ОД на МВР – Пловдив
извършили проверка на транспортно средство за обществен превоз - автобус с
рег.№ ****, движещ се по автобусна линия № 1 на градски транспорт –
Пловдив, стопанисван от „Автобусни превози-Пловдив“ ЕООД. Проверката
имала за цел да се установи спазват ли се от гражданите въведените със
Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването
изисквания във връзка с разпространението на COVID-19 на територията на
страната ни. С горепосочената Заповед в нейната точка 5 било посочено, че
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., трябва да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.),
които се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Проверката
била инцирана на процесната дата, тъй като проверяващите установили, че
автобус с рег. № ****, който се явявал транспортно средства за обществен
превоз и закрито обществено място по смисъла на § 1а от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравето и т.8 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г.,
се управлявал от жалбоподателя И. Г. Г. без последният да е поставил маска
2
за лице или друго средство, покриващо изцяло носа и устата му.
Неизпълнението на противоепидемичната мярка, въведена със Заповед № РД-
01-548/30.09.2020 г., било възприето от св. К. като административно
нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.5 от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г.
на министъра на здравеопазването, за което след отправена покана до водача
за явяване в РЗИ - Пловдив и отказ от шофьора да е получи и да се яви, на
13.10.2020г. св.К. съставила срещу И.Г. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 001534/13.10.2020 г. Актът бил
предявявен на жалбоподателя на 27.10.2020г., а той го подписал с
възражения, но такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
като въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Б. К. и Г. И. И. относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на извършване на
проверката и констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и
тези, свързани с неговото съставяне. Така от показанията на св. К. се
установява, че тя заедно с Г. И. И. - служител на 01 РУ-Пловдив са видели
лично, че докато жалбоподателят е управлявал автобус с рег.№ **** движещ
се по автобусна линия № 1 на градски транспорт – Пловдив последният е
нямал изобщо никаква маска, а превозното средство е било пълно с пътници,
за което проверяващите спрели автобуса малко преди следващата му
спирката, но тъй като не искали да бавят пътниците се разбрали да продължат
същата на последна спирка. Показанията на актосъставителят се подкрепят и
тези на св. И., който също потвърждава, че жалбоподателят не е носил маска
при управление на автобус от градския транспорт. Показанията на тези
свидетели са убедителни, като са еднопосочни помежду си, логически
последователни и вътрешно безпротиворечиви, като същите са
незаинтересован от крайният изхода на делото доказателствен източник,
поради което Съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи.
Що се касасе до изложеното от свидетелие Г.А.Я. ***** в автобус с рег.
№ **** движещ се по автобусна линия № 1 и Д.В.Т – редовен пътник,
необходимо е да бъде посочено, че съдът дава вяра на изложеното от тях, че
на процесната дата И.Г. действително е управлявал автобус с рег.№ ****
3
движещ се по автобусна линия № 1 на градски транспорт – Пловдив, по
отношение на който е бил извършен насочен здравен контрол, както и че
именно свидетелите К. и И. са били контролните органи, осъществили
проверката през време, в което автобусът е бил управляван от Г. и е бил
пълен с пътници. За останалите факти, включени в предмета на доказване, а
именно имал ли е той лични предпазни средства – маска или друго средство
покриващо изцяло носа и устата, показанията на тези свидетели са вътрешно
противоречиви и са изолирани от останалите кредитирани с доверие гласни
доказателства, тъй като и двете свидетелки твърдят, че жалбоподателят е
носил маска, а самият той признава в графата за възражения на съставения му
акт, че такава не е притежавал, тъй като не са му били осигурени защитни
предпазни средства, като същевременнно тези свидетелки не отричат, че
преди органите да спрат водача, той е бил без маска. От друга страна
показанията им са и заинтересовани, тъй като св. Я. е ***** по същата
автобусна линия и е колега на жалбоподателя, а св. Т. признава, че пътува
редовно с конкретните шофьор и *****.
Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Не е спорно, че към 12.10.2020 г., на която дата е осъществено
нарушението, в Република България е било обявено извънредно положение
във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19).
Именно в тази връзка на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със
Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, която
е действала към момента на установяване на нарушението, в нейната точка 5
е било прието, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3. Въведените с тази заповед противоепидемични мерки на
4
територията на Република България са били в сила считано от 1.10.2020 г. до
30.11.2020 г., което означава, че към момента на констатиране на
нарушението – 12.10.2020г., тя е важала, въпреки че впоследствие е била
отменена със Заповед РД-01-609/21.10.2020г., която обаче е съдържала
същата противоепидемична мярка, но тя е била под т.7 в новата заповед.
В тази връзка, като е управлявал на процесната дата автобус
представляващ обществен превоз с рег.№ **** движещ се по автобусна линия
№ 1 на градски транспорт – Пловдив, И. Г. Г. се е намирал на закрито
обществено място, поради което е следвало да бъде с поставена защитна
маска за лице, каквато не е носил и не е бил поставил. Този факт безспорно се
установява, както от показанията на разпитаните в процесуалното качество на
свидетели актосъставител К. и св. И., така и от самите свидетели Я. и Т.,
които не отричат, че Г. е бил без маска, когато проверяващите се го видели да
управлява превозното средство, като настоящиат състав следва още веднъж
да посочи, че дори самият жалбоподател в съставения му АУАН признава в
графата за възражения, че не е носил маска, защото не са му били осигурени
предпазни средства.
Заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на основание
чл. 63, ал. 1 ЗЗ по своята същност носят белезите на общ административен
акт, видно от тяхното съдържание и разпоредителната част, поради и което
само и единствено обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ,
която е в сила от 14.05.2020 г. същите изрично са посочени като такива, не
може да обоснове извода направен с жалбата, че преди влизане в сила на
разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ, същите е следвало да бъдат обнародвани,
предвид това, че представляват нормативен акт. Както беше посочено,
обстоятелството, че се касае за общ административен акт се извежда от
самото съдържание и разпоредителна част на заповедите и за тях липсва
изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са
приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. В този смисъл е и практиката на
ВАС, намерила израз в Определение № 8575 от 1.07.2020 г. на по адм. д. №
6130/2020 г., VI о., Определение № 12275 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10505/2020 г., VI о. и Определение № 13665 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 11808/2020 г., VI о. Не е спорно по делото, че процесните заповеди са
обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от
5
АПК и същите са породили своето действие, като въведените с тях
противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.
Не са били допуснати и нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, тъй
като по делото са приложени протокол за извършена проверка и покана, с
която жалбоподателят е бил уведомен, че на 13.10.2020г. следва да се яви в
РЗИ Пловдив за съставяне на АУАН, както и за последствията от неговия
отказ и неяване. Същевременно И.Г. е бил запознат със съдържанието на акта
и е имал възможността да впише възражения или обяснения по него в
съответната графа, предвидена за това, което и е сторил. Изпълнено е и
изричното изискване за връчване на екземпляр от АУАН, срещу подпис на
лицето, който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е
била обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат
депозирани писмени възражения срещу него.
Що се отнася за място на извършване на нарушението, то според
настоящият състав е достатъчно ясно посочено, че то е било автобус за
обществен превоз с рег. № **** движещ се по автобусна линия № 1 на
градски транспорт – Пловдив като посочването на тази данни, както и че
обектът е представлявал закрито обществено място в случая е било напълно
достатъчно, като е без значение точно на коя спирка е било констатирано
нарушението.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба, като на
нарушителя е наложено минималното предвидено в същата наказание, а
именно глоба в размер на 300 лева.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е
основна и най-висша ценност и благо, а обстоятелството че жалбоподателя не
съобразява поведението си с тежката пандемична обстановка и със своето
поведение е застрашил, както собствения си живот и здраве, така и живота и
здравето на другите граждани не дава основание да се приеме, че
нарушението, за което е наказан е маловажно. В случая не се установяват
обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП
6
нарушение, в сравнение с другите нарушения от този вид. Самият факт, че в
същия момент на мястото е имало и други граждани, които също са били без
поставени маски, значително повишава риска от разпространение на
заболяването. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е отчетено
от административнонаказващия орган, по реда на чл. 27, ал. 2 ЗАНН като на
жалбоподателя е наложено минималното предвидено в закона наказание за
това нарушение.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-
283/18.12.2020 г. на Директор на РЗИ - Пловдив, с което на И. Г. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Скутаре, общ. „Марица“, обл. Пловдив, ул. „Светлина“
№ 8, на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено
наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по т.5 от
Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването вр.
чл.63, ал.4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Скутаре, общ.
„Марица“, обл. Пловдив, ул. „Светлина“ № 8 да заплати на Регионална
здравна инспекция – Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. „Перущица“ № 1,
БУЛСТАТ ********* сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
7
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8