Присъда по дело №697/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 18
Дата: 20 декември 2023 г. (в сила от 5 януари 2024 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200200697
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. С., 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
СъдебниАндриана В. Петрова

заседатели:Диана К. Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело от общ
характер № 20232200200697 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Г. М., роден на *******. в гр.С., ЕГН
**********, постоянен адрес гр.С., ул.“Банко шосе“ № 23, към момента в
Затвора Б., български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН, в това, че:
1. На 14.07.2023г. в гр.С. от частен имот на ул.“Злати войвода“ № 9, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой бежово
дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5.00лв; два броя ключове за
секретна брава на стойност 8.00лв и парична сума в банкноти и монети с
различен номинал в общ размер 90.00лв, всички вещи на обща стойност
103.00 лева (сто и три лева), от владението и собственост на живущата на
горепосочения адрес Л. С. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от
НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
2. На 14.07.2023г. в гр.С., при условията на продължавано
престъпление, използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта
MASTERCARD с № 557477******7391, издадена от ОББ АД, без съгласието
на титуляря Л. С. С. от гр.С., осъществявайки осем отделни транзакции, както
следва:
1
в 04.48 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № D0011901,
разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, на стойност 100.00 лева;
в 04.49 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № D0011901,
разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, на стойност 100.00 лева;
в 04.50 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № D0011901,
разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, на стойност 100.00 лева;
в 05.00 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № А4600103,
собственост на Интернешънъл Асет банк АД, разположен на адрес гр.С.,
ул.“Д-р К. Стоилов“ № 1, на стойност 400.00 лева;
в 05.01 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № А4600103,
собственост на Интернешънъл Асет банк АД, разположен на адрес гр.С.,
ул.“Д-р К. Стоилов“ № 1, на стойност 400.00 лева;
в 05.15 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № А100054,
собственост на Инвест банк АД, разположен на адрес гр. С., „Цар
Освободител“ № 30, на стойност 400.00 лева;
в 05.17 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № 264, собственост на
ОББ АД, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 26 на стойност
400.00 лева;
- в 05.19 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № 264, собственост на ОББ
АД, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 26, на стойност 100.00 лева,
всичко на обща стойност 2000.00 лева (две хиляди лева) и деянието му не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1,
вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 2 000 лева (две хиляди лева).
На основание чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Х. Г. М. едно
общо наказание, а именно ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА
в размер на 2000 лева (две хиляди лева).
2
ОСЪЖДА подсъдимия Х. Г. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на ОДМВР С. сумата в размер на 211.43 лева (двеста и единадесет
лева и четиридесет и три стотинки), представляващи направени по делото
разноски.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд гр.Б. в 15-дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 18/20.12.2023г. по НОХД № 697/2023г. по описа на С.ски окръжен
съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.С.
обвинителен акт по досъдебно производство № 979/2023г. по описа на РУ С., вх.№
1314/2023г., пор.№ 122/2023г. на ОП С. по обвинението на Х. Г. М., за престъпление
по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ и чл.249 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и делото
се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.С. поддържа обвинението
против подсъдимия Х. Г. М., така както е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Счита, че фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния
акт, са доказани от събраните доказателства на досъдебното производство по
несъмнен и категоричен начин, както и авторството на деянието. Намира, че въз
основа на тази фактология следва да се приеме, че действително подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна двете престъпления, за които му е
повдигнато обвинение. Счита, че наказанието на подс.М. следва да бъде определено
по реда на чл.54 от НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Посочва, че подсъдимият е с обремененото тежко съдебно минало,
което го прави деец с висока степен на обществена опасност. Твърди, че следва да се
цени като отегчаващо отговорността на подсъдимия и факта, че той към момента на
извършване на престъпленията е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора
Б. и докато е било прекъснато наказанието, върши тези две нови престъпления.
Същевременно отбелязва, че няма как да се пренебрегне и факта на изразеното
съжаление от страна на подсъдимия и признаване на вината си още в хода на
досъдебното производство, но въпреки това счита, че в случая са налице по-скоро
отегчаващи вината обстоятелства. Пледира за определяне на наказание около средния
размер, предвиден в особената част на НК за извършените деяния, което да бъде
намалено с 1/3 по реда на чл.58а от НК. За извършената кражба в условията на опасен
рецидив предлага да се определи наказание около 6 години лишаване от свобода,
което да бъде намалено с 1/3 по реда на императивната норма на чл.58а от НК, както и
по чл.249 от НК - също около средния размер и над средния размер, защото счита, че
са налице отегчаващи вината обстоятелства, което наказание отново да бъде намалено
по реда на чл.58а от НК с 1/3, както и да се наложи глоба в размер на 4000лв на
подсъдимия, тъй като изтеглената сума от сметката на пострадалата е в размер на
2000лв. Моли, след определяне на наказанията за всяко едно от престъпленията, на
основание чл.23 от НК, да се определи едно общо наказание, като предоставя на съда
да прецени дали следва да бъде завишено по реда на чл.24 от НК, с оглед високата
обществена опасност на дееца и на деянието.
Подсъдимият в с.з. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
1
факти, поради което делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание счита, че при така
установената фактическа обстановка в обвинителния акт, която изцяло е призната от
подсъдимия, следва наказанието му да се определи към минималния размер. Посочва,
че подсъдимият признава вината си, съжалява за извършеното - смекчаващи вината
обстоятелства, като има и отегчаващи обстоятелства, които не посочва. Пледира за
приложение на чл.23 от НК и определяне на едно общо наказание за двете му
повдигнати обвинения.
Подс.Х. М. в с.з. се съгласява с изложеното от защитника си и много съжалява
за извършеното от него. Твърди, че имал нужда от пари и към момента на деянията
бил зле. В последната си дума моли да му се наложи минимално наказание и да
остане на същия режим в затвора, на който е в момента, а именно лек.
От събраните на досъдебното производство доказателства и направеното
самопризнание от страна на подсъдимия се установява следното:
Подсъдимият Х. Г. М. е многократно осъждан за извършени от него
престъпления против собствеността и по-точно престъпление кражба. С Определение
№ 70/31.01.2022г. по НОХД № 1300/2021г. по описа на Районен съд Я., на подс.М. е
определено общо наказание лишаване от свобода в размер на четири години и четири
месеца при първоначален строг режим, което е влязло в сила от 16.02.2022г. и което
изтърпява към момента. На 04.10.2019г. е изтърпял общо наказание лишаване от
свобода в размер на три години при първоначален строг режим, определено с
Определение № 112/27.03.2018г. по ЧНД № 174/2018г. по описа на Районен съд Н.З.
влязло в сила от 12.04.2018г. За това наказание не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1
от НК петгодишен срок от изтърпяването му. Тези наложени му наказания
квалифицират настоящите деяния, извършени при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като е извършил деянията след като е бил
осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, както и по смисъла
на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК – извършил е деянията, след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като изпълнението на наказанията не са отложени по чл.66 от НК.
В ранните часове на 14.07.2023г. подс.М. се намирал в гр.С. по време на
прекъсване от изтърпяване на наказанието в Затвора Б., а именно определеното общо
наказание лишаване от свобода в размер на четири години и четири месеца при
първоначален строг режим. Въпреки това и предходната си съдимост, подсъдимият
взел решение да се снабди по противозаконен начин с финансови средства, като
извърши кражба. Преминавайки по ул.“Злати войвода“, намираща се в кв.“Клуцохор“
в гр.С., възприел работещ телевизор в помещение на приземния етаж на къща № 9.
Подсъдимият М. прескочил оградата на имота и през незаключената вътрешна входна
врата на къщата, влязъл в помещението, където работил телевизора. Там видял
пострадалата свид.Л. С. С., която спяла. Възползвайки се от това, подс.М. огледал
помещението и видял дамската чанта на свид.С., от която извадил бежовото й дамско
портмоне от изкуствена кожа с намиращи се в него два броя ключове за секретна
2
брава, парична сума в банкноти с различен номинал в размер на 65.00 лева и парична
сума в монети с различен номинал в размер на 25.00 лева и издаденият на нейно име
от ОББ АД платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, ведно с листче със записан ПИН-код. Подсъдимият М. взел
портмонето със съдържанието му в себе си и успял да напусне необезпокоявано имота
в момент, в който кучето на свид.С. се разлаяло, но без последната да разбере за
случилото се.
Подсъдимият М. се отдалечил от имота и установил трайна фактическа власт
върху горепосочените вещи. След това отворил портмонето и задържал в себе си
паричната сума в банкноти в размер на 65.00 лева, платежният инструмент - картата и
листчето с ПИН-кода. Върнал се до оградата на имота на пострадалата, където
оставил портмонето с ключовете и паричната сума в монети в размер на 25.00 лева.
Вече разполагайки с дебитната карта на пострадалата С. и ПИН-кода към нея, подс.М.
взел решение да изтегли парични суми, за което нямал съгласието на титуляра на
платежния инструмент. В изпълнение на решението си първо се насочил към ATM №
D0011901, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, където на 14.07.2023г. с
дебитната карта на пострадалата MASTERCARD с № 557477******7391, издадена от
ОББ АД, последователно осъществил три транзакции, както следва - в 04.48 часа на
стойност 100.00 лева; в 04.49 часа на стойност 100.00 лева и в 04.50 часа на стойност
100.00 лева. Подсъдимият М. веднага продължил към ATM № А4600103, собственост
на Интернешънъл Асет банк АД, разположен на адрес гр.С., ул.“Д-р К. Стоилов“ № 1,
където със същият платежен инструмент осъществил две транзакции, а именно в
05.00 часа на стойност 400.00 лева и в 05.01 часа на стойност 400.00 лева.
Подсъдимият продължил към ATM № А100054, собственост на Инвест банк АД,
разположен на адрес гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 30, където в 05.15 часа на
14.07.2023г., с картата на постр.С., отново без нейно съгласие, извършил една
транзакция на стойност 400.00 лева. След това от намиращият се наблизо ATM №
264, собственост на ОББ АД, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 26,
осъществил по същия начин още две транзакции - в 05.17 часа на стойност 400.00
лева и в 05.19 часа на стойност 100.00 лева. По този начин, подс.М. осъществил общо
осем отделни транзакции с платежния инструмент (дебитната карта) на пострадалата,
без нейно съгласие за сумата от 2000.00 лева, която задържал в себе си и започнал да
разходва за свои нужди. Платежният инструмент счупил и изхвърлил в района на
Общински пазар в гр.С..
Около 06.00 часа на 14.07.2023г., намиращата се в дома си в гр.С., ул.“Злати
войвода“ № 9, пострадала С., установила липсата на портмонето си и съдържащите се
в него вещи. По-късно на същия ден посетила офиса на обслужващата я банка ОББ
АД в гр.С. и блокирала сметката си, по която бил издаден платежният й инструмент.
Прибирайки се след това към дома си, била уведомена от съсед, че на оградата й се
намира портмоне. Пострадалата разпознала собствената си вещ, в която открила
ключовете и монетите в размер на 25.00 лева, но не и дебитната си карта с листчето с
ПИН-кода и сумата от 65.00 лева в банкноти. Отново посетила банката, където
разбрала за изтеглената с платежния инструмент – дебитната карта, сума в размер на
2000.00 лева. За случая, пострадалата С. уведомила органите на полицията, като й бил
3
проведен разпит и било образувано досъдебно производство. В хода на образуваното
досъдебно производство били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, при
които свид.А. Х.в Г., разузнавач в СКП при РУ С., прегледал видеозаписи за
инкриминирания период от охранителни камери, функциониращи в гр.С. на ул.“Злати
войвода“ № 7 и бул.“Цар Освободител“ (в района на заведение Маки и ATM № 264,
собственост на ОББ АД). Така на записите от камерите, подс.М. бил разпознат, като
извършител на престъпленията и бил незабавно установен. Подсъдимият
първоначално бил разпитан в качеството на свидетел и с протокол за доброволно
предаване от 14.07.2023г. предал останалата у него сума в размер на 220.00 лева.
Срещу разписка от 20.07.2023г. тази сума била върната на пострадалата С..
Видно от заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза,
стойността на вещите, предмет на деянието, са както следва един брой бежово дамско
портмоне от изкуствена кожа на стойност 5.00лв; два броя ключове за секретна брава
на стойност 8.00лв, паричната сума в банкноти с различен номинал в размер на
65.00лв и монети с различен номинал в размер на 25.00лв, с обща стойност на всички
вещи в размер на 103.00 лева, от които са възстановени 38 лева.
Установени са в изготвеното заключение на извършената съдебно-техническа
експертиза, представена с Протокол № 333/28.08.2023г., записите от оптичен носител
от охранителните камери в гр.С., ул.“Злати войвода“ № 7 и ул.“Цар Освободител“, в
района на заведение Маки, и ATM № 264, собственост на ОББ АД, разположен в
гр.С., ул.“Цар Освободител № 26, като са извлечени в хронологичен ред кадри в
изготвен фотоалбум, от който са видни действията на подс.М. на горепосочените
места в гр.С. в инкриминирания период.
От заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, представена с
Протокол № 387/16.10.2023г., записите от оптичен носител от охранителните камери
на ATM № А100054, собственост на Инвест банк АД, разположен на адрес гр.С.,
ул.“Цар Освободител“ № 30, са извлечени в хронологичен ред кадри в изготвен
фотоалбум, който онагледява присъствието на подс.М. пред горепосочения ATM в
инкриминирания период.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Съдът извърши внимателен и подробен анализ на всички, събрани и
проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, преценени както поотделно, така и в
съвкупността си и прие за установено по несъмнен и безспорен начин,
описаното по-горе като фактическа обстановка. Настоящата инстанция
подложи на анализ обясненията на подсъдимия Х. Г. М., показанията на
свидетелите Л. С. С. и А. Х.в Г., заключенията по назначените съдебно-
4
оценителна експертиза и две съдебно-техническа експертиза, както и цялата
доказателствена съвкупност, приложена по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели - пострадалата Л. С. С. и А. Х.в Г., тъй като са ясни, точни,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и относими към предмета на
доказване. Показанията им се допълват и кореспондират и с обясненията на
подсъдимия, и със събраните по делото доказателствени материали -
протокол за доброволно предаване от 14.07.2023г. (л.6 от ДП); разписка от
20.07.2023г. (л.7 от ДП); справка от ОББ АД (л.11-12 от ДП); протоколи за
доброволно предаване със записи от охранителните камери на оптичен
носител (л.17-23 от ДП); декларация за СМПИС (л.97 от ДП); справка за
съдимост на подс.М. (л.76-93 от ДП); характеристична справка на
подсъдимия (л.95-96 от ДП); заключения на съдебно-технически експертизи
(л.51-61 и л.64-72 от ДП) и заключение на съдебно-оценителна експертиза
(л.75 от ДП).
Съдът кредитира изцяло показанията на постр.Л. С., че на 14.07.2023г.
подс.М. отнел чужди движими вещи, нейна собственост, от владението й, с
намерение противозаконно да ги присвои, а именно един брой бежово дамско
портмоне от изкуствена кожа на стойност 5.00лв; два броя ключове за
секретна брава на стойност 8.00лв, паричната сума в банкноти с различен
номинал в размер на 65.00лв и монети с различен номинал в размер на
25.00лв, както и издаденият на нейно име от ОББ АД платежен инструмент -
дебитна карта MASTERCARD с № 557477******7391, ведно с листче със
записан ПИН-кода на картата. Подсъдимият М. откраднал посочените вещи,
след като прескочил оградата и влязъл през незаключената врата на къщата,
където спяла пострадалата. Подсъдимият взел портмонето със съдържанието
му в себе си и напуснал необезпокоявано имота в момент, в който кучето на
свид.С. се разлаяло, но без последната да разбере за случилото се. След като
прегледал съдържанието на отнетото портмоне, в което били вещите, той
оставил в себе си само част от тях, а именно 65 лева в банкноти и дебитната
карта с ПИН-кода. Останалите вещи оставил на оградата на къщата, където
пострадалата ги намерила по-късно през деня, видно от показанията й, които
са ясни и точни, последователни и кореспондиращи и с обясненията на
подс.М. и показанията на свид.Г., на които съдът също дава вяра. С дебитната
карта на пострадалата, подсъдимият изтеглил осем пъти различни суми пари
от различни АТМ устройства, собственост на различни банки, като общата
сума, която изтеглил била в размер на 2 000 лева. По-голяма част от
изтеглената сума подсъдимият изхарчил, а при задържането си предал
доброволно 220 лева, които сам посочил в протокола за доброволно
предаване, че „са останалите пари…“ от изтеглената сума. Тези обстоятелства
се установяват не само от обясненията на подсъдимия и показанията на
пострадалата С., но и от показанията на свид.А. Г. - ясни, непротиворечиви,
последователни, кореспондиращи помежду си, както и със заключенията на
изготвените съдебно-технически експертизи и приложените писмени
5
доказателства – справката от ОББ АД, разписка, протокола за доброволно
предаване.
Установено е категорично, че подс.Х. М., без съгласието на титуляра
свид.Л. С., осъществил на 14.07.2023г. осем отделни транзакции, като е
изтеглил различни суми от различни АТМ устройства в гр.С., а именно в
04.48 часа – 100 лева, 04.49 часа – 100 лева, 04.50 часа – 100 лева, 05.00 часа –
400 лева, 05.01 часа – 400 лева, 05.15 часа – 400 лева, 05.17 часа – 400 лева и
05.19 часа – 100 лева, установено от заключенията на техническите
експертизи, кредитираните показания на свидетелите С. и Г., кореспондиращи
и с обясненията на подсъдимия. Пострадалата разбрала от служителите в
банката размера на изтеглената сума, при посещение в същата. От
изтеглената, без нейно съгласие, сума в размер на 2 000 лева, на пострадалата
са върнати 220 лева, които се намирали в подсъдимия при установяването му
и които той обяснил, че са останали от изтеглената от него сума с
откраднатата дебитна карта на прострадалата.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по
реда на чл.283 от НПК, които не се оспорват от страните.
При така безспорно установено от фактическа страна и въз основа на
обсъдените и събрани доказателствени материали, настоящият съд направи
следните правни изводи:
С деянието си подс.Х. Г. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй
като на 14.07.2023г. в гр.С. от частен имот на ул.“Злати войвода“ № 9, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой бежово
дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 5.00лв; два броя ключове за
секретна брава на стойност 8.00лв и парична сума в банкноти и монети с
различен номинал в общ размер 90.00лв, всички вещи на обща стойност
103.00 лева (сто и три лева), от владението и собственост на живущата на
горепосочения адрес Л. С. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
С деянието си подс.Х. Г. М. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй
като на 14.07.2023г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление,
използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД, без съгласието на титуляря Л. С. С.
от гр.С., осъществявайки осем отделни транзакции, както следва в 04.48 часа
на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с № 557477******7391,
издадена от ОББ АД на ATM № D0011901, разположен в гр.С., ул.“Цар
Освободител“ № 4, на стойност 100.00 лева; в 04.49 часа на 14.07.2023г. с
дебитна карта MASTERCARD с № 557477******7391, издадена от ОББ АД
на ATM № D0011901, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, на
стойност 100.00 лева; в 04.50 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта
MASTERCARD с № 557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM №
6
D0011901, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 4, на стойност 100.00
лева; в 05.00 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № А4600103, собственост на
Интернешънъл Асет банк АД, разположен на адрес гр.С., ул.“Д-р К. Стоилов“
№ 1, на стойност 400.00 лева; в 05.01 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта
MASTERCARD с № 557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM №
А4600103, собственост на Интернешънъл Асет банк АД, разположен на адрес
гр.С., ул.“Д-р К. Стоилов“ № 1, на стойност 400.00 лева; в 05.15 часа на
14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с № 557477******7391,
издадена от ОББ АД на ATM № А100054, собственост на Инвест банк АД,
разположен на адрес гр. С., „Цар Освободител“ № 30, на стойност 400.00
лева; в 05.17 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № 264, собственост на ОББ
АД, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 26 на стойност 400.00 лева;
в 05.19 часа на 14.07.2023г. с дебитна карта MASTERCARD с №
557477******7391, издадена от ОББ АД на ATM № 264, собственост на ОББ
АД, разположен в гр.С., ул.“Цар Освободител“ № 26, на стойност 100.00 лева,
всичко на обща стойност 2000.00 лева и деянието му не съставлява по-тежко
престъпление.
В конкретния случай съдът намира, че подс.М. е извършил деянието
чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. От справката за съдимост на
подсъдимия се установява, че е осъждан многократно за престъпления против
собствеността, като почти всички наказания е търпял ефективно. На
04.10.2019г. е изтърпял общо наказание лишаване от свобода в размер на три
години при първоначален строг режим, определено с Определение №
112/27.03.2018г. по ЧНД № 174/2018г. по описа на Районен съд Н.З. влязло в
сила от 12.04.2018г. За това наказание не е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1
от НК петгодишен срок от изтърпяването му. Всички наказания, предмет на
определеното общо наказание по ЧНД № 174/2018г. на PC Н.З. подс.М. е
изтърпял ефективно на 04.10.2019г., когато е излязъл от затвора. В момента
подс.М. се намира в затвора, където изтърпява определено общо наказание
лишаване от свобода в размер на четири години и четири месеца при
първоначален строг режим, определено с Определение № 70/31.01.2022г. по
НОХД № 1300/2021г. по описа на Районен съд Я., което е влязло в сила от
16.02.2022г. Тези описани осъждания обуславят извършването на процесното
деяние в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй
като подсъдимият е извършил настоящото престъпление, след като е бил
осъждан за тежки умишлени престъпления по чл.196 от НК на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на които не е отложено по
чл.66 от НК (б.“а“), както и е извършил настоящото престъпление, след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер - по чл.196 от НК, като за всички
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК (б.“б“).
7
От изтърпяване на визираните наказания, до настоящия момент не е
изтекъл срок, надвишаващ предвидения в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК –
5 години от изтърпяване на наказание по предходни присъди, поради което
настоящото деяние, се третира, като осъществено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като към момента
подсъдимият също изтърпява ефективно наказание в Затвора Б..
От субективна страна, подс.Х. М. е извършил деянието с пряк умисъл. С
оглед на неговото физическо и психическо развитие е разбирал, че деянието,
което извършва е противозаконно и е съзнавал, че отнемайки чужди движими
вещи от владението на пострадалата, с намерение противозаконно да ги
присвои, извършва противозаконно деяние, както и че използва чужд
платежен инструмент – дебитната карта на пострадалата, и е изтеглил общо
2000 лева без нейно съгласие. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
характер на деянията си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици, изхождайки и от предходната съдимост на
подсъдимия. Подсъдимият М. е прекъснал фактическата власт на постр.С. над
процесните вещи и е установил свое владение върху тях, а също е използвал
открадната дебитна карта без нейно съгласие и е изтеглил 2000 лева.
Умисълът на подсъдимия се извежда и от действията му след отнемане на
вещите, като оставил на оградата част от вещите – портмонето, ключовете и
25 лева в монети, а останалите отнети вещи – банкнотите в размер на 65 лева
и дебитната карта задържал и след като използвал картата и изтеглил 2 000
лева, я изхвърлил, а парите – изхарчил за лични нужди. Престъплението
кражба е извършено при условията на опасен рецидив с оглед предходната
съдимост на обвиняемия, посочена по-горе. Престъплението, свързано с
използването на платежен инструмент без съгласието на титуляра му, е
продължавано, тъй като отделните деяния осъществяващи поотделно
съставите на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен
период от време – от 04.48 часа до 05.19 часа на 14.07.2023г., при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Като причини и условия за извършване на престъплението, съдът
преценява липсата на изградена ценностна система и морал у подсъдимия,
проявеното от страна на подсъдимия М. незачитане на установения правов
ред в страната, стремеж към обогатяване по неправомерен начин.
Разпитан на досъдебното производство подс.Х. Г. М. разбира
обвинението и дава обяснения. В с.з. подсъдимият се признава за виновен и
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК,
съкратено съдебно следствие.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като
вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
8
обществена опасност на дееца и неговото деяние, взе предвид подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, както и
прецени всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността и изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, да се въздейства
предупредително върху него и другите членове на обществото, както и да се
отнеме възможността подсъдимият да върши други престъпления.
При диференциране на санкцията, съдът задълбочено анализира
тежестта на инкриминираните деяния в аспекта на тяхната насоченост срещу
собствеността на гражданите, и при съобразяване на характеризиращите ги
съставомерни признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните
действия (време, място, механизъм на осъществяване на деянията, начин на
извършване на деянията, последващите действия на подсъдимия – изхарчил
по-голяма част от парите, размер на причинените вреди на пострадалата). При
определяне на наказанието, съдът се обоснова и на фактическите негативни
данни, свързани с личността на дееца, съобразени с характера и спецификата
на престъпленията и съдържащи се в справката му за съдимост наличието на
многобройни предходни осъждания, извън тези обуславящи опасния рецидив.
Тук следва да се вземе предвид и факта, че предишните осъждания на
подсъдимия са само за деяния против собствеността и по-точно за
престъпление кражба. Съдът отчете като отегчаващи отговорността на
подсъдимия и факторите, а именно проявената дързост при извършване на
деянията (влизане в чуждото жилище в присъствие на пострадалата, която в
момента спяла), относително големия брой транзакции, извършени с
дебитната карта на пострадалата (осем на брой) в рамките на кратък период
от време около 30 минути и немалкия размер на изтеглената сума (2 000 лева).
Не без значение е и обстоятелството в негативен план, че по време на
извършване на деянията подс.Х. М. е излежавал ефективно наказание в
Затвора в гр.Б., но е бил пуснат в отпуск, за да се лекува, което той не е
извършил, а е осъществил инкриминираните деяния.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът отчете и
смекчаващи вината му обстоятелства, а именно изразеното от негова страна
съжаление за извършеното, процесуалното му поведение след установяването
му като извършител на деянието – предаване на част от отнетите вещи, които
са възстановени. Съдът счита, че не следва да се цени като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелството за оказано съдействие от
страна на подсъдимия. Съдът намира и не отчете като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелството, а именно направеното от него
самопризнание в хода на досъдебното производство, при което е признал
конкретно вменената му престъпна фактология. Съдът счита, че подсъдимия
не е съдействал в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина по делото, тъй като е признал за извършеното от него
деяние, след като е бил установен като извършител на деянието от органите
на реда. Даването на обяснения, с които подс.М. обяснява деянията, за които
9
му е повдигнато обвинението, са след като по ДП са извършени действия по
разследването – разпитана е пострадалата, прегледани са записи от
охранителните камери, като е разпознат подсъдимият като извършител на
деянията. Така фактическата обстановка по делото е била изяснена в резултат
на ефективната дейност на компетентните органи, а не в резултат на дадените
от подсъдимия обяснения. По този начин с даването на обясненията си,
подс.М. не е допринесъл за разкриване и изясняване на обстоятелствата по
делото, а направеното от него самопризнание е използвано за развитие на
производството по реда на особените правила. Съдът е длъжен да подчертае,
съобразявайки задължителните указания на ТР № 1/06.04.2009г., т.д.№
1/2008г., ОСНК, ВКС, че направеното самопризнание на подсъдимия по реда
на чл.371 т.2 от НПК, не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при разследването по ДП процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител. Подс.Х. М., първоначално в хода на досъдебното производство,
на 14.07.2023г., при установяването му, е дал показания в качеството на
свидетел, които нямат процесуална стойност, като след това при
привличането му в качеството на обвиняем на 05.10.2023г. също е дал
обяснения, след повдигане и предявяване на обвинение, съвпадащи с
показанията му, но с това си процесуално поведение подсъдимият не е
спомогнал по никакъв начин за провеждане на цялостно и обективно
разследване по ДП за доказване на деянието. Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че направените признания на подсъдимия М. по реда на чл.371
т.2 от НПК, не могат да се ползват и приемат от съда като смекчаващи вината
му обстоятелства, а само за провеждане на диференцираната процедура по
реда на Глава 27 от НПК.
Като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, съдът прецени
възстановената част от щетите от извършените деяния – портмонето,
ключовете и 25 лева в монети, които подсъдимият е оставил на оградата на
къщата, а 220 лева е върнал с протокол за доброволно предаване на
14.07.2023г. при установяването му от органите на реда (останалата сума от
тази, която изтеглил от дебитната карта на пострадалата в размер на 2 000
лева). Твърдяното от подсъдимия, че е извършил деянията, защото имал
„нужда от пари“, не е основание за осъществяване на престъпните
посегателства. Съдът намира, че подсъдимият е на такава възраст и в такова
здравословно състояние, което му позволява и определено е необходимо
подсъдимият сам да се грижи за себе си – на 38 години е, физически здрав
млад мъж (няма данни за заболявания на подсъдимия). Подсъдимият има
право на труд, няма причини и условия, които да го препятстват да извършва
трудова дейност, срещу което да получава възнаграждение и да посреща
нуждите си, както и нуждите на децата си, както е посочил в Декларацията за
СМПИС, че има две деца на 12 години и 16 години, за които няма
доказателства, че полага грижи. Неприемливо и укоримо е получаването на
10
средства и облаги по неправомерен и престъпен начин, каквото е сторил
подсъдимия М., независимо от социалното му и семейно положение, което не
може да наложи положителен облик в неговото поведение, както и относно
личността му.
Предвид изложените обстоятелства, значими за наказателната
отговорност на дееца, за неговото поправяне и превъзпитание, и като
съобрази обществената търпимост относно този вид престъпления, както и
целите на генералната превенция, съдът намира, че наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.
Поради това съдът наложи наказание на подс.М. за извършеното от него
деяние по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1 от НК и за извършеното деяние по
249 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, като отчете
наличието на незначителен превес на смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. Така съдът определи на подс.М. наказание малко под
предвидените за тези деяния средни размери, а именно за извършеното
деяние по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1 от НК определи наказание в размер
на 5 години лишаване от свобода (предвиден среден размер на наказанието 6
години лишаване от свобода) и за извършеното деяние по 249 ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК - в размер на 4 години лишаване от свобода (предвиден среден
размер на наказанието 5 години лишаване от свобода) и глоба в размер на
2000 лева, съобразявайки имущественото състояние, липсата на доходи и
семейното положение на подсъдимия. Съобразно правилата на чл.58а ал.1 от
НК, съдът намали наложените наказания лишаване от свобода с 1/3, като по
този начин определи на подс.Х. М. за извършеното деяние по чл.196 ал.1 т.1,
вр.чл.194 ал.1 от НК наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от
свобода, а за деянието по 249 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК – в размер на 2 години
и 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия Х. Г. М.
едно общо наказание за двете извършени престъпления, най-тежкото от двете
наложени наказания, а именно в размер на три години и четири месеца
лишаване от свобода, и на основание чл.23 ал.3 от НК присъедини,
наложеното за деянието по чл.249 ал.1 от НК, наказание глоба в размер на
2000 лева. Съдът намира, че не са налице основанията за приложение на чл.24
от НК, което е дадена възможност, независимо че наложените на подс.Х. М.
наказания са от един и същи вид, поради което не увеличи определеното му
общо наказание три години и четири месеца лишаване от свобода. Съдът
счита, че така определеното наказание ще способства за постигане на целите
по чл.36 ал.1 от НК. Тежестта на инкорпорираните в реалната съвкупност
престъпни деяние по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1 от НК и чл.249 ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК, степента на лична опасност на техния автор и
незначителния превес на смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства, не мотивират необходимост от продължителна социална
изолация на подсъдимия за постигане на целите на индивидуалната и
генерална превенция по чл.36 от НК, и не налагат увеличаване на
11
определеното на подсъдимия при условията на чл.23 от НК наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца.
Предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът определи
подсъдимият да изтърпи определеното общо наказание в размер на три
години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим,
тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на предходното ефективно
наложено наказание лишаване от свобода и настоящите престъпления са
извършени умишлено. Предходното наказание е изтърпяно от подс.М. на
04.10.2019г., като в момента той търпи ефективно наказание лишаване от
свобода в Затвора Б..
Съдът осъди подсъдимия Х. Г. М. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОДМВР С. сумата в размер на 211.43 лева, представляваща направени разноски на
досъдебното производство за съдебно-оценителна експертиза – 58.50 лева и съдебно-
техническа експертиза – 89.30 лева и съдебно-техническа експертиза – 63.63 лева.
Изготвените експертизи са свързани с предмета на доказване по делото, поради това и
на основание чл.189 ал.3 от НПК, и предвид постановената осъдителна присъда,
съдът осъди подс.Х. М. да заплати възнаграждението на вещите лица, изготвили
заключенията.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12
Съобщи за изтекли лични данни