Решение по дело №922/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 734
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040700922
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    734                                        24.06.2020 г.                           гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито  заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              

                                                        Съдия: Д. Гальов

 

Секретар: К. Линова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 922 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К.Д.Д., с адрес ***, против Решение № 309/11.02.2019г. на главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас, с което на основание §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65/2003), §127, ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, вр. с чл.59, ал.1 от АПК е постановен отказ за узаконяване на незаконен строеж: „пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едно-етажна сграда“, находящ се в УПИ IV-* по плана на ЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес – гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 33.

Жалбоподателят сочи, че подал заявление до Община Бургас за узаконяване на процесния незаконен строеж, но било издадено оспореното решение, в което бил обективиран отказ. Намира решението за незаконосъобразен индивидуален административен акт и излага подробни съображения в тази насока. Оспорва компетентността на административ-ния орган– издател на акта, сочи неспазване на формата, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в хода на административното производство бил лишен от възможността участва в него, както и не били уведомявани заинтересованите страни. Изтъква още, че оспореното решение било издадено 15 години след началото на производството, което е в нарушение на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Оспорват се още фактически констатации и правни квалификации на административния орган по отношение на извършеното строителство. Иска се отмяна на Решение №309/11.02.2019г. на главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас и връщане на преписката на административния орган с указания за произнасяне.

В съдебно заседание, оспорващата страна – К.Д. се представлява от адвокат П., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата. Ангажира доказателства. По същество и в писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и иска неговата отмяна, съответно връщане на преписката за произнасяне от административния орган.

Ответната страна- главен експерт в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас /съгласно протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 27.05.2020г./, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя административната преписка. По същество излага теза за законосъобраз-ност на оспорения отказ да се узакони незаконния строеж. Пледира за отхвърляне на жалбата. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни М.Д.С. /съгласно протоколно определение от о.з. на 10.07.2019г. за уточнение фамилното име на тази страна/, К.Д.Ч., Ц.С.А., редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител. Не изразяват становище по оспорването.

Заинтересованата страна А.С.Д., чрез адвокат П. поддържа жалбата и искането за отмяна на акта.

Заинтересованата страна С.С.С., се явява в съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Според нотариален акт № 165 от 30.12.1996г. (л.30) жалбоподателят К.Д. е собственик на 2/6 идеални части от апартамент, застроен на 78 кв.м., находящ се на втори етаж в жилищна сграда в гр.Бургас, ул.Ген. Гурко № 33, която сграда е изградена в парцел IV-* по плана на гр.Бургас, който е бивш кв.99 с площ от 355,20 кв.м., заедно с избено помещение в югозападната част от сутерена, състоящо се от две стаи – тъмна и светла и североизточната част от тавана, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, както и 2/18 идеални части от двора и 2/6 идеални части от югозападния гараж, разположен в полумасивната сграда в дъното на парцела/югоизточната част на двора.

С нотариален акт № 38, том ІV, рег.№ 6022, дело № 489 от 2007г., с вх.№ 15465/25.09.2007г. на Службата по вписванията (л.35) К.Д. придобил 1/3 идеална част от описания УПИ, находящ се в гр.Бургас, ул.Ген. Гурко № 33.

Със заявление, озаглавено „Декларация за извършено незаконно строителство по параграф 184 ПЗР на ЗУТ, реализирано до 22.07.2003г.“, което било подадено на 20.01.2004г. /вх.№ 94-К-47 от 20.01.04г./ (л.29 от делото) жалбоподателят Д. ***, че в описания парцел през 2003г. е изградил масивна постройка с разгърната площ 30 кв.м., състояща се от четири стаи, коридор и стълбище, разположени на три нива. За узаконяване на строежа поискал назначаване на комисия.

С писмо изпратено на 10.04.2007г. общинската администрация уведомила К.Д., че във връзка с искането за изследване възможността за узаконяване на декларирания строеж е необходимо да представи документи по чл.144 от ЗУТ /л.32 от делото/.

Видно от писмото на Началника на РДНСК Югоизточен район от 03.08.2012г. (л.46), изпратено до заинтересованата страна С.С.С., жалбоподателя К.Д. ***, С. сезирал РДНСК с жалба, в която посочил, че в УПИ IV-*, находящ се в гр.Бургас, ул.Ген. Гурко № 33 било извършено незаконно строителство. Във връзка с изложеното в жалбата било указано да се представят строителни книжа за извършения строеж, както и служители на общината да извършат проверка.

На 21.08.2013г. К.Д. ***-00-6421/13/ от 21.08.2013г./ (л.68 от делото) „Проект за доказване възможността за узаконяване на съществуваща сграда в дъното на  УПИ IV-*, ЦГЧ“, находящ се в гр.Бургас, ул.Ген. Гурко № 33.

На 08.11.2012г. служители на Община Бургас извършили проверка на процесния строеж пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“, находящ се в УПИ IV-* по плана на ЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес – гр.Бургас, ул.Генерал Гурко 33. Бил съставен Констативен акт № П-83 (л.50) и констативен акт № П-83 /допълнение/, приложен на л.55 от делото. Установили, че строежът е собственост на К.Д., наследници на Ангелина С. и С.С.С.. Същите били посочени и като възложители и изпълнители. За строежа не били представени никакви строителни книжа. Съсобственикът К.Д. заявил, че строежът е започнат през 1998г. без надлежно разрешение. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативният акт бил изпратен до С.С., К.Ч., М.С. и К.Д. (л.53, 58) и обявен на интернет страницата на Община Бургас.

На 28 и 30.11.2012г. С.С. депозирал възражение (л.60) и становище (л.61) срещу констатациите в констативния акт. С. описал, че т.нар. „съществуваща сграда“ до 1970 г. представлявала три самостоятелни стаи, изградени от кирпич – по една за всеки собственик. Впоследствие тези стаи се преобразували в гаражи и се увеличил размерът им на 6м. Процесната незаконна постройка не била увеличена с още 1,50 м., както било записано в акта, а с повече от 6 м. спрямо съществуващата постройка. Височината била над 8 м., три етажа, което също не отговаряло на отразеното в акта 4.50 м. за кота корниз и 6,50 м. за кота било. В изготвеното становище С. потвърдил, че строежа няма издавани строителни книжа и поискал премахване на незаконното строителство.

Според акт за резултатите от обявяване на констативен акт № П-83 (допълнение) (л.64 от делото), срещу констативния акт постъпили възражение и становище от заинтересованата страна С. и писмо с приложения от жалбоподателя К.Д..

С писмо от 31.05.2013г. (л.67 от делото) общинската администрация уведомила К.Ч., М.С., К.Д. и С.С. за депозиране на документи, с оглед изследване възможността за узаконяване на процесния строеж. Сочи се, че е дадено предписание за откритото административно производство по реда на параграф 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ съставения в тази връзка Констативен акт № П-83 /допълнение/, връчен по надлежния ред, влязъл в законна сила на 08.03.2013г. Указано е, че към датата на изпращане на писмото- 31.05.2013г. не са внесени необходимите документи за изследване възможността за узаконяване. Определен е нов 60-дневен срок.

На 21.08.2013г. К.Д. входирал (л.68 от делото) писмо с Проект за доказване възможност за узаконяване на съществуваща сграда в дъното на процесния УПИ, съгласно указанията в писмото посочено по-горе /изх.№ 94-00-6421/12/ от 31.05.2013г./, като са описани приложенията към този проект.

На 05.09.2013г. жалбоподателят К.Д. подал заявление, с което заявил, че оттегля проектът за доказване на узаконяване на съществуваща сграда в УПИ IV-*, ЦГЧ, с вх.№ 94-00-6421/13/ 21.08.2013г. (л.69 от делото, а оттегленият проект приложен на л.68).

В писма от 17.12.2013г. до главен експерт „АС“ при Община Бургас, както и до С.С. /л.70 и 71 от делото/, друго длъжностно лице от Община Бургас сочи, че е постъпило Заявление – вх.№ 94-К-47/1/ от 27.11.2013г. от К.Д., но видно от обстоятелствата в оспореното решение от 11.02.2019г. това последващо заявление от 27.11.2013г. е поискано изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ІV, V и ХІ в кв.109 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас, предмет на съвсем различно производство.

На 27.08.2014г. (л.172) по т.10 от дневния ред, Експертният съвет по устройство на територията при Община Бургас разгледал заявлението на К.Д. за допускане и разглеждане на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ IV, V и XI в кв.109 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас. Решено било, че не са налице условия за изменение на плана за доказване на възможност за узаконяване на изградения в УПИ строеж: „пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“.

Въз основа решението на ЕСУТ зам.кмет на Община Бургас издал заповед (л.23, 24) с която отказал допускане исканото изменение на ПУП-ПЗ за процесния имот. Заповедта била обжалвана от К.Д. и с Решение № 1969 от 23.12.2015г. на Административен съд – Бургас по адм.дело № 357 от 2015г. (л.72-76 от делото) жалбата била отхвърлена. Посочено е, че съгласно чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ влезлите в сила ПУП не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи

На 28.01.2019г. К.Д. подал заявление (л.80) за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж: Сграда с идентификатор 07079.608.134.2 дъното на УПИ IV-* по плана на ЦГЧ-Бургас /ПИ 07079.608.134/ с административен адрес: гр.Бургас, ул. „ Гурко“ №33.

Последвало издаване на спорното Решение № 309/11.02.2019г. на главен експерт при Община Бургас, с което на основание §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65/2003), §127, ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, вр. с чл.59, ал.1 от АПК е постановен отказ за узаконяване на незаконен строеж: „пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“, находящ се в УПИ IV-* по плана на ЦГЧ“, гр.Бургас с административен адрес – гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 33. В мотивите на решението е изложено, че строежът е в противоречие с действащия план ЗРП на ЦГЧ на гр.Бургас, одобрен със Заповед № РД-02-142/19.04.1989г. на Комитета по ТСУ към МС и частично изменение на ЗП и ЧКЗСП одобрени със Заповед № 90/17.01.1994г. на кмета на общината.

Решението било съобщено на лично на жалбоподателя на 28.03.2019г. (л.82-83 от делото).

С молба вх.№ 5777 от 29.05.2019г. от Община Бургас по делото е приложен списък на заинтересованите лица относно оспорения по делото административен акт, тъй като в първоначално изпратените материали по преписката такъв не се съдържа.

В хода на настоящото съдебно производство, за установяване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допуснато извършването на съдебно-техническa експертизa по искане на жалбоподателя, изготвенa от вещото лице С.И..

В заключението на експертизата се сочи, че през 1993г. било допуснато изготвяне на частично квартално- застроителна разработка за доказване възможността за узаконяване на преустройство и ситуиране на гаражни клетки в УПИ I, II, III и XII в кв.109, гр.Бургас. Проектът бил разгледан и приет от Експертния съвет при Община Бургас с Протокол № 15/06.04.1994г. Същият бил обявен за писмени възражения и искания от заинтересованите с писма на основание чл.194, ал.1 от ЗТСУ и чл.70 от ППЗТСУ. Заинтересованите собственици на УПИ IV – Д. И. Д., С. С. Тъпчев и С. Е. Стоянов не възразили срещу обявения КЗР и бил одобрен от главния архитект през м.август 1994г. на основание чл.97, ал.5 от ППЗТСУ и Протокол - Решение №25/29.06.1994г. (от разработката отпаднал парцел I). Експертът не открил данни разработката да е била обявявана на собствениците на съседния на КЗР, парцел IV в кв.109 по реда на чл.121, ал.2 от Наредба №5 за правила и норми за ТСУ, действала в периода 1977-1995г.

Експертът не открил по административната преписка нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, за задължение на собствениците на съседния на КЗР, парцел IV в кв.109 да изградят идентична постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. При справката в РЦ „Приморие“ не се открили също и материали по Протокол - Решение №12/07.04.1999г. на АГК – Община Бургас и Протокол – Решение №35/25.11.1999г. на АГК – Община Бургас.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че по преписката и проверките, които били извършени в общината не се открили нотариално заверена декларация за съгласие на съсобствениците в парцел ІV, относно поето от тях задължение да покрият калкана на постройката в съседния парцел ІІІ, който получават в резултат на новите параметри на кварталната строителна разработка. Не били открити нито декларация, нито изрично съгласие пред длъжностно лице в общината. Намерило се единствено уведомяване на съседите за извършената квартална строителна разработка. Експертът изразява становището си, че по отношение на свързаното застрояване правилата следните – или се предвижда свързано застрояване на калкан със съгласие на собствениците на съседните имоти, или остава изискването да има дворищна регулация – отстояние от три метра от съседната сграда. Експертът заявява, че процедурата по обявяване на разботката била спазена. Съседите били уведомени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок, съгласно чл.149, ал.1 от АПК, считано от уведомяването на Кр.Д. на 28.03.2019г., тъй като видно от представените от Община Бургас доказателства /л.85-86 от делото/, е изпратена чрез пощенски оператор /„Спиди“/ на 11.04.2019г. /последният ден от законния срок за обжалване/, като е заведена в деловодството на общинската администрация на 12.04.2019г. Подадена е от лице с правен интерес, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, за което административният акт е неблагоприятен и е насочена срещу адм.акт подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.

При разглеждане на жалбата по същество, съгласно указаното в чл.168 от АПК, съдът съобрази следното:

Решение № 309 от 11.02.2019г. е издадена от компетентен орган- главен експерт „ГАТИ“ при Община Бургас, съгласно оправомощителната Заповед № 494 от 23.02.2016г. на главния архитект на общинската администрация /л.25-28 от делото/ и по-конкретно посоченото в раздел ІV, т.11 от тази заповед, сред които и правомощието да се отказва издаването на актове за узаконяване, на заявени в сроковете незаконни строежи /л.25-28 от делото/.

При постановяване на акта е спазена изискуемата от закона форма /решение/, съгласно посоченото в чл.59, ал.1 от АПК.

Относно спазване на административнопроизводствените правила, съответствие на акта с материалноправните норми и целта на закона, съдът констатира следното:

Както вече бе отбелязано в началото на изложението, администра-тивното производство по издаване на оспорения акт започнало още през 2004г. с подаване на заявлението, озаглавено декларация /от 20.01.2004г./, с което К.Д. е поискал узаконяване на незаконния строеж пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едно-етажна сграда“, находящ се в УПИ IV-* по плана на ЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес – гр.Бургас, ул.Генерал Гурко“№ 33

Съгласно §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65/2003), строежи извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби. Съгласно редакцията на закона /обн.ДВ, бр.65 от 22.07.2003г./ и като се съобрази датата на подаденото заявление /декларация/, т.е. 20.01.2004г. очевидно е спазен указания в нормата на § 184, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ шестмесечен срок за иницииране на подобно производство, като в това писмено заявление именно жалбоподателят се легитимира като собственик и извършител на строежа.

По делото не се спори относно факта, че строежът е завършен до 22.07.2003г., който факт е деклариран от жалбоподателя. В обстоятелствената част на оспорения адм.акт е записано, че изграждането е започнало още през 1998г. Не се и твърди незаконният строеж да е извършен след влизане в сила на ЗИД на ЗУТ, обн.в ДВ, бр.65 от 22.07.03г., поради което в настоящото производство е безспорен факта, че попада в приложното поле на това изменение и конкретно на института на § 184 от ЗИД на ЗУТ, още повече, че времето на извършване на незаконния строеж може да бъде доказано именно с представяне на съответна декларация, съгласно указаното в § 184, ал.8 от ЗИД на ЗУТ, каквато жалбоподателят К.Д. очевидно е подал.

Съгласно указаното в § 184, ал.3 от законовия текст проверката на място и съставяне на изискуемия констативен акт следва да се осъществи в едномесечен срок от подаване на заявлението. В случаят, по делото е безспорно, че такива констативни актове с № П-83 /основен и допълнение/, са съставени едва на 08.11.2012г.

В обстоятелствената част на оспорения изричен отказ се сочи, че е издаден и отказ за допускане изменение на ПУП в описания обхват, като при последвалото съдебно оспорване жалбата срещу този отказ е отхвърлена. Тези въпроси са извън предмета на настоящото производство, тъй като основанията за изменение на действащия ПУП са били обсъдени в съответното административно производство и нямат отношение към фактическите и правни основания за постановяване на процесния отказ от 11.02.2019г. оспорен в настоящото производство.

Съгласно §127, ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ при непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът по ал.3 прецени, че не са налице условия за узаконяване, той издава мотивиран отказ, съобщава го на заинтересованите лица.

СЪДЪТ не споделя направените от административния орган изводи по тълкуване и прилагане на закона, обусловили постановяване на процесния отказ, поради следното:

На първо място, като фактическо основание за постановяване на отказа е посочено, че в общинската администрация не са представени допълнителни документи по висящото производство по узаконяване на строежа. Никъде в обстоятелствената част на изричния отказ не се сочи какви точно документи са поискани на заявителя, с оглед стартиралата процедура за узаконяване. В първия абзац на решението е упоменато, че писмо рег.№ 94-К-47 от 10.04.2007г. на главния архитект на общината е „предоставена възможност“ на заявителя да представи необходимите документи по чл.144 от ЗУТ. Описанието е общо и препраща към цитираната законова разпоредба, но в нея се съдържа изброяване на множество документи, а от така цитираното писмо не става ясно какво точно е изискано от заявителя, което той не е представил. Такава конкретизация не се съдържа и в оспорения отказ. При това положение и след като самият орган в описателната част твърди, че в хода на процедурата заявителят е представял редица приложения, не би могло да се обоснове извод, че не е изпълнил конкретни дадени указания, още повече, че и в решението липсва яснота относно вида и характера на т.нар „допълнителни документи“.

На следващо място, като фактическо основание за постановяване на отказа се сочи, че „не е подадено заявление за узаконяване от всички собственици, а само от един от тях- К.Д.. Несъмнено, подаденото заявление за узаконяване е депозирано само от жалбоподателя, като е безспорно наличието на съсобственост в имота. Обаче, дори и в подаденото възражение от името на заинтересованата страна С.С. в хода на процедурата /л.60 от делото/ се изтъква, че „след 1970г.  тези три самостоятелни стаи се преустроиха в гаражи, с ламаринени покриви и се увеличи размера им на 6м. от дъното на двора. Сегашната незаконна постройка на Д. е увеличена…“ В този смисъл, дори от подаденото възражение на цитираната заинтересована страна става ясно, че незаконният строеж изграден от жалбоподателя се ползва именно от него и семейството му, а не от другите съсобственици. Следователно, така установените в хода на производството факти, които са и служебно известни на административния орган обосновават извода, че са налице самостоятелни обекти, ползвани от съсобствениците на имота. При това положение, не намира опора в закона изтъкнатото в оспорения отказ, че заявлението не е подадено колективно от всички съсобственици, поради което не може да бъде уважено. Вярно е, че нормата на § 184, ал.6 от ЗИД на ЗУТ обективира възможността, при която актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му, но тази възможна хипотеза само предвижда възможност, а не вменява задължение на съсобствениците да подават общо заявление или пък ако не го сторят, това да е основание да се постанови отказ. Действително, логиката на закона е да е постигнато съгласие между съсобствениците в процедура по узаконяване, но при така установеното самостоятелно ползване на отделните обекти, построени „в дъното“ на имота не може да се изисква подаване на общо заявление от лицата при положение, че дори подалият възражение съсобственик признава факта, че незаконният строеж е самостоятелен обект в имота и се ползва само от семейството на жалбоподателя. Съвсем отделен е въпроса, че от логическото и езиково тълкуване на тази норма, следва извода, че пречка би било подадено възражение постъпило „по време на извършване“ незаконния строеж, а не постфактум, в производство по неговото узаконяване, като в настоящото производство както е известно възражението е подадено именно след иницииране на процедура по узаконяване на строежа от неговия извършител.

Не на последно по важност място, следва да се отбележи и неправилното тълкуване на характера на срока по § 127, ал.14 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който според административният орган е преклузивен. Тази дефиниция на срока е незаконосъобразна. Само срокът за подаване на заявление за узаконяване на незаконно изграден строеж е преклузивен, а в случаят този срок е спазен, тъй като в началото на изложението датата на подаденото заявление /декларация/ вече бе съпоставена с влизането в сила на изменителния закон /обн. ДВ, бр.65 от 2003г./, поради което заявителят не може да бъде „санкциониран“, с оглед времето на произнасяне от страна на административния орган, който има характер на инструктивен срок, т.е. с изтичането му не се погасяват правата на заявителя. Не може да се твърди, че определен законен срок е преклузивен, а неговото изтичане се погасяват правата на даден субект, при положение, че произнасянето от страна на органа не зависи от волята на правоимащия субект, поради което забавянето или късното произнасяне не може да има за последица погасяване правата на носителя на субективното материално право, който може да иска положително за него завършване на процедурата по узаконяване. В този смисъл е и установената съдебна практика, например Решение № 6240 от 14.05.2018г. по адм.дело № 1692 от 2018г. по описа на ВАС на РБ- Второ отделение, както и Решение № 2937 от 13.03.2017г. по адм.дело № 7927 от 2016г. по описа на ВАС на РБ- Второ отделение.

По отношение на твърдяната от жалбоподателя „фактическа грешка“ в плана от 1994г., следва да се отбележи следното:

Според квартално-застроителната разработка одобрена през 1994г. се определят застрояване на второстепенните постройки в парцели ІІ, ІІІ и ХІІ, кв.109 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас, която е приета на основание чл.97 от ППЗТСУ /отм/. В тази разработка са определени начина на застрояване, строителните линии, височината на сградите, разстоянието между сградите и от тях до регулационните линии. В кадастралният план одобрен през 1989г., който действал и към 1994г., в парцелите посочени по-горе, както и в УПИ ІV, УПИ V и УПИ ХІ са били заснети едноетажни постройки, разположени на регулационните линии разположени в дъното на парцелите една до друга- свързано застрояване. КЗР от 1994г. предвижда второстепенните постройки в парцелите ІІ, ІІІ и ХІІ да се запазят по местонахождение и площ  са предвидени височини, като застрояването е свързано с покриване на калканите. Няма спор, че тази разработка не включва имот УПИ ІV. В действащата нормативна уредба към онзи момент не съществува норма, която да задължава административният орган да разпростира застроителния план върху определен лимитиран обхват. В този смисъл, несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в невключването на неговия парцел към тази разработка, предвиждаща завишаване на допустимата височина. Невключването на имоти ІV, V и ХІ, в кв.109 в описаната разработка не може да се квалифицира като „фактическа грешка“, а като решение на органа, относимо към целесъобразността на административния акт издаден тогава. Както е известно, целесъобразността на постановените съдебни актове не подлежи на съдебен контрол, поради което не би могло и да се обсъждат мотивите на органа за включване или невключване на определени имоти в проведената разработка. Още по-малко, страната би могла да се позовава на института на „очевидната фактическа грешка“ в административния процес, каквото се домогва да установи посредством ангажираната съдебно- техническа експертиза.

Въпреки неоснователните доводи на оспорващата страна във връзка с неправилното позоваване института на „очевидна фактическа грешка“ при ангажиране на извършената СТЕ, предвид незаконосъобразните фактически основания на органа, коментирани по-горе в настоящото решение, постановеният изричен отказ на органа е НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗЕН, като постановен при съществени нарушения на администра-тивнопроизводствените правила, нарушение на приложимите материално-правни норми и несъответствие с целта на закона, с оглед контекста на изложеното в съдебния акт.

В този смисъл, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения обсъдени по-горе, а този извод обуславя уважаване на оспорването. Следва да се отмени изричният отказ, като се върне преписката на компетентния административен орган, който да се произнесе със законосъобразен акт, при спазване на дадените в настоящия съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона.

        Разноски не се претендират и не се присъждат, независимо от изхода на спора.

                Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло, по жалба на К.Д.Д., с адрес ***, Решение № 309 от 11.02.2019г. на главен експерт в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас, с което на основание §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65/2003), §127, ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, вр. с чл.59, ал.1 от АПК е постановен отказ за узаконяване на незаконен строеж: „пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща едноетажна сграда“, находящ се в УПИ IV-* по плана на ЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес – гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 33, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

             ВРЪЩА преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявеното с декларация от 20.01.2004г. искане за узаконяване на описания незаконен строеж, при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба от страните,  пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: