Р Е Ш Е Н И Е
№ 262669
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9339 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ******, против А.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 969,41 лв. – главница, представляващ остатък от неизплатено задължение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ****** г., сключен между С. М. М. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с поръчител А.К.М., вземането по който е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с договор за цесия от ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07. 01.2019 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 195/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2010г. бил сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *****между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, С.М.М.– кредитополучател, А.К.М. – поръчител и К.Ц.М.– поръчител, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 8854.40 лв., от които 8 000 лв. чиста стойност на кредита, 240 лв. комисионни, 854.40 лв. застрахователна премия. Кредитът следвало да се върне на 96 вноски ежемесечно по 151.35лв., с падеж 21.01.2011г., с краен срок – 21.12.2018г. Кредитополучателят не плащал дължимите вноски по кредита, като останало непогасено задължение в размер на 8 798.01 лв. На 22.10.2012г. бил сключен договор за продажба на вземания с настоящия ищец, по силата на който вземането по договора за кредит било прехвърлено. Твърди се, че длъжниците били уведомени за извършеното прехвърляне на вземания. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като бил издаден изпълнителен лист. Твърди се, че на 04.01.2019г. било подадено заявление по чл.410 ГПК за сумата от 2969.41 лв., остатък от неизплатено задължение, като по образуваното ч.гр.дело № 195/2019г. А.К.М. подал възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Срещу останалите длъжници заповедта била влязла в законна сила. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземането в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от А.К.М.. Депозирано е становище, след срока за отговор, с което се оспорва иска като неоснователен и недоказан, направени са възражения за изтекла погасителна давност и неспазен срок по чл. 147 ЗЗД. Твърди, че дружеството се било снабдило с други изпълнителни листи за вземането по същия договор, издадени по ч.гр.д. № 11576/2015 г. на ПРС, I гр.с. и ч.гр.д. № 1437/2017 г. на ПРС, XIII гр.с. Моли за отхвърляне на иска.
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 195/2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с., образувано по депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ******* г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в месечния срок, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***** г., сключен между С.М.М., като кредитополучател, и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател, с поръчител по кредита - А.К.М.. Видно от съдържанието на договора и приложеният към него /л.8-24/ на кредитополучателя С. М. е бил опуснат кредит в размер на 8 000 лв., с комисионна от 240 лв., начислена застрахователна премия от 854,40 лв. и посочена обща стойност на кредита от 8 854,40 лв., с годишен лихвен процент от 13,508 % при ГПР от 15,33 %. Съгласно погасителния план /л.16/ общата дължима сума е в размер на 14 529,60 лв., която е следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски в размер на 151,35 лв. Видно от текста на договора и от съдържанието на искане за отпускане на стоков кредит и паричен заем /л.18/ един от поръчителите, обезпечили вземането, е ответникът А.К.М..
От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от *****. /л.25-26/ и Приложения № 1 и № 2 от дата 22.10.2012 г. към същия /л.27-29 л. 30/ се установява, че вземането по процесния договор, ведно с всички привилегии и обезпечения, е прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото е представено и пълномощно от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на ******** /л.31-33/, с което адвокатското дружество е упълномощено да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия. В тази насока към исковата молба е приложено и уведомление до А.К.М. от адв. **** като пълномощника на цедента, с което се уведомява ответника за извършената цесия.
Изискани са за послужване по настоящото дело ч.гр.д. № 6985/2014 на ПРС, XX гр.с., ч.гр.д. № 11576/2015 г. на ПРС, I гр.с., и ч.гр.д. № 1437/2017 г. на ПРС, XIII гр.с. Видно от първото в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е присъдена сумата от 1 250 лв. – частична претенция общ дължим размер на главница по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ***** г., дължима от А.М.. Със заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 11576/2015 г. на ПРС, I гр.с., в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е присъдена сумата от 1 200 лв. – частично претендирана и от длъжника А.К.М., като поръчител по Договор за кредит № 5******. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1437/2017 г. на ПРС, XIII гр.с. А.М. е осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1 685,29 лв., главница дължима за периода 21.09.2015 г. – 21.12.2016 г.
По делото е прието и заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съд като компетентно изготвено. Съгласно същото по процесния Договор за кредит № ******кредитополучателя С. М.е усвоил сумата в размер на 8 854, 40 лв. От дължимите по договора суми, към цедента са платени общо 2 118,97 лв., като към датата на цесията – 22.10.2012 г., размерът на прехвърленото вземане е бил общо 8 797,01 лв. от които 8 075,61 лв. главница и 707,79 лв. договорна лихва. Падежът на договора е настъпил на 21.12.2018 г. към който момент главницата възлизала в размер на 3 940,32 лв. Непогасената главница към датата на заявлението била в същия размер. В хода на проведени изпълнителни дела при ЧСИ *****, ЧСИ ****** и ЧСИ ****** били събрани и преведени на кредитора, последно на 22.11.2017 г., суми в общ размер на 8 552,77 лв., с които били погасявани и разноски на кредитора. Към датата на подаване на заявлението неиздължената сума по кредита била 3 940,32 лв., представляваща главница.
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М.е възникнало облигационно правоотношение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *******от 29.12.2010 г., с посочено по-горе в настоящите мотиви съдържание. При това правоотношение С. М.е имал качеството на кредитополучател, но също така и на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП. В тази насока същият се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП. Не са въведени обаче оплаквания за несъобразяване на клаузите на договора с императивните правила на закона. При извършена проверка на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът не е констатирал и наличие на неравноправни клаузи, обосноваващи дължимостта на претендираното вземане за главница. Още повече, че голяма част от ограниченията, предвидени в ЗПК, не са били приети при сключването на договора.
Установява се от събраните писмени доказателства, че по силата на договор за цесия вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е и актуалният кредитор по правоотношението. Прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера настъпва по силата на договора за цесия на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да породи действие цесията спрямо длъжника и трети лица, по арг. от чл. 99, ал. 3 ЗЗД, същата следва да е надлежно съобщена. Ответникът не е оспорил редовността на цесията или нейното надлежно съобщаване на него и на длъжника. От приложените по делото ч.гр.д. № 11576/2015 г. на ПРС, I гр.с., и ч.гр.д. № 1437/2017 г. на ПРС, XIII гр.с. е видно, че на длъжника С. М. и на настоящия ответник А.М. са били връчвани книжа, от които е видно, че вземането е прехвърлено. Още повече, че заповедите за изпълнение по тези дела са издавани в полза на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД и срещу тях не са постъпвали възражения. Цесията също така е надлежно съобщена на ответника М., доколкото към исковата молба е приложено уведомление за цесията от адв. *****, упълномощен от цедента, което уведомление е редовно връчено на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. В принципен план като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на основание чл. 238, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да го вземе предвид и да приеме редовността на уведомяването. В тази насока са Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Следователно прехвърлянето на вземането е породило действие на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и спрямо ответника.
Видно от заключението по ССчЕ вземането по процесния договор, към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 3 940,32 лв., представляваща главница. Посочената сума е по-ниска от претендираната от ищеца с исковата молба и заявлението. Неоснователно се възразява, че доколкото в полза на ищеца били издавани предходни изпълнителни листове, то не се дължи процесната сума. Видно от приложените частни граждански дела, действително в полза на кредитора по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ******* г. са издавани изпълнителни листове са суми по договора. Същите обаче са били за част от вземането и не за цялата дължима сума, респ. за различни от настоящия падежирали периоди.
Вземането на кредитора по процесното правоотношение е обезпечено с поръчителство, предоставено от ответника А.М.. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Според ал. 2 поръчителство може да съществува само за действително задължение. По делото се установи, че поръчителството е поето в законоустановената писмена форма – видно от съдържанието на договора за кредит и приложенията към същия. Задължението по договора за кредит пък се намира за действително. Съгласно чл. 140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. А по силата на чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, т.е. в принципен план отговаря за цялото задължение. При съобразяването с посочените разпоредби и материалите по делото, съдът намира, че ответникът М. дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД претендираната сума от 2 969,41 лв. – главница, представляващ остатък от неизплатено задължение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 544517 от 29.12.2010 г.
Съдът не е взел предвид направените възражения за изтекла погасителна давност и за неспазен срок по чл. 147 ЗЗД, доколкото същите са направени след преклузивния срок за отговора по чл. 131 ГПК.
С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен. Същия се намира за доказан и по размер, предвид приетото по делото заключение на ССчЕ. По тези съображения исковата претенция ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, на когото ще се присъди сумата от 59,39 лв. за платена държавна такса, 180 лв. за внесен депозит за вещо лице. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в размер на 59,39 лв. за заплатена държавна такса, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***************** сумата от 2 969,41 лева – главница, представляващ остатък от неизплатено задължение по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № ****** г., сключен между С.М.М.и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с поръчител А.К.М., вземането по който е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с договор за цесия от 22.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07. 01.2019 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 195/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА А.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалице и адрес на управление гр. *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените разноски по делото, а именно: 59,39 лева за платена държавна такса и 180 лева за внесен депозит за вещо лице, както сторените разноски в заповедното производство в размер на 59,39 лева за заплатена държавна такса
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Костадин
Иванов
Вярно с оригинала.
Н. Н.