№ 3829
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Иванка И.а Въззивно гражданско дело №
20221100512974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжниците Н. И. Д. и Е. Г. Д.А срещу
постановление за разноски от 27.10.2022 г., изх. № 12000/21.11.2022 г. по изп.
д. № 20228390400623. Излагат съображения, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение е прекомерно, а
разноските за изпълнението са завишени. Предвид напредналата им възраст,
не са били в състояние да предприемат действия по доброволно плащане на
задълженията по изпълнителното дело. В деня, който следва получаването на
поканите за доброволно изпълнение пълният размер на задължението на Н. Д.
е постъпил по сметка на ЧСИ, както и част от дълга на Е. Д.а. Отправили са
искане до съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност, както и за намаляване на авансовите
такси до 72 лв., съобразно изготвената сметка по чл.79 ЗЧСИ. Твърдят, че по
делото липсват данни дължимите авансови такси да са заплатени от
взискателя. В случая задължението им е погасено в срока за доброволно
изпълнение. Запорите са били наложени преди връчване на поканите за
доброволно изпълнение и сумите са постъпили преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Поддържат, че извършените от съдебния изпълнител
справки съставляват ненужни действия, които не са довели до събирането на
вземането, поради което не следва да се възлагат в тяхна тежест. С оглед на
това дължат заплащане на такси по т.1 ТТР ЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС за
образуване на изпълнителното дело и по т.5 ТТР ЗЧСИ – 48 лв. за връчване на
покани за доброволно изпълнение. Считат, че адвокатското възнаграждение в
размер на 500 лв. не кореспондира с фактическата и правна сложност на
делото, за което своевременно са направили възражение. Молят съда да
1
отмени обжалваното постановление за сумата над 200 лв. – адвокатско
възнаграждение и за сумата над 72 лв. – сторени разноски за изпълнението.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от
взискателя ЕТ „А.П.-Ф.“, с който оспорва жалба. Излага съображения, че
обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Без значение за
отговорността за разноските е обстоятелството дали взискателят е внесъл
авансово дължимите разноски, тъй като съдебният изпълнител може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. Излага
съображения, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, като същото
е съобразено с чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да остави без уважение
жалбата.
Частният съдия — изпълнител И.М.-К. е депозирала мотиви по реда
на чл.436, ал.3 ГПК, с които излага съображения, че обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно. По делото длъжниците
отговарят разделно, а не солидарно. Също така процесуалният представител
на взискателя е извършил действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания. Съдебният изпълнител е посочил как е формирана сумата от 199,
70 лв. – разноски за изпълнението, както следва: 24 лв. – такса за образуване
на делото, 24 лв. – такса за изготвяне на покани за доброволно изпълнение, 12
лв. – такса съобщение до НАП, 36 лв. – такса за изпращане на запор до две
банки, 96 лв. – такса за 4 броя съобщения за прекратяване на делото и до
банките за вдигане на запорите, 5, 20 лв. – допълнителни разноски в това
число разходи за банкиране, пощенски и куриерски услуги 2, 50 лв. –
допълнителни разноски за справки в БНБ за банкови сметки, съгласно
договор. Така общият размер на разноските възлиза на 199, 70 лв.. На
основание чл.428, ал.2 ГПК в поканата до длъжника се съобщават
наложените запори и възбрани. Целта е запорите да се наложат преди
връчване на поканите за доброволно изпълнение, за да се възпрепятства
възможността длъжникът да се разпореди с авоарите си. Сумата от 72 лв. е
посочено, че е авансово заплатена от взискателя а останалите разноски са
възложени на длъжниците, на основание чл.79, ал.2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело е образувано по молба на ЕТ „А.П.-Ф.“ срещу Н.
И. Д. и А.К.П., въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2018 г. – за
заплащане на сумата от 948, 23 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК – разноски
за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В
молбата е посочен конкретен изпълнителен способ – запор върху банковите
сметки на длъжниците. Претендира сторените в изпълнителното
производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Молбата е депозирана чрез мл. адв. М.И.М.. Към нея е приложено
пълномощно и договор № 3 от 26.10.2022 г. за правна защита и съдействие. В
него е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. – за образуване и водене
2
на изпълнителното дело въз основа на горепосочения изпълнителен лист. В
договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и
в брой при подписването му.
ЧСИ И.М.-К. е съставила на 27.10.2022 г. сметка по чл.79 ЗЧСИ за
сумата от 72 лв.за платени в Брой авансови такси, от които: 20 лв. – такса за
образуване по т.1 ТТР ЗЧСИ и 40 лв. – такса по т.5 ТТР ЗЧСИ, ведно с 12 лв.
– начислен ДДС.
До длъжниците са изпратени две покани за доброволно изпълнение,
връчени на 03.11.2022 г. в поканите е посочен задължение по изпълнителното
дело, съответстващо на 1/2 от дълга, който възлиза на 474, 12 лв. –
неолихвяема сума и 199, 70 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и
такса по т.26 ТТР ЗЧСИ с включен ДДС Общото задължение към 27.10.2022
г. възлиза на 1 010, 71 лв.
Изпратени са запорни съобщения до „Първа Инвестиционна банка“
АД и до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД за задълженията на Н. И. Д., както и
до „Банка ДСК“ ЕАД и да „Кей Би Си Банк България“ ЕАД за задълженията
на Е. Г. Д.а.
На 04.11.2022 г. е постъпила сумата от 1 010, 71 лв. от „Кей Би Си
Банк“ ЕАД, както и сумата от 130, 91 лв.
На 10.11.2022 г. е постъпила сумата от 1 010, 71 лв. от „Първа
Инвестиционна банка“ АД.
Изпратено е съобщение до НАП, постъпили са справки от НОИ и
БНБ.
С молба от 16.11.2022 г. длъжниците са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя,
както и за начислените такси, които не са авансово внесени от взискателя
освен сумата от 72 лв. на основание чл.79, ал.3 ЗЧСИ се допуска дължимата
от взискателя такса да бъде събрана впоследствие. С оглед на това счита, че
адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200 лв., а дължимите
такси – до 72 лв.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
редуцира адвокатското възнаграждение и начислените по делото
изпълнителни такси и разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е
предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си
част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не
са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде
оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не
го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е постановление за разноските, с
3
което съдебният изпълнител се е произнесъл по възраженията на длъжниците
относно възложените им с поканата за доброволно изпълнение в тяхна тежест
разноски по изпълнителното дело. Предвид дадените с горепосоченото
тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че
депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
В нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ е регламентирано, че за
събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
В случая ЧСИ И.М.-К. е изготвила сметка относно заплатените от
взискателя такси в размер на 72 лв. Посочените такси са съобразени с
регламентираните в ТТР към ЗЧСИ размери: за образуване на изпълнително
дело – 20 лв. по т.1 ТТР към ЗЧСИ; за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя
по чл.517, ал. 2 и 3 ГПК - 20 лв. по т.5 ТТР към ЗЧСИ, с начислен ДДС.
Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство
само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи. Дори, когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение
той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Също така
длъжникът не отговаря за тези разноски в изпълнителното производство,
които взискателят е направил за изпълнителни способи, които не са
осъществени, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен
изпълнителен способ. (решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 251 от 04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на
ВКС, ІV ГО).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 10.07.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т.5, изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил
на основание чл.508, ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на
взискателя.
В случая са постъпили суми от две банки, като съдебният
изпълнител е начислил такса по т.9 ТТР ЗЧСИ в дължимия размер от 36 лв., с
начислен ДДС. С оглед на това неоснователни са възраженията на
жалбоподателите, че в тяхна тежест са възложени разноски за запори, в
банки, в които нямат сметки.
На основание чл.191, ал.3 ДОПК, когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на
ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите
от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел
4
съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В
изпълнение на това свое задължение съдебният изпълнител е изпратил
съобщение до НАП. Ето защо неоснователни са доводите на
жалобподателите, че неправилно такова е изпратено и съответно че не дължат
начислената такса по т.5 ТТР ЗЧСИ.
По делото се установи извършване на справки за длъжника до НОИ
и БНБ, като дължимите за това такси са определи в размера, регламентиран в
т.3 ТТР ЗЧСИ, с начислен ДДС.
Към момента на определяне на оспорените от длъжниците разноски,
първоначално инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение и
потвърдени с обжалваното постановление, не са налице изпратени съобщения
за прекратяване на делото и съобщения до банките за вдигане на запорите. С
оглед на това неправилно е начислена сумата от 96 лв. за това. Не се установи
също така сторени от съдебния изпълнител разноски в размер на 5, 20 лв. –
допълнителни разноски в това число разходи за банкиране, пощенски и
куриерски услуги, както и сторени разноски в размер на 2, 50 лв. –
допълнителни разноски за справки в БНБ за банкови сметки съгласно
договор.
По изложените съображения съдът счита, че възражението на
длъжниците относно размера на таксите, начислени от съдебния изпълнител и
включени в поканата за доброволно изпълнение, е основателно, като
дължимите такива към посочения момент възлизат на 132 лв. вместо
първоначално определените 199, 70 лв.
Действително част от тази сума не е внесена авансово от взискателя,
но на основание чл.79, ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, се събират от длъжника.
Жалбоподателите поддържат, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски
за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на
длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В случая сторените разноски от взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение възлизат на 500 лв.
Извършените от взискателя действия към момента на постановяване
на обжалваното разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително
дело № 20228390400623 по описа на ЧСИ И.М.-К.. В хода на изпълнителното
производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя
след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят може да посочи едновременно няколко
5
начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение
на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. В
настоящия случай взискателят е посочил изпълнителен способ при
образуване на изпълнителното производство – налагане на запор върху
банковите сметки на длъжниците. Сумата, за принудителното събиране на
която е образувано изпълнителното производство, е постъпила в резултат
именно на посочения в молбата за образуване на делото изпълнителен способ,
поради което не е налице необходимост от извършване на последващи
действия от страна на процесуалния представител на взискателя. Ето защо
следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя не е
извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към момента
на постановяване на обжалваното разпореждане.
Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя
действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното
производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. Доколкото е
налице едно образувано изпълнително производство, обстоятелството, че
принудителното изпълнение е насочено срещу двама длъжника не рефлектира
върху минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Предвид действителната фактическата и правна сложност на делото
съдът счита, че адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв. е
прекомерно, тъй като е налице несъответствие между размера на
определеното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното производство.
По изложените съображения съдът счита, че възражението на
длъжниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя, е основателно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски изх. № 12000/23.11.2022 г. по
изп. д. № 20228390400623 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение, в частта, с която в тежест на длъжниците Н. И. Д.,
ЕГН ********** и Е. Г. Д.А, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. **** – адв. А.К., са възложени разноски по изпълнителното дело по ТТР
ЗЧСИ за сумата над 132 (сто тридесет и два) лв. до пълния определен размер
от 199, 70 (сто деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки) лв.
НАМАЛЯВА адвокатско възнаграждение, възложено с
постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение, в тежест на длъжниците Н. И. Д., ЕГН ********** и Е. Г. Д.А,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв. А.К.. за сумата
над 200 (двеста) лв. до 500 (петсотин) лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7