Решение по дело №5287/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 503
Дата: 5 юни 2017 г. (в сила от 29 октомври 2018 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20165530105287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.........                 05.06.2017 г.                  Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 май                                          2017 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 5287 по описа за 2016 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3,  във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.

Ищцата Ж.Х.  М. твърди в исковата си молба, че е работила при ответника от 23.10.2006г. първоначално по трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ на длъжност „Ресурсен учител", а от 30.08.2007г. с допълнително споразумение по чл.119 от КТ, трудовия й договор бил трансформиран в такъв на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ, т.е безсрочен на същата длъжност „Ресурсен учител". На 12.11.2007г. била преназначена с допълнително споразумение от длъжност „Ресурсен учител" на длъжност „Слухов - рехабилитатор", като трудовият й договор бил трансформиран в такъв по чл.68,ал.1,т.1 от КТ, със срок до 31.08.2008г. От 07.04.2008г., била преназначена на същата длъжност, но на основание чл.67.ал.1, т.1 от КТ. На 09.08.2016г. със Заповед № РД- 731/09.08.2016г.била преназначена от длъжност "старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух в РЦПИОВДУСОП-Стара Загора" на длъжност „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух в РЦПППО-Стара Загора", като заповедта й била връчена на 07.09.2016г,. Сочи, че тази длъжност отпадала от 01.08,2016г. от НКПД, като това обстоятелство не й било известно към 07.09.2016г., тоест била назначена на вече несъществуваща длъжност, която заемала  до прекратяване на трудовите й отношения с ответника. На 23.08.2016г. подала до ответника заявление за преназначение от длъжността  "Старши учител,слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух" на длъжност "Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО", което се налагало поради промяна на нормативната база. На 09.09.2016г. получила отговор от ответника с негово съгласие за преназначение на новата длъжност с изх.№13/09.09.2016г. На 12.09.2016г. отправила искане до ответника с вх.№126/12.09.2016г., с което настоявала на основание чл.128а,ал.1 от КТ да й бъде предоставено копие на ново щатно разписание на РЦПППО гр.Стара Загора, заедно с длъжностна характеристика, тъй като имала съмнение, че щатното не е променено поради спецификата на учебната дейност на годишен цикъл, а именно щатните се правели година за година и това е станало повече от половин година преди закона да влезе в сила и ще са валидни до следващата учебна година.  На 15.09.2016г., без да получи поисканата по надлежен ред информация, получила отговор, с който я поканили да се яви за уреждане на трудовите правоотношения между нея и ответника. Сочи, че в периода 17.09.2016г. - 22.10.2016г. била в болнични, като лечението й се провеждало в болнично заведение, което я поставило в обективна невъзможност да се яви. В последствие ответникът оспорил автентичността на предоставените му болнични листове, които били потвърдени с Еспертни решения на ТЕЛК. Въпреки, че била в болнични на 27.09.2016г. се явила за уреждане на трудово-правните взаимоотношения с ответника. Била й връчена само длъжностна характеристика, без допълнително споразумение за преназначаване, като приела обяснението, че допълнително споразумение ще й бъде предоставено по-късно, като се върне от болнични. На 27.09.2016г. получила искане с изх.№89/27.09.2016г. подписано от директора на РЦПППО- Стара Загора, да предостави диплома за Висше образование и удостоверение за владеене на български жестомимичен език, категория В, като й се предоставил срок от 3 дни, въпреки че на ответника му било известно, че е в болнични до 22.10.2016г., за което писмено уведомила ответника. На 24.10.2016г. преди изтичане на 3 дневния срок от датата на връщането й от болнични, предоставила изискуемите документи на ответника. Твърди, че на 24.10.2016г. й била предоставена Заповед №119/24.10.2016г. с която на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и моли съда да я отмени по следните съображения: сочи, че не й било предоставено предизвестие по начина , формата и срок преди прекратяването на трудовото правоотношение, което я прави незаконосъобразна. Твърди, че все още заемала длъжността „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух", която заемала дълго време и ответника по никакъв начин не протестирал относно притежаваното от нея образование и квалификация за заемане на длъжността, както и не я задължил и осигурил условия съгласно чл.228а от КТ да придобие съответната професионална квалификация за заемане на длъжността с код по НКПД 23525014. Екземпляр от Заповед №119/24.10.2016г. не й била предоставена след отказа й да я подпише. Със заявление вх.№697/24.10.2016г. изрично поискала от ответника да получи екземпляр от заповедта, както е по закон, но не получила отговор, поради което отново със Заявление вх.№700/24.10,2016г. изискала да й бъде предоставен екземпляр от Заповед №119/24.10.2016г. Такъв й бил предоставен на 28.10.2016г., когато й бил връчен и екземпляр от Допълнително споразумение №22/24.10.2016г. за  преназначаването на длъжност „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО" с дата 24.10.2016г., подписана от свидетели Н.И. и М.Ц.. Такова споразумение не й е било предоставено и не била подписвала такова. Счита, че свидетелите Н.И. и М.Ц., в пълно съзнание и осъзнавайки характера и последиците от своето действие, са удостоверили невярна дата на официален документ. Сочи, че в настоящия момент на длъжността "рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО" е назначено лице, което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, предявени в длъжностна характеристика предоставена й за същата длъжност.

Моли съда да постанови решение, с което:

1.     Да признае уволнението й за незаконно и да постанови отмяната на Заповед № 119/24.20.2016г.;

2.     Да постанови възстановяването й на предишната работа „старши учител, слухово-речеви рехабилитатор на деца с увреден слух", която заемала до момента на връчване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовите й правоотношения;

3.     Да й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа, равняващо се на 6 месечни брутни работни заплати, както и за времето, когато е работила на по-ниско платена работа равняващо се на размера установен с приетата от съда и страните по делото съдебно-икономическа експертиза;

4.     Да се произнесе на база на предоставените доказателства по делото и съществуващата нормативна уредба, а именно Наредба 12/01.09.2016г.на МОН и в частност чл.14,чл.26 и Прил. №10 от Наредбата, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността" рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО".

            В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника РЦПППО гр. Стара Загора, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Счита, че установителния иск, формулиран по т. 4 от петитума на исковата молба бил недопустим, поради липса на възможност за предявяване на установителен иск на посоченото основание.  Това обстоятелство би било част от спорния предмет по делото, но не представлява заявена допустима претенция за установяване наличие на право или правоотношение, а е заявена претенция за установяване на факт, което не представлява допустима претенция по реда на ГПК. Ищцата нямала правен интерес да предявява такава претенция, отделно от иска за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, доколкото самостоятелно предявяване на подобен установителен иск не би могъл да повлияе на правната й сфера. Оспорват предявения иск и изложените от ищцата твърдения. Считат, че Издадената Заповед № 119/24.10.2016 г. на Директора на РЦПППО - Стара Загора е правилна и законосъобразна, същата е подробно мотивирана, издадена при спазване на процедурните правила, съобразно Кодекса на труда, при наличие на основания за издаването й. В исковата си молба ищцата не сочила конкретни свои възражения срещу процедурата по издаването й, мотивирането й, както и относно липсата на покриване на изискванията от нейна страна за заемана на длъжността. Считат,  изложената фактическа обстановка за непълна и едностранчива, а по същество ирелевантна. Проточилата се кореспонденция между страните била породена единствено от твърде дългите периоди на отпуск на ищцата поради временна неработоспособност /надвишаващи дори максимално допустимите по закон период, което е довело до необходимостта Работодателят да упражни правото си на оспорване и проверка достоверността на издадените болнични листове./

Твърдят, че считано от 01.08.2016 г. е влязъл в сила Закона за предучилищното и училищното образование. Съгласно пар. 21, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование /в сила от 01.08.2016 г., ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности се преобразуват в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Съобразно горното, наименованието на Работодателя е променено на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование /РЦПППО/- Стара Загора.

Със Заповед № РД01-489/28.07.2016 г. на Министъра на труда и социалната политика, издадена на основание чл. 66, ал. 4 от Кодекса на труда, длъжността „Слухово речев рехабилитатор", с код по НКПД 2011-2352-5015 е променена на „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование", с код по НКПД 2352-5014.Промяната била автоматична и не било необходимо сключване на допълнително споразумение. Горното било видно и от самата Заповед, където в т. 5 било посочено, че измененията в Националната класификация на професиите и длъжностите влизат в сила от 01.08.2016 г. Горното следва и при анализ на разпоредбата на чл. 66, ал.4 от Кодекса на труда.

Предвид настъпилите промени в структурно-организационната форма и необходимостта от оптимизиране на длъжностите на ищцата първоначално било направено предложение на ищцата да заеме длъжността „ресурсен учител". Тъй като ищцата не заявила позиция по това предложение, както и предвид необходимостта от уреждане на трудово-правните отношения, същата била поканена да подпише необходимите документи във връзка с промяната на наименованието на длъжността, посочено по-горе, с оглед документалната изрядност. Със Заповед № РД-835/14.09.2016 г. на Директора на РЦПППО-Стара Загора била утвърдена длъжностна характеристика на длъжността.

Оспорват твърдението на ищцата, че същата отговоря на изискванията за заемане на длъжността.

Оспорената заповед била издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо и второ от Кодекса на труда - липса на необходимото образование за заемане на длъжността. До същата се стигнало след утвърждаване нова длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищцата. В новата длъжностна характеристика било променено изискването за висше образование, диплома за висше образование бакалавър или магистър по специална педагогика, с модул „слухово-речева рехабилитация", както и изискванията за притежавана квалификация - удостоверение за владеене на български жестомимичен език, категория В.

Счита, че преценката какви да са изискванията за дадена длъжност е преценка на работодателя по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Независимо от горното, счита, че промяната е необходима и целесъобразна, тъй като повишава и конкретизира изискванията за заемане на длъжността, с оглед специалните образователни потребности на учениците, ползващи ресурсна подкрепа.

Ищцата не притежавала необходимото образование и квалификация, като в дадения й срок не е представила необходимите документи. Документи били представени едва след като ищцата разбрала, че ще й бъде връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Възраженията, че документите не са представени защото е била в болнични били неоснователни, тъй като били съставени след изтичане на предоставения на ищцата срок.

Дори след връчване на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не била представила доказателства, че притежава необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността. Оспорват твърдението на ищцата, че притежава необходимото образование за заемане на длъжността, както и че представената бележка, че ищцата е започнала курс по придобиването на посочената квалификация е ирелевантно. Считат, че ирелевантно и неотносимо е направеното твърдение относно обстоятелството дали новият служител Емилия Давчева отговаря на изискванията на длъжността, тъй като това не било предмет на настоящия спор.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага в отговора си. Претендира за направените по делото разноски.

            С Разпореждане в закрито съдебно заседание от 20.02.2017г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявеният иск за установяване на факта, че ищцата отговаря на изискванията за заемане на длъжността" рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на ПУО", съгласно Наредба 12/01.09.2016г.на МОН и в частност чл.14,чл.26 и Прил. №10 от Наредбата,      поради недопустимост на същия.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От изложените в исковата молба и отговора обстоятелства, съдът счита, че предявените искове са  с правно основание  344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ във в вр. чл. 225, ал.1 от КТ. В това производство съдът приема, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че страните са били в трудово-правни отношения. Съдът счита за безспорно установено, че между страните е сключен трудов договор №32/23.10.2006г., който е бил прекратен.

Със Заповед №119/24.10.2016г. на Директора на РЦПППО – Стара Загора трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 24.10.2016г. датата на връчване на заповедта, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради промяна на изискванията в длъжностната характеристика, свързани с вида на професионалното направление на висшето образование и съответстващата професионална квалификация, на които служителят не отговаря. С писмо № 89/27.09.2016 г., връчено на служителката на 27.09.2016г, което връчване е удостоверено с подписите на двама свидетели, ищцата е уведомена, че с оглед на новата длъжностна характеристика са й изискани необходимите за заемането й документи, които тя не е представила в посоченият срок, поради което трудовото й правоотношение е било прекратено.

Видно от представената  Длъжностна характеристика на длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“, утвърдена от работодателя на 27.09.2016г., екземпляр от която е връчена на ищцата при неин отказ се установява, че за длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора се изисква Висше образование с образователна степен „бакалавър“ или „магистър“ по Специална педагогика-слухово-речева рехабилитация, както и друга квалификация, а именно Удостоверение за владеене на български жестомимичен език категория В.  По делото беше установено, че ищцата не притежава изискуемото образование и допълнителната професионална квалификация.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в заповедта за уволнение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Тази разпоредба предвижда прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от  работника или служителя образование, настъпило по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. Налице е обаче и задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 436/23.08.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г., ІV г.о., ГК на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване на трудовия договор, така и след това.

 В случая, съдът намира, че след възникване на трудовото правоотношение с ищцата е настъпило изменение в изискванията за заемане на длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора, относно професионалното направление на изискуемото образование и изискуемата образователна степен. Безспорно, с връчването на предизвестието на ищцата, работодателят е изпълнил  задължението си по чл.328, ал.1, вр. с чл.326, ал.2 от КТ – да отправи писмено предизвестие преди прекратяване на трудовото правоотношение.

Съобразно трайната практика на ВКС правото на работодателя да променя изискванията за образование за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата /в този смисъл са Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, двете по чл.290 ГПК/. Според посочената съдебна практика следва да е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива, сочещо на използване на правната възможност по чл.328, ал.1, т.6 КТ целенасочено за уволнение на конкретен служител.

  В случая, ищцата навежда доводи за злоупотреба на работодателя с правото му да промени изискванията за заемане на длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора. По делото е представена  Заповед РД-835/14.09.2016 г. на Директора на РЦПППО-Стара Загора, от която е видно, че са настъпили промени в изискванията за заемане на длъжността. Във връзка с това е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора.

  От събраните по делото доказателства, не може да обоснове извод за злоупотреба на работодателя, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, с правото си да измени изискванията за заемане на длъжността. Въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност и собствена преценка за работодателя, като доколкото интересът на работодателя да установи специфични  изисквания за образование може да бъде обоснован с по-качественото изпълнение на трудовата функция от лице, притежаващо образование в определена професионална област.

В случая, безспорно се установява, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Поради това съдът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на соченото основание е законосъобразно, като издадената по този повод Заповед №119/24.10.2016г. на Директора на РЦПППО – Стара Загора е законосъобразна. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъдат отхвърлени като  неоснователни и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника направените от него разноски в размер на 2040лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Водим от горните мотиви, съдът 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Х.М. ЕГН-********** ***.Иван Асен ІІ, № 21, ет.3, ап.12 чрез пълномощника й адв. Г.И. ***, със съдебен адрес *** Т. Кавалджиев №170 против РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОЦЕСА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ гр. Стара Загора, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Г.Столетов № 183, представляван от Директора Пламен И., искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Ж.Х.М., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, извършено със Заповед №119/24.10.2016г. на Директора на РЦПППО – Стара Загора; за възстановяване на Ж.Х.М. на предишната работа – на длъжността „Рехабилитатор на слуха и говора в институция в системата на предучилищното и училищното образование“ в РЦПППО – Стара Загора; и за заплащане на сумата 3441.48лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което Ж.Х.М. е останала без работа поради уволнението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

    

       ОСЪЖДА Ж.Х.М. ЕГН-********** ***, чрез пълномощника й адв. Г.И. ***, със съдебен адрес *** Т. Кавалджиев №170 ДА ЗАПЛАТИ на РЦПППО – Стара Загора, сумата 2040 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните , че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: