Мотиви
към присъда N 8 / 01.03.2012год. по НОХД N 553 / 2011г. по описа на Окръжен съд- Р..
Русенска окръжна прокуратура е обвинила:
К.С.И. за
извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 16.05.2010год.
в гр.Р., в съучастие с Е.С.И. и С.К.С., като извършител, отвлякъл И.П.Е.,***,
като деянието е извършено от повече от две лица.
Е.С.И. за
извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 16.05.2010год.
в гр.Р. в съучастие със С.К.С. и К.С.И.,
като извършител, отвлякъл И.П.Е.,***, като деянието е извършено от повече от
две лица.
С.К.С. за
извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр . с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 16.05.2010год.
в гр.Р. в съучастие с Е.С.И. и К.С.И.,
като извършител, отвлякъл И.П.Е.,***, като деянието е извършено от повече от
две лица.
За съвместно разглеждане с
наказателното производство е приет граждански иск (предявен с писмена молба –
л.79 от съд. п/во.), предявен от
свидетеля И.П.Е., срещу подсъдимите К.И., Е.И. и С.С., с който се претендира
същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение на причинени неимуществени
вреди на свидетеля Е. в размер на 15 000 лева, от твърдяното по
обвинителният акт престъпление, ведно със законната лихва от деня на деликта,
както и се претендират направени по делото разноски.
Съдът е конституирал св. И.П.Е. в качеството на граждански ищец и частен обвинител, с повереник – адв.И.Д..
Прокурорът поддържа обвинението за всеки от
подсъдимите
Гражданският
ицец и частен обвинител и неговият повереник адв.Д., поддържат обвинението и гражданският иск.
Защитника
на подсъдимите К.И. и С.С. – адв.В.В., навежда твърдения, че с действията си
осъществили различен състав на престъпление – принуда /чл.143 от НК/ или
отвличане, но при хипотезата за намалена отговорност по ал.6 на чл.142 от НК.
Пледира за определяне на наказания за всеки от тях при условията на чл.55 от НК, както и приложение института на условното осъждане. Претендира за цялостно
отхвърляне на предявеният от св. И.П.Е., граждански иск, поради
неоснователност.
Защитника на подсъдимия Е.С.И. –
адв.М.Р., излага становище, че извършеното обуславя съставомерност по чл.142,
ал.6 от НК и съответно налагане наказание с приложение на чл.55 от НК, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Претендира за
цялостно отхвърляне на предявеният от св.И.П.Е., граждански иск, поради
неоснователност.
Тримата подсъдими в пренията
декларативно заявяват, че действията им не обективирали отвличане, поради липса
на намерение.
Проведено
е съкратено съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.С.И. е роден на ***г***,
с основно образование, женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият Е.С.И. е роден на ***г***, с
начално образование, разведен, реабилитиран.
Подсъдимият С.К.С. е роден на ***г***,
с начално образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимите К.И. и Е.И. са братя, а
подс.С.С. е син на първия.
Свидетелят И. *** живеел на семейни
начала със св.Ф.П.В. ***010г. около 19.00ч. двамата отишли в домът на
родителите на св.В.,***. В апартамента били майка й – св.Т.С.В. *** - и племенницата й – св.Т.Д.П. ***. Известно време след това дошла съседка от
бл.401 в същият квартал, за която домакините знаели, че се казва В.. Това била
майката на обвиняемите К.С.И. и Е.С.И.. Поканили
я в хола на жилището. Няколко минути по-късно дошла да я търси нейната внучка.
Тогава В. й казала да отиде да извика баща си, тъй като св.И.Е. се бил прибрал.
Около 20.00ч. на входната врата на
апартамента се позвънило. Св.Т.В. отворила. Видяла, че пред вратата били
подсъдимите К.И. и Е.И., заедно със синът на К. – подс.С.К. С.. Тримата й казали, че търсят св.Е.. Тя ги
поканила в коридора на жилището. Вратата на хола била отворена и св.Е. видял
пристигането на подсъдимите. Подс.Е.И. се обърнал към св.Е. с думите „Брат, ела
да те питам нещо”. Св.Е. излязъл при тях в коридора. Тогава подсъдимите К.И. и С.С.
го хванали под мишниците и го задърпали към входната врата. Св.Е. се уплашил и
попитал какво става. Един от тримата подсъдими му отговорил, че „ей сега ще разбереш”.
Тримата подсъдими издърпали св.Е. насила от коридора на апартамента, през
входната врата и го повлекли надолу по стълбите. През това време му нанасяли
удари по тялото, главата и краката. Св.Ф.В. и майка й – св.Т.В. започнали да
умоляват тримата подсъдими да пуснат св.Е. и да не го нараняват. Те им казали
да се прибират в апартамента, за да не ги сполети и тях същото. След като
извели св.Е. пред входа на блока там ги срещнал св.Д. ***. Той живеел в същото
жилище и бил брат на св.Ф.В.. Св.Д. се опитал също да помогне на св.Е., като и
той молил тримата подсъдими да го пуснат. Те го заплашили с побой, като един от
тях заканително тръгнал към него и по този начин го отказал. След това
подсъдимите вкарали св.Е. на задната седалка
в лек автомобил марка „А. Р.”, на
цвят, с рег.№ *** томобилът бил собственост на Б. Б. П. от гр.Р.. Зад
волана на автомобила седнал подс.Е.И., а
другите двама подсъдими седнали на задната седалка и притиснали от двете страни
на св.Е.. Пострадалият уплашено ги попитал какво става и къде смятат да го
водят. Те не му отговорили, а двамата подсъдими отзад му нанасяли периодично удари
с ръце и лакти в областта на ребрата и тялото. След като потеглили с автомобила
св.Е. уплашено продължил да ги пита къде го водят, но те не му отговаряли, като
единствено му отвърнали по следния начин: „Ти с цигани имал ли си работа?”. Подс.Е.И.
се отправил с автомобила към село Ю., обл.Р.. През това време св.Ф.В. и брат й
св.Д.Д. подали сигнал в полицията за нанесеният побой и отвличането на св.Е.. В
20.23ч. сигнала за помощ бил регистриран в дневника на ОДЧ при ОДМВР-Р..
На мястото на инцидента веднага бил
изпратен дежурен полицейски автонаряд от Второ РУП - Р.. В него бил и
полицейският служител – св.Х.Д.Т.. Наряда пристигнал на адреса около 20.40ч..
След като установили какво се случило, както и самоличността на подсъдимите и
автомобила с който потеглили, първоначално ги потърсили на домашният им адрес –
гр.Р., ***. На позвъняванията на входната врата на жилището никой не им
отворил. През това време пристигнали и полицейските служители от ПУ”***, които
обслужвали този район. Това били св.С.М.С. и св.Т.С. ***, които също се
включили в издирването на извършителите и И.Е.. В хода на проведените ОИМ св.С.
установил, че подс.Е.И. винаги когато имал проблеми се криел в къща на свой
неустановен към него момент роднина в село Ю.. Така получената информация св.С.
веднага предал към РУП-гр.С.п.. През това време подсъдимите, заедно със
намиращият се в автомобила им, св.Е. пристигнали в с.Ю.. Паркирали автомобила в
двора на къща намираща се на ул***, встрани от улицата с цел да не се вижда.
Тримата подсъдими смъкнали св.Е. от колата и го повлекли към къщата, където
живеел вуйчо им – св.Д.И.М. от с.с.. По това време в къщата освен него се
намирал и синът му –св.К.Д.И. от с.с. и двама непознати мъже, които останали с
неустановена самоличност. Първоначално вкарали св.Е. в една стая на къщата,
която гледала към улицата. В този момент някой от присъстващите обърнал
внимание, че по улицата преминавал полицейски патрулен автомобил /това бил изпратенения
от РУП-гр.С.п. във връзка с подаденият сигнал за съдействие от РУП-Р., като в
22.45ч. полицейските служители извършили обход в селото/. Подсъдимите хванали
св.Е. за ръка и го преместили в съседна вътрешна стая. Там един от непознатите
мъже се обърнал заплашително към него с думите „Какво се занимавате с него. Ще
изкопаем една дупка, ще го заровим в градината и никой няма да го намери”.
Тогава подс.К.И. изведнъж смекчил тона.
Заявил, че св.Е. бил „пекано” момче и щели да се разберат с него. Казал му също
така, че имало едно нещо, от което можели да изкарат пари, от които щяло да има
и за него и пак щели да си останат „приятели”. Подс.К.И. обяснил на св.Е., че
имал намерение да направят ”М.” на св.Ф.В., на което св.Е. трябвало да излъже,
че когато ходели заедно с нея и подс.Е.И. в Г., видял как Ф. краде ключовете от автомобила на подс.Е.И.
и после ги предала на някакви турци, които пък по-късно откраднали колата му.
В
действителност на 06.01.2010г. св.Е. и св.Ф.В. пътували заедно с подс.Е.И. и
жена му до И.. Преди това св.Е. бил работил известно време в И. и уговорката
била св.Е. да намери работа на св.Ф.В. и на жената на подс.Е.И.. Св.Е. и подс.Е.И.
не са се уговаряли първият да плати пътуването – неговото и на св.Ф.В..
Известно време след това подс.Е.И. им заявил, че трябвало да отиде до Г. и
предложил на двамата свидетели да отидат с него и след като си свършел работата
щели да се върнат отново заедно в И.. В Г. подс.Е.И. казал на св.Е., да не е
луд той да работи и му предложил да остави св.Ф.В. да „работи”, на което св.Е.
отказал. Тогава св.Е. и св.В. решили да останат сами в Г. да работят и се
разделили с подс.Е.И.. За времето прекарано в Г. не са се виждали и срещали.
Няколко дни по-късно подс.Е.И. му се обадил по телефона и му казал, че му
откраднали колата в Г.. След няколко дни отново му се обадил и му казал, че
полицията намерила колата и му я върнали. Св.Е. и св.Ф.В. *** около
07.05.2010г.
Именно тези факти подс.К.И. използвал, като
обяснил на св.Е., че ако излъже по този начин, то тогава Ф. щяла да бъде
„осъдена” от „М.” на 5000лв., от които на него щели да дадат сумата от 1000лв.
Даже можело да вземат и по-голяма сума и по този начин щели да „одерат кожата”
на Ф. и брат й – св.Д.Д.. В този момент звъннал мобилният телефон на един от
двамата братя. Някой им съобщил, че полицията разбрала за стореното от тях и ги
издирва. Тогава подсъдимите К. и Е. И. излезли в коридора, където двамата
провели кратък разговор. След това подс.К.И. се върнал в стаята при св.Е..
Заявил му, че няма страшно и всичко щяло да се оправи. Казал му, че сега потеглят
за гр.Р.. Тримата подсъдими и св.Е. потеглили със същият автомобил. По пътя подс.К.И.
уговарял св.Е. да излъже полицаите, че през цялото време се намирали пред бар ”Н.”
в гр.Р.. От нанесените удари по лицето на св.Е. вече се били появили синини, поради
което подс.К.И. му заявил да излъже отново полицаите, че понеже му дължал пари
и не му ги връщал, двамата се скарали и той го ударил. В района на село Николово,
обл.Р. подсъдимите се срещнали със св.Г.К.Н. *** по прякор „ч.”, който дошъл до
там с таксиметров автомобил. Докато били още в с.Ю., подс.К.И. и св.Н. се били
уговорили по телефона да се срещнат в с.Н. Св.Г.Н. потвърдил пред подсъдимите,
че полицията активно издирвала тях и св.Е.. Тогава подс.К.И. заедно със св.Е. и
св.Н. продължили с л.а.”А.” към гр.Р., а
останалите двама подсъдими се прехвърлили в таксиметровият автомобил. По пътя подс.К.И.
обяснил на св.Е., че отиват в полицията, понеже го търсели. Отново го
предупредил да изложи пред полицаите лъжливата версия, която преди това му
съчинил. Във Второ РУП - гр.Р.
пристигнали между 23.00ч. и полунощ. Там с тях провели беседа
полицейските служители – св.С.С. и св.Т.С.. Пред тях св.Е. първоначално заявил съчинената
от подс.К.И. лъжлива версия, след което я изложил в саморъчни обяснения. Той
сторил това, тъй като подс.С.С. и подс.Е.И. към него момент още не били
установени от полицията и св.Е. се страхувал да не наранят приятелката му - св.Ф.В..
Впоследствие останалите двама подсъдими също били установени от полицията.
Тримата подсъдими разговаряли с полицейските служители, като им заявили
горепосочената лъжлива версия, а именно, че през цялото време били в автомобила
със св.Е., който бил тръгнал доброволно с тях. Всички заедно стояли пред бар
„Ниагара” в жк.”***, където само разговаряли. Предмет на разговора били дължими
уж от св.Е. пари. След това написали и саморъчни обяснения. Около 02.00ч. на
17.05.2010г. св.Е. напуснал полицията и веднага посетил МБАЛ-гр.Р. – приемно
отделение, хирургичен кабинет – тъй като от нанесените му удари в ребрата
изпитвал болка. Бил му извършен медицински преглед, който бил отразен в
болничен амбулаторен лист №2968/17.05.2010г. Също така му била извършена
рентгенография, отразена в искане за образно изследване №17794. На същата дата – 17.05.2010г. - св.Е. бил
прегледан от съдебен лекар в гр.Р.. Във връзка с това му било издадено съдебно
медицинско освидетелстване №9114/17.05.2010г., като съдебния лекар установил
при прегледа обективни находки:*****. Пак на тази дата - 17.05.2010г. - св.Е. след като се поуспокоил от
преживяното и от факта, че полицията вече е известена, сам се явил в полицията,
където вече пред същите полицейски служители им разказал какво се било случило
в действителност с него на 16.05.2010г. вечерта, а именно, че бил отвлечен със сила и посредством нанесен
побой от тримата подсъдими и откаран насила с автомобил в с.Ю., където бил
уговарян да излъже пред „М.”, че св.Ф.В. била замесена в кражбата на автомобила
на подс.Е.И. в Г. с цел същата да бъде „осъдена” на „парична глоба от 5000лв.”,
която подсъдимите да усвоят.
Съгласно изводите на изготвената в
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, И.Е. имал следните увреждания
- кръвонасядания и отоци по лицето, кръвонасядания по лигавицата на горната
устна, кръвонасядане и оток на лява глезенна става. Тези увреждания били в
резултат на твърди тъпи предмети и можело да бъдат получени по описания от
пострадалия начин на посочената от него дата.
Тези увреждания обуславят наличието на медико-биологичният признак болка
и страдание.
Тази фактическа обстановка се
установява несъмнено от цялата доказателствена съвкупност, съобразно
чл.373,ал.3 от НПК, като съдът се позовава на направеното от всеки от тримата
подсъдими самопризнание за фактите, изложени в обстоятествената част на
обвинителният акт и доказателствата, ангажирани в досъдебното производство,
които го подкрепят. Конкретно за действията на подсъдимите спрямо св.Е., от
момента на пристигането им в жилището в гр.Р., където същият се намирал, до
цялостното приключване на деятелността им, а освен това и случилото се и заявеното по съдържание пред полицейските
служители, както последвалото посещение за здравна помощ, както и
освидетелстване на последния в МБАЛ, пряк източник на доказателство, подкрепящ
признанието на подсъдимите, са показанията на св.И.Е.. За това, в какво се
изразило поведението на подсъдимите от момента на пристигане в жилището, до
извеждане на св.Е. от там, съответно от момента на последвалото напускане на
жилищният блок, до последвалото вкарване на свидетеля в автомобила и
отдалечаването му по този начин от мястото, заедно с подсъдимите, в тези им
части – за последователните конкретни епизоди от случилото се, пряк източник
/също стоящ в съответствие с, и подкрепящ по този начин самопризнанието по реда
на института на съкратеното съдебно следствие от всеки от тримата подсъдими/,
са показанията на свидетелите Т.В., Т.П., Ф.В., Д.Д.. За същият момент от
действията на подсъдимите, косвен източник са показанията на полиц. служители –
свидетелите Х.Т., С.С. и Т.С. (в частта им, в която всеки от тях
възпроизвежда узнатото за действията на подсъдимите в гр.Р. спрямо св.Е. от
посочените по-горе очевидци), а едновременно с това – пресъздаващи показанията на св.Е. /оттносно
заявеното от него при второто по време събиране на устна информация от него, за
случилото се процесният ден в полицейското управление/, допълнително
потвърждаващи деятелността на подсъдимите, с конкретика, като изложената във
фактологията на обвинителният акт. В подрепа на направеното по реда на чл.371, т.2
от НПК самопризнание от всеки от тримата подсъдими, конкретно за действията им,
последвали потеглянето им заедно със св.Е. ***, съответно пристигането им в
село Ю., обл.Р.нска в съответна къща, случилото се там, причината да се върнат
към гр.Р., разделянето им в село Николово, обл.Р.нска, по начина визиран във
факт. обст., както и причината първоначално един от тях – К.С., заедно със Г.К.Н.
/”Ч.”/ и св.Е., да отидат в полиц. управление, са показанията на св.Е., св.Г.К. и свидетеля Д.И.М., както
и показанията на същите полицейски служители, в съответните им части.
Показанията на последните, както и на св.Е. са източник и на пряко
доказателство по фактите, свързани със заявената от всеки от подсъдимите при
последователно снетите обяснения от тях версия за случилото се (отричали да са упражнявали
принуда спрямо св.Е., вкл. и за качването му в автомобила по негова воля, съответно,
че отишли идинствено в заведение в гр.Р., за да изяснят дадени парични
взаимоотношения), както и за прогреса,
настъпил в заявеното по същите обстоятелста от страна на св.Е. – първоначално в
същият смисъл като заявеният от подсъдимите, след което и заявил реално
настъпилите обстоятелства, така, както се съдържат в обстоятелствената част на
обвинителният акт. За изложените обстоятелства в обвинителният акт,
предпоставили процесната деятелност на подсъдимите – предходни взаимоотношения,
свързани с пребиваване на св.Е., св.Ф.В. и подс.Е.И. извън граница, в подкрепа
на направеното самопризнание, обхващащо и тези факти, пряк източник са
показанията на свидетелите Е. и В.. Признаните от подсъдимите обстоятелства в
условията на проведеното съкратено съдебно следствие, в частта им за упражнена
принуда спрямо св.Е., изразила се включително съгласно фактите по обвинителният
акт и във физическо въздействие с посочената горе конкретика върху св.Е., се
подкрепят от обективираните посредством съдебномедицинската експертиза с обект
неговото здравословно състояние, находки – увреждания, описани конкретно
по-горе, както и включително предвид изводите на експертизата за съответствие
по давност да са причинени именно на процесната дата и по соченият от св.Е.
механизъм на въздействие.
От събраните доказателства и след обсъждането им, съдът е стигнал до
единствено възможния извод за виновността на всеки от тримата подсъдими и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо всеки от тях. Съгласно чл.102 от НПК
в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства, подкрепящи направеното
самопризнание от всеки от подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и
въз основа на последното, безспорно се установява факта на извършено съучастническо
деяние, за което е обвинен всеки от тримата подсъдими.
Предвид изложеното съдът достигна до следните правни изводи:
Подсъдимият К.С.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го
е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна
подс. К.С.И. осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.2,
вр . с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 16.05.2010год. в гр.Р., в съучастие с Е.С.И. и С.К.С.,
като извършител, отвлякъл И.П.Е.,***, като деянието е извършено от повече от
две лица.
От обективна страна с
последователни действия по хващане на св.Е. и издърпването му от коридора на
жилището към етажната площадка, съответно извеждането му извън жилищният блок и
поставянето му в автомобила, съответно потегляне на последния било реализирано
изпълнителното деяние на отвличането /подс.К.И. заедно с другите двама
извършители участвал в самото изпълнение на престъплението/, с факта на
настъпване на промяна на мястото, на което се намирал св.Е. въпреки неговото
несъгласие за това. Нито излизането от жилището му, нито напускането на
жилищният блок, нито влизането в автомобила и потеглянето му от мястото и отправяне
в каквато и да е посока и отдалечаване от района, били желани от св.Е. промени
в неговото местонахождение. Тази промяна настъпила в резултат на активните,
физически действия спрямо него от страна на всеки от тримата подсъдими, чрез
които те я наложили принудително за св.Е.. На практика отвличането било
завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се
намирал – още при извеждането му от жилището му във входа на жилищният блок и
това престъпно състояние поради продължаващото въздействие върху него от страна
на подсъдимите, продължило да съществува и при вкарването му в автомобила и
напускането на мястото с последния, отдалечавайки се от мястото /отново въпреки
несъгласието му, постоянно се променяло местонахождението му, чрез движещият се
автомобил/. Със самият факт на управление на
автомобила и движението му, подсъдимите
заставили
пострадалия да стои в него и така да се променя
мястото на което същият се намира, въпреки несъгласието му. Продължило и с пристигането им в село Ю. и вкарването на
свидетеля в съответна къща, а и с последвалата промяна в местонахождението му,
също само въз основа волята на подсъдимите, чак до момента, в който го отвели
до Второ РПУ – Р.. Независимо от последното, доколкото заключителната част на
обвинителният акт, а и обстоятелствената /чл.246, ал.2 и 3 от НПК/, в частта им
въвеждаща съобразно чл.9 от НК, по необходимост място на извършване на деянието
/като такова е прието единствено гр.Р./, а не и село Ю., обл.Р.нска, като
предмет на делото, се явява само деятелността в гр.Р., а продължилото във
времето идентично състояние – от напускането на града и в село Ю., само като
обективно, установено от доказателствената съвкупност последващо поведение на
тримата подсъдими.
Принудата изразила се в случая с
физическо насилие - хващане за ръцете и
издърпване със сила на пострадалия от жилището му, повличането му надолу по
стъблите, вкарването му в автомобила, ограничаване на възможността да го
напусне, чрез сядането на двама от подсъдимите от двете му страни на задната
седалка /била реализирана с конкретика посочена във фактическата обстановка от
всеки от подсъдимите, със съответната му лична проява, за постигане на общата
му с останалите двама подсъдими цел – принудително да отведат пострадалия от
мястото, където се е намирал /да го променят/, с което едновременно го лишили
от възможността сам да избира своето местопребиваване.
Подс.К.С.И. извършил престъплението в
съучастие с подсъдимите Е.И. и С.С.,
като всеки от тях участвал в самото му изпълнение, разпределяйки си ролите –
подсъдимите К.И. и С.С. отпочнали физическото въздействие, в реализиране на
принудата – хванали под мишниците пострадалия и го изтикали от жилището му във
входа, както и след това и тримата го влачили по този начин надолу, след което
и го вкарали в автомобила, съответно един от
тях /подс.Е.И./ привел в движение автомобила, в което време другите
двама подсъдими притискали, като седнали от двете страни на пострадалия, по който
начин го поставяли в затруднение евентуално да направи опит и да напусне
автомобила, както и едновременно му въздействали физически и чрез нанасяне на
удари, по начина, отразен във фактическата обстановка. Поради това всеки от подсъдимите
участвал в дейност, представляваща изпълнение на престъплението, а в субективно
отношение обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ
умисъл – всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в упражняването на
принудата – със свои
действия, за да бъде постигната принудителна промяна на досегашното
местонахождение на пострадалия, и искал от тази им обща дейност да настъпи именно тази последица. Този престъпен резултат бил постигнат с общите им
действия спрямо св.Е..
Налице е квалифициращият
престъплението признак „деяние, извършено от повече от две лица” /тримата
подсъдими/, като всеки от тях участвал в самото изпълнение на деянието.
От субективна
страна подсъдимият К.С.И. е извършил престъплението при пряк
умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици - че са запретени, а затова и наказуеми от
закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при
реализираното отвличане на св.Е., съзнавал, че това става против волята му, но
въпреки това, воден от желанието да реализира принуда в този й вид срещу пострадалия,
е искал настъпването на тези последици.
Причини за извършването на престъплението – ниско правосъзнание, незачитане
на правото на доброволното отпределяне на местонахождението на останалите
граждани, желанието да се уреждат определени обусловени от връзка с
пострадалото лице отношения, по престъпен начин.
Подсъдимият Е.С.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го
е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна
подс. Е.С.И. осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.2,
вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 16.05.2010год. в гр.Р. в съучастие
със С.К.С. и К.С.И., като
извършител, отвлякъл И.П.Е.,***, като деянието е извършено от повече от две
лица.
От обективна страна с
последователни действия по хващане на св.Е. и издърпването му от коридора на
жилището към етажната площадка, съответно извеждането му извън жилищният блок и
поставянето му в автомобила, съответно потегляне на последния, било реализирано
изпълнителното деяние на отвличането /подс.Е.И. заедно с другите двама
извършители участвал в самото изпълнение на престъплението/, с факта на
настъпване на промяна на мястото, на което се намирал св.Е. въпреки неговото
несъгласие за това. Нито излизането от жилището му, нито напускането на
жилищният блок, нито влизането в автомоблила и потеглянето му от мястото и отправяне
в каквато и да е посока и отдалечаване от района, били желани от св.Е. промени
в неговото местонахождение. Тази промяна настъпила в резултат на активните,
физически действия спрямо него от страна на всеки от тримата подсъдими, чрез
които те я наложили принудително за св.Е.. На практика отвличането било завършено
с принудителното напускане от пострадалия на мястото, в което се намирал – още
при извеждането му от жилището му във входа на жилищният блок и това престъпно
състояние поради продължаващато въздействие върху него от страна на
подсъдимите, продължило да съществува и при вкарването му в автомобила и
напускането на мястото с последния, отдалечавайки се от мястото /отново въпреки
несъгасието му, постоянно се променяло местонахождението му, чрез движещият се
автомобил/. Със самият факт на управление на автомобила
и движението му, подсъдимите заставили пострадалия да стои в него и така да се променя
мястото на което същият се намира, въпреки несъгласието му. Продължило и с пристигането им в село Ю. и вкарването на
свидетеля в съответна къща, а и с последвалата промяна в местонахождението му,
също само въз основа волята на подсъдимите, чак до момента, в който го отвели
до Второ РПУ – Р.. Независимо от последното, доколкото заключителната част на
обвинителният акт, а и обтоятелствената /чл.246, ал.2 и 3 от НПК/, в частта им
въвеждаща съобразно чл.9 от НК, по необходимост място на извършване на деянието
/като такова е прието единствено гр.Р./, а
не и село Ю., обл.Р., като предмет на делото, се явява само деятелността
в гр.Р., а продължилото във времето идентично състояние – от напускането на
града и в село Ю., само като обективно, установено от доказателствената
съвкупност последващо поведение на тримата подсъдими.
Принудата се изразила в случая с
физическо насилие - хващане за ръцете и
издърпване на сила пострадалия от жилището му, повличането му надолу по
стъблите, вкарването му в автомобила, ограничаване на възможността да го
напусне, чрез сядането на двама от подсъдимите от двете му страни на задната
седалка/ била реализирана с контретика посочена във фактическата обстановка от
всеки от подсъдимите, със съответната му лична проява, за постигане на общата
му с останалите двама подсъдими цел – принудително да отведат пострадалия от
мястото, където се е намирал /да го променят/, с което едновременно го лишили
от възможността сам да избира своето местопребиваване.
Подс.Е.С.И. извършил престъплението в
съучастие с подсъдимите К.С. и С.С.,
като всеки от тях участвал в самото му изпълнение, разпределяйки си ролите –
подсъдимите К.И. и С.С. отпочнали физическото въздействие, в реализиране на
принудата – хванали под мишниците пострадалия и го изтикали от жилището му във
входа, кактои след това, заедно със подс.Е.И. го влачили по този начин надолу,
след което и го вкарали в автомобила, а подс.Е.И. привел в движение автомобила,
в което време другите двама подсъдими притискали седналия от двете страни
пострадал, по който начин го поставяли в затруднение евентуално да направи опит
и да напусне автомоблила, както и едновременно му въздействали физически и чрез
нанасяне на удари, по начина, отразен във фактическата обстановка. Поради това всеки от
подсъдимите участвал в дейност, представляваща изпълнение на престъплението, а
в субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството бил
конкретния им общ умисъл – всеки от тях имал съзнанието, че взема участие в
упражняването на принудата – със свои действия, за да бъде постигната принудителна промяна на
досегашното местонахождение на пострадалия, и искал от тази им обща дейност
да настъпи именно тази последица. Този престъпен резултат бил постигнат с общите им
действия спрямо св.Е..
Налице е квалифициращият
престъплението признак „деяние, извършено от повече от две лица” /тримата
подсъдими/, като всеки от тях участвал в самото изпълнение на деянието.
От субективна
страна подсъдимият Е.С.И. е извършил престъплението при пряк
умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици - че са запретени, а затова и наказуеми от
закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при
реализираното отвличане на св.Е., съзнавал, че това става против волята му, но
въпреки това, воден от желанието да реализира принуда в този й вид срещу пострадалия,
е искал настъпването на тези последици.
Причини за извършването на престъплението – ниско правосъзнание,
незачитане на правото на доброволното отпределяне на местонахождението на
останалите граждани, желанието да се уреждат определени обусловени от връзка с
пострадалото лице отношения, по престъпен начин.
Подсъдимият С.К.С. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го
е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна
подс. С.К.С. осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.2,
вр . с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на 16.05.2010год. в гр.Р. в
съучастие с Е.С.И. и К.С.И., като
извършител, отвлякъл И.П.Е.,***, като деянието е извършено от повече от две
лица.
От обективна страна с
последователни действия по хващане на св.Е. и издърпването му от коридора на
жилището към етажната площадка, съответно извеждането му извън жилищният блок и
поставянето му в автомобила, сътоветно потегляне на последния било реализирано
изпълнителното деяние на отвличането /подс.С.К. заедно с другите двама извършители участвал в
самото изпълнение на престъплението/, с факта на настъпване на промяна на
мястото, на което се намирал св.Е. въпреки неговото несъгласие за това. Нито
излизането от жилището му, нито напускането на жилищният блок, нито влизането в
автомоблила и потеглянето му от мястото и отправяне в каквато и да е посока и
отдалечаване от района, били желани от св.Е. промени в неговото
местонахождение. Тази промяна настъпила в резултат на активните, физически
действия спрямо него от страна на всеки от тримата подсъдими, чрез които те я
наложили принудително за св.Е.. На практика отвличането било завършено с
принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се намирал – още
при извеждането му от жилището му във входа на жилищният блок и това престъпно
състояние поради продължаващато въздействие върху него от страна на
подсъдимите, продължило да съществува и при вкарването му в автомобила и
напускането на мястото с последния, отдалечавайки се от мястото /отново въпреки
несъгласието му, постоянно се променяло местонахождението му, чрез движещият се
автомобил/. Със самият факт на управление на
автомобила и движението му, подсъдимите
заставили
пострадалия да стои в него и така да се променя
мястото на което същият се намира, въпреки несъгласието му. Продължило и с пристигането им в село Ю. и вкарването на
свидетеля в съответна къща, а и с последвалата промяна в местонахождението му,
също само въз основа волята на подсъдимите, чак до момента, в който го отвели
до Второ РПУ – Р.. Независимо от последното, доколкото заключителната част на
обвинителният акт, а и обтоятелствената /чл.246, ал.2 и 3 от НПК/, в частта им
въвеждаща съобразно чл.9 от НК, по необходимост място на извършване на деянието
/като такова е прието единствено гр.Р./, а не и село Ю., обл.Р.нска, като
предмет на делото, се явява само деятелността в гр.Р., а продължилото във
времето идентично състояние – от напускането на града и в село Ю., само като
обективно, установено от доказателствената съвкупност последващо поведение на
тримата подсъдими.
Принудата се изразила в случая с
физическо насилие - хващане за ръцете и
издърпване на сила пострадалия от жилището му, повличането му надолу по
стъблите, вкарването му в автомобила, ограничаване на възможността да го
напусне, чрез сядането на двама от подсъдимите от двете му страни на задната
седалка/ била реализирана с конкретика, посочена във фактическата обстановка от
всеки от подсъдимите, със съответната му лична проява, за постигане на общата
му с останалите двама подсъдими цел – принудително да отведат пострадалия от мястото,
където се е намирал /да го променят/, с което едновременно го лишили от
възможността сам да избира своето местопребиваване.
Подс. С.К.С. извършил престъплението в
съучастие с подсъдимите К.С. и Е.И.,
като всеки от тях участвал в самото му изпълнение, разпределяйки си ролите –
подсъдимите К.И. и С.С. отпочнали физическото въздействие, в реализиране на
принудата – хванали под мишниците пострадалия и го изтикали от жилището му във
входа, както и след това, заедно със подс.Е.И. - тримата го влачили по този
начин надолу, след което и го вкарали в автомобила, а подс.Е.И. привел в
движение автомобила, в което време подсъдимите С.С. и К.И. притискайки го,
седнали от двете страни на пострадалия, по който начин го поставяли в
затруднение евентуално да направи опит и да напусне автомобила, както и
едновременно му въздействали физически и чрез нанасяне на удари, по начина, отразен
във фактическата обстановка. Поради това всеки от подсъдимите участвал в дейност,
представляваща изпълнение на престъплението, а в субективно отношение
обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ умисъл – всеки
от тях имал съзнанието, че взема участие в упражняването на принудата – със свои действия, за да бъде
постигната принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия, и искал от тази им обща
дейност да настъпи именно тази последица. Този престъпен резултат бил постигнат с общите им
действия спрямо св.Е..
Налице е квалифициращият
престъплението признак „деяние, извършено от повече от две лица” /тримата
подсъдими/, като всеки от тях участвал в самото изпълнение на деянието.
От субективна
страна подсъдимият С.К.С. е извършил престъплението при пряк
умисъл – съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици - че са запретени, а затова и наказуеми от
закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при
реализираното отвличане на св.Е., съзнавал, че това става против волята му, но
въпреки това, воден от желанието да реализира принуда в този й вид срещу пострадалия,
е искал настъпването на тези последици.
Причини за извършването на престъплението – ниско правосъзнание,
незачитане на правото на доброволното отпределяне на местонахождението на
останалите граждани, желанието да се уреждат определени обусловени от връзка с
пострадалото лице отношения, по престъпен начин.
Извършеното от подсъдимия К.С.И., както и от подсъдимите Е. И. и С.С.
не осъществило състава на престъплението принуда, каквото твърдение се излага
по време на пренията от техните процесуални представители. Няма съмнение, че
установените му действия определят умисъл за, и съответно засегнали единствено
правото на пострадалия на свободен извбор на движение /промяна на
местонахождението си/ по свое усмотрение. Липсват данни в съвкупността /а и
признатите изцяло фактически положения от обстоятелствената част от
обвинителният акт от всеки от подсъдимите не сочат на това/ за съставомерна
принуда по чл.143 от НК /с целите, изчерпателно посочени от законодателя/
спрямо св.Е.. Доколкото епизода със случилото се в къщата в село Ю. и конкретно
отправените на св.Е. заплахи от неустановено по делото /извън подсъдимите/ лице
и предложеното от подс.К.И., да твърди съпричастност на св.В. към откраднат
автомобил пред т.нар”мешаре”, не може да се обсъжда, тъй като евент. лице
упражнило принудата не е отговорно по делото – не е установено, а освен това
във всеки случай произнасяне с присъдата и по този евентуално едновмеренно
осъществен състав /чл.143 от НК/, би утежнило положението на който и да е от
тримата подсъдими, след като не е въведено обвинение по него, а въведеното –
чл.142 от НК, е реализирано. В този смисъл напр. Решение № 234 от
15.07.2003год. на ВКС по н.д. № 33/03г., I н.о., докл. П. Томов.
Не е налице и основание за алтернативно исканото от процесуалните
представители на подсъдимите, приложение на привилегированият относно санкцията,
състав за който и да от последните, предвиден в чл.142, ал.6 от НК. За да е
налице тази хипотеза, следва да се констатира едновременното наличие на всички
въведени комулативно от законодателя условия - доброволно предаване на органите
на властта от съответен деец, разкриване пред властта на всичко което му е
известно за извършеното престъпление, с което
съществено да бъде улеснено разкриването и доказването на това престъпление.
В случая би могло, и то само донякъде да се приеме, че е даденост само едно от
тези комулативно изискуеми условия – доброволно предаване на органите на
властта, и то само за подс.К.И. – последния след като узнал, че е търсен от
полициейски служители, отишъл заедно със св.Е. *** към 23,00 часа на процесната
дата. От показанията на полицейските служители, както и на св.Е. категорично се
установява /а съобразно чл.373, ал.3 от НПК и въз основа на признанието на
фактите, вкл. и за заявеното за случилото се от всеки от тримата подсъдими при
проведените първоначални действия с тях от полицейските органи/, че първо подс.К.И.,
а по-късно и всеки от подсъдимите Е.И. и С.С.
не само, че не разкрили всичко, което им е било известно за извършената от
тях спрямо св.Е. принудителна промяна на местонахождението му /отвличане/, а
изложили лъжливи твърдения, в опит да избегнат или затруднят разобличаването им
от органите. Всеки от тях, вкл. първоначално и св.Е. /последният също под тяхно
давление/ заявил лъжливата версия, че последния по своя воля отишъл с тях само
в заведение в гр.Р. /бар”Ниагара”/, за да разговорят за дадени парични
взаимоотношения, с което се изчерпала деятелността им /отричали насилствено
отвеждане на Е. от което и да е място, такова въздействие при влизане в
автомобила, както и при променяне на местонахождението на Е. чрез привеждането
му в движение, както и въобще не заявили обстоятелства свързани с пребиваването
им, заедно с Е. ***, както и за случилото се в село Николово при връщането им
обратно към гр.Р./. Или въобще не е налице изискуемият от обсъжданото правило
елемент, за активно поведение на извършителя, като разкрие, всичко което му е
известно за деянието. Напротив – налице е поведение, целящо да препятства органите
на властта да разкрият и докажат престъплението. Тези констатация по фактите, е
достатъчна за неприложимост на претендираният от защитниците на подсъдимите,
привилегирован състав на чл.142, ал.6 от НК.
Индивидуализация на наказанията:
За подс. К.С.И.. При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К.И. съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства относително ниската степен на въздействие върху
пострадалия при осъществяване на принудителната промяна на местонахождението
му. Също така сравнително краткият период от време, в който траело престъпното
състояние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взема предвид
предходно осъждане, за което не е настъпила реабилитация, както и не е
амнистирано /налично към датата на деянието по смисъла на НК/. Конкретно от
данните в приложените към справката за съдимост относно под.К.И., бюлетини –
л.85 и 86 от досъд. п/во/ се установява, че спрямо него са били постановени две
отделни осъждания. За това по НОХД № 741/86г. по описа на Районен съд – Р., е
настъпила реабилитация по право – на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, като в
определният изпитателн срок, считано от влизането на акта в сила – 08.07.86г., /до
08.07.89г./, подсъдимия не е извършил друго престъпление, поради което да е
следвало да изтърпи отложеното наказание. За последвалото осъждане на подс.К.И.
– по НОХД№ 1347/05г. по описа на Районен съд – Р., към датата на процесното
престъпление – 16.05.2010год. не е настъпила реабилиция по чл.86, ал.1, т.1 от НК, поради наличието на ограничителната хипотеза на ал.2 от същата разпоредба.
Едновременно с това, за това осъждане не е налице и реабилитация по чл.88а,
ал.4, вр. с ал.1 от НК, тъй като за същото осъждане, към процесната дата, не е
бил изтекъл приложимият в случая петгодишен срок по чл.82, ал.1, т.4 от НК, считано от 19.05.2005год. Липсва и
амнистия, приложима за това осъждане. Или второто по време осъждане е налично
на датата на настоящото престъпление. Съобразно последицата, императивно
указана в чл.373, ал.2 от НПК, при съблюдаване на чл.58а, ал.1 от НК, и констатирайки
липса на предпоставките за приложение на чл.55 от НК /за което по-долу са
изложени съображения/, съответно обуславящо липса на хипотезата по чл.58а, ал.4
от НК, с
оглед отчетените
обстоятелства, за постигането на визираните от законодателя цели и основно от тях за
пореден път спрямо този подсъдим да се направи опит да бъде превъзпитан към спазване на законите, както
и едновременно да му се ограничи възможността през съответен период от време да
върши престъпления, съдът счита за подходящ размер на наказането лишаване от
свобода, определен
по реда на чл.54 от НК, този ориентиран между средата и минимума на предвиденото в състава на
чл.142, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ. От
такъв срок
на изтърпяване на наказанието, може да се очаква и ефективност на очакваната генерална превенция
от него за останалите членове на
обществото. След
задължителното намаляване с една трета, наказанието което съдът налага на
подсъдимия К.С.И. е ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Както бе посочено горе, не са налице
предпоставки за приложение института на чл.55 от НК при определяне наказание за
този подсъдим. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни, както и липсва изключително такова. Едновременно, съдът приема, че
най-лекото, предиведно в състава на чл.142, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 от НК, наказание, а и по-тежко от него, не се явява несъразмерно тежко за
процесно извършеното от него престъпление.
Предвид размера на наказанието определено, на подс.К.И. /ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/, както и отделно наличието на предходно осъждане на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер спрямо него /по НОХД№
1347/05г. по описа на Районен съд – Р./, следва да се постанови ефективното му
изтърпяване, при
първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип, съобразно
правилата по чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
За подс. Е.С.И.. При индивидуализация на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Е.С.И. съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства относително ниската степен на въздействие върху
пострадалия при осъществяване на принудителната промяна на местонахождението
му. Също така сравнително краткият период от време, в който траело престъпното
състояние, чистото му съдебно минало по смисъла на чл.85 от НК /реабилитиран/.
Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. От данните в приложените към справката за съдимост
относно подс.Е.И., бюлетини – л.113 до 116 вкл. от досъд. п/во/, се установява,
че спрямо него са били постановени четири отделни осъдителни акта с ангажиране
на наказателна отговорност, за която реална съвкупност от престъпления, в
условията на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, и съобразно част II, т.2 от Постановление № 2 от 27
– 29.04.70г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.04.83г. и
постановление № 7 от 26.07.87г. на Пленум на ВС, по някой въпроси на
престъпленията, извършени при рецидив, следва да се считат за едно осъждане, а
от максималният по размер изпитателен
срок, от определениете с отделните съдебни актове четири години, и от най – късната
дата на влизане на съдебен акт от четирите обсъждани – 26.06.2002год. до процесната дата, същият е изтекъл. Или за
тези осъждания, обсъждани по посочените съображения за едно, преди процесната
дата е била настъпила реабилитация по право – на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Съответно, спрямо подс.С. е
налице и друг, последен по време съдебен акт – по НАХД№ 2774/08г. на Районен
съд – Р., с който за извършено престъпление, с приложение института на
освобождаване от наказателна отговорност, му било наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000 лева. /бюлетин на л.117 от досъд. п/во/
Съобразно последицата,
императивно указана в чл.373, ал.2 от НПК, при съблюдаване на чл.58а, ал.1 от НК, и констатирайки липса на предпоставките за приложение на чл.55 от НК за
този подсъдим /за което по-долу са изложени съображения/, съответно обуславящо
липса на хипотезата по чл.58а, ал.4 от НК, с оглед отчетените обстоятелства, за постигането на
визираните от законодателя цели и основно от тях за пореден път спрямо този
подсъдим да се направи опит да бъде
превъзпитан към спазване на
законите, както и едновременно да му се
ограничи възможността през съответен период от време да върши престъпления,
съдът счита за подходящ размер на наказането лишаване от свобода, определен по реда на чл.54 от НК, този ориентиран малко над минималния, предвиден в състава на чл.142, ал.2, т.2,
вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно ОСЕМ ГОДИНИ. От такъв срок на изтърпяване
на наказанието, може да се очаква и ефективност на очакваната генерална превенция от него за останалите членове на обществото. За да определи размер, различен
от минимума на предвиденото, съдът отчита негативните характеристични данни,
обективирани от предходните осъждания на подс.Е.И. – като деец с по-висока
обществена опасност от извършители на подобни деяния, независимо от настъпилата
реабилитация (каквато
преценка чл.85 от НК не ограничава), а и от факта на наложено му административно наказание по реда на чл.78а,
ал.1 от НК, обусловено също от извършено престъпление от общ характер.
След задължителното намаляване с
една трета, наказанието което съдът налага на подсъдимия Е.С.И. е ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Както
бе посочено горе, не са налице предпоставки за приложение института на чл.55 от НК при определяне наказание за този подсъдим. Отчетените смекчаващи
отговоростта обстоятелства са многобройни, както и липсва изключително такова.
Едновременно, съдът приема, че най-лекото, предвидено в състава на чл.142,
ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, наказание, а и по-тежко от
него, вкл. и предвид отчетеното в негативен аспект за личността му, не се явява
несъразмерно тежко за процесноизвършеното от него престъпление.
Предвид размера на наказанието определено, на подс. Е.С.И. /ПЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/, следва да се постанови
ефективното му изтърпяване, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит тип.
За подс. С.К.С.. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия С.К.С. съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства относително ниската степен на въздействие върху
пострадалия при осъществяване на принудителната промяна на местонахождението
му. Също така сревнително краткият период от време, в които траело престъпното
състояние. Също така чистото му съдебно минало към процесната дата. Като смекчаващо
обстоятелство отчита и относително ниската му възраст. Не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Съдът приема, че
посочените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни по смисъла на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, едновременно с
което и най-лекото, предвидено в състава на чл.142, ал.2, т.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, наказание /седем години лишаване от свобода/ се
оказва несъразмерно тежко за извършеното, съобразно личността на този подсъдим.
Предвид това и съобразно последицата, императивно указана в чл.373, ал.2 от НПК, при съблюдаване на чл.58а, ал.4 от НК,
констатирайки предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК за
този подсъдим, с оглед отчетените
обстоятелства, за постигането на визираните от законодателя цели и основно от тях да се превъзпита и поправи към
спазване на законите и добрите нрави, съдът определя наказание лишаване от
свобода, под най-ниският предел, установен в чл.142, ал.2, т.2, вр . с ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК, като счита за подходящ размер на наказанието лишаване от свобода ТРИ ГОДИНИ. При наличие на
формалните предпоставки за приложение института по чл.66, ал.1 от НК и като
счита, че за поправянето на подс.С.С. не е наложително да изтърпи наказанието (след като процесното престъпление
се явява изолирана неправомерна проява), както и предвид относително ниската степен на засягане на обществените
отношения, което го определя като деец с невисока обществена опасност, съдът е
постановил отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, а като
негов подходящ размер приема максималния (който ще гарантира в максимален
порядък постигане целите на този институт).
По гражданския иск:
Гражданският иск е доказан по
своето основание, тъй като е налице деяние извършено от подсъдимите, което
деяние е предмет на обвинението срещу тях. Подсъдимите К.И., Е.И. и С.С. с деянието си, са причинили неимуществени вреди на св.Е. – болки и страдания, в
резултат на упражненото срещу него физическо въздействие, в каквото се
обктивирала принудата /като избран от подсъдимите акт за реализиране на
отвличането/, ползвана като средство за осъществяване на съставомерната
последица по промяна извън волята на пострадалия на неговото местонахождение.
Също така у същият в резултат на действията
на подсъдимите в осъществяване на деянието е настъпило неудобство от
ограничаване на правото му за придвижване само по негово усмотрение и уплаха от
отправените му закани и държане в положение на неизвестност за предстоящото
през времетраенето на това реализирано от общите им усилия престъпно състояние.
От събраните
по делото доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимите са
извършили деянието виновно и в резултат от него са причинили именно такива по характеристика неимуществените вреди на св.Е.. Налице е причинна връзка между
извършеното от подсъдимите деяние и настъпилото увреждане за същия свидетел. На
основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите следва да възстановят вредите, които
причинили на пострадалия. Като преценява степента на въздействие на тези увреждащи пострадалия
последици от деянието, съдът приема за справедливо размерът на обезщетението да
бъде 3 500 лева, явяващи се достатъчни за нужната обезвреда. Ето защо, е постановено осъждане на подсъдимите, да заплатят солидарно на И.П.Е., сумата от 3 500 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.05.2010год., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 300 лева – разноски на последния за процесуално
представителство в качеството му на граждански ищец и частен обвинител, както и отхвърляне на гражданският иск в останалата
му част – с която се претендира обезщетяване със сума над 3 500 лева, до 15 000
лева, като неоснователен в същата част.
Подсъдимите следва да заплатят солидарно и държавна такса по гражданският
иск, в полза на държавата, както и всеки от тях отделно - съразмерно частта от
направените разносни в наказателното производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: