О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.2.2020
г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1634 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по иск на пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от телесно увреждане и психически стрес, причинени от
застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава, след пропускане на
срока за уреждана на претенцията от застрахователя считано от 05.09.2018 г..
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба вх. №28935/2.10.2019г, предявена от М.Ц.В. от гр. Варна, чрез адв. С. (ВАК) след уточняване на част от
искането е редовна, съдържа изискуемите
по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнително
становище по отговора вх.№34569/21.1119г пълномощникът на ищцата е оспорил
възраженията на ответника.
Исковата молба и
допълнението й са връчени на насрещна страна. В срок е депозиран отговор вх.№ 33353/11.11.2019г.
Ответникът “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД,
чрез адв. Д (ВАК), възразява по размера
на отговорността си, като е заявил възраженията си и е направил доказателствени
искания. В срока за допълнителен отговор се поддържат възраженията на ответника
с вх.№ 37441/16.12.2019г.
Насрещните страни
са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.
Претендира се
реално изпълнение на задължение по застраховка, сключена на 23.06.2018 г. за
обезщетяване на отговорност възникнала на 30.07.2018 г., съответно за това
правоотношение се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване
на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал.3 КЗ. С оглед
съвпадащи твърдения на страните за поискано на 15.08.2018г. обезщетение и
заявено несъгласие на пострадалата с предложено преди предявяване на иска
обезщетение, съдът преценява предявения иск за дължима горница за допустим.
Сезираният съд с
район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115,
ал. 2 ГПК.
По предварителните въпроси:
Ищцата е освободена
от авансово внасяне на държавна такса (чл. 83 ал.1 т.4 ГПК).
Ищцата е посочила
изрично като начин на изплащане на
претендирана с осъдителен иск сума банковата сметка, обявена в извънсъдебната
претенция, чийто титуляр е надлежно овластен да получи присъдените суми.
Пострадалата като
ползващ се от задължителна застраховка бенефициер търси защита на право, възникнало по силата
на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да
се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения
ред за търговски спорове.
Възражение срещу
характера на спора не е предявено. Самата ищца не е договаряла пряко с
доставчика на застрахователна услуга, поради което спорът не може да се третира
като иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, още повече, че за отношения
породени от застраховане на деликтната отговорност са предвидени други, също
специални правила (чл. 115 ал.2 ГПК).
Представителната власт на пълномощниците на
насрещните страни е надлежно учредена (л.16 и л.28).
По доказателствените искания:
В исковата молба
по основния иск са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, приложени в копия. Същите установяват съдържание на акт,
подлежащ на зачитане в гражданското производство и медицинска документация, поради
което следва да се допуснат.
Събиране на
доказателства за безспорно установено застрахователно правоотношение не се
налага.
В настоящия
процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното увреждане, чието доказване от ищеца като
елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебно-медицинска
експертиза. Доколкото ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните
последиците от деликта, представените документи за лечение и резултата от него
следва да се преценят от експерт травматолог, а последиците за личността и
психиката от клиничен психолог.
Назначаване на психиатър не се налага, тъй като твърданията на ищцата не
очертават психично заболяване. Съответно
и разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните.
Поисканите гласни
показания на свидетел за понесени от ищцата страдания съдът възприема като способ за
установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно проявленията на
изживяните от нея болки и страдания. Свидетелски показания са необходими и за
формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди. Доколкото
страната не е конкретизирала кои от твърденията, изложени в исковата молба
относно неимуществените вреди ще установява с разпит на всеки един от двамата
поискани свидетели, съдът намира възражението на ответника за прекомерна интензивност на доказването за
принципно основателно. На ищеца следва да се дадат указания да конкретизира всяко
от лицата, от чийто показания ще се ползва и възприетите от тях факти, с оглед
конкретната преценка на съда за необходимостта от разпита на всеки от тях.
Представените от
застрахователя документи, представляващи преписката по уведомяването му за
щетата, събирането на документацията по нея, издадения платежен документ,
следва да бъдат да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото,
относими към безспорно проведеното рекламационно производство и забавата при
определяне и изплащане на обезщетение.
На страните
следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списъци на разноските с
конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявен иск на увреден пътник в ПТП, виновно причинено
от застрахован за риск „гражданска отговорност“ водач на автомобил, за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от
телесно увреждане и психични страдания в размер на общо 60 000 лв., ведно с обезщетение
за забава в размер на 6550 лв, считано от 05.09.2018 (дата на изтичане на срок
за определяне на обезщетението от застрахователя) до предявяване на иска и
законна лихва до окончателно изплащане на обезщетението по посочена от
постадалата банкова сметка.
***мените
документи: приложени към искова молба заверени по реда на ЗАдв.:
протокол с утвърдено споразумение за по НОХД 2571/2019г(л.6-9), медицинско
удостоверение № 764/13.08.18г и епикриза (л. 11-12); справка за сключена
застраховка гражданска отговорност (л. 13); уведомление за претенция с вх.№
94-С-103/15.08.2018г (л. 10), приложени към отговор по искова молба, заверени
по реда на ЗАдв:, указания за изискване на документация за събитието на
23.08.18 и на 15.11.18г (л. 31- 34), искания за копия от документи от досъдебно
производство по разследване на престъпление от 16.08.18 и отговор от
15.07.2019г ( л. 38 -39), уведомление за определяне и плащане на обезщетението
от 28.05.19г с паричен превод ( л. 35 – 37).
Обявява за безспорно установено наличие на
сключена застрахователна полица № 06/118001832045/23.06.2018г с покритие от
23.06.18г., прекратено на 09.10.2018г. за автомобил „***“ рег. № ***.
ДОПУСКА
освидетелстване на ищцата М.Ц.В., като я ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие като се
яви на преглед при вещи лица съдебен лекар и психолог, назначени от съда по
настоящото дело за установяване на физическо и психическо състояние, като при
неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с
прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда
на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на М.Ц.В. от вещо лице д-р Демиров по
допусната експертиза, след съгласуване на посочена от него дата за преглед, но
не по- късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцата да представи за оглед на вещото лице личния си медицински
картон, както и други медицински документи с които разполага за проведени
прегледи и лечение.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК
съдебномедицинска експертиза
с вещо лице съдебен лекар Д А Д (№
30 от списъка ), който след запознаване
с медицинската документация, налична по делото и механизма на увреждащото
събитие, установен в споразумението по НОХД 2571/2019г и допълнително представени медицински
документи и личен преглед на пострадалата
да даде заключение за това:
•
Какъв е
характерът и степента на уврежданията, настъпили за ищеца, вследствие ПТП от 30.07.2018г.?
Има ли понесени други увреждания извън посочената в споразумението средна
телесна повреда (счупване на шест ребра в лява гръдна половина), които да съответстват
на механизма на понесени удари от пътник.
•
какво
лечение е предприето спрямо пострадалия
и съответно ли е то на данните по представената медицинска документация,
какви са сроковете на иммобилизация, какви са обичайните срокове за
стабилизиране на състоянието на пациента и възстановяване на движенията му в
пълен обем?
•
свързани
ли са така установените увреждания,
лечението им или рехабилитацията обективно с продължаващи болки, ограничаване
на движението и битовото обслужване, нужна ли е била чужда помощ, каква е
продължителността на възстановителния процес
•
какво е
общото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици, в причинна
връзка с уврежданията от процесното ПТП (неотстраними оперативни белези и
козметични дефекти, ограничение на нормални за ежедневието движения, нарушения
на възможностите за работа, болки при промяна на метеорологични условия)?
•
необходимо
ли е продължаване на лечението до пълно възстановяване, какви са причините за такова евентуално
допълнително лечение, и какъв би бил обичайно необходимия период на
възстановяване на здравето в цялост?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., от които 200 лв., платими от бюджета на
съда и 200 лв., вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на
заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
Възлага по реда
на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на М.Ц.В. от вещо лице М по допусната
експертиза, след съгласуване на посочена от него дата за преглед, но не по-
късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК
съдебнопсихологическа експертиза с вещо лице Н К М (№ 71 от списъка на вещите
лица), която след личен преглед на пострадалата да даде заключение за това:
1. има ли промяна в състоянието на
психиката на пострадалата преди ПТП от 30.07.2018г. и към настоящия момент, по
какъв начин е изживяла и продължава ли да изживява травматично това събитие или произтеклото от него телесно
увреждане , по какъв начин се е отразило събитието върху личността му
2. ако промяната представлява психическа
травма или дискомфорт проявява ли се то
чрез нарушение на съня, тревожност, страх или друга симптоматика, какъв е характера му,
необходимо ли е лечение с медикаменти и психотерапия или други лечебни
процедури
3. какви са перспективите за
възстановяване на психологично/психично състояние на личността
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 400 лв., от които 200 лв., платими от бюджета на съда и 200 лв.,
вносими от ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален
срок за изготвяне на заключението от явяването на ищцата за личен преглед и
краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица преди
насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ
на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението
преписката по т.д. № 1634/19 г. на ВОС.
На осн. чл.
101 ГПК указва на ищеца, че при искане
за допускане на гласни доказателства, страната следва да обяви конкретните
факти (прояви на болка и страдания, понесени телесни увреждания, промени в
ежедневното поведение и характера), възприети от лицата, които ще бъдат
доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от
връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната
страна да посочи кои лица ще води за разпит и кои от конкретните факти са били
възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава
ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита доказателственото
искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит
(под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на възприетите
от различни свидетели различни факти) при довеждане от ищцовата страна на общо двама
свидетели, за установяване на
твърденията по проява на неимуществени вреди.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 26.03.2020г от
9.30 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на
делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо
заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат
призовани.
Да се призоват
страните, а вещите лица - след внасяне на депозит. Проект за устен доклад,
представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7
на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1634 по описа за
2019 год,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане искове на М.Ц.В., ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Св. С. *** предявени срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез адв. п. Д (ВАК) със
служ. адрес гр. Варна, ул. Цар Симеон I
№ 26, № 2, за заплащане на:
обезщетение в размер на 60 000
лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на 6
ребра в лява гръдна половина, кръвонасядания в предна повърхност на гръден кош,
по дясна и предна половина на корема над пъпа, предностранична лява повърхност
на кореба, задна дясна седалищна повърхност, по дясна мишница и дясна
предмишница в горна трета, по вътрешна
повърхност на ляво бедно в долна трета в област на ляво коляно) и психическа
травма и емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка *** ***;
обезщетение в размер на 6550 лв. за забавено изплащане на това застрахователно обезщетение в
периода от 05.09.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на обезщетението
от застрахователя) до предявяване на иска на 02.10.19г.
Страните претендират насрещно за определяне
и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Безспорни са
фактите относно застрахователното правоотношение, признати въз основа на удостоверенa
по общодостъпен начин регистриранa полица за застраховка гражданска отговорност
на автомобилист за л.а. „***“ рег. № *** с № 06/118001832045/23.06.2018г с
покритие от 23.06.18г., прекратено на 09.10.2018г.
Безспорен е фактът
на изпратено до ответното дружество искане за обезщетяване № 94-С-103/15.08.2018г. Не е оспорено и
получаването на обезщетение в размер на 15 000лв, определено от
застрахователя с уведомление от 28.05.19г.
Безспорни са фактите, установени с постановения влязъл в
сила акт на наказателния съд по отношение на установените обстоятелства от
фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б.
„б“ пр.2 НК (противоправност и причинен престъпен резултат телесно увреждане,
вкл. вина на водача): на 30.07.2018 год. на третокласен път между глр. Долни
Чифлик и с. Пчелник при управляване на МПС л.а. „***“ рег. № ***, водачът М В Х нарушил правилата за движение -
чл. 5, 8 , 15 и 20 като навлязъл в насрещна лента за движение, където настъпил
челен удар с л. а. „*** “, и така по
непредпазливост причинил травматично увреждане на пострадалата пътничка, изразяваща се в счупване на
ребра, обусловило трайно затруднение в движението на снагата
за 1-2 месеца.
За тези
обстоятелства не се налага допълнително доказване.
Спорни са твърденията по обема на понесените
вреди, съответно обстоятелствата имащи значение за определяне на обезщетение по
справедливост.
Ищцата
твърди, че претърпените телесни увреждания, изразяващи се в счупване на ребрата
и множество кръвонасядания са били
диагностицирани от съдебен медик, а лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна
– Варна“, където е била изследвана и наблюдавана в отделение за гръдна
хирургия. Твърди, че след изписването се възстановявала бавно и изтърпяла силни
болки, които не са отшумяли и към настоящия момент, като сочи, че са вероятни и
допълнителни негативни последици които ще тълпи и в бъдеще. Излага, че телесните
наранявания и емоционалния стрес от
изживяното произшествие влошили социалния й живот, намалили способността й да
общува с близки и приятели, и въпреки възстановяването продължават да нарушават
ритъма й на живот. Твърди, че сънува кошмари, страхува се да се вози в
автомобил и силно се разстройва при новини за катастрофи. Счита, че негативни за нея последици с такъв
интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на
застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, а предложеното
след изтичане на срока за определянето му обезщетение не е справедливо.
Ответникът
излага, че след като е бил уведомен за събитието е предприел установяване на
щетите, но въпреки изискването на документи за установяване основателността на
претенцията, не са били представени никакви данни от вината на застрахования (експертизи,
протоколи за оглед и разпити и резултата от провежданото разследване) вкл. и
след тяхното неколкократно изискване както от увреденото лице в срока за
разглеждане на претенцията. Именно поради липсата им застрахователят е уведомил
пострадалата, че не е в състояние да се произнесе по претенцията, а след като е
получил изискани от разследващите органи книжа е определил обезщетение в
размер, съответен на установените увреждания.
Ответникът
оспорва наличието на травматични
увреждания, вследствие процесното ПТП, за чието възстановяване да е необходим
период по-дълъг от 1-2 месеца, вкл. и някакви остатъчни тежки и непреодолими
последици, които да налагат обезщетяване в по-голям обем. Оспорва определения паричен еквивалент като го счита
несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от
този характер.
По отношение
на акцесорната претенция за лихва ищцата се позовава на уредения 15 дневен срок
за разглеждане на обоснована претенция пред застрахователя. Самостоятелно
оспорване на това искане ответникът предприема, като сочи, че поради
непредставяне на поисканите от пострадалия доказателства за установяване
основанието и размера на претенцията му, застрахователят не дължи законна лихва
за забава. Фактите имащи значение за евентуална забава на застрахователя са
посочени като безспорно установени действия на насрещните страни по
предварителното извънсъдебно рекламационно производство.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на основните искове като пряка претенция на пострадало – ползващи се лица по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален
закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл.432 КЗ и диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица(гл. 47 от КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водач, покриващо фактически състав на престъпление или деликт ( чл.
45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално отношение намират и правилата
за зачитане на присъда(споразумение приравнено по последици на присъда)от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК вр. чл. 383 ал.1 НПК).
Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
увредените лица.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира основание
в нормата, уреждаща забава при непозволено увреждане ( чл. 84 чл.3 ЗЗД).
Покриването на това вземане с отговорността на застрахователя обаче е
лимитирано според чл. 493 ал.1 т. 5 вр.
429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ до периода на забава на застрахования, следващ
уведомяването на застрахователя и съдействието за представяне на необходима документация. Приложение
намират правилата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и препращаща норма на чл. 409, вр.
чл. 405 и чл. 380, ал. 3 КЗ, като в тази връзка значение има и специфичното
рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване
на претенцията, уредено в чл. 498, ал. 3 КЗ и общите правила на чл. 106 и 108 КЗ,
които уреждат реда и сроковете за произнасяне на застрахователя.
По
доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и
страдания при телесно увреждане и накърняване на съществуващата преди деликта
емоционална среда чрез конкретни негативни изживявания (психическо страдание)
представляват елемент от правопораждащ фактически състав на претендирано
вземане, ищцата носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените
твърдения за тези обстоятелства. Твърденията извън установен с присъдата
резултат (средна телесна повреда) подлежат на самостоятелно доказване. Психическият
стрес и последиците му за личността подлежат на самостоятелно доказване.
Страната се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания,
гласни доказателства за търпените страдания и заключения на медицински
специалист и психолог.
Ищците носят доказателствена тежест за установяване на възприемани в
практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: №
83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по
т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г.
на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи
конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за изплащане на
обезщетението в справедлив размер. Посочено е писмено даказателство за
безкасово изплащане на сума, непокриваща цялата претенция.
Размер на законната лихва не следва да се доказва, с оглед нормативното
му определяне и възможността да бъде изчислен служебно от съда чрез аритметичен
калкулатор ( изчислителна система на „Апис“ или
https://www.calculator.bg).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
Няма посочени твърдения за които не се сочат доказателства.
По възможностите
да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед вече
изплатеното частично обезщетение, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволно уреждане на остатъка от спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Съдът е напътил
страните към медиация, но активно поведение за опит за уреждане на спора не е
заявено.