Р Е Ш
Е Н И
Е № 372
Гр. Пловдив, 9.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в публичното заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа
докладваното от съдията В. Иванова в.т.д. № 674 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 464,
постановено на 24.07.2015 г. по т.д. 643/2013 г. на Окръжен съд – П., в частите
му, с които е отхвърлен предявеният от „И.г.“ООД-гр.С. , ЕИК ********* против „М..“ЕООД-гр.П.,
ЕИК ********* иск по чл. 422,ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК и чл. 535 от ТЗ, с който е поискано да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 404 538 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от **********г. до изплащането й, която сума
е дължима на основание запис на заповед от **********г., платим на 1.06.2013 г.
и за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10032/2013 г. по описа на ПРС, 20 гр.с., и е
осъдено дружеството-ищец „И.г.“ООД-гр.С. , ЕИК ********* да заплати на
дружеството-ответник „М..“ЕООД-гр.П., ЕИК ********* сумата 21 050 лв.
съдебни разноски.
Жалбоподателят
„И.г.“ООД-гр.С. моли решението да бъде
отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в жалбата от 26.08.2015 г., и да бъде постановено от апелативния съд
решение, с което предявеният от
дружеството иск да бъде уважен. Като ищец в производството пред окръжния съд е
предявил иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр.
с чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ за признаване за установено спрямо ответното
дружество, че то дължи на дружеството-ищец сумата 404 538 лв.,
представляваща дължима и неизплатена на падежа 1.06.2013 г. сума по издаден на **********г.
запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от **********г.
– датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – до окончателното
изплащане на вземането, и ведно с разноски, за които главница и лихва в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на заповедното производство съгласно чл. 417, т.9 (понастоящем т.10) от ГПК по ч.гр.д. № 10032/2013 г. на РС-П., срещу която заповед ответникът е възразил
по реда на чл. 414 от ГПК. Във въззивното производство по негово искане са
събрани писмени доказателства. Претендира за присъждане на разноски. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за защитата
на пълномощника на ответника по жалбата.
Ответникът
по жалбата „М.-Д.“ЕООД-гр. П. моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 15.10.2015 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск като
неоснователен. По негово искане с събрани нови писмени доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено за защитата на пълномощника на жалбоподателя.
П. апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Не се
спори между страните, видно е и от приложеното по делото на окръжния съд
ч.гр.д. № 10032/2013 г. на РС-П., че по реда на чл. 417, т.9 (сега т.10) от ГПК
в полза на ищеца по делото „И.г.“ЕООД-гр. С. против ответника „М.-Д.“ООД (понастоящем
ЕООД)-гр.П. е издадена на 14.06.2013 г. заповед за плащане на сумата 404 538
лв., дължима по запис на заповед, издаден на **********г. от ответника в полза
на дружеството-заявител, с падеж 1.06.2013 г., ведно със законната лихва от **********г., за
която заповед за плащане ответникът е уведомен на 2.07.2013 г. с поканата за
доброволно изпълнение изх. № 39709/27.06.2013 г. по изп.д.
№ 20138440402605 на ЧСИ С.Я. и срещу която заповед ответникът е възразил по
реда на чл. 414 от ГПК на 2.07.2013 г. Видно от възражението, в него изрично е
посочено, че дружеството „М.-Д.“ЕООД-гр.П. не дължи изпълнение спрямо „И.г.“ЕООД-гр.
С. на вземането, за което са издадени
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, като е заявено, че записът на
заповед е антидатиран и подписан от бивш управител на
дружеството, както и че между двете дружества не съществуват и не са
съществували никакви търговски и облигационни и други отношения, а издаването
на записа на заповед има за цел да увреди имуществено дружеството и
неоснователно да обогати трето лице. След уведомлението за възражението,
получено от дружеството-заявител на 2.08.2013 г., е бил предявен с подадената до
окръжния съд искова молба на 30.08.2013 г., в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, установителният
иск съгласно чл. 422 от ГПК.
Твърдението на ищеца, заявено с
исковата молба, е, че ответното дружество му дължи по издаден от него на
1.06.2013 г. запис на заповед с падеж 1.06.2013 г. сумата 404 538 лв., за
която сума по заявление на ищеца в заповедно производство му е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. Посочено е, че длъжникът е
подал възражение срещу заповедта, поради което се предявява установителният
иск за съществуване на вземането по чл. 422,ал.1 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответното
дружество заявява, че в периода от поемане на задължението на **********г. до
продаване на дяловете си и прекратяване на правомощията му като законен
управител на 15.07.2010 г., както и при дейността си като пълномощник на
управителя Д. Д. за периода 15.07.2010 г.-12.11.2012 г., Н.Д. не е посочил в
нито един отчетен, регистърен и счетоводен документ
съществуване на задължение към дружеството-ищец и не е уведомил
дружеството-ответник за подписан запис на заповед и неговото съществуване. Оспорва
истинността и достоверността на записа на заповед. Твърди, че няма никакви
облигационни и други отношения между ответника и ищеца, за да възникне и да се
поеме процесното задължение. Посочва, че обикновено абстрактната сделка е
свързана с някакво договорно или друго правоотношение между страните. Заявява,
че съгласно обявените в ТР ГФО на дружеството-ищец за 2009 г. и 2010 г.
претенцията по делото надхвърля оборота от последните две години към датата **********г.,
от което следва, че или ответното дружество е единствен клиент на ищеца,
създаващ целия оборот, или се касае за недостоверен документ, целящ да
предизвика привидно задължение и източване на средства от ответното дружество.
Счита, че процесният запис на заповед е негодно
основание да се ангажира имуществената отговорност на ответника. Посочва, че Н.Д.
като управител на ответното дружество е бил длъжен и е подавал във връзка с
ползваните от дружеството банкови продукти справки и декларации до обслужващата
банка, в които е следвало да посочи, ако има, поети от дружеството задбалансови ангажименти, към които да попадне и
задължението към ищеца, но от представените с отговора два броя декларации,
които засягат периода на издаване на процесния запис на заповед, е видно, че в
тях липсва посочване на ангажимент към ищеца, което е допълнителна индиция, че такова не съществува. Подчертава, че ответникът
не дължи на каквото и да е основание на ищеца.
С допълнителната искова молба
ищецът заявява, че по силата на консултантски договор от **********г. ответното
дружество като възложител, представлявано от управителя Н. Д., е възложило на
ищеца като консултант изготвянето на проект с работно наименование „В.И.З.Р.-З.“,
с който да бъде възможно кандидатстване за финансово подпомагане на възложителя
по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. пред
Разплащателна агенция – ДФ“З.“, срещу заплащане на уговорено възнаграждение.
Твърди, стойността на проекта е определена на 4 785 000 лв., а
договореният размер на възнаграждението е 5% от нея или 239 250 лв.,
платимо на две равни вноски от по 119 625 лв., първата платима авансово в
седемдневен срок от деня на сключване на договора, а втората платима в
седемдневен срок от датата на предаване на проекта. Твърди, че ищецът е
изпълнил точно и в срок поетите от него ангажименти по договора, като
своевременно предал изготвения проект, но не получил никакво възнаграждение,
въпреки изчакването. Твърди, че на **********г. между страните било сключено
споразумение за разсрочено плащане с краен срок до 1.06.2013 г. на всички
дължими суми, общо в размер на 404 538,20 лв. Твърди, че като обезпечение
за изпълнението на задължението си по това споразумение от 07.2010 г.
ответникът издал запис на заповед от същата дата, с който се задължил да
заплати процесната сума на падеж 1.06.2013 г. Твърди, че процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и е издаден при наличието на
задължителните реквизити по чл. 535 от ТЗ.
С отговора на допълнителната
искова молба ответникът заявява, че записът е изготвен единствено с цел да
увреди интересите на дружеството, след като подписалият го управител е бил
освободен като такъв и като съдружник. Посочва, че е въведено ново основание за
дължимост на процесната сума – по сключен между
страните консултантски договор и споразумение, подписано във връзка с него,
следователно е налице каузално правоотношение, сумата се дължи по него и
издаденият запис на заповед има обезпечително-гаранционна функция. Заявява, че
представените от ищеца консултантски договор от **********г., приемо-предавателен протокол от **********г. и споразумение
от **********г. не са известни на ответника и такива документи никога не са
постъпвали в дружеството, поради което и не са осчетоводени. Заявява, че трите
документа, както и записът на заповед, са неистински и антидатирани,
поради което ги оспорва. Посочва, че ответното дружество никога не е
притежавало „В.И.З.Р.-З.т.“, не е имало имот в това село и не е кандидатствало
за финансово подпомагане по мярка 123 по Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. пред РА при ДФ“З.“. Посочва, че такъв договор не
е бил необходим на ответника, защото предметът му е извън предмета на дейност
на дружеството. Посочва, че мярка 123 има за цел подобряване икономическото
състояние на предприятията от хранително-вкусовата и горската промишленост,
каквото предприятие ответното дружество не е. Посочва, че по тази мярка общият
размер на финансовата помощ за един кандидат е 50% от общите допустими разходи
по проекта за микро, малки и средни предприятия,
което означава, че ответното дружество трябва да финансира проекта с
2 392 500 лв., с каквито средства то не е разполагало за дейности
извън неговата основна – търговия с полимери. Посочва,
че ищецът е регистриран само два месеца преди датата на процесния договор, а
Наредба №18/2008 г., която регулира условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Мярка 123 е обнародвана на 8.07.2008 г. или
по-малко от две седмици преди подписването му. Твърди, че новорегистрираното
дружество не е имало нито капацитет, нито специалисти с опит, които да могат да
изготвят проекта, чийто предмет е извън предмета на дейност на дружеството.
Посочва, че няма данни да са били ползвани подизпълнители. Посочва, че
договорът е за изготвяне на проект за кандидатстване по програма, по която е
недопустимо участието на ответника, тъй като той не отговаря на критериите и
условията за кандидатстване. Твърди още, че исковата сума не се дължи и защото
договорът не е изпълнен – не е изготвен възложеният проект, не са предадени
необходимите документи в ответното дружество, а ако има предадени такива на
бившия управител, за което ответникът не знае, то те са както негодни, така и
недостатъчни за постигане на целта – кандидатстване по Мярка 123 по ПРСР.
Възразява, че представеният проемо-предавателен
протокол от **********г., освен че е антидатиран, не
установява какво е предадено и получено – колко броя, какви папки, с какво
съдържание и кои са съответните части на проекта. Посочва, че няма данни в
изходящите или входящите дневници на дружествата за размяна на документи,
свързани с изготвянето на проекта, както няма и приемо-предавателен
протокол съгласно договора. Заявява, че в споразумението от **********г. е
начислена „авансово“ лихва за бъдещ период (до 1.06.2013 г.) в размер на
125 288,20 лв. общо и тя е прибавена към главницата, като цялото
задължение е разсрочено. Заявява, че няма как ответникът да е знаел, че
размерът на лихвата за периода от 29.07.2008 г. до 1.06.2013 г. ще бъде в
размер на 65 212,60 лв., а за периода 7.11.2008 г.-1.06.2013 г.
60 074,60 лв., ако споразумението е изготвено действително на **********г.,
защото няма как да се знае какъв ще е точно размерът на законната лихва за срок
от следващите три години. Заявява, че споразумението очевидно е изготвено в
периода от 1.06.2013 г. до **********г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, като ищецът е ползвал програмата „К. БГ“, според която
начислената върху сумата 119 625 лв. лихва е такава, каквато е посочена от
ищеца в споразумението. Посочва, че въпреки че не е било направено авансовото
плащане, ищецът твърди, че е изготвил и предал проекта, но фактури няма издадени,
включително и след подписване на споразумението от 2010 г., а това е
задължително, тъй като и двете дружества са регистрирани по ЗДДС, като
издаването на фактури е и предпоставка за плащане на дължимите суми. Заявява,
че представените по делото запис на заповед, консултантски договор,
споразумение и приемо-предавателен протокол са
съставени след освобождаване на Н. Д.като съдружник и управител на 15.07.2010
г. и не отразяват действително правоотношения между страните.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че записът на заповед е редовен от външна страна и
съдържа всички задължителни реквизити, посочени в нормата на чл. 535 от ТЗ. Съдът
преценява, че не е доказана по категоричен начин тезата на ответника за антидатиране на процесния запис на заповед. С оглед
въведеното в процеса каузално правоотношение съдът преценява като основателно
твърдението на ответника за антидатиране на
споразумението от **********г. Съдът приема, че съставянето на документа в
по-късен момент от посочения в него **********г. става очевидно след преценка
на размерите на законната лихва, отразени в т.7 от споразумението. Съдът
посочва, че конкретните, отразени в споразумението, размери на изчислените
лихви върху двете главници за посочените периоди, са абсолютно идентични с
размера на законната лихва, изчислена върху същите главници и за същите периоди
чрез електронната програма за изчисляване на законни лихви „К. БГ“, в което
съдът сам се е уверил, след като е направил изчисления в този смисъл чрез тази
общодостъпна електронна интернет програма. Съдът преценява, че такова пълно
съвпадение на размерите на изчислените лихви в споразумението с размерите на
законните лихви, изчислени за същите периоди и върху същите главници, прави
очевиден факта, че самото споразумение е подписано далеч по-късно (поне след
1.06.2013 г.), а не на посочената в него дата **********г., защото към тази
дата обективно е нямало как да бъде узнат и приложен основния лихвен процент на
Б**, служещ като база за изчисляване на законна лихва за бъдещ период (за
времето след датата на сключване на споразумението **********г. до крайната
дата на изчисления период на лихвите 1.06.2013 г.), а тук е очевидно
извършването на такова приложение при това при пълно съвпадение на размерите на
лихвите по споразумението с тези, изчислени чрез „К. БГ“, където изчисленията
на законна лихва се правят именно на база действащия към съответния период
основен лихвен процент на Б** плюс предвидената по закон (с ПМС) надбавка. При
тези съображения съдът приема представеното от ответника споразумение от **********г.
за антидатирано и създадено в действителност като
документ не по-рано от 1.06.2013 г. Затова съдът приема, че към момента на
създаването на документа Н.Д. вече не е бил управител на дружеството, тъй като
е заличен като такъв в ТР на 18.08.2010 г. Затова съдът приема, че
споразумението на обвързва ответника, включително и относно изявлението, че за
обезпечаване на задължението си по споразумението ответното дружество издава
записа на заповед. Изводът на окръжния съд е, че неустоновеността
на обезпечителната връзка между записа на заповед и задълженията на ответника
по консултантския договор е самостоятелна и достатъчна причина за отхвърлянето
на процесния иск. На следващо място, съдът намира за неоснователно изпълнението
на консултантския договор от страна на дружеството-ищец. Относно представения приемо-предавателен протокол от **********г. съдът намира,
че той не удостоверява нищо повече от това, че от ответника е получен някакъв
проект за неизвестно кой обект и неизвестно съгласно кои договорни изисквания,
тъй като в документа няма описан никакъв обект и папки не са представени по
делото, неустановено е съдържанието и съществуването им. Посочва, че
представеният от ищеца документ, за който той поддържа, че е изготвеният от
него инвестиционен проект ведно с приложенията към него, няма автор, не е
подписан от никого и е неясно от кого е съставен, поради което няма
доказателствена стойност. Посочва, че въпросният проект не е електронен
документ, поради което да не са нужни подписи в него. С оглед преценката на
съда, че е недоказано ищецът да е изпълнил задълженията си за изготвяне на
проекта по консултантския договор от **********г., то съдът намира и че той не
може да претендира уговореното възнаграждение по същия договор, поради което
искът е неоснователен.
С въззивната жалба жалбоподателят
твърди, че изводът на окръжния съд, че сключеното между страните на **********г.
споразумение е антидатирано, е неправилен и
необоснован. Твърди, че той е изведен на база съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото по делото не се съдържат доказателства, които
да обосноват заключението на съда. Твърди, че ответникът следва да докаже
фактите, на които основава възражението си за антидатираност
на процесното споразумение, което не е направено от ответника. Посочва, че като
неподлежащи на доказване факти законът сочи общоизвестните и служебно
известните на съда, за които съдебният състав е длъжен да съобщи на страните
съгласно чл. 155 от ГПК, но съобщаване на страните за служебно известни факти
не може да бъде направено със съдебното решение. Заявява, че е проявено от съда
служебно начало след приключване на делото в открито съдебно заседание и то
почива на направени изчисления с общодостъпна електронна интернет програма без
да е ясно защо е използван именно „К. БГ“ при положение, че в глобалната мрежа
са налични десетки общодостъпни електронни интернет програми, и съдът не е
ползвал официалната статистика на националната банка, също достъпна на
официалната интернет страница на Б**. Твърди, че изводът на съда за това, че
споразумението между страните по делото е антидатирано,
и то не по-рано от 1.06.2013 г., се намира в противоречие с разпоредбата на чл.
180 от ГПК, съгласно която частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
включително и за датата като част от съдържанието на тези изявления, са
направени от тези лица. Съответно, твърди че е неправилен и изводът на съда, че
физическото лице, подписало документа, не е разполагало с представителна власт,
предвид на това, че Н.Д. е вписан като управител за периода от 18.07.2008 г. до
18.08.2010 г. Освен това твърди, че този извод е неправилен и защото влиза в
разрез с текста на чл. 301 от ТЗ, тъй като от ответното дружество не са
предприети постъпки за противопоставяне и по делото не се съдържат данни за
противопоставяне на действията, извършени от управителя Н.Д. при и по повод на
подписване на процесното споразумение. Посочва, че по делото не се съдържат
данни между страните да са се породили правоотношения, различни от тези-предмет
на спора, поради което не може да се говори за неустановеност на
обезпечителната връзка между записа на заповед и процесния консултантски
договор. Посочва, че от свидетелските показания на Н.Д. се установява
подписването на споразумението във връзка със сключения консултантски договор и
че е издаден записа на заповед, съответно, тези показания доказват
съществуването на обезпечителна връзка между записа на заповед и вземането на
изпълнителя по договора от **********г. Заявява, че съдът приема, че
споразумението не поражда обвързаност между страните, но възприема, че записът
на заповед е издаден като обезпечение, доколкото това е посочено в подписаното
между страните споразумение, при което съдът изпада в противоречие. Заявява, че
в приемо-предавателния протокол от **********г.
изрично е посочен обектът, за който е изготвен проектът, и информация за
възложителя, изпълнителя и обекта, имащи отношение към проекта-предмет на
протокола за предаване, се съдържа изрично в заглавната част на документа. Заявява
още, че от свидетелските показания на Н.Д.се установява, че изготвеният проект
е предаден без забележки до края на м.октомври на 2008 г. във вид, напълно
отговарящ на изискванията на възложителя и годен за последваща
инвестиционна дейност, както и се установява какви части включва проектът и че
той е получен от ответника и се намира в държане на ответното дружество. Посочва,
че ищецът е представил проекта във вида, в който се намира по делото, защото не
е намерен на хартиен носител, а само във вид на електронен носител, поради
което са неоснователни съображенията на съда, насочени към правната природа на
електронния документ.
С отговора на въззивната жалба
ответникът по нея заявява, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя за дължимост на сумата именно въз основа на процесния запис на
заповед, след като ищецът е въвел каузалното правоотношение, по повод и във
връзка с което твърди, че същият е издаден, а в този случа каузалното
правоотношение подлежи на изследване и в тежест на ищеца е да установи фактите,
на които основава твърденията си и които са обуславящи за претендираното право
съгласно указанието по т.17 на ТР №4/2014 г. по тълк.д.
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Заявява, че правилно окръжният съд е приел
недоказаност на изпълнение на процесния договор, като излага и свои допълните
съображения в тази насока – че имотите, посочени в т.нар. инвестиционен проект
не са собственост на дружеството, а на свидетеля Д., че не е посочен бъдещият
капацитет на проектираната в., че няма протокол да предаване на документи по
т.5.1. от договора, според свидетеля Д.той е предал само нотариален акт и
скица, но само въз основа на тях няма как да бъде изготвен проект, че предметът
на дейност на дружеството е в съвсем друга сфера, че ищецът е нямал опит,
възможност и капацитет да изпълни консултантския договор, че проектът касае
програма, в която е недопустимо да участва ответното дружество, че посочената в
показанията на свидетеля Д. връзка на проекта с хотел в гр. Б. не съществува,
че ответното дружество няма необходимост от такъв проект. Заявява отново своето
твърдение, че са антидатирани представените по делото
документи консултантски договор от **********г., приемо-предавателен
протокол от **********г., споразумение от **********г. и запис на заповед от
същата дата, като към датата на изготвянето им Н.Д. не е бил съдружник и
управител на дружеството и те са съставени с цел увреждане на интересите на
дружеството, след като управителят е бил освободен като такъв. Посочва, че по
подадена от ответното дружество тъжба е образувано досъдебно производство № *г.
по описа на О****-П.-И.П., по което са привлечени като обвиняеми Н.Д.и
управителя на дружеството ищец Д.П. по обвинение в документна измама, като
инкриминираните документи са именно четирите, посочени по-горе.
По искане на ответното по жалбата
дружество с определение, постановено в съдебното заседание на 2.12.2015 г.,
апелативният съд спря производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № *г.
по описа на О****-П.-И.П.. Производството по настоящото дело бе възобновено с
определение от 19.09.2019 г. с оглед приключването на посоченото досъдебно
производство. С определение в съдебното заседание на 13.11.2019 г. съдът
приложи към делото досието на посоченото досъдебно производство. Видно от
намиращото се в него постановление от 24.01.2019 г. на прокурор при ОП-П., на
28.09.2015 г. Н.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
неустановена дата през периода 1.06.2013 г.-4.12.2013 г. при условията на
продължавано престъпление, като помагач в съучастие с Д.П., като извършител,
умишлено е улеснил, включително чрез съставяне на неустановена дата през същия
период на частни документи с невярно съдържание – консултантски договор от **********г.
между „М.-Д.“ООД, представлявано от управителя Н. Д., и „И.г.“ООД,
представлявано от управителя Д.П., приемо-предавателен
протокол от **********г., споразумение от **********г., запис на заповед от **********г.,
- извършване на престъплението от Д.П., чрез използване по делото в заповедното
производство и пред окръжния съд по предявения иск на същите документи е
направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, на стойност 404 538 лв., собственост на „М.-Д.“ООД, с намерение
да го присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини. Видно от същото постановление, на 5.10.2015 Д.П. е била
привлечена в качеството на обвиняем за това, че на неустановена дата в
посочения по-горе период при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с Н. Д., последният като помагач, чрез използване по
двете дела на посочените по-горе частни документи с невярно съдържание е
направила опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, на стойност 404 538 лв., собственост на ответното дружество, с
намерение да го присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини. Със същото постановление е прието, че не е извършено
престъпление по смисъла на НК, съответно, че наказателното производство,
образувано срещу Н.Д. за престъпление по чл. 220,ал.1,вр.чл.
26,ал.1 от НК и водено срещу същия за престъпление по чл.
212,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1 от НК и
срещу Д.П. за престъпление по чл. 212,ал.4, вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК
следва да бъде прекратено. Видно от същото досие, досъдебното производство е
прекратено с постановлението от 24.01.2019 г. на прокурор при ОП-П., което е постановление
е потвърдено с определение № 476/25.04.2019 г. по ЧНД № 696/2019 г. на ОС-П. и
това определение е влязло в сила на 24.07.2019 г., на която дата то е
потвърдено с определение № 460/24.07.2019 г. по ВЧНД № 348/2019 г. на АС-П..
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.9 (сега т.10) от ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед (т.17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В производството по този иск ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа за записа на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В случая ищецът е представил запис на заповед, издаден на **********г., който като ценна книга безспорно е редовен от външна страна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 535 от ТЗ, и падежът за плащане е настъпил на 1.06.2013 г. Както е посочено в т.17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при въведени обаче от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Посочено е, че
с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед, като
по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право- за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Посочено е, че п
ри
липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая дружеството-ищец е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 (сега
т.10) от ГПК за вземането за сумата 404 538 лв. въз основа на записа на
заповед, издаден на **********г., с падеж 1.06.2013 г. В подаденото на 2.07.2013
г. възражение на основание чл. 414 от ГПК ответното дружество заявява, че
записът на заповед е антидатират и е подписан от бивш
управител на дружеството, както и че между двете дружества не са съществували
никакви отношения. В предявената на 30.08.2013 г. искова молба дружеството-ищец
основава претенцията си по чл. 422 от ГПК на наличието на вземане по записа на
заповед. С отговора на исковата молба ответното дружество отново заявява, че
между него и ищеца няма правоотношение, въз основа на което да е възникнало
претендираното вземане. С допълнителната искова молба ищецът въвежда
твърдението, че записът на заповед е издаден с оглед гарантиране на плащането
на сума, дължима с оглед сключен между страните на **********г. консултантски
договор, и конкретно въз основа на подписаното между страните на **********г.
споразумение. С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на тази
договорна връзка, съответно, оспорва съществуването на претендираното от ищеца
вземане като дължимо въз основа на нея и по записа на заповед като гарантиращ
същото плащане. Следва затова да се прецени възникнала ли е между страните
твърдяната от ищеца договорна връзка по каузалното правоотношение, дължи ли
ответникът на ищеца сума за вземане на това основание и съществува ли вземането
по записа на заповед, издаден именно за обезпечаване на плащането на сумата
като вземане по каузалното правоотношение.
Видно от представения от ищеца с
допълнителната искова молба в копие консултантски договор, представен
впоследствие от ищеца в оригинал в съдебното заседание на окръжния съд на
14.04.2014 г., в него е посочено, че той е сключен на **********г. между ищеца
като консултант и ответника като възложител, като ответното дружество е
представлявано от управител Н. Д., и с него ответното дружество е възложило на
ищеца да изготви проект с работно наименование „В.И. „З.Р.“ – с. З.“, с който
да бъде възможно кандидатстване по Мярка 123 по ПРСР за периода 2007-2013 г. за
финансово подпомагане пред Р*-ДФ“З.“ срещу възнаграждение в размер на
239 250 лв., платимо на две равни части, по 119 625 лв. в седемдневен
срок след сключване на договора и в седемдневен срок от датата на предаване на
проекта. Видно от представения също с допълнителната искова молба в копие приемо-предавателен протокол, представен впоследствие от
ищеца в оригинал в съдебното заседание на окръжния съд на 14.04.2014 г., подписан
от двете дружества, като ответното отново е представлявано от Н.Д., на **********г.
изпълнителят предава на възложителя проект за обекта. Видно от представеното от
ищеца с допълнителната искова молба в копие споразумение, представено
впоследствие от ищеца в оригинал в съдебното заседание на окръжния съд на
14.04.2014 г., в него е посочено, че то е сключено на **********г. между двете
дружества, като ответното е представлявано от Н. Д., които се съгласяват, че
възложителят дължи на консултанта суми по договора от **********г. и е
изчислена общо дължима сума в размер на 404 538,20 лв., състояща се от
119 625 лв. главница, лихва върху нея за периода 29.07.2008 г.-1.06.2013
г. в размер на 65 212,60 лв., 119 625 лв. главница и лихва върху нея
за периода 7.11.2008 г.-1.06.2013 г. в размер на 60 075,60 лв., договорен
е начин за нейното разсрочено плащане на три вноски, третата дължима до
1.06.2013 г. и е посочено, че за обезпечаване на задължението си ответното
дружество издава запис на заповед с поемане на задължението да заплати на ищеца
на 1.06.2013 г. сумата 404 538,20 лв. Ответникът обаче твърди, че така
представените от ищеца документи, както и записът на заповед, са подписани от Н.Д.
като представляващ ответното дружество по време, когато той вече не е бил негов
представител. Видно от представеното от ищеца с допълнителната искова молба
удостоверение от А*, Н.Д.е заличен като управител на дружеството на 18.08.2010
г. Тъй като четирите документа са датирани като съставени преди тази дата, то следва
да бъде проверена основателността на твърдението на ответника, че всички те са антидатирани и това е направено по време, когато Н.Д. не е
имал представителна власт за дружеството. Видно от представените от ответника с
отговора на исковата молба пълномощно от 15.07.2010 г., пълномощно от
12.01.2011 г., декларация за оттегляне на представителната власт от 12.10.2012
г. и уведомление за оттеглянето на представителната власт, връчено на
12.11.2012 г., Н.Д.и бил упълномощен да представлява дружеството и след
18.08.2010 г., до датата 12.11.2012 г. Следователно съществено е да се установи
дали документите са подписани от Н.Д. преди или след датата 12.11.2012 г. В
случая документите са издадени от името на ответното дружество и тъй като това
юридическо лице оспорва издадени от негов бивш представител частни документи с
твърдение, че са съставени след прекратяване на представителната му власт, но
са антидатирани, ответникът не е „трето лице“ по
смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна
дата, но документите не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно
датата на съставянето им и при заявеното антидатиране
тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, при
доказателствена тежест за лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици от фактите, удостоверени или обективирани в
частния документ (в тази насока – решение № 167/3.07.2018 г. на ВКС по гр.д.
4020/2017 г., 4 ГО, ГК и решене № 17/13.06.2019 г. на ВКС по т.д. 1104/2018 г.,
1 ТО, ТК). Неоснователно е затова твърдението на жалбоподателя, заявено във възивната жалба, че извод на съда за наличие на антидатиране е в противоречие с разпоредбата на чл. 180 от ГПК, съгласно която, според жалбоподателя, частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, включително и за датата като част от съдържанието на тези
изявления, са направени от тези лица. В случая доказването на антидатирането е осъществено от ответника. В отговора на допълнителната
искова молба, подаден на 20.12.2013 г., той посочва изрично (на страница трета
от отговора, лист 65 от досието на делото на ОС), че в споразумението от **********г.
е начислена „авансово“ лихва за бъдещ период, до 1.06.2013 г., но няма как
ответникът да е знаел, че размерът на лихвата за периода от 29.07.2008 г. до
1.06.2013 г. ще бъде в размер на 65 212,60 лв., а за периода 7.11.2008
г.-1.06.2013 г. – 60 074,60 лв., ако споразумението е изготвено
действително на **********г., защото няма как да се знае какъв ще е точно
размерът на законната лихва за срок от следващите три години, поради което
очевидно споразумението е изготвено в периода от 1.06.2013 г. до **********г. –
датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК, като ищецът е ползвал
програмата „К. БГ“. С този отговор на допълнителната искова молба ответникът представя
компютърни разпечатки от програмата „К. БГ“ за изчисляване на законна лихва
(л.68 и 69 от досието на делото на ОС), първата върху сумата 119 625 лв.
за периода 29.07.2008 г.-1.06.2013 г. в размер на 65 212,60 лв., втората
върху сумата 119 625 лв. за периода 7.11.2008 г.-1.06.2013 г. в размер на
60 075,60 лв. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, заявено
във въззивната жалба, че съдът при проява на служебно начало и след приключване
на съдебното дирене е проверил и изложил съображения относно изчисляването на
лихвата с програмата „К. БГ“. Несъмнено е при тези обстоятелства, както
правилно е приел и окръжният съд, че, след като размерът на законната лихва за
просрочени задължения в левове се изчислява въз основа на основния лихвен
процент, обявен от Б**, е невъзможно на **********г. да се знае и да се посочи
размерът на законната лихва към датата 1.06.2013 г. Това в случая означава, че
споразумението от **********г. е антидатирано, като
то е съставено не по-рано от 1.06.2013 г., към който момент ответното дружество
не е представлявано от Н.Д. и той не е имал право да поема задължения от негово
име. Логично е следователно, че и записът на заповед от **********г., издаден
съгласно т.10 от това споразумение, също е антидатиран,
като и той е бил съставен не по-рано от 1.06.2013 г. При тези обстоятелства се
установява по несъмнен начин, че за ответника не е възникнало задължение по
силата на споразумението от **********г., именно въз основа на което се
претендира да е налице задължение на ответника за плащане на ищеца на сумата
404 538 лв., респективно, по издадения за обезпечаване на това задължение
запис на заповед от същата дата **********г. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, че в случая може да намери
приложение нормата на чл. 301 от ТЗ, тъй като по делото няма данни за
противопоставяне на действията, извършени от управителя Н.Д. при и по повод на
подписване на процесното споразумение. От страна на ищеца не е установено на
ответника да е било предоставено споразумението от **********г. преди
представянето му по делото пред окръжния съд, веднага след което то е оспорено
от ответника. С отговора на исковата молба, представен от ответника на 12.11.2013
г., е посочено, че в декларациите, подавани от Н.Д. пред обслужващата банка,
той е бил длъжен да посочи поети от дружеството задължения, но в тях такова
посочване липсва. Видно е действително от представената с този отговор в копие декларация
(л.38 от досието на делото на ОС), че тя е подадена на 5.04.2011 г. от Н.Д.като
представител на ответното дружество и в нея по т.II е декларирано, че клиентът няма задължения към
юридически лица. Видно е от представената също с този отговор в копие
декларация (л.36 от досието на делото на ОС), че тя е подадена на 5.04.2011 г.
от Н.Д. като представляващ ответното дружество и в нея по т.2 не е посочено
наличие на задължение по записа на заповед от **********г., посочено е само
наличие на две ипотеки в полза на банка. Установява се следователно, че
ответното дружество няма задължение към дружеството-ищец, което да е възникнало
въз основа на споразумението от **********г., като именно с оглед обезпечаване
плащането на това конкретно задължение, а не на задължение по консултантския
договор, е издаден и записът на заповед от **********г., поради което не
съществува и вземане въз основа на тази ценна книга. Затова предявеният от
ищеца против ответника иск по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуването
на вземането по този запис на заповед е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от окръжния съд. Установява се, че въззивната жалба е затова
неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваните негови части.
Следва при тези обстоятелства, с
оглед на останалите спорните между страните твърдения, само да се посочи, че няма
основание да се приеме между страните да е валидно възникнала договорна връзка
по консултантски договор от **********г., по силата на която ищецът да е
изпълнил проект за ответника, ответникът да го е получил и да дължи
възнаграждение. Установеното по-горе по категоричен начин обстоятелство, че
споразумението от **********г. е антидатирано, несъмнено
дискредитира цялата правна конструкция на ищеца за наличие на договорна връзка
между страните. От страна на ищеца е представена по делото в съдебното
заседание на окръжния съд на14.04.2014 г. разпечатка от текст на инвестиционен
проект със скици. Тази разпечатка не съдържа подписи на представители на двете
дружества, име и подпис на проектант, поради което не се явява надлежен
документ-проект, удостоверяващ изпълнена работа. В приемо-предавателния
протокол от **********г. е посочено, че се предават проект за обекта съгласно
договорните условия и изисквания, както и че има приложения –папки за
съответните части на проекта по 3 екземпляра от всяка част, но такива папки не
се представят от ищеца, а е в негова тежест да установи, че е изготвил и предал
проекта. От страна на ответника са представени доказателства, които, прецени в
съвкупност, опровергават това твърдение на ищеца. Видно от писмото от
19.05.2014 г. от Т* на Н**-С. (л.189 от
досието на делото на ПОС), за периода 1.06.2008 г.-**********г. няма данни за подадени уведомления по чл. 62,ал.5 от КТ
за сключени трудови договори от дружеството-ищец. Видно от представените от
ответника спици и нотариални актове (л.182-188), дружеството не притежава
недвижими имоти в землището на с.З.т., такива имоти притежава Н. Д.. Видно от
заключението на в.л.Д. Й. от 4.03.2015 г., представеният по делото
инвестиционен проект за обект В.И. „З.Р.“ не съдържа изискващата се информация
според Приложение № 3 към Наредба №18/26.06.2008 г., в предоставените на вещото
лице счетоводни документи на двете страни не са открити данни за счетоводни
записи, свързани с консултантски договор от **********г. и споразумение към
него от **********г., ответното дружество според счетоводните данни към края на
всяка година в периода 31.12.2008 г.-031.12.2013 г. не разполага със средства в
размер на 2 392 500 лв., които би трябвало да вложи при 50% самоучастие за планираната инвестиция, в счетоводните данни
на ищеца не са открити задължения за плащане към физическо или юридическо лице
по консултантския договор, който е приложен по делото, не са открити данни за
осчетоводени задължения към физически и юридически лица по граждански договори
за периода **********г.-**********г., при прегледа на
счетоводната документация не са намерени данни за осчетоводени договори от
ищеца за изготвяне на проекти по програма Мярка 123. От страна на ответника се
претендира във въззивната жалба неговите твърдения за наличието на договорната
връзка и подписването на представените по делото документи да се установяват от
показанията на Н. Д., разпитан като свидетел по искане на ищеца в съдебното
заседание на окръжния съд на 7.07.2014 г. По начало изпълнението на договор,
който изисква изготвяне и предоставяне на документи, следва да се установява с
представянето на тези документи като писмени доказателства по делото. Освен това конкретно тези свидетелски
показания следва да се преценят с оглед на обстоятелството, че свидетелят е
бивш съдружник в дружеството и бивш негов управител и че, безспорно,
отношенията му с актуалните съдружници и управител са влошени, поради което
обективността на неговите показания е дискредитирана. В своите показания като
свидетел Н.Д. поддържа тезата на ищеца – че има отношения между двете дружества
по консултантски договор от 2008 г., проектът бил предаден до края на
м.октомври в надлежен вид, няма плащане по договора, било сключено споразумение
в началото на м.юли на 2010 г., във връзка с него бил издаден запис на заповед,
договорът трябва да е в архива на фирмата, не го е оставял на никого конкретно,
не е взимал мерки за реализация на проекта. След като съдът прие по вече
посочените по-горе съображения антидатиране на
споразумението от **********г. и на записа на заповед от същата дата, то
показанията на този свидетел не могат да опровергаят така направеният извод, а,
от друга страна, той също дискредитира изцяло показанията на този свидетел. Преценени
следователно в съвкупност с всички събрани по делото доказателства те са явяват
изолирани и недостоверни. В съдебното заседание на 13.11.2019 г. от страна на
жалбоподателя бяха представени в копия присъда № 225/1.09.2016 г. по НОХД
756/2016 г. на ПРС, с която е признат подсъдимият Н.Д.за виновен в това, че на
7.07.2014 г. като свидетел по т.д. 643/2013 г. на ПОС устно съзнателно е
потвърдил неистина, като е заявил посочените по-горе обстоятелства относно
наличието на договорната връзка и отношенията по повод на нея между страните,
както и присъда № 82/3.10.2017 г. по ВНОХД 1222/2017 г. на ОС-П., с която е
отменена присъдата на районния съд и е постановена нова присъда, с която е
признат подсъдимият Н.Д.за невинен в това на 7.07.2014 г. като свидетел по т.д.
643/2013 г. на ПОС устно съзнателно да е потвърдил неистина, като е заявил
посочените по-горе обстоятелства относно наличието на договорната връзка и
отношенията по повод на нея между страните. В случая нормата на чл. 300 от ГПК
е неприложима, тъй като настоящият граждански съд не разглежда граждански
последици от деянието, респективно, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Предмет на настоящото производство не е деяние на Н. Д., относно което е
извършвана преценка за съставомерност по НК за извършено престъпление
лъжесвидетелстване и е постановена оправдателната присъда от наказателния съд.
Предмет на настоящото производство е съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника въз основа на записа на заповед и с оглед възникване на такова
вземане по каузалното правоотношение, съгласно споразумението от **********г.
Установява се следователно, че са неоснователни и доводите на жалбоподателя,
посочени във въззивната жалба, че показанията на този свидетел доказват
съществуването на обезпечителна връзка между записа на заповед и вземането на
изпълнителя по договора от **********г., както и обстоятелства относно
изготвянето и приемането на проекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата направените за въззивното производство разноски – сумата 22 740 лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение по договор от *********г. (л. 51 от
досието на делото на П**), съгласно представени фактура от *********г. (л.52) и
преводно нареждане от **********г. (л.53). Заявено е от страна на жалбоподателя
възражение за прекомерност на това възнаграждение. Изчислено съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.5
от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението е в размер на 9 620,76 лв., а с ДДС - 11
544,91 лв., а платеното е почти в двоен на този размер. Видно обаче от
представените от пълномощника на жалбоподателя в съдебното заседание на
13.11.2019 г. списък на разноските и разчет по сметка от 28.08.2015 г., платеното
възнаграждение за защитата е в размер на 25 332,28 лв., т.е. то е
по-високо от платеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение. При
тези обстоятелства и доколкото работата по защитата на двете страни несъмнено е
съпоставима, то няма основания да се приеме, че платеното от ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение е прекомерно, заявеното възражение по чл.
78,ал.5 от ГПК е неоснователно и ще бъде оставено без уважение, съответно, няма
основания съдът да присъжда по-нисък размер на разноските, а следва да се
присъди сумата за платеното адвокатско възнаграждение - 22 740 лв. с ДДС.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 464, постановено на 24.07.2015 г. по т.д. 643/2013 г. на Окръжен съд
– П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен предявеният от „И.г.“ООД-гр.С.
, ЕИК ********* против „М..“ЕООД-гр.П., ЕИК ********* иск по чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК и чл. 535 от ТЗ, с който е поискано
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 404 538
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от **********г. до
изплащането й, която сума е дължима на основание запис на заповед от **********г.,
платим на 1.06.2013 г. и за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10032/2013 г. по описа на ПРС, 20
гр.с., и е осъдено дружеството-ищец „И.г.“ООД-гр.С. , ЕИК ********* да заплати
на дружеството-ответник „М..“ЕООД-гр.П., ЕИК ********* сумата 21 050 лв.
съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно заявеното от страна на жалбоподателя „И.г.“ООД-гр.С. възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата „М..“ЕООД-гр.П. адвокатско
възнаграждение за защита във въззивното производство.
ОСЪЖДА „И.г.“ООД-гр.С.
, ***, ЕИК ********* да заплати на „М..“ЕООД-гр.П.,
ЖК“К.“, „О.п.“№ ***, ЕИК ********* сумата 22 740 лв. – разноски за въззивното
производство за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от *********г. и представени фактура от *********г. и
преводно нареждане от **********г.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
(1) (2)