№ 583
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.05.2021г. по гр.д. № 451/2020г на Пернишки окръжен съд ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на К. Е. Е., на осн. чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 12 500 лв. – застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания от пътно-
транспортно произшествие на 27.08.2018г., предизвикано от Х. В. П. при управление на
МПС марка Пежо 308, с рег. № ********, застрахован по риска задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, като искът над
присъдения размер до претендирания от 50 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е постановено при участието на ТЛП на ответника ЗК „Лев Инс“.
Решението е обжалвано в осъдителната му част от дружеството-ответник ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД с оплаквания за неправилност. Поддържат се оплаквания, че
обезщетението е присъдено в необосновано завишен размер, който не съответства на
практиката на съдилищата при сходни травми – счупен прешлен. Изтъква се още, че в хода
на производството не били установени твърдените увреждания и конкретно черепно-
мозъчна травма или други мекостепенни увреждания в лицевата област, нито че
прекъсването на работа се дължи на травмите от инцидента. На следващо място се
поддържа, че неправилно съдът отхвърлил възражението за принос по чл.51, ал.2 ЗЗД,
поради това, че водачът на л.а. БМВ, в който е пътувал ищеца, е шофирал с двойно
1
превишена скорост и това нарушение е в пряка причинна връзка с ПТП. Твърди се и че
водачът е пътувал без предпазен колан и тялото му свободно се е движело из купето на
процесния автомобил в резултат на което са настъпили вредите. Поради изложеното се иска
отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това се постанови друго
по същество, с което се отхвърли иска или евентуално се намали обезщетението по размер.
В срока за отговор ищеца К. Е. Е. чрез пълномощник оспорва въззивната жалба с
изложени подробно възражения против оплакванията и иска потвърждаване на решението в
обжалваната му осъдителна част.
ТЛП ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник е изразило становище за неоснователност на
жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с
оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо /чл.269,
изр.първо ГПК/. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е пряк иск на увредено лице против
застраховател с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени
вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Налице са
процесуалните предпоставки за допустимост на иска - писмена претенция на увреденото
лице пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и несъгласие на с предложения размер за
компенсация.
По съществото на спора предвид, че оплакванията в жалбата се свеждат до нарушения
на материалния и процесуален закон във връзка с приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД,
извън обсега на въззивен контрол остават въпросите относно другите предпоставки по
чл.432 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя, за които ефектът на
първоинстанционното решение се запазва. Като безспорни поради това ще следва да се
приемат фактите, обосноваващи материалната легитимация на застрахователя - валидна
застраховка по риска „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността към трети
увредени лица и противоправно поведение на деликвента като елемент от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, което освен деликт съставлява и престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“
предл. второ вр. чл.342 ал.1 НК /анд дело № 462/2019г на РС Перник/.
От фактическа страна пред първата инстанция е изяснено посредвом влязлото в сила
решение по анд дело № 462/2019 г. на РС – Перник, че водачът Х. П. при управление на
МПС – лек автомобил марка “Пежо 308”, с рег. № ****** е нарушил правилата за движение
– чл. 25, ал. 1 пр. 6, пр. 8 от ЗДВП, задължаващи водача преди да предприеме маневра да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него
– лек автомобил БМВ с рег. № ******** и се съобрази с тяхното положение, посока и
2
скорост на движение /чл. 25, ал. 2 от ЗДвП /, както и при извършване на маневра, свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, и че в причинна връзка с допуснатите нарушения на
правилата за движение по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. Е. Е.,
изразяваща се в счупване тялото на единадесети гръден прешлен, довело до трайно
затрудняване движението на снагата за период по-дълъг от един месец.
Във връзка с точния механизъм на ПТП по повод на направените в процеса възражения
за принос пред първата инстанция е изслушана автотехническа експертиза, според
констатациите на която водачът на л.а. „БМВ", в който е пътувал пострадалия ищец, се е
движел по ул.Юрий Гагарин в гр.Перник с посока към центъра на града, като в района на
бензиностанция е бил ударен от застрахования товарен автомобил „Пежо", като контакта
между тях е настъпил между предна дясна част на т.а. „Пежо" и страничната лява част на
л.а. „БМВ". Ударният импулс е отклонила л.а. „БМВ" надясно и е последвал нов удар на
задно дясно колело в бетонна стена както и нова промяна в посоката на движение и
връщане на платното, където се е установил след хаотично движение. Според изводите на
вещото –лице автоексперт няма данни за намалена видимост предвид, че т.а. „Пежо" е с
остъклен пътнически салон няма как водачът му да не е имал възможност да погледне в
посоката на приближаващия л.а. „БМВ". Достигнал е до извод, че основна причина за
настъпване на инцидента в конкретната пътна обстановка е именно неправилната маневра
на водача на л.а. „Пежо“. На поставения въпрос за скоростта на движение на превозните
средства вещото лице счита, че тази на т.а. Пежо преди ПТП е била около 25 км/ч, а на БМВ
не по-ниска от 100км/ч, които изводи прави въз основа на данните за място на удара и
разположението на МПС непосредствено след него.
От изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза се установява, че освен
счупване тялото на единадесети гръден прешлен, представляваща средна телесна повреда по
медико-биологични критерии и елемент от състава на престъплението по чл. 343, ал.1 б.“б“
НК, пострадалият ищец е дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна
травма, екскриация /охлузно нараняване/ в дясна гръдна половина и палпаторна болка в лява
гръдна половина. Вещото лице медик д-р Ч. е посочил, че останалите описани травми /извън
счупване на тялото на 11-ти гръден прешлен/ се установяват от данните в медицинската
документация и отговарят да са получени от при този механизъм на косо тангенциално
действие от или върху твърди тъпи предмети. Фрактурата на тялото на единадесети гръден
прешлен е довела до затрудняване движението на снагата за срок около 4-6 месеца, не и на
функциите на крайниците и по средностатистически данни локализираните в гръдния отдел
на гръбначния стълб травми водят до невъзможност или ограничаване на физически труд за
период от 8-12месеца. Констатираната положително радикулопатия според експертизата
най-вероятно е последица от пренатоварване на гръбначния стълб и именно тя се явява
причина за временната нетрудоспособност в периода 9.07.2020-4.03.2020г.
Във връзка с конкретно търпените от пострадалия физически болки и неудобства пред
първата инстанция е разпитан св.Е. /брат на ищеца/, чиито показания правилно са ценени в
3
частта, в която кореспондират с изводите на експертизата. От тях се установява, че
пострадалият е имал силни болки непоредствено след произшествието, когато е бил приет в
болнично заведение, синини, включително в зоната на бъбреците и оплаквания за
изтръпване на крайниците. Лечението му преминало в домашни условия, но търпял
затруднения с придвижването, движенията му били ограничени и се налагало да го
обгрижват. Имал продължаващи болки в зоната на кръста и ограничения за физическа
работа, каквато извършвал преди инцидента.
Пред първата инстанция е разпитан и св.Г., който е без родство с ищеца, от
показанията на когото се установява, че освен физически болки в областта на кръста и
затруднени движения по време на лечението, пострадалият изпитвал страх да шофира.
С оглед на същите идентично установени факти въззивният съд намира жалбата на
застрахователя за неоснователна.
По отношение на първия спорен въпрос следва да се приеме, че първостепенният съд
при определяне размер за компенсиране на вредите не е нарушил критериите по чл.52 ЗЗД.
Отчетени в тази връзка са получените травми – фрактурата на 11-ти гръден прешлен, както
и по-леките увреждания, които категорично се установяват от заключението на
медицинската експертиза за настъпили вследствие на инцидента. Съобразена е
продължителността на възстановителния период от 4-6месеца и търпените по време на него
болки и затруднения при движенията на снагата, независимо, че не са засегнати функциите
на крайниците. Взети предвид са противопоказанията за извършване на физически труд за
некратък период, както и неблагоприяните изживявания в психологичен аспект вследствие
на стреса от пътното произшествие. Освен обсъдените субективни неблагоприятни
последици за здравето и психиката на потърпевшия, при определяне на справедлив размер
по чл.52 ЗЗД, първостепенният съд е отчел и обществено-икономическите условия към
релевантния момент на настъпване на непозволеното увреждане /2018г./ Неоснователни
поради това са оплакванията в жалбата на застрахователя, че по-леките по вид увреди не са
доказани за настъпили в причинна връзка с инцидента, както и че определеното
обезщетение е необосновано завишено спрямо практиката на съдилищаца по сходни казуси.
Касае се за средна телелесна повреда и въпреки че не се установяват усложнения или други
извън обсъдените неблагоприятни последици, потърпевшият е търпял описаните
затруднения и неудобства в достатъчно продължителен период, което обосновава
компенсиране на вредите в присъдения размер от 12 500лв.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата на застрахователя, обосновани с
наличието на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като основание за намаляване отговорността
на застрахователя. Наличието на принос от правна страна изиска установяване на
противоправно поведение от страна на пострадалия в пряка причинна връзка с настъпването
на вредите или способстващо за увеличаване на техния обем. В конкретния случай не се
установява релевантното по този въпрос възражение за съпричиняване, поради непоставен
предпазен колан по чл.137а ЗДвП. Медицинската експертиза не е констатирала в
документацията наличието на характерните мекотъканни увреди, които обичайно се
4
получават при инерционните сили на удара, но липсата на такива наранявания не изключва
със сигурност възможността пострадалият да е бил с предпазен колан. По делото не са
събрани други убедителни доказателства, че правилно поставеният колан би предотвратил
изцяло или в някаква степен травмите от инцидента. Правилно поради това първостепенният
съд е отхвърлил възражението за принос на посоченото основание. Константна по този
въпрос е съдебната практика, че противоправното поведение на пострадалия и причинната
връзка между него и настъпилите вреди следва да бъде доказана при условията на главно
доказване, каквото не е проведено в процеса.
Неснователни на следващо място са оплакванията на застрахователя против изводите
на съда, че поведението на водача на л.а. БМВ не е правнорелевантен факт, който да
обоснова намаляване на обезщетението. Принос на пострадалия по см. на чл.51 ал.2 ЗЗ има
само когато пострадалият със собствените си действия или бездействия в нарушение на
регламентирани правила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат или увеличил
обема на вредите. Пострадалият като пътник не би могъл да отговаря за поведението на
трето лице /водач на автомобила/ освен в определени хипотези, в които сам съзнателно не се
е поставил в риск.
По делото действително има данни, че водачът на л.а. БМВ е шофирал с превишена
скорост /около 100км/ч според констатациите на автотехническата експертиза/, но в този
случай, ако противоправното поведение е в причинна връзка с инцидента, то вредите ще са
съпричинени от различни лица – деликвентът, чиято отговорност обезпечава застрахователя
-ответник и водача на л.а. БМВ. Доколкото, обаче отговорността на съпричинителите по чл.
53 ЗЗД спрямо увредения е солидарна и увреденият може да претендира плащане на цялото
дължимо обезщетение от един от деликвентите, а отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на деликвента, то на увредения следва да се признае
възможността да предяви пряк иск по 432 ал.1 КЗ за цялото обезщетение. В този случай
застрахователят на един солидарно отговорните деликвенти ще отговаря пред увредения за
пълния размер на компенсацията. В отношенията между застрахователя и третото лице
/съпричинител на вредите/ отговорността ще зависи от степента на причиняване на
вредоносния резултат и само по пътя на регреса платилият застраховател би могъл да уреди
отношенията си с него. По този въпрос също има константна съдебна практика,
включително и цитираната в решението на първата инстанция.
В обобщение , изводите на двете инстанции съвпадат, което ще има за резултат
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част. В отхвърлителната си част
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При същия изход на материалноправния спор няма основание да се изменя решението
на първата инстанция в частта му за разноските.
Пред въззивната инстанция на жалбоподателя –ответник не се следват разноски поради
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият - ищец е претендирал и доказал
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950лв, които му се следват по правилата
на чл.78, ал.1 ГПК. Против него насрещната страна в срок е направила възражение за
5
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което разгледано по същество е неоснователно -
договореният адвокатския хонорар е приблизителен на минималния размер за правна защита
в НМАВ № 1/2004г за материален интерес /905лв/.
Поради изложеното, САС
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.05.2021г. по гр.д. № 451/2020г на Пернишки окръжен съд
в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на К. Е. Е., със
съдебен адрес: гр.Перник, ул.Найчо Цанов, бл.22, ет.1, офис 3 чрез адв.В.Ф. сумата от 950лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставки по чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6