О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. София,
24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двайсет и четвърти юни две хиляди двайсет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 1288/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК и е образувано по постъпил протест от
прокурор към Софийска районна прокуратура срещу определение от 15.02.2021 г.,
постановено по н.ч.д. № 16850/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 109-ти състав, с което е било отменено постановление от
24.11.2020 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 15371/2019 г. по описа на 3 РУ – СДВР, пр. пр. № № 54330/2019
г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по 206, ал. 1 от НК.
В
протеста се иска отмяна на определението на СРС като неправилно поради противоречие с
материалния закон и потвърждаване на постановлението на СРП, с което е
прекратено наказателното производство. Посочва се, че по делото действително и несъмнено
било установено, че св. Н.Н.в качеството си на управител на „В.*“ ООД е упражнявал
фактическа власт на основание лизингов договор № 97722/22.03.2013 г. от 1.04.2013
г., сключен между „Уникредит Лизинг“ ЕАД като лизингодател и „В.*“ ООД като
лизингополучател, върху товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рама №
******, с рег. № ******, като за удовлетворение на свои нужди го е транспортирал
до Република Франция. Изложени са доводи, че самото транспортиране на
автомобила не следва да бъде определяно като противозаконен акт на фактическо
имуществено разпореждане с чуждо имущество в полза на св. Н.или друго лице,
който акт да бъде квалифициран като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
независимо от обстоятелството, че представлява нарушение на сключения договор
за финансов лизинг. Оспорва се изложеното от първоинстанционния съд, че СРП не
е предприела необходимите действия за установяване местонахождението на
автомобила, тъй като в хода на разследването той бил обявен за ОДИ, изисквана
била справка от ГДГП за регистрираните му преминавания на границата на Р.
България и двама свидетели – П.Н.и Н.Н., са посочили, че местонахождението на автомобила
е на територията на Франция. Изложени са подробни съображения досежно
достоверността на показанията на св. Н.Н., като се прави извод, че те намират
подкрепа в останалия събран доказателствен материал, поради което не следва да
бъдат дискредитирани. Излага се, че именно той е посочил, че е транспортирал автомобила
до Франция, като не е отрекъл, че „Уникредит Лизинг“ ЕАД е собственик на
превозното средство и е заявил готовност да съдейства на лизингодателя за връщането
му на територията на България, ако бъдат осигурени средства и условия,
необходими за репатрирането, тъй като свидетелят не разполагал с достатъчно
финансови средства за това. В протеста се обръща внимание и на това, че
действително „Уникредит Лизинг“ ЕАД чрез своя упълномощен представител е
представило доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния
автомобил, но така не се оборвал изводът на СРП за фактическа невъзможност на
св. Н.да транспортира автомобила от територията на Франция до територията на България
на собствен ход, доколкото полицата „зелена карта“ и прилежащия стикер за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ не са му били предадени от
лизингодателя. В този смисъл можело да се направи извод, че у св. Н.е
съществувало убеждение, че автомобилът не следва да бъде управляван поради
обективната липса на посочените документи. В протеста се посочва също, че
атакуваният съдебен акт е вътрешно противоречив, тъй като СРС първо е приел, че
е налице обоснован извод за наличието на достатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, а след това, че изводите на СРП биха били
правилни, в случай че показанията на св. Н.бъдат подкрепени от доказателства,
при условие, че съдът не е констатирал в хода на разследването да са установени
свидетели, които впоследствие да не са били разпитани. Изтъква се също,
че в хода на разследването не е установено св. Н.да е извършил противозаконни
действия на фактическо или юридическо разпореждане с процесния автомобила,
което анализирано съвкупно с факта, че той не отрича, че не е собственик на
автомобила, е индиция, че не е налице промяна в субективното му отношение към
инкриминираната вещ.
Постъпила
е молба от експерт „Проблемни вземания“ на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, упълномощен
от представляващия дружеството, с която също се иска отмяна на протестираното
определение на първоинстанционния съд и потвърждаване на постановлението на
СРП, с което е прекратено наказателното производство. Излага се, че срещу постановлението на СРП
прибързано е била подадена жалба, тъй като на 16.02.2020 г. св. П.Н.е предал
процесния автомобил на служители на лизингодателя, за което е представено
доказателство към молбата – заверено копие на приемо-предавателен протокол от
същата дата. Представен е приемо-предавателен протокол от 16.02.2021 г. за
предаването на процесния автомобил на лизингодателя.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста и молбата, и като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното.
След
като се запозна с подадения протест и след като извърши преценка по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК, въззивният съдебен състав установи, че той е депозиран в законоустановения
седемдневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран
да инициира въззивната проверка субект, поради което е процесуално допустим.
Съгласно
правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК настоящият
съдебен състав намери, че разгледан по същество протестът е основателен.
Досъдебно
производство № 15371/2019 г. по описа на 3 РУ – СДВР, пр. пр. № 54330/2019 г.
по описа на СРП, е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с
постановление на прокурор при СРП за това, че на 28.03.2017 г. в гр. София, ул.
„Гюешево“ № 14, противозаконно е присвоена чужда движима вещ – товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рама № ******, рег. № ******,
собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, владяна по силата на договор за лизинг –
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В производството не са били привлечени
лица като обвиняеми.
В
хода на разследването са разпитани свидетелите П.Н.Н., С.В.Д.и Н.Т.Н.и са
събрани следните писмени доказателства: справка за пътуване на Н.Т.Н.от
18.09.2019 г.; копие на договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
97722/22.03.2013 г. между „Уникредит Лизинг“ АД и „В.*“ ООД; копие на фактура №
**********/25.03.2013 г.; копие на договор за продажба на фабрично нов
автомобил № MD13057 от 22.03.2013 г.; копие на
приемо-предавателен протокол към лизингов договор № 97722/22.03.2013 г. от 1.04.2013
г.; копие на заявление за вписване на договор за лизинг и потвърждение за
вписване в Централния регистър на особените залози; свидетелство за регистрация
на автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“, рама № ******, рег. № ******;
уведомително писмо с изх. № 500084/13.03.2017 г. от „Уникредит Лизинг“ АД до „В.*“
ООД; копие на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
с вх. № 61/22.01.2018 г.; изпълнителен лист № 33 от 24.01.2018 г., издаден от
Район съд – Пирдоп, II-ри състав; заповед № 51 от 24.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена от Район съд – Пирдоп, II-ри състав;
разпечатки от Агенция по вписванията, Търговски регистър за „Уникредит Лизинг“
ЕАД и „В.*“ ООД;; пълномощно с изх. № 600213/10.09.2018 г.; извлечения от
счетоводните книги на „Уникредит Лизинг“ ЕАД относно задълженията на „В.*“ ООД
към 20.08.2019 г. и към 07.01.2020 г.; копия на представени в Агенция по
вписванията, Търговски регистър документи от „В.*“ ООД.
С
постановление от 24.11.2020 г. на прокурор при СРП е прекратено наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
тъй като е прието, че от събраните доказателства не би могло да се направи
обоснован извод за наличието на обективни и субективни елементи на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
Прокурорът
при СРП е приел за установено от фактическа страна, че на 22.03.2013 г. св. Н.Н.в
качеството си на управител на „В.*“ ООД сключил договор за финансов лизинг с
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, по силата на който „Уникредит Лизинг“ ЕАД следвало да
придобие и предостави за ползване процесния товарен автомобил на св. Н.. По
силата на договора св. Н.имал задължение да заплаща договорената лизингова
цена, която била сбор от периодични плащания – лизингови вноски. В изпълнение
на договора „Уникредит Лизинг“ ЕАД придобило с договор за покупко-продажба от
22.03.2013 г. инкриминирания автомобил и на 1.04.2013 г. го предоставил на св. Н.Н.в
качеството му на управител на „В.*“ ООД, което било удостоверено с
приемо-предавателен протокол от същата дата.
През
2015 г. св. Н.Н.изпаднал във финансови затруднения и се преместил да живее и
работи в Република Франция, като се придвижил дотам с процесния товарен
автомобил. Въпреки затрудненото си финансово положение св. Н.продължил да плаща
дължимите лизингови вноски до 16.05.2016 г., след което спрял. Представители на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД опитали да осъществят контакт със св. Н., като на
13.03.2017 г. било изпратено уведомително писмо чрез „Аркус Сигурност“ до „В.*“
ООД, но на адреса на дружеството не бил открит представител и писмото не било
връчено. След това отново били правени опити за контакт със св. Н., но всичките
били безуспешни, поради което договорът за лизинг бил развален на 22.01.2018 г.
с подаване на заявление за издаване на изпълнителен лист от страна на
лизингодателя. По случая било заведено гражданско дело № 56/2018 г. по описа на
Районен съд – Пирдоп, а на 24.01.2018 г. бил издаден изпълнителен лист в полза
на „Уникредит Лизинг“ ЕАД. Дружеството подало и жалба до Районна прокуратура –
Пирдоп, препратена по компетентност до СРП, по която е образувано наказателното
производство по делото.
В
показанията си св. Н.Н.е заявил, че е заминал с автомобила за Франция, за да
работи там, и е спрял плащанията на лизинговите вноски
поради финансови затруднения. Също така е посочил точния адрес, на който се
намира автомобилът и е заявил готовност да съдейства на „Уникредит Лизинг“ ЕАД
за репатрирането на превозното средство до България, защото самият той не
разполага с финансова възможност за това, а превозното средство не може да бъде
докарано на собствен ход, доколкото след преустановяване на плащанията по
лизинговия договор,„Уникредит Лизинг“ ЕАД е спряло да заплаща и вноските за
застраховка „Гражданска отговорност“, които били включени в самите лизингови
вноски. Св. Н.твърди, че не е уведомяван за развалянето на договора за
лизинг и не е получавал никакви документи във връзка с това.
В
показанията на св. С.Д.– експерт „Проблемни вземания“ в „Уникредит Лизинг“ ЕАД,
съобщава обстоятелствата относно сключването на договора за лизинг, преустановяването
на заплащането на лизингови вноски от страна на „В.*“ ООД и предприетите
действия от лизинговото дружество във връзка с неизпълнението на договора.
Показанията на св. П.Н.– син на
св. Н.Н., кореспондират на показанията на баща му, че пребивава на територията
на Франция от няколко години, като е отпътувал дотам с процесния товарен
автомобил.
Постановлението
за прекратяване на производството на прокурора при СРП е било обжалвано от „Уникредит
Лизинг“ ЕАД, като с атакуваното в настоящото производство определение от 15.02.2021
г. на СРС е отменено обжалваното постановление и делото е върнато на СРП за
изпълнение на дадените указания относно приложението на закона. За да се
произнесе в посочения смисъл, СРС е изложил съображения, че изводите на
прокурора са необосновани, тъй като се базират единствено на твърденията на св.
Н.Н., който е лице, което би могло да бъде привлечено към наказателна
отговорност по делото и поради това има интерес от изхода на делото. Посочено,
че е налице необходимост изводите на наблюдаващия прокурор да бъдат подкрепени и
с други доказателствени средства. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите
си, че св. Н.като управител на „В.*“ ООД – страна по лизинговия договор, е бил
наясно с клаузите на договора, вкл. и относно забраната за извеждане на
автомобила извън страната без изрично съгласие на лизингодателя, поради което
съзнателно я е нарушил. Посочено е също, че въпреки спирането на плащанията св.
Н.не е потърсил контакт с лизингодателя, съзнавайки, че местоположението му е
неизвестно, като по този начин е лишил лизингодателя да упражнява правото си на
собственост върху превозното средство. По отношение на приетото от СРП, че
спирането на плащанията се дължи на финансови затруднения, а местонахождението
на автомобила е известно и добросъвестно посочено от св. Н.Н., в протестирания
съдебен акт е изложено, че следва да се съберат допълнително доказателства в
тази насока, които да подкрепят твърденията на св. Н., а именно: да се установи
чрез поръчка до съответните полицейски органи в Република Франция дали
действително процесният автомобил се намира на посочения от свидетеля паркинг и
чрез справка в регистрите на гранична полиция – кога последно Н.е напуснал
страната, както и да се изискат доказателства за материалното му състояние,
вкл. и в Р. Франция.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
формира следните правни изводи.
Предмет
на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл.
243, ал. 4 от НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Постановлението
е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно
съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени
средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно
и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки
доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност,
е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост
на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като
в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени
процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно дали
разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени
всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими
към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва
да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да
събере всички относими и необходими фактически доказателства по случая, които
да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат
на който да се даде отговор дали в конкретния случай е налице престъпление или
не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.
Разпоредбата
на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното
производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина,
както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК, постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен
мотивирано.
Настоящият
съдебен състав прецени, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 24.11.2020 г. отговаря на горните изисквания, тъй като преди да
формира своите правни изводи, прокурорът е изложил възприетата от него
фактическа обстановка и е обсъдил събраните по делото гласни доказателствени
средства и писмени доказателства. По същество формираният извод от прокурора,
че не е осъществен състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, е
правилен.
Въззивният
съд споделя изцяло правните изводи в постановлението, че са били налице
основания за прекратяване на образуваното наказателно производство, тъй като от
събраните по досъдебното производство доказателствени източници не се
установява да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 206, ал. 1 от НК. Фактическата обстановка по делото се основава на
внимателен анализ на събраните доказателства. При спазване на принципа на чл.
13, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство са събрали доказателства
както в полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на лицето,
което би могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем, ако се съберат достатъчно
доказателства, че то виновно е извършило престъплението. С оглед на събрания
доказателствен материал, а и поради факта, че процесният товарен автомобил е
бил върнат на лизингодателя на 16.02.2021 г., което е обективирано в
приемо-предавателен протокол от същата дата, не е необходимо събирането на
допълнителни доказателства. Също така въззивният съд не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното
производство при събирането на доказателствата.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК се изразява в присвояване на чужда движима вещ, която се намира във
фактическата власт на дееца. Съдебната теория и практика еднозначно приемат, че
присвояването по своята същност (като система от актове) представлява акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ. Юридическо разпореждане е
всяка осъществена от субекта на престъплението противозаконна сделка с чуждата
вещ, а фактическото разпореждане с предмета на престъплението – използването му
по предназначение като свой, като поведението на дееца трябва да е несъвместимо
с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владеене
или пазене на вещта. Противоправното фактическо разпореждане с вещта се
осъществява винаги по начин, различен от обичайния съгласно правното основание
за държане, тъй като отразява промяната в намерението на дееца да третира вече
вещта като своя. Доколкото посоченото престъпление засяга обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи, престъпното своене може да се реализира и чрез бездействие,
каквото по своето естество представлява отказът да се върнат чужди вещи,
получени за ползване на някакво правно основание. Не всеки отказ обаче е
съставомерен чл. 206, ал. 1 от НК – за да бъде такъв, трябва да е отпаднало,
респ. прекратено правното основание, заради което вещта се намира във
фактическата власт на дееца, т.е. не винаги невръщането на лизингова вещ на
лизингодателя при наличие на договор за финансов лизинг представлява обсебване.
Обсебването е умишлено престъпление, а за да е налице тази форма на вината,
преди всичко следва да се установи нейният интелектуален момент – наличие на
отражение в съзнанието на субекта на основните обективни свойства на деянието,
на това какво представлява самото то, но и на възможното му въздействие върху
действителността. Не е извършено обсебване, когато отсъства пряк умисъл към
своене на чуждите вещи, както и демонстрирано от дееца присвоително поведение.
Изяснявайки
материалноправните положения относно състава на престъплението по чл. 206, ал.
1 от НК, въззивният съд достигна до извод, че преместването на процесния товарен
автомобил на територията на Република Франция и спирането на плащанията на
лизинговите вноски от страна на св. Н.Н.не може да се разглеждат като действия,
покриващи изискванията за изпълнително деяние по посоченото престъпление. В
конкретния случай посочените действия от страна на св. Н.са форма на
неизпълнение на задължение по търговски договор и не осъществяват изпълнително
деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, нито обективират пряк умисъл и присвоително
намерение на субекта на престъплението. В този контекст въззивният съд отчете и
обстоятелството, че именно св. Н.Н.е посочил точния адрес, на който се намира
автомобилът, не е отрекъл, че „Уникредит Лизинг“ ЕАД е собственик на вещта и е
заявил готовност да съдейства на лизингодателя за репатрирането на превозното
средство до България. Нещо повече, във въззивното производство е представено
доказателство от самия лизингодател, че св. П.Н.е предал процесния товарен
автомобил на служители на „Уникредит лизинг“ ЕАД на 16.02.2021 г., с оглед на
което се явява ненужно събирането на посочените от СРС доказателства, свързани
с установяването местонахождението на превозното средство.
Въз
основа на изложените съображения въззивният състав намира, че е налице
основание за отмяна на определението на СРС и съответно потвърждаване на
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, тъй като
се установява, че разследването е проведено всестранно и пълно, като са били
предприети всички възможни процесуални действия в обем, достатъчен за
разкриване на обективната истина по делото и те позволяват на прокурора да
формира обосновани изводите си за наличието на основание за прекратяване на
наказателното производство по чл. 243, ал. 1,т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Поради
това въззивният съд, след като прие, че протестирането определение е неправилно,
намира, че то следва да бъде отменено, постановлението на СРП да бъде
потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение от
15.02.2021 г., постановено по н.ч.д. № 16850/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 109-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 24.11.2020 г. на прокурор при СРП по досъдебно
производство № 15371/2019 г. по описа на 3 РУ – СДВР, пр. пр. № 54330/2019 г.
по описа на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1от НПК е прекратено наказателното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.