РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Ямбол, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги С. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги. С. Георгиев Гражданско дело №
20212330102015 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова предявена от „СВМ-
България“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат, против Г.С.Г. от гр. Я., с която се иска
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 4639, 29 лв. обезщетение за вреди и
сумата от 10,00 лв. мораторна лихва дължимата сума, считано от 28.05.2021 г. до
28.06.2021 г.
С исковата молба се твърди, че ищцовото дружество на 23.10.2020 г. сключили
трудов договор с ответника на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.67, ал.1,т.1 КТ. След
сключването на трудовия договор ответника бил обучаван да изпълнява длъжността,
съгласно длъжностната му характеристика, като срока на предизвестието за
прекратяването на трудовия договор бил три месеца. На 12.05.2021 г. от страна на
работодателя на ответника била направена забележка относно работата му в
дружеството. Последния спрял да ходи на работа, като не се явил на 13.05.2021 г., като
на 14.05.2021 г. се явил за около 15 мин. На 17.05.2021 г. ответника депозирал молба
пред работодателя си за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие
между страните, която не била приета от работодателя. На ответника са изискани
обяснения за неявяването му на работа на 13,14,17 и 18.05.2021 г. На 20.05.2021 г.
ответника дал обяснения във връзка с посочените дати, като представил и болничен
лист за периода 18.05. до 20.05.2021 г., като от страна на работодателя стартирала
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по КТ. От страна на ответника
1
до работодателя било депозирано по пощата заявление, с което прекратявал трудовия
си договор едностранно, без предизвестие по реда на чл.327, ал.1,т.3 КТ. На това
основание работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 28.05.2021 г. Твърди се, че в резултат на поведението на
ответника дружеството търпяло вреди от неспазения срок на предизвестието от 3
месеца, като останали без наличието на обучен работник за този период, като в такива
кратки срокове не можели да намерят друг работник, като това затруднявало дейността
на дружеството. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
чрез пълномощник адвокат. Исковете се оспорват като неоснователни и недоказани,
като се моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че не се дължат процесните суми с
оглед на това, че трудовия му договор бил прекратен без предизвестие на законно
основание по чл.327, ал.1, т.3 КТ, поради неизпълнение от страна на работодателя
задължения, уговорени с трудовия му договор. Не било вярно твърдението, че бил
обучаван на посочената длъжност, като не било предоговорено трудовото му
възнаграждение, като посочва доводи затова. Развива подробни съображения за
неоснователност на предявените искове, като се иска тяхното отхвърляне и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат,чрез който
поддържа исковата молба, сочат доказателства и моли за уважаване на исковете, както
и за присъждането на разноски.
В съдебното заседание ответникът се явява лично и се представлява от
пълномощник адвокат, оспорват се предявените искове, сочат доказателства и
пледират за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от ангажираните от тях доказателства, се
установява, че са били в твърдените трудово – правни отношения, по силата на които
ответника е заемал в ответното дружество длъжността „***“ в „СВМ- България“
ЕООД, с местоизпълнение на работата – офис Д., общ. Т., обл. Я., като трудов договор
№ *** г. бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.1 КТ. Посочения
трудов договор бил със срок на изпитване 3 месеца в полза на работодателя. Със
заявление от 17.05.2021 г. заявителя Г.С.Г. поискал да бъде освободен от работа на
основание чл.325, ал.1 КТ, предвид създалите се обстоятелства и напрежение между
него и управителя на фирмата в която работи, които обстоятелства повлияли на
здравословното му състояние. До заявителя от страна на работодателя е изпратено
писмо изх. № *** г. с което го уведомява, че във връзка с постъпилото заявление от
2
17.05.2021 г. за освобождаване от заеманата длъжност „***“ при условията на чл.325,
ал.1 КТ го уведомявал, че не го приемал и не бил съгласен да бъде прекратен трудовия
му договор по този ред, като го уведомявал в тр. Дн. срок от получаване на настоящото
писмо да му предостави писмени или устни обяснения за причините за неявяването му
на работа на датите 13.05.;14.05.;17.05. и 18.05. 2021 г. В тази връзка от страна на
работника са дадени обяснения на 20.05.2021 г. с които уведомява управителя на
ищцовото дружество, че на 13.05.2021 г. бил на работа от 08.30 ч. до 17.30 ч. на
работното си място, находящо се в с. Д., ул. „***, като работил по почистването,
рязането и изнасянето на клони от дърветата по двора. На 14.05.2021 г. бил на работа
от 08.30 ч. до 17.30 ч. на същото място, като работил по почистването на гаража с
лодки и подреждането на инструменти около тях. На 17.05.2021 г. в 08.30 ч. отишъл на
работа в 08.30 ч., като подал заявление за освобождаване от работа, след което работил
по оформянето на изкопните ямки около фиданките. Не след дълго се почувствал
силен световъртеж, нестабилност и гадене, като замайването не му позволило да
извършвал работата си. Отишъл при личния лекар и след обстоен преглед му
назначили лечение и му дали болничен лист за временна нетрудоспособност. В тази
връзка от страна на ответника Г.С.Г. бил представен болничен лист № *** , издаден от
д-р В.Г., от който се установява, че бил в отпуск от 18.05.2021 г. до 21.05.2021 г. До г-
жа Р. М. Г. от управителя на ищцовото дружество било изпратено запитване, да бъдат
дадени сведения дали на 13 и 14.05. служителите от фирмата Й. М. М. и Г.С.Г. са
пристигнали на работното място със служебен транспорт, тръгнали ли са си от
работното място със служебен транспорт, може ли да потвърдите изпълнявали ли са
служебните задължения на работното си място, като запитването било получено от г-
жа Г. на 17.05.2021 г. Същата дала обяснения, които предала на 18.05.2021 г., от които
се установява, че на 13.05.2021 г. отишла на работа в 08.30 ч. със служебен автомобил,
заедно с Н. и К.. С тях не били пътували Й. и Г., като не били пътували с тях и в 17.00
ч. когато си тръгвали от работа. На посочената дата не била виждала Й. и Г. нито
сутринта на оперативката, нито на работните им места, нито през целия ден. На
14.05.2021 г. също не пътували с тях. След 11.00 ч. отишли в офиса Г., Й. и С. –
приятелката на Й., с личен автомобил за да подадат молби за напускане, но такива не
носили, като поискали тя да им ги попълни. Казала им да си напишат молбите лично и
да ги занесат в офиса. В офиса били Г., Й., С., К., Н. и тя, като те двамата не били със
служебни дрехи, като били без намерение за работа. Не била ги видяла да работят,
нито да търсят инструменти или инструкции какво точно да вършат. Тръгнали си със
служебен автомобил, без тях. Също така такова запитване от работодателя е изпратено
и до г-жа Н.С.М., която също го получила срещу подпис на 17.05.2021 г. На 18.05.2021
г. от нея са депозирани до управителя обяснения, от които се установява, че на
13.05.2021 г. не била ги виждала, а на 14.05.2021 г. отишли в офиса на фирмата, като
поискали да си пуснат молби за напускане, като след около 15 мин. излезли от офиса и
3
не била ги виждала през целия ден. Също така такова запитване от работодателя е
изпратено и до г-н Г. Х. М., който също го получил срещу подпис на 17.05.2021 г. На
18.05.2021 г. от него са депозирани до управителя обяснения, от които се установява,
че на 13.05.2021 г. Й. и Г. не отишли на работа със служебен автомобил, като не бил ги
виждал през целия ден на работа, нито били искали инструменти за работа, като в края
на работния ден не бил ги виждал да тръгвал със служебен автомобил. На 14.05.2021 г.
Й. и Г. не отишли със служебен автомобил и не бил ги видял да работят, като не били
си тръгнали със служебен транспорт. Представен е и болничен лист № ***, издаден от
МБАЛ“***“ АД от който се установява, че Г.С.Г. е в отпуск от 01.06.2021 г. до
20.06.2021 г.
На 21.05.2021 г., до управителя на ищцовото дружество е подадено заявление за
прекратяване на трудов договор № *** г. от Г.С.Г., с което ги уведомява, че на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ прекратява трудов договор № *** г. без предизвестие от
датата на получаване на настоящото заявление, като са посочени материално правните
основания за прекратяването на сключения трудов договор, които били свързани с
неизпълнение на задължения, уговорени в трудовия договор от страна на работодателя,
които били абсолютно законово основание за неговото прекратяване от служителя, без
предизвестие. В тази връзка очаквал да бъде издадена заповед, която била констативен
акт, за прекратяване на трудовия договор и да впишел в трудовото му книжка данните,
свързани с прекратяването, като му я предаде незабавно, съобразно задължението на
работодателя визирани в чл.350, ал.1 КТ. Неизпълнението на посочените задължения
били административни нарушения и основание за търсене обезщетение по чл.226, ал.1,
т.1 КТ.
Също така по делото са представени длъжностна характеристика към трудов
договор № *** г., които са утвърдени от управителя на ищцовото дружество и са
приети от ответника на 26.10.2020 г. срещу подпис. Представено е и заверено копие за
вярно с оригинала от трудовата книжка на Г.С.Г., както и Заповед № *** г. , с което на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.С.Г., като
заповедта е връчена срещу подпис на Г. на 28.05.2021 г.
По делото е приложена и преписка от Дирекция „ИТ“, със седалище гр. Я.,
образувана по сигнал от 31.05.2021 г. подаден от лицето Г.С.Г., касаещ нарушение на
трудовото законодателство от страна на работодателя „ СВМ- България“ ЕООД;
приети са и приложени като писмени доказателства: Заповед № *** г. за
Командироване на Д. В. Д. – управител, Заповед № *** г. за Командироване на Н.С.
М., фактура № *** от 30.04.2021 г., фактура № *** от 30.04.2021 г., фактура № *** от
31.03.2021 г., фактура № *** от 31.03.2021 г., фактура № ***/31.03.2021 г., разпечатка
от интернет на обява за работа от CBM за ***, Решение за отопление – ***г. –
професионално писмо с покана – на български и на френски, както и трудовото досие
4
на ответника Г.С.Г..
По искане на страните в настоящото производство са събрани гласни
доказателства.
От разпита на свидетелката Р. М. Г. /без дела и родство със страните/ се
установява, че същата работила в ищцовото дружество в периода от 15.02.2021 г. до
30.09.2021 г., като ***, след което напуснала. Познавала ответника с когото били
колеги и същия работил на длъжност „***“. Договора му бил трудов и когато
започвали работа всички били обучавани, най напред от управителя, а след това от
колежката им Н.. Знаела, че ответника бил обучаван, като не било ставало въпрос за
увеличение на заплатата му. Техниците когато започнали да ходят сами на работа,
тогава им се увеличавала заплатата, като те били постоянно с шефа им или с колеги. За
датите не се сещала, но в нейно присъствие не бил воден разговор за увеличения на
заплатата му. Пускала обява в бюрото по труда, но там изискванията били за обучен и
квалифициран кадър, както с образование и да имал практика. Имало партньорска
покана от „СВМ Ф.“ към „СВМ-България“ за визита. Г. присъствал там, като визитата
била да се посети френска фабрика. Първите дни отишли Г. и Й., като и двамата си
взели болнични. Служителите имали организиран транспорт до работа с който ходили
до офиса. Те отишли към 11.00 ч. в първия от дните, като и казали да им напише молби
за напускане. Тя им казала да си ги напишат лично и собственоръчно и те си тръгнали,
като преди това говорили с домакина. Всяка сутрин шефа им, им разпределял задачите,
като не можела да стане самоинциатива. Не била виждала Г. и Й. целия ден на работа,
като подписвали документи извън офиса, след работно време за тяхно улеснение.
Около 23.05.2021 г. въпреки, че били в болнични, тя мернала снимка, че били на
тържествата.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че сутрин са
заедно в офиса и след като им се разпределят задачите, не били вече там. Понякога се
налагало да ходят в офиса за части и ако им трябвало нещо от склада ходили. Нямало
дни в които да си знаели задачите и да не ходили в офиса, като тези дни шефа им на
фирмата го нямало, защото пътувал често. Като го нямало той, там била Н., която
можела да им възложи задачите, като пристигали заедно на работа. Първите месеци
когато постъпили на работа, тя още не работила във фирмата, но после те били винаги
придружавани от самите управители или от Н., като при нея било поне шест месеца я
изчакали да навлезе в работата. Не знаела какъв бил срока на обучение при „***“, като
по обектите, така и в базата освен г-н Д., обученията се водили и от Н., като не знаела
дали имали документ за правоспособност.
На въпрос на пълномощника на ищцовото дружество, свидетелката отговори, че
ИТ проверила всичките досиета.
Свидетелката Н.С.М. / без дела и родство със страните/ заявява, че работи в
5
ищцовото дружество, като *** „***“. Познавала ответника, той работил при тях, като
работили заедно, но не му била пряк ръководител. Не знаела как го водили по трудов
договор, но извършвали профилактика на газови инсталации. Когато започнал работа,
тя работила с него, като му предала всичко което знае. Не можела да посочи период,
като работили заедно и той се учил от нея. Не можела да посочи колко време работили
заедно и кога ответника започнал да работи сам, но изкарали профилактиката зимата
заедно. С шефа им заедно отишли във Ф., като не била запозната да му е провеждано
обучение на ответника. Имало период в който не била го виждала на работа, като
колегата и казвал, че искал предоговаряне на заплатата му. Това било точно когато
напускал работа, като не знаела колко дни не бил на работа. Тя пътувала със служебен
автомобил, като ответникът не пътувал с тях. Не била възлагала задачите на ответника
за деня, като г-н Д. му ги възлагал, а когато отсъствал тя ги възлагала. Реално
изпълнявали разпорежданията на г- н Д., като говорели предварително с него.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори,като не знаела дали
било възможно да си на работа и никой да не ги видел. Не била присъствала на
разговор за увеличения на заплатата от страна на Г. с работодателя му.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че в малкия
период от време , в което била в базата, си спомняла, че те отрязали разни дървета,
сели райграс. Парцелът бил доста голям, имало места които се виждали от офиса, като
имало места които не се виждали, като не знаела колко е голям.
Свидетеля Й. М. М. / без дела и родство със страните/ заявява, че работил при
ищеца, заедно с Г., Н.М. и Р.М.. Във фирмата работил до 28.05.2021 г., като напуснал
без предизвестие. Когато започнал работа, ответника работил вече там. Заедно
работили като *** . Не бил имал опит и не бил работил преди това на такава длъжност
преди това. По-точно нямал обучение, още от първия ден и направо на работа, лъчисто
газово отопление, като почиствали самите излъчватели. Не знаел какво било това
излъчвател, като го знаел от обща култура. По-точно инсталацията работила на газ и се
подавала електрическа иска, за да можела да се запали самата керамика. Не бил много
на ясно с това и не можел да го обясни. Ответникът напуснал поради неизпълнение на
подписан договор, след изтичане на изпитателния срок. По едно и също време
напуснали, на датата 28.05.2021 г., като срещу него имало заведено дело на същото
основание.
На въпроси на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че Г. бил искал
многократно да бъде предоговорено трудовото възнаграждение, за което бил сключен
изпитателния срок. Говорил с управителя г-н Д., като отговора на последния бил, че ще
си помисли и го отлагал всеки път. Единият разговор бил на 31.03.2021 г., другия
около 19.04.2021 г. ако не се лъжел, като не знаел дали имало разговори на 01.04.2021
г. На 31.01.2021 г. ответника на два пъти попитал г-н Д. дали ще предоговарят
6
трудовото му възнаграждение, но същия отговорил, че ще си помисли, като в офиса не
били говорили за предоговаряне, това се случвало предимно навън. Ответникът не бил
писал писмено до управителя на ищцовото дружество за това, като питали само устно
и многократно. Във Ф. ходили заедно с г-н Д. и с Г.. Пътуването била с цел обучение за
новите излъчватели които трябвало да пристигнат в Б.. До като били във Ф. не се
запознали с новите излъчватели, даже не стигнали до завода. От 26.04. 2021 г. до
30.04.2021 г. стояли във Ф., в гр. С., като г-н Д. им поел разходите. До колкото бил
запознат, на ответника не му бил заплатен болничния лист за карантината, като имало
конфликт и му било отказано да се изплати болничния лист за карантината. Като се
върнали от Ф., на ответника пак му било отказано предоговаряне на трудовото му
възнаграждение с думите, ще си помисля. На 13,14 и 17.05.2021 г. Г. и свидетеля били
на работа, като отишли с личния автомобил на последния, като никъде не било
записано, че трябва да ползват служебния транспорт на фирмата. Задачите им били
поставени предварително, като работили предимно в двора като обирали камъни,
рязали дърва и пренасяли циментови стълбове. В началото на седмицата г-н Д. им
задал задачите за седмицата за изпълнение и на двамата. Всеки понеделник имало
оперативка и се задавали задачите за следващата седмица, като никой не бил ги търсил
или обаждал по телефона.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че нетното му
възнаграждение било 1200 лв., като очаквал да получи увеличение поне с още 500 лв.
миниум. Когато започнал работа му било обяснено, че след изтичане на изпитателния
срок, двете страни ще се съберат да предоговарят трудовото възнаграждение, което не
било изпълнено от управителя. Тяхната работа била в горната част на двора, това което
правили седмици и месеци, като почиствали двора и инструментите им били в буса,
като имало тръби до офиса. Не били ги обучавали, още от първия ден започнали в
завода да работят, като Н. била с тях. Първите дни от болничния се заплащали от
работодателя, като целия болничен не бил платен. Първо отишли да питат дали ще им
входират молбите, като им отказали да ги входират, като щели да ги напиша в
момента. Искали да ги входират, за да вземели входящ номер. Довършили си работния
ден и в понеделник занесли молбите, като работили до 17.30 ч., от 08.30 ч. На другите
не можел да каже работното им време.
Свидетелката К. М. И. / живее на семейни начала с ответника/ заявява, че знаела
за многократните разговори между Г. и г.н Д. за предоговаряне на трудовото му
възнаграждение. Такова не било постигнато, като на Г. му се отговаряло по нататък,
момента не бил подходящ. Разговорите се водили навън, като след това напуснала и тя.
Работила като ***, като Г. бил на длъжност „***“, като пътувал по обекти и трябвало
да поддържа газовите инсталации в изправност. Още от първия ден когато започнал
работа, тръгнал да пътува по обектите. Живеели от пет години заедно и си споделяли.
Преди това Г. работил във фирма занимаваща се с търговия с продукти, като бил *** и
7
***. Имал средно техническо образование. До като бил в отпуск заедно направили
основно почистване на къщата, като го харесали и му предложили да започне работа
като ***, като нямали такъв човек. След като Г. напуснал старата си работа, чрез нея го
извикали. Никога преди това Г. не бил работил такава работа и нямал никакво
обучение. От първия ден отишъл на обектите, като му било обяснено, че всичко било
просто, били като ВиК връзки, като щял да се справи с течение на времето. Той се
справял добре, чувала похвали, като навлизал в работата през три месечния срок
изпитание, като очаквали неговата работна заплата да бъде увеличена. При
назначаването му била казано, че ще започне с 1200 лв., като след три месеца ще му
бъде увеличена на 1500 лв., така както било обявено в „джобс“. След многократни
разговори това не се случило до 12.05.2021 г. При пътуване до гр. Г. също имало
разговори за предоговаряне на договора, но въпроса бил подминат . На 19.04.2021 г.
преди да заминат за Ф. му било казано, че след като се върнат ще седнат и ще говорят.
След като се върнали Г. подлежал на карантина и след като минал периода бил извикан
в офиса и му казали, че няма да му платят болничния за карантината. Той попитал пак
за предоговаряне, като г-н Д. му казал да се маха и ще се видят в съда. Последния имал
две яхти, които трябвало да се преведат за продаване, като технически трябвало да
видят двигателите и да ги почистят. Тя също трябвало да замине с тях, като г-н Д. поел
разходите за Ф. и там не ходили в завод. На 13.05.2021 г. бил на работа, като работили
и носили клони. На 14.05.2021 г. също работили, като на 17.05.2021 г. и се обадил Й. да
и каже,че Г. не бил добре. Понеже му се виел свят и повръщал му дала хапчета за
вестибуларния апарат и останала малко при него. Адвокатката на г-н Д. имал разговор
с нея, като им поискала обяснения устно и писмено, като искала да разбере какво се
случвало на тези дати. Никой от офиса не бил я питал за обяснения, като задачите им
ги давали в понеделник на оперативка, като за цялата седмица се знаело какво трябва
да се прави. Нямали човек който да наблюдава за работата им, като Г. и се обадил да и
каже как били изгонени и да се махат от офиса. Пак са искали да говорят за
предоговаряне, но са били изгонени от работа.
На въпрос на пълномощника на ищеца свидетелката отговори, че Г. се справял с
работата, като ходил с Й.М. и Н.М.. Първия месец бил само с Н.М., като мисли, че не
бил ходил сам по обектите. Не било имало разговор, като е очаквал, че след три месеца
след като навлезе в работата, ще му бъде увеличена заплатата. Не се обадила на никой
когато му било лошо, като му дала хапчета и след половин час се почувствал по-добре.
Идвали на работа със служебен транспорт и с личен също. През последните дни когато
се изострили отношенията му с г-н Д., ходил на работа с Й.. На 13 и 14 г-н Д. бил в Г. и
не бил в имота си. На 17 когато им поискал молбите за напускане и дрехите бил там. Г.
имал болничен от личния лекар за десет дни карантина. От тези десет дни само два
били работни, като били първите които се плащали от работодателя, като се включвали
и великденските празници и фиша му бил пълен.
8
При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи
:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 203, ал.2 Кодекс на труда
(КТ), вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото безспорно е установено, че ответника е бил в трудови
правоотношения с ищеца по силата на сключен трудов договор № *** г., като същия е
бил назначен на длъжност „ ***“, като е постъпил на работа на 26.10.2020 г. Трудовия
договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.70, ал.1 КТ със срок на
изпитване три месеца в полза на работодателя. Също така страните не спорят, че със
заповед № *** г. на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ трудовото правоотношение на
ответника е прекратено от работодателя, считано от 28.05.2021 г.
В тази насока за да възникне пълната имуществена отговорност на работника
или служителя по чл.203, ал.2 КТ, закона предвижда изрично изброени предпоставки, а
именно : наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; умишлено
причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено
престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Пълната имуществена отговорност на основание чл.203, ал.2 КТ се определя от
гражданския закон- чл.45 ЗЗД, уреждащ отговорността за непозволеното увреждане. За
да бъде уважен такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната
имуществена отговорност на работника/ служителя, е необходимо, освен
специфичните за трудовото правоотношение предпоставки на чл.203, ал.2 КТ, да се
установят и всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно : да се
установи наличието на деяние, чийто автор е работника/служителя; пративоправност
на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка
между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента. Тежестта на
доказване по този иск се носи от работодателя и същия следва да докаже фактическия
състав, от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност
по отношение на ответника.
Изхождайки от твърденията на фактите, изложени от ищеца в исковата молба и
допълнителната такава, ищеца претендира ангажиране отговорността на работника за
вреда, нанесено умишлено на работодателя, по повод изпълнение на трудовите
задължения, като ответника автоматично прекратил трудовото си правоотношение с
работодателя на основание чл. 327, ал.1 КТ, без основание, като работодателя
разполагал само с възможност да претендира от работника/служителя обезщетение за
вредите, които понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор.
Безспорно, трудовото правоотношение между страните е прекратено
едностранно от работника без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ и самото
9
прекратяване на трудовия договор в случая настъпва от момента на получаване на
писменото изявление. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ не поставя момента на
прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице
основанието за прекратяване на трудовия договор. Както връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично
води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били
налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на
работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията
по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или
служителя основание.
Безспорно, при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово
правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да
претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор. Когато работникът или
служителят упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото
правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.
За да възникне правото на обезщетение за работодателя и да бъде
основателен предявеният от него иск, то следва да е налице на първо място
предпоставката липса на основание у работника за прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото основание. За да се ангажира деликтната отговорност
на ответната страна е необходимо да се установи че, като страна /служител/ по трудово
правоотношение същата незаконно /без основание/ е прекратила с едностранно
волеизявление трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 К, които действия са
извършени виновно и от същите е произтекла за ищеца имуществена вреда в
претендирания размер от 4639, 29 лева , както и наличието на пряка причинна връзка
между противоправното деяние и вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗДД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно и противоправно е причинил другиму. Липсата дори само на един
елемент от фактическия състав на цитираната правна норма е достатъчен да обоснове
извод за неоснователност и недоказаност и на претенцията по посочената разпоредба.
В процесния казус искът е насочен спрямо ответната страна в качеството й
на служител по трудово правоотношение, а твърдяното противоправно деяние намира
израз в отправянето на едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия
договор. В тази връзка, както беше посочено и по горе между страните не е налице
спор, че действително на 28.05.2021 г. трудовото правоотношение, възникнало въз
основа трудов договор № *** г., е прекратено с едностранно волеизявление на Г.С.Г.
10
на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Действително се установява от приетите по делото
писмени и гласни доказателства, че спрямо ответника Г. е било в ход дисциплинарно
производство по инициатива на ищцовото дружество, чиито фактически състав не е
завършен, поради настъпилото автоматично прекратяване на трудовия договор с
отправеното едностранно волеизявление. Законодателят обаче е предвидил различни
възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно
прекратяване на трудовия договор, които са наложени от конституционно признатите
права на труд на гражданите на Р. България. В този ред на мисли, в хода на настоящия
процес ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване нито един от
елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. Осъщественото от
ответната страна деяние - отправяне на волеизявление за прекратяване на договора не
се установи да има противоправен характер, още по - малко да е извършено умишлено
с цел причиняване вреда на работодателя. Последната също има само хипотетичен
характер и не съставлява реално претърпяна вреда от ищеца, която да подлежи на
обезвреда. Липсва връзка между твърдяната вреда и поведението на ответника, защото
дори да се приеме, че не са били налице основания за прекратяване на договора на това
основание, то от това не следва автоматично извод, че работодателят има право да
получи обезщетение в размер на трикратното брутно трудово възнаграждение на
ответника за последния отработен месец, защото няма как в настоящия процес да се
установи, че са били налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителя и твърдението на ищеца, че именно на това основание би
следвало да се прекрати трудовото правоотношение, в която хипотеза за ищеца би
могло да се породи правото да получи обезщетение.
Отделно от това само за пълнота настоящия съдебен състав следва да
отбележи, че самия работодател е прекратил трудовото правоотношение с ответника на
друго основание издавайки посочената по-горе заповед, то съдът приема, че ищецът
извънсъдебно е изразил воля и съгласие, трудово правната връзка помежду им да бъде
прекратена именно на посоченото в цитираната заповед основание по чл.327 КТ. В
тази връзка работодателя оспорва основанието за прекратяване на трудовия договор,
но предвид това, че презумцията за законност на прекратяване на трудовите
правоотношения не е оборена по надлежния ред, то съдът приема, че ответника е
упражнил законосъобразно правото си по чл.327 КТ.
С оглед на изложеното , настоящия съдебен състав приема, че доколкото не
се установява незаконосъобразно ищеца да е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1 КТ, то не би могло да се приеме, че е налице противоправност
на деянието, от което за ищеца би произтекла имуществена вреда в претендирания
размер, както и наличието на пряка причинна връзка между противоправното деяние и
вредата.
11
Липсата дори само на един елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
обуславя невъзможността да бъде ангажирана отговорността на ответника на деликтно
основание.
Предвид неосъществяването на елементите от фактическия състав на
деликта, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли
на това основание.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорния
такъв.
В хода на настоящото производство и двете страни претендират присъждане
на направените разноски. С оглед изхода от спора и по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК,
право на разноски има ответната страна, които се констатираха от съда в размер на
555,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, за същите е представен списък и са
налице доказателства за реалната им направа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ СВМ-България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. Д., общ. Т., обл. Я., ул. „***, представлявано от Д. В. Д., чрез
пълномощника му адв. С. Е.- ЯАК, против Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул.
„***, със съдебен адрес в гр. С., ул. „***, чрез адв. С.- САК, иск с правна квалификация
чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45 ЗЗЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 4639, 29 лв., представляваща обезщетение за вредите,
настъпили за ищеца вследствие на предприетото от ответната страна неоснователно
прекратяване на трудов договор № *** г., на основание чл.327, ал.1 КТ, както и
мораторна лихва върху дължимата сума, считано от датата на прекратявания на
трудовия договор- 28.05.2021 г. до завеждане на исковата молба 28.06.2021 г. в размер
на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в
съда-28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ СВМ-България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Д., общ. Т., обл. Я., ул. „***, представлявано от Д. В. Д., чрез
пълномощника му адв. С. Е.- ЯАК, да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес гр.
Я., ул. „***, със съдебен адрес в гр. С., ул. „***, чрез адв. С.- САК, сумата от 555, 00
лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
13