Протокол по дело №5120/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4466
Дата: 6 октомври 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Вера Чочкова
Дело: 20231100205120
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 4466
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Чочкова Частно наказателно
дело № 20231100205120 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Е. Д. Ж. явява се лично, конвоиран от Софийски
централен затвор.
В залата за осъдения се явява адв. К. С., с пълномощно приложено по
делото.
За началника на Софийски централен затвор се явява инспектор Т.Г.,
упълномощена със заповед, представена в днешното съдебно заседание.
За СГП се явява прокурор А..

СЪДЪТ като констатира, че осъденото лице е чужд гражданин, който
не владее в достатъчна степен писмено и говоримо български език счита, че
за нуждите на производството следва да му бъде назначен преводач, в
конкретния случай от български на френски език и обратно.
Воден от гореизложените съображения,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА в качеството на преводач Е. Ч. Н. от български на
френски език и обратно, при възнаграждение определено от бюджета на СГС.
СЪДЪТ СНЕМА самоличност на преводача, както следва:
Е. Ч. Н. - на 33 г., без дела и родство със осъдения, неосъждана.
Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2
от НК.
Същата обеща да осигури верен превод.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Разбирам много добре френски и
желая да се осъществява превод на този език.
1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи на съдебния състав. Да
се даде ход на делото.

СЪДЪТ като намери, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на осъденото лице, както следва:
Е. Д. Ж. - роден в гр. Кобленц Германия на ********** г., французин,
френски гражданин. Имам етаж на къща в с Царично това е адрес, който мога
да посоча. С висше образование, разведен, работил съм е в "Елекситре дьо
Франс" с професия от вътрешни връзки, след това редактор на вътрешни
вестници, осъждан.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъденото лице.
Молбата е с искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“.

Адв. С.: Поддържаме молбата, представям и моля да приемете един
брой разписка, представляваща доказателство за наемна вноска на имот в с.
Царично. Нямаме други доказателствени искания.

ИНСПЕКТОР Г.: По отношение на представената разписка, не
възразявам да бъде приобщена. От своя страна, представям и моля да
приемете справка от ГДИН - Затвора в гр. София относно изтърпения остатък
от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, касаещо съдения Е. Ж..

ПРОКУРОРЪТ: Да бъде приета, като доказателство представената
разписка, както и справката от Затвора за остатъка, който предстои да бъде
изтърпян.

Адв. С.: Да се приеме справката от ГДИН. Моля да се приемат,
вероятно е печатна грешка посочената дата в разписката, която касае
миналата година вместо тази.

2
СЪДЪТ по представените от страните писмени материали намира, че
същите са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приобщени
към материалите по делото, поради, което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА разписка от 20.09.2022 г. и справка от ГДИН - Затвора в
гр.София.
СЪДЪТ предвид становището на страните, че нямат други
доказателствени искания и като намери делото за изяснено

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРОЧИТА писмените доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Имам трудност да стоя прав и
моля да седна.
СЪДЪТ разрешава на осъденото лице да седне.

Адв. С.: Видно от всички събрани доказателства Е. Ж. е осъден на
„Лишаване от свобода“ от 5 години, той е изтърпял повече от половината от
това наказание. Това означава, че той има материалното право да заведе това
дело. Съответно видно от всички събрани доказателства е, че същият е в
напреднала възраст, в лошо здравословно състояние и на него му е
възпрепятствано едно от правата от което другите затворници могат да се
възползват, а именно правото да работи, с което да намали присъдата си и да
излезе по-рано. Това негово право е възпрепятствано не поради някакви
парични, чрез които зависят органите на властта, просто той страда от
„невропатия“. Моят доверител е в лошо здравословно състояние, затова са
представени доказателства, че страда от „невропатия“. Трудно може да върви
дълго във времето с напредване на възрастта това заболяване е прогресиращо
и неслучайно е и това, че той няма възможност да стой дълго прав. Видно от
доклада на Затвора, същият няма наказания, не е допускал нарушения на
вътрешния правилник поради което считам, че същият отговаря на много
ниско ниво на риск.
На следващо място е редно да се отбележи, че продължителното стоене
и отделяне от обществото на човек, който поради една или друга причина не
говори български език в затвора не е в негова ползва поради следното, че
същият се отделя от обществото и това затруднява интеграцията му.
3
Считаме, че са събрани всички доказателства за реинтеграцията му той
има място, където да продължи да изпълнява пробациона мярка. Той е
пенсионер по болест има доход и има възможност да се издържа. Има къде да
живее, съответно това ще му позволи да продължи живота си без да е в ущърб
на обществото и без да създава пречки на другите. Всички тези данни сочат,
че Е. Ж. се е превъзпитал и отговаря на изискванията на чл. 439 и чл. 70 от
НК.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Нямам какво да допълня към
изложеното от защитника ми.

Инспектор Г.: Началникът на затвора възразява на молбата на осъдения
да бъде условно предсрочно освободен. В случая счита, че двете кумулативни
предпоставки за това не са налице, изтърпял е изискуемата част, но не можем
да говорим за данни за поправяне и превъзпитание в смисъла на тези думи
дотолкова, доколкото по отношение на лицето дефицитните зони
продължават да съществуват така, както са определени първоначално. В
зоната отношение към правонарушение е важно да се отбележи това, което е
отбелязал социалният инспектор омаловажава вредостния ефект на
поведението си и го оправдавам. Рискът от рецидив макар да не е висок в
ниски стойностни, същият не е променен в никакъв случай и тъй като
условното предсрочно освобождаване по своята същност може да се приложи
при тези осъдени лица, които освен че изпълняват режимните изисквания, не
са наказани с цялостното си поведение изпъкват по някакъв начин над
останалите и са пример.
В случая с осъдения Ж. това не е така, което не дава основание на
администрацията на Затвора да счита, че неговата молба за условно
предсрочно освобождаване следва да бъде уважена.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал.
1, т. 1 от НК, но не са налице достатъчно основания да се заключи, че
осъденото лице се е поправило с оглед на което считам, че молбата му следва
да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Тъй като съм френски
гражданин и като такъв и единствен в затвора не мога да се адаптирам и да
общувам с никого, моля да бъда предсрочно освободен.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
4
СЪДЪТ след съвещание и след като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните изложени в днешното съдебно
заседание намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 439 от НПК.
Образувано е по молба на осъдения френски гражданин Е. Д. Ж. с
искане за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на
неизтърпения остатък от наложената му присъда от 5 години „Лишаване от
свобода“ от ОС Добрич за извършени престъпления по чл. 149 и 159 от НК. В
приложеното по делото затворническо досие се установява, че към момента
осъденият е изтърпял общо 3 /три/, години 8 /осем/ месеца, и 22 /двадесет и
два/ дни от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5
години, като остатъкът към днешна дата е 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 2
/два/ дни, видно от приложената и приета в днешното съдебно заседание
актуална справка.
От приложените към делото доклади, касаещи осъденото лице се
установява, че същият е постъпил в затова в гр. Варна през 2020 г., като
адаптацията му е протекла трудно с известни негативни изживявания и
притеснения от страна на лишения от свобода. По природа се посочва, че е
доста саможив, като езиковата бариера допълнително допринася за
изолираността и дисбаланса в ежедневния му план. Посочва се, че се отнася с
необходимия респект към служителите работещи в затвора, откликва на
поканите за разговор, търси контакт със социалните работници, не са
регистрирани нарушения на режимните изисквания на ЗИНЗС. Посочва се, че
поради здравословните му проблеми действително не е включен в трудова
дейност, както и поради напредналата възраст и съществуващата езикова
бариера, което затруднява и протичането на корекциония процес. Изтъкнато
е, че в ежедневен план е постигната спокойна среда, в която лишеният от
свобода се чувства добре при изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“, което се явява и основана претенция и притеснение за същия.
Посочва се, че доколкото и към настоящия момент съществуват проблемно
зони, по които работата следва да продължи, рискът от рецидив и вреди е с
непроменени стойности от 36 точки и прогресивната система не е изпълнена
докрай. Според затворническата администрация молбата му за предсрочно
освобождаване е неоснователна.
СЪДЪТ след като обсъди гореизложените факти намира от правна
страна следното:
Налице е първата от кумулативно предвидените предпоставки в
разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно осъденото лице да е изтърпяло
повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ -
обстоятелство, което се установява от приложената и приета в днешното
съдебно заседание справка от ГДИН - Затвора гр. София.
В същото време съдът счита, че не е налице втората изискуема от
законодателя предпоставка, а именно осъденото лице да е дало достатъчно и
5
убедителни доказателства за своето поправяне в мястото за лишаване от
свобода. Това е така тъй като, както бе изложено по-горе от началото на
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение на
лишения от свобода не са отбелязани нарушения на режимните изисквания и
същият не наказван дисциплинарно. Едновременно с това обаче същият не е
поощряван по какъвто и да е начин за добро поведение, с хранителни пратки
или изобщо някакви от възможните награди, които се предвиждат в тези
случай.
Както бе отбелязано и от представителя на Софийски централен затвор
гр. София, поведението му не се отличава особено от това на останалите лица
търпящи наказание „Лишаване от свобода“.
В случая следва да се отбележи, че условното предсрочно
освобождаване е привилегия, която се предоставя на лишени от свобода
доказали своето поправяне с поведението си, доколкото такова в конкретния
случай отсъства. Следва да се отбележи, че спазването на режимните
изисквания по принцип е задължение на всеки лишен от свобода, поради
което фактът, че не са регистрирани дисциплинарни нарушения и изобщо
нарушения на режимните изисквания не е достатъчно да се приеме, че
поведението на осъдения е такова, което следва да бъде наградено именно с
условно предсрочно освобождаване.
От друга страна, както бе отбелязано по-горе все още са налице
множество проблемни зони по които следва да продължи работата, рискът от
рецидив е на стойност 36 точки, което все пак не е толкова нисък като
стойност, а и освен това непроменен от началото на изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“.Т.е. от началото на корекционната работа
не е отбелязана и минимална промяна в риска от рецидив което не е добър
атестат ,тъй като от изтърпяването на наказанието са изтекли близо 3
години.Липсата на какъвто и да е напредък дава основание да се приеме,че
поправянето на осъдения не е факт.
Не на последно място неизтърпения осттатък от 1 /една/ година и 3 /три/
месеца също се явява не малък на фона на общото като размер наказание от 5
/пет/ години, поради което съдът намира, че молбата се явява
преждевременна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
В обобщение на гореизложеното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Е. Д. Ж. с
искане за условно предсрочно освобождаване като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен
срок, считано от днес.

6
За участието на преводача в днешното съдебно заседание да се изплати
възнаграждение от бюджета на съда в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Да
се издаде РКО.

Препис от протокола да се изпрати на адв. С. по имейл.


Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20 часа.
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7