П Р О Т О К О Л
№ 313/22.4.2020г.
22.04.2020 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На двадесет и втори
април две хиляди и двадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА
ШОПОВА
Секретар: ЕЛКА КОЛЕВА
Прокурор: АНТОНИЯ ИВАНОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия
Шопова
ЧНД
№ 384 по
описа за 2020 година
На
именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Производството
по реда на чл. 437 от НПК в днешното
съдебно заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка с осъденото лице,
което се намира в Затвора - Варна и има постоянна връзка със състава на съда и
страните, в частност прокурора, защитника, респективно съдът също има пряк и
непосредствен контакт с осъденото лице.
ЛИШЕНИЯТ от свобода Т.К.К., редовно призован в Затвора – Варна, явява се лично.
Л. св. К.: Не желая адвокатска защита.
Явява се Йордан Йорданов – Началник на Затвора - Варна, редовно упълномощен.
Прокурорът: Не са налице пречки,
да се даде ход на делото.
Началникът на Затвора
Йорданов:
Да се даде ход на делото.
Л. св. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Л. св. К.: Поддържам молбата.
Началникът на затвора
Йорданов: Поддържам
становището.
Прокурорът: Считам, че
депозираната молба е допустима, но неоснователна. Представям и моля да приемете
като доказателство по делото заверено копие от постановление от 14.02.2020 г.
за привличане на л. св. К. като обвиняем по ДП № 547/2019 г. по описа на ОД на МВР
- Варна и моля да го цените по настоящото дело. Екземпляр от същото К. е
получил лично заедно с определения му служебен защитник в рамките на ДП.
Началникът на затвора
Йорданов: Да
се приеме.
Л. св. К.: Не смятам, че
едното има нещо общо с другото.
Съдът счита, че представеното писмено доказателство следва да се приеме,
тъй като е съотносимо към материалите по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към
материалите по делото постановление за привличане от 14.02.2020 г. на л.
св. К. като обвиняем по ДП № 547/2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Началникът на затвора
Йорданов:
Уважаема г-жо Председател, считам
молбата за допустима, но неоснователна. Не е покрит доказателствения стандарт
за добро поведение, визирано в чл. 439 от НПК, което от своя страна води до неизпълнение
на предпоставките за реализиране на социализация. В последния месец на л. св. е
регистрирана негативна проява на работното му място са открити множество неразрешени
вещи. Преписката се обработва в законоустановения срок, поради което л. св. е
спрян от работа. Поради което считам, че процеса на поправяне не е завършен,
затова считам и молбата за допустима, но неоснователна.
Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, считам, че към настоящия момент, съобразно представените
доказателства е налице само първата от кумулативно предвидените две
предпоставки в чл. 70 от НК, за да бъде един лишен от свобода условно
предсрочно освободен. В случая л. св. К. е изтърпял от наложеното му от съда
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години повече от една втора, като
безспорно тази предпоставка е налице. Относно втората предпоставка, считам, че същата
не е налице. Независимо от обстоятелството, че вследствие на корекционната
работа с л. св. първоначално са постигнати добри корекционни резултати. Същият е
изведен на работа, като в предложението и изготвената справка от инспектор СДВР
подробно са изложени заповедите, с които същият е изведен за полагане както на
доброволен труд, така и на труд на външен работен обект без охрана. Вследствие на
корекционната работа с л. св. оценката на риска от рецидив от ниско ниво
първоначално от 28 точки е била сведена на още по-ниско такова, до 18 точки. От
есента на 2019 г. обаче л. св. е демонстрирал поведение, с което не е оправдал
даденото му доверие за облекчените условия на изтърпяване на наказанието. Първата
регистрирана проява е от началото на месец ноември 2019 г., когато е констатирано,
че л. св. прави опит да внесе 2 броя мобилни телефони и 2 броя сим карти на
територията на ЗО – Варна и за тази му проява му е наложено наказание, чието
изпълнение е било отложено. Малко по-късно, на 21.11.2019 г. по мое
разпореждане, с оглед провеждане на действия по неотложност по ДП № 547/2019 г.
по описа на ОД на МВР - Варна служители на затворническата администрация бяха
изпратени на външния работен обект където у л. св. К. отново беше констатирана
вещ, чието притежание не е разрешено за лица, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода - мобилен телефон. С оглед на тези две допуснати дисциплинарни
нарушения и съответно наложените наказания л. св. е спрян от работа, изготвена
е нова оценка на риска от рецидив, като е диагностицирано завишаване в рамките
отново на ниските нива от 18 точки на 31 точки. Отчетено е завишение в следните
зони: начин на живот, отношение към правонарушението и умение за мислене. С
оглед на констатираните дисциплинарни постъпки на л. св., че безспорно не можем
да твърдим, че вследствие на корекционната работа с него в рамките на една
контролирана пенитенциарна среда са постигнати трайни, положителните резултати.
Положителните резултати, които са дали основание режима на л. св. да бъде
заменен в по-лек такъв от определения с присъдата очевидно са имали изключително
и само демонстративен характер, а не траен такъв, за да можем да считаме, че л.
св. К. би могъл да бъде ресоциализиран в обществото. В рамките на периода от
време, в който е изтърпявал наказание лишаване от свобода, л. св. е извършил и
ново престъпление, за което му е предявено обвинение от ВОП. С оглед това, считам,
че молбата на л. св. следва да бъде оставена без уважение.
Л. св. К.: Госпожо съдия, поддържам молбата си. Това, което каза прокурора, което прочете,
нещата са несъществени, поради което моля да бъда условно предсрочно освободен
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, като взе предвид и представеното
постановление за привличане като обвиняем от 01.02.2020 г. на ВОП, счита, че е
налице единствено първата предпоставка за освобождаването на л. св. К., но
намира, че втората предпоставка за неговото освобождаване не е налице, тъй като
не е осъществен превъзпитателния ефект, поради което и счита, че молбата му
следва да бъда оставена без уважение, по следните съображения:
Производството по чл. 70 от НК изисква
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, едната от които е лишеният
от свобода да е изтърпял определен срок, повече от половината от определеното
му наказание лишаване от свобода, а втората - да е доказал, че се е поправил и
е годен да се социализира.
По отношение на първата предпоставка
няма спор, че същата е налице, съгласно безспорните доказателства по делото в
тази насока.
Л.
св. К. *** г. и изтърпява наказанието си при първоначален общ режим. Постъпва в
ЗООТ „Варна" на 26.11.2018 г. Назначен е по линия на доброволния труд.
Изведен на работа на външен работен обект, където работи и към момента.
В началото показва съвестно отношение
към труда и стриктното спазване на наложените ограничения. На 07.01.2019 г. е
изведен на външен обект без охрана - фирма „ЗМБГ“ АД. Отзивите от
работодателите му са много добри. При извършването на периодични проверки не са
констатирани нарушения. Спазва трудовата дисциплина и режимните ограничения по
време на работа. Спазва вътрешния ред и се съобразява с наложените ограничения.
Отнася се с уважение към служителите и изпълнява разпорежданията им без
възражения, спазва йерархичната субординация, предвид факта, че е бил офицер от
БА.
Към 03.07.2019
г., по отношение поведението и нагласите на л. св. К. е отчетено позитивно развитие. Регистрирано е
снижаване на оценката на риска от рецидив на 18 точки, като същата запазва
ниското си ниво. Във връзка с настъпилите положителни промени е награждаван и
като е спазен принципа на прогресивната система при третирането на лишените от
свобода му е заменен режимът от общ на лек.
След замяната на режима на изтърпяване
на наказанието от общ на лек обаче, по отношение на л. св. К. отново се
наблюдава връщане към поведенчески модели с деструктивна насоченост.
Настъпилите позитивни промени в нагласите и поведението му след поставянето му
при облекчени условия на третиране се оказват с нетраен характер. За кратък
срок осъденият К. извършва две груби дисциплинарни нарушения, за които са му
наложени съответните дисциплинарни наказания и към 24.03.2020 г. л. св. К. се
счита за наказан. В тази връзка е преразгледана оценката на риска на правонарушителя.
Актуалните й стойности остават на ниско ниво, но е отчетено завишаване от 18 точки
на 31 точки /с 13 пункта/. Отчетеното завишаване е в зоните: отношение към
правонарушението, начин на живот и умения за мислене и показва, че л. св. К. е
склонен да омаловажава отрицателните си прояви в условията на МЛС, което води
до извода, че регистрираните на по-ранен етап изразени нагласи за водене на
законосъобразен начин на живот не са получили своето очаквано развитие и
потвърждаване в положителен аспект.
Предвид характера на допуснатите от л.
св. К. в условията на МЛС нарушения, които по своята същност представляват
действия, застрашаващи сигурността в затвора и са с непредвидими последици по
отношение на извън контролираната среда и влияят отрицателно върху останалите
лишени от свобода в ЗО, по отношение на риска от вреди също е отчетено
завишаване изцяло на средно ниво, като характерът му е вероятен, но не е
непосредствен и са изведени опасения във връзка с нарушаване на задълженията и
контрола.
Допуснатите от
лишения от свобода груби правонарушения, извършени при наложени ограничения, в
качеството му на лишен от свобода при завръщането му в ЗО и по време на работа
на външен работен обект без охрана, показват трайна липса на мотивация и
желание за промяна на модела на мислене и поведение и категорично нежелание за
зачитане на правила и норми и водене на обществено приемлив начин на живот.
Очевидно е, че не може да оцени адекватно предоставените му облекчения за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, при настаняването в
открито МЛС и извеждането му на външен работен обект. Налице е липса на трайна
и качествена промяна в нагласите на лишения от свобода, касаещи противоправните
му прояви и поведението му е било по-скоро плод на стремеж към представяне в
социално-желателен план с извличане на дивиденти /евентуални правни
възможности/, а не осъзнато такова.
На последно
място, но не по важност са и наличните в затворническото му досие данни, че на
14.02.2019 г. е разпитан и е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №
574/2019 г. по описа на ОД на МВР - Варна, за извършено престъпление по чл. 253
от НК по време на изтърпяване на настоящата присъда.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че все още не са налице достатъчно данни за
успешно приключване процеса на превъзпитание, който следва да продължи, поради
което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
без уважение молбата
за условно предсрочно освобождаване от лишения от свобода Т.К.К., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от
наложено му наказание с присъда по НОХД № 1411/2015 г. на Окръжен съд - Варна,
по което изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 3 години.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15.25 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: