РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Ямбол, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100493 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Дайнърс Клуб България“
АД срещу С. И. И. от гр. Я.
С исковата молба се твърди, че на 28.11.2016 г. е бил сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит между
ищецът и ответницата. На ответницата С. И. И. е била предоставена карта с кредитен лимит
в размер на 1 000 лв.
Твърди се, че непогасените суми по договора били в размер на 1 150.65 лева, от които:
главница в размер на 1 013.47 лева и лихва за периода от 01.10.2021 г. до 31.05.2022 г., в
размер на 137.18 лева.
Твърди се, че ищецът е поискал въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. дело. № *** г. за издаване на Заповед за изпълнение, като заповедният съд
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. С последното
ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск в размер на
разглеждане производството по делото.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца по делото Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 28.11.2016 год. и
предоставяне на кредитен лимит от 28.11.2016 год. сума в общ размер на 1 150,65 лева, от
които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел X на Общите
условия в размер на 1 013,47 лева и лихва, дължима съгласно т.6 и т.7 от Договора и т.11.1
от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.10.2021 год. до 31.05.2022 год. в размер на
1
137,18 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адв.
адв. С. А. – Я. Сочи се, че с исковата молба не са представени доказателства, че на
ответника е предоставен ПИН, необходим за удостоверяване на транзакции с кредитната
карта.
Сочи се, че от приложените месечни извлечения по кредита, конкретно от извлечение
№ *** г. е видно, че има извършено теглене на дата 14.10.2021 г., което не е обективирано
от предоставяне на нова, след изтичане на срока на валидност на картата - месец октомври
2019 г. на предадената на ответника кредитна карта.
На следващо място се сочи, че претендирания размер на главница -1013.47 лв. е по-
висок от кредитния лимит по договора от 1000 лв.
На следващо място се твърди, че след дата 14.04.2022 г. договорна лихва не следва да
се дължи.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен представител, не изпраща и
процесуален такъв.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на особен представител назначен от
съда се явява адв.С. А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
възраженията срещу предявените искове релевирани в отговора по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.05.2022 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД
срещу ответника-длъжник С. И. И., за сумата от 1 150,65 лева, от които 1 013,47 лева –
главница и 137,18 лева – наказателна лихва, за периода от 01.10.2021 год. до 31.05.2022 год.
По така депозираното заявление пред Районен съд Я. е образувано ч. гр.дело № ***
год по описа на същия съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираната сума и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед реда на връчване
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск в 1-месечен срок, като
последния е предявил иска предмет на разглеждане в настоящото производство.
За доказване основателността на исковата претенция ищецът е ангажирал като
писмени доказателства по делото: Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит от 28.11.16 г., ведно с Общи условия;
Тарифа на „Дайнърс Клуб България“ АД; Удостоверение с изх. № *** г. Протокол за
получаване на кредитна карта от 06.12.16 г. Извлечения, които обхващат периода от
01.12.2016 г. до 31.05.2022 г. – общо 33 броя;
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: За периода 11.01.2017 год. – 13.10.2021 год. е
платена сума в размер на 3176,02 лева, с която са погасени следните задължения: главница –
2
2 260,37 лева, договорна лихва по т.6 и т.7 за периода 01.02.2017 год. до 01.09.2021 год. –
794,83 лева; лихва за просрочие по т.8 за периода 01.08.2018 год. до 01.10.2021 год. – 15,82
лева и такси за периода 01.01.2017 год. до 01.08.2021 год. – 105,00 лева. Към датата на
подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2022 год., непогасените задължения
по Договор за кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от
28.11.2016 год. са в размер на общо 1 142,62 лева, от които: главница – 1 029,93 лева и
Договорна лихва по т.6 и т.7 за периода от 01.10.2021 год. до 31.05.2022 год. – 112,69 лева.
Според изчисленията на експертизата и месечните извлечения, приложени по делото, към
датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2022 год., не са погасени и
следните задължения, в размер на общо 68,13 лева, от които: лихва за просрочие по т.8 за
периода от 01.11.2021 год. до 01.05.2022 год. – 19,87 лева; такса за 01.11.2021 год. – 4,00
лева; лихва за забава към 30.05.2022 год. – 19,26 лева и съдебна такса – 25,00 лева.
Видно от представения по делото Договор за издаване ан револвираща международна
кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 28.11.2016 год.,
сключен между ищеца „Дайнърс Клуб България“ АД в качеството на издател от една страна
и от друга ответника С. И. И. в качеството на титуляр, ищецът се е задължил да предостави
на ответницата кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на 1000 лева, който може да бъде
усвояван с използване на всяка от издадените по искане на ответника кредитни карти, при
условията и реда, предвидени в Общите условия. Уговорено е задълженията по договора да
се погасяват в сроковете, уговорени в договора и Общите условия, като след изтичане на
съответния отчетен период издателят изпраща извлечение по карта. В Раздел I
„Определения“, б. „в“ от Общите условия е посочено, че „дата на падежа“ е датата, до която
титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията, формирани през изтеклия отчетен
период или не по-малко от минималната погасителна вноска. За дата на падежа се счита 15-
то число на месеца, следващ изтичането на отчетния период. Съгласно б. „л“ отчетен период
е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен
месец до последно число на същия включително, за който издателя издава извлечение.
Съгласно т. 6 от договора титулярят има право на гратисен период със срок до 45 дни, през
който период издателят не начислява уговорената с договора лихва. Право на гратисен
период има, само ако до датата на падежа погаси пълния размер на отчетените с картата
плащания през съответния отчетен период. От съдържанието на т. 17 от договора се
установява, че с подписването на същия ответникът е декларирал, че е запознат с Общите
условия и Тарифа на издателя и приема прилагането им при уреждане на отношенията
между него и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че между страните по делото е
възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) от 28.11.2016 г., с който ищецът се задължил да предостави на ответника
кредитен лимит в размер до 1000 лв., който може да бъде усвояван с използване на кредитна
карта. В т. 8.2 от Общите условия е предвидено, че ответникът дължи на издателя такси
3
съгласно представената Тарифа. В т. 10 от Договора е уговорено, че ГПР е в размер на 27,4
%, с което общо дължимата от ответника сума е 1257,84 лева. Срокът за използване на 2
кредитния лимит е до 31.10.2017 г., като същият може да се подновява автоматично, при
условията и реда, предвиден от издателя /т. 3 от договора/. Съгласно т. 18.1.1 от Общите
условия срокът се удължава автоматично за още една година при условие, че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия период.
Процесният договор е сключен между физическо лице, което използва заетата сума за
лични нужди, и небанкова финансова институция-търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП,
поради което приложение намира ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа изискванията за форма на
договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са
неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора.
В случая сделката е сключена в изискуемата се писмена форма и съдържание, поради
което е действителна. Към договора са представени Общи условия на „Дайнърс Клуб
България“ АД, подписани от ответника, поради което същите са приложими в отношенията
между страните.
В т. 7 от Договора е уговорено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на задълженията, титулярят заплаща на издателя върху непогасените суми годишна
лихва съгласно действащата към датата на прилагане Тарифа на издателя. Към дата на
подписване на договора начисляваната от издателя годишна лихва е 19 %. Съгласно т. 8 от
договора при непогасяване на падежа на съоветния отчетен период на пълния размер на
минималната вноска титулярят дължи на издателя наказателна лихва за просрочие. Към дата
на подписване на договора годишната наказателна лихва е в размера на лихвата по т. 7 плюс
наказателна надбавка в размер на 6 (шест) пункта. Така уговорена клаузата на т. 8 от
договора /т. 11.1 от Общите условия/ предвижда отнапред уговорен размер на обезщетение
за забава в полза на кредитора, поради което има характер на неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът с исковата молба се позовава на настъпила предсрочна изискуемост по чл.
13.2.1 от Общите условия. Вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като не се доказва, че кредиторът е
отправил изявление, което е достигнало до потребителя. С т. 18 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на една от страните при едновременното наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
4
вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая намира съответно приложение т.
18 от тълкувателното решение, доколкото ищецът е небанкова финансова институция, която
предоставя по занятие кредити.
Същевременно обаче от заключението на вещото лице се установява, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК има непогасени /падежирали видно и от
представените счетоводни извлечения и към датата на подаване на исковата молба/ за
плащане погасителни вноски, общо за главница – 1 029,93 лева и договорна лихва за
периода от 01.10.2021 год. до 31.05.2022 год. в размер на 112,69 лева.
Ето защо съдът намери искът, с който се претендира да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 013,47 лева – главница, за основателен и доказан
и като такъв следва да се уважи. Възраженията на особения представител, че не може да се
претендира главница по-висока от 1000 лева, не могат да бъдат споделени, тъй като, както
вече бе посочено по-горе, в Договора страните са уговорели общо дължима сума в размер на
1257,84 лева, след начисляване на ГПР от 27,4%.
Досежно иска, с който се претендира от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответницата дължи на ответника сумата от 137,18 лева, съдът намери
следното:
В случая е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по заявлението по
чл.410 ГПК и по исковата молба, но при предявяване на иска за установяване
съществуването на това вземането е въведен различен правопораждащ факт, в сравнение с
фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК.
В заявлението си по чл.410 ГПК, както в т.9, така и в т.14, ищецът-кредитор е посочил,
че претендира наказателна лихва в размер на 137,18 лева, за периода от 01.10.2021 год. до
31.05.2022 год. В Заявлението не е посочено задължение за възнаградителна лихва, респ. за
наказателна и възнаградителна лихва, претендирана е единствено наказателна лихва.
Недопустимо е въвеждане в исковото производство на ново основание за вземането.
Исковата молба по чл.422 ГПК следва да съдържа същото вземане и на същото основание,
които са заявени пред заповедният съд, основаващо се на същите обстоятелства. Разбира се
ищецът би могъл да ги претендира в производството с осъдителен иск, но такъв в
конкретния случай не е бил предявен.
Видно от заключението на вещото лице, и след дадените от него разяснения в съдебно
заседание е че дължимата наказателна лихва за просрочие по т.8 от Договора и т.11 от
Общите условия е в размер на 19,87 лева, дължима за периода от 01.11.2021 год. до
01.05.2022 год.
Ето защо съдът намери, че следва да уважи така заявената искова претенция до размера
на сумата от 19,87 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие по т.8 от Договора
и т.11 от Общите условия, дължима за периода от 01.11.2021 год. до 01.05.2022 год., като
5
отхвърли иска за разликата над 19,87 лева до предявения размер от 137,18 лева и за
претендирания период от 01.10.2021 год. до 01.11.2021 год., както и за периода от 01.05.2022
год. до 31.05.2022 год.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от исковете.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 100,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното и исковото производство
разноски съразмерно на уважената част или в случая в размер на 866,68 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 във вр. чл. 415 ал. 1 ГПК във
вр. 79 ЗЗД, че С. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“*** ДЪЛЖИ на „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ 111П, представлявано от *** С.И., сумата от 1 013,47 лева,
представляваща главница дължима съгласно т.2 и т.5 от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ от 28.11.2016 год. и т.10.1 от Раздел X на Общите условия, както и сумата от
19,87 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие по т.8 от Договора и т.11 от
Общите условия, дължима за периода от 01.11.2021 год. до 01.05.2022 год., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Ямбол, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за разликата над 19,87 лева до предявения размер от 137,18 лева
и за претендираните периоди от 01.10.2021 год. до 01.11.2021 год. и от 01.05.2022 год. до
31.05.2022 год.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, С. И. И. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 111П, представлявано
от *** С.И., сумата от 866,68 лева – разноски по съразмерност в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7