Решение по дело №146/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260048
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20205230200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.П., 08.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Панагюрският районен съд, в публично заседание на десети ноември 2020 година в състав: 

                                                                   

                                       Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

при секретаря Нонка Стоянова,  като разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД 146/2020 г. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М. против НП № 13-002037 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл.52 от ЗЗБУТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в  размер на 2000 (две хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Основното възражение на жалбоподателя е, че строителните работници, посочени в НП, за които се твърди че не са осигурени за риска „трудова злополука“ не са работници на жалбоподателя, а на ЕТ „С.-С.Д.“, поради което АНО  неправилно бил санкционирал жалбоподателя, вместо едноличния търговец.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното НП.

         АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Панагюрският районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „М.К.“ ЕООД  е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е извършил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ на работещите лица на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.М.“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“, находящ се в град П., м. „А.М.“, площадка „А.М.“, на следните строителни работници: М.М. С. М. (починал работник), П.Д.Т. (пострадал работник), т. С.в Б., Г.Д.Н., П.Б.П. и Р.В.Н..

Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр.П., при извършена проверка на обекта по повод сигнал за трудова злополука  и  установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството, в хода на която било установено че жалбоподателят  не е застраховал горепосочените лица за риска „трудова злополука“.

Извършеното съставлявало нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл.52 от ЗЗБУТ, за което на 28.02.2020 г. св.Т.Д. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице с възражения, че лицата М.М., П.Т., т. Б., Г.Н., П. П.в и Р.Н. не са работници на М.К. ЕООД и че същите не са били в трудови правоотношения с М.К. нито в момента на настъпване на инцидента, нито някога преди този момент. Лицата били работници  на ЕТ С.-С.Д.“, поради което не подлежали на задължително застраховане от страна на М.К. ЕООД.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на пълномощник на  жалбоподателя на 27.05.2020 г., а жалбата против НП била подадена от представляващия жалбоподателя чрез наказващия орган по пощата на 03.06.2020 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителката Т.Д., водещия проверката Р.М., С.Д., както и допуснатите  по искане на жалбоподателя И.И., Г.Н. и О. С..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2018 г. „А.М. Медет“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР за обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.М.“ със следните подобекти: 1. Хвостопровод,  2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод за замърсени води. Обектът се намирал в град П., м. „А.М.“, площадка „А.М.“.  Договарянето станало с възлагателно писмо (л.115  и л.116 в делото), като по-късно, на 02.10.2018 г. правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за строителство (л.82  и сл. в делото). За изпълнение на различните видове СМР „МОТАЖИ КО“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители.

През месец януари 2020 г. представляващия жалбоподателя Б.М. помолил св.О. С. да му намери подизпълнител с бригада от шест работника за извършване на кафражни и други строителни работи, неизискващи специална квалификация. Св.С. знаел че неговия съграждаН. от гр.В. св.С.Д. има строителна фирма, поради което му позвънил и му казал, че в гр.П. на обект на площадка „А.М.“ има работа в строителството за общи работници и ако желае може да „вземе“ във фирмата си шест работника и да приеме извършването на СМР като подизпълнител на основния такъв „М.К.“ ЕООД. Св.Д. се съгласил, намерил шест работника: М.М., П.Т., т. Б., П. П.в , Р.Н. и свидетеля Г.Н., на които предложил работа в гр.П. в строителството, за 45 лева на ден. Обещал им че ще им наеме  квартира и ще плаща разходите за наем. Предварително им казал, че ще работят без трудов договор. Св.Г.Н., М.М., П.Т., т. Б., и останалите двама се съгласили и на 20.01.2020 г. заедно със св.Д. потеглили за гр.София. Първо отишли пред офиса на жалбоподателя, където ги чакал св.С.. Последния завел св.Д. при управителя на жалбоподателя Б.М.. Между М. и св.Д. била постигната договорка ЕТ „С. – С.Д.“, представляван от св.Д. да приеме   изпълнение на СМР – кофражни дейности и друга обща работа според спецификите на етапа на строителство на обекта на площадка „А.М.“. Договорена била цена за изпълнение: 9 лв. за един човекочас, и начин на плащане: ежеседмични авансови плащания, които ще  се приспадат от месечните окончателни плащания. Б.М. поел ангажимента да осигури работно облекло и лични предпазни средства за работниците на св.Д., тъй като съгласно договора с възложителя „А.М. Медет“ АД всички работници на площадката следвало да носят облекло с логото на основния изпълнител. Всички тези договорки били отразени във възлагателно писмо (л.135-л.136  в делото), което било изготвено на място от св.И. – ръководител направление „Развитие и логистика“ при жалбоподателя и връчено на св.Д.. Заедно с възлагателното писмо, св.И. предоставил на св.Д. проект на договор с уговорката да го прочете, след което да пристъпят към сключане на  окончателен договор. Св.И. изготвил и разходен ордер за сумата от 1 800 лв.  за аванс на работниците, която сума била предадена на ръка на св.Д., който се подписал на РКО за получил сумата. След това св.Д. казал имената на работниците, при което св.И. съставил приемо - предавателен протокол за работно облекло, което предал на св.Д.  (протокол на л. 112 в делото).

През цялото време св.Г.Н., М.М., П.Т.,  т. Б., Р.Н. и П. П.в чакали пред офиса и не се срещнали с никой служител на „М.К.“ ЕООД.

 След като получил възлагателното писмо, аванса и работното облекло, св.Д. слязъл, предал го на работниците срещу подпис и заедно тръгнали за гр.П., където им наел квартира. Раздал им част от получените пари, за да могат да плащат ежедневните си разходи, след което ги завел на работната площадка и си тръгнал за гр.В.. Определил им за бригадир т. Б., който бил негов син.

Съгласно възлагателното писмо на „М.К.“ ЕООД договорът за изпълнение на възложените на „ЕТ-С.-С.Д.“ СМР влизал в сила от момента на получаване на авансово договореното възнаграждение , т.е. от 20.01.2020 г. В изпълнение на договора бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, състояща се от шест души общи работници с бригадир т. Б. започнали да извършват дейности по ръчно разчистване на земни маси, кофражни дейности и друга възложена им обща работа на обекта. За извършената работа „М.К.“ ЕООД, на 24.01.2020 г. и на 31.01.2020 г.  платило на св.Д. още две седмични авансови плащания за работниците, за което били  изготвени РКО  (л.138-л.139  в делото). След като на 24.01.2020 г. получил от жалбоподателя 1188 лв., св.Д. ги изпратил на сина си т. Б., за да ги разпредели между шестимата според това, кой колко е работил.

На 31.01.2020 г. , малко след като св.Д. получил поредния аванс за сумата от 2680 лв., на работната площадка станал инцидент, вследствие на който П.Т. пострадал, а друг работник – М.М. починал. Това станало при извършването на дейност по ръчно разчистване на скална маса на опорен блок 5, до обсега на работещ багер, при което намиращите се до работниците полиетиленови тръби с висока плътност паднали в изкопа и ги притиснали.

За инцидента бил получен сигнал в ДИТ-Пазарджик. На място пристигнали инспекторите св.Д. и св.М.. В това време П.Т. вече бил откаран в болница, като вечерта бил посетен в болничното заведение от св.Д.. Там му били снети писмени обяснения (л.61-л.62 в делото), в които посочил че на 20.01.2020 г. е постъпил на работа при ЕТ „С.-С.Д.“ като общ работник, без трудов договор. Писмени обяснения били снети и от т. Б. (л.57 в делото), в които същият посочил, че инцидента е станал към 11,00 часа, през което време работниците от бригадата работили „кофраж“.  

По-късно, в хода на проверката било установено, че за лицата М.М. С. М. (починал на 31.01.2020 г.), П.Д.Т. т. С.в Б., Г.Д.Н., П.Б.П. и Р.В.Н., към 31.01.2020 г. няма активен трудов договор, както и че същите не са осигурени за риска „трудова злополука“. По тези факти страните не спорят. Спорът е в това кой е бил фактическия работодател на посочените строителни работници, респективно: кому е било задължението да ги осигури за риска трудова злополука. 

Св.Т.Д. приела, че работодател на лицата е „М.К.“ ЕООД и че АУАН за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл.52 от ЗЗБУТ следва да се състави на жалбоподателя, а не на ЕТ „С.-С.Д.“, тъй като съгласно договора за строителство, сключен между възложителя „А.М. Медет“ АД и „М.К.“ ЕООД главният изпълнител следвало да уведомява възложителя и да съгласува с него подизпълнителите, а такова уведомяване за едноличния търговец липсвало. Освен това т. Б. и останалите пет лица от бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, присъствали в инструктажните книги като работници на „М.К.“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р.М., Т.Д., И.И., Г.Н. и О. С., отчасти от показанията на свидетеля С.Д., както и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира тази част от показанията на св.Д., в която твърди че управителя на „М.К.“ Б.М. е обещал да сключи трудови договори с доведените от него шест работника. В тази част показанията на свидетеля  Д. се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите И., С. и Г.Н.. Последният е част от бригадата, сформирана от св.Д. и е категоричен, че уговорката на всички  със св.Д. е била да работят без трудов договор, като не са се срещали с М. и той не им е обещавал да ги наеме по договор във фирмата му.

При така установеното жалбата е основателна.

Липсват несъмнени доказателства, от които да се установи наличието на трудови правоотношения между жалбоподателя и лицата М.М., П.Т., т. Б., Г.Н., П. П.в и Р.Н.. Напротив, събрани са доказателства, опровергаващи този извод. На първо място това са писмените обяснения на пострадалия работник П.Т., в които сам е посочил своята принадлежност, и тази на останалите пет лица от бригадата към организацията на ЕТ „С.-С.Д.“. От разпита на св.Г.Н. се установява че св.Д. лично им е предложил работа, както на него, така и на останалите петима души от бригадата, той им е плащал заплата всеки петък, уредил им е престоя в град П., въвел ги е на строителната площадка, а определения им за бригадир негов син т. Б. е определял задълженията им по време на работа. От показанията на свидетелите И., Н. и С. се установява, че работниците, представляващи бригадата на ЕТ „С.-С.Д.“, не са се срещали нито с управителя на „М.К.“ ЕООД, нито с друг представител на дружеството, с когото да уговорят условия за престиране на труд. Всъщност за този факт по делото не се спори. Обстоятелството, че „М.  К.“ ЕООД не е уведомило „А.М. Медет“ АД за подизпълнителя ЕТ „С.-С.Д.“, означава че жалбоподателят не е изпълнил едно свое договорно задължение към възложителя на СМР, но не е факт, от който може да се направи извод че доведените от едноличния търговец работници без трудови договори са били в трудови правоотношения с основния изпълнител.

Изложеното горе налага извод, че липсват доказателства жалбоподателят да е имал качеството работодател спрямо строителните работници М.М., П.Т., т. Б., Г.Н., П. П.в и Р.Н.. Ето защо той не е имал задължението да ги осигури за риска трудова злополука, което задължение жалбоподателят е изпълнил спрямо 179 свои работници и служители, видно от застрахователната полица и списъка към нея на л. 153-л.157 в делото.

Разпоредбата на чл.52 от ЗЗБУТ повелява, че работниците, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, каквато безспорно е работата на строителните работници, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя.  С  други думи процесното нарушение има специален субект и може да бъде извършено само от работодател, каквото качество жалбоподателят няма спрямо посочените в НП шест лица, или поне липсват несъмнени доказателства за това.

По изложените съображения за недоказаност на нарушението, НП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл процесуалния представител на жалбоподателя представи документ за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (л. 302 в делото). Разноските следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което сктруктурно принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

По горните съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ НП № 13-002037 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл.52 от ЗЗБУТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати  на „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Б.М., със седалище и адрес на управление:***  направените разноски за адвокатско възнаграждениие в размер на 300 ( триста) лева.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: