Решение по дело №999/2014 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№437

 

гр.Перник 02.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година в състав

 

Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Пенка Анкова_____________________ и в присъствието на прокурора М. Любомирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 999 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди .

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът Б.Б.Д. моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена П. н. Р. Б. да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по НОХД № 5791/2003 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на влизане в сила на присъдата № 325/05.11.2012 г. по ВНОХД № 2540/12 г. по описа на СГС.

П. н. Р. Б. изразява становище за неоснователност на иска.

Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното НОХД № 5791/2003 г. по описа на С.районен съд, се установява следното:

На *** г. е образувано дознание № **** г. по описа на Второ РПУ – С. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК.

Със заповед от **** г. ищецът е задържан за срок от 24 часа на основание чл.70, ал.1, т.1 ЗМВР.

С постановление от *** г. по дознание № *** г. по описа на Второ РПУ – С., ищецът е привлечен за уличен за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”.

След извършване на допълнителни процесуални действия с постановление от *** г. по дознание № *** г. по описа на Второ РПУ – С., ищецът е привлечен за уличен за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”.

На **** г. е образувано нохд № 5791/2003 г. по описа на СРС. Видно от обвинителния акт ищецът е обвинен в това, че за времето от 17.00 ч. на *** г. до 15.30 ч. на **** г. е отнел чужди вещи на обща стойност 5 507,60 лв. от владението на А. А.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал техническо средство - престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК.

По делото са проведени шест съдебни заседания: на 14.04.2004 г. 28.06.2004 г., 08.12.2004 г., 18.01.2005 г., 25.05.2005 г. 13.06.2005 г., като видно от протоколите от същите ищецът се е явявал на всяко едно от тях.

С присъда от 13.06.2005 г. Б.Д. е признат за виновен по повдигнатото обвинение за кражба на част от движимите вещи, описани в обвинителния акт. Постановена е оправдателна присъда за кражба на останалата част от вещите, предмет на обвинението. Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от четири години.

По повод постъпила въззивна жалба от Б.Д., то на 28.05.2012 г. е образувано внохд № 2540/2012 г. по описа на СГС. По делото са насрочени три съдебни заседания, на които ищецът не се е явил. С присъда № 325/05.11.2012 г. е отменена присъдата на СРС и ищецът е оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение.

От показанията на разпитаната по делото свидетели М.В.Д. /съпруга на ищеца/, Д.Д.А., Р.Г.С. и Н.И.Д., се установява, че след образуване на наказателното производство против него ищецът е бил много притеснен, подтиснат, променил е поведението си. Станал е сприхав, ограничил контактите си. Тези му състояния на нервност и притеснение се обостряли в периодите около датите на провеждане на съдебните заседания. При срещи със свои приятели непрекъснато говорел за образуваното против него дело. За случилото се с него са разбрали негови близки и познати, като част от тях са се отдръпнали от него, което също се е отразило негативно на ищеца. Споделял, че образуването на делото е пречка да си намери работа, тъй като много хора знаят за повдигнатото против него обвинение, включително е имал възможност да замине на работа в чужбина, но не е могъл да стори това с оглед на образуваното против него наказателно производство. Същият е имал фирма за мебели и след започване на производството някои от клиентите се отказали от поръчките си, което обстоятелство е прието тежко от ищеца и се е отразило и на финансовото състояние на семейството.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е доказа по своето основание.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Т.е. за да се ангажира отговорността на ответника, то следва да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, че наказателното производство е приключило с постановяване на оправдателна присъда, че ищецът е претърпял вреди, както и че между незаконното действие на правозащитните органи и претърпените вреди е налице причинна връзка.

По настоящето дело е установено, че срещу ищеца е имало образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, като той е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наред с това се установява, че същият в хода на наказателното производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му стрес и неудобства във връзка с това.

Изхождайки от вида и степента на причинените вреди, както и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 15 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Съдът, при определяне на обезщетението, отчита факта, че наказателното производство е продължило 10 години, през което време безспорно ищецът е търпял негативни психически изживявания и стрес предвид качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание до десет години лишаване от свобода. Установи се също от събраните гласни доказателства, че отношението на част от неговите близки и приятели е било променено, като с някои от тях ищецът е ограничил контактите си. Наред с това по делото са налице и доказателства, че след образуване на наказателното производство част от клиентите на ищеца са се отказали от направените при него поръчки, което допълнително го е притеснило. Същият е семеен и има две деца и несъмнено носи отговорност за своето семейство и в тази връзка затрудненията му в работата, възникнали след започване на наказателното производство, са му причинили допълнителен стрес и притеснения. От друга страна по делото няма доказателства за увреждания, имащи трайна последица за психичното и физическото състояние на ищеца и за претърпени други вреди над обичайните такива, поради което и искът за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 21.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

В полза на адв. В. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв., а на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2,50 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ П. н. Р. Б. да заплати на Б.Б.Д. ***, ЕГН ********** сумата от 15 000 /петнадесет хиляди лева/ лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 2540/2012 г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2,50 лв., представляващи направени по делото разноски, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П. н. Р. Б. да заплати на адв. А.В. *** адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия :