РЕШЕНИЕ
№437
гр.Перник 02.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
гражданска колегия в публичното заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета
година в състав
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Пенка Анкова_____________________
и в присъствието на прокурора М. Любомирова като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 999 по описа за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди .
По изложени в исковата молба
обстоятелства ищецът Б.Б.Д. моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдена П. н. Р. Б. да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно
обвинение по НОХД № 5791/2003 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от датата на влизане в сила на присъдата №
325/05.11.2012
г. по ВНОХД №
2540/12
г. по описа
на СГС.
П. н. Р. Б. изразява становище за неоснователност
на иска.
Пернишкият окръжен съд като
преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното НОХД № 5791/2003 г. по описа на С.районен съд, се
установява следното:
На *** г. е образувано дознание № **** г. по описа на Второ РПУ – С. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК.
Със заповед от **** г. ищецът е задържан за срок от 24
часа на основание чл.70, ал.1, т.1 ЗМВР.
С постановление от *** г. по дознание № *** г. по описа на Второ РПУ – С., ищецът
е привлечен за уличен за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК,
като му е взета мярка за неотклонение „подписка”.
След извършване на допълнителни
процесуални действия с постановление от *** г. по дознание № *** г.
по описа на Второ РПУ – С., ищецът е привлечен за уличен за престъпление по
чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение
„подписка”.
На **** г. е образувано нохд № 5791/2003 г. по описа на СРС. Видно от
обвинителния акт ищецът е обвинен в това, че за времето от 17.00 ч. на *** г. до 15.30 ч. на **** г. е отнел чужди вещи на обща стойност
5 507,60 лв. от владението на А. А.Д., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като за целта е използвал техническо средство -
престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК.
По делото са проведени шест съдебни
заседания: на 14.04.2004 г.
28.06.2004
г.,
08.12.2004
г.,
18.01.2005
г.,
25.05.2005
г. 13.06.2005 г., като видно от протоколите от
същите ищецът се е явявал на всяко едно от тях.
С присъда от 13.06.2005 г. Б.Д. е признат за виновен по
повдигнатото обвинение за кражба на част от движимите вещи, описани в
обвинителния акт. Постановена е оправдателна присъда за кражба на останалата
част от вещите, предмет на обвинението. Наложено е наказание лишаване от
свобода за срок от една година, като на основание чл. 66 НК е отложено
изпълнението на наказанието за срок от четири години.
По повод постъпила въззивна жалба
от Б.Д., то на 28.05.2012 г.
е образувано внохд № 2540/2012 г.
по описа на СГС. По делото са насрочени три съдебни заседания, на които ищецът
не се е явил. С присъда № 325/05.11.2012 г. е отменена присъдата
на СРС и ищецът е оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение.
От показанията на разпитаната по
делото свидетели М.В.Д. /съпруга на ищеца/, Д.Д.А., Р.Г.С. и Н.И.Д., се
установява, че след образуване на наказателното производство против него ищецът
е бил много притеснен, подтиснат, променил е поведението си. Станал е сприхав,
ограничил контактите си. Тези му състояния на нервност и притеснение се
обостряли в периодите около датите на провеждане на съдебните заседания. При
срещи със свои приятели непрекъснато говорел за образуваното против него дело. За
случилото се с него са разбрали негови близки и познати, като част от тях са се
отдръпнали от него, което също се е отразило негативно на ищеца. Споделял, че образуването
на делото е пречка да си намери работа, тъй като много хора знаят за
повдигнатото против него обвинение, включително е имал възможност да замине на
работа в чужбина, но не е могъл да стори това с оглед на образуваното против
него наказателно производство. Същият е имал фирма за мебели и след започване
на производството някои от клиентите се отказали от поръчките си, което
обстоятелство е прието тежко от ищеца и се е отразило и на финансовото
състояние на семейството.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че искът е доказа по своето основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Т.е. за да се
ангажира отговорността на ответника, то следва да се установи, че спрямо ищеца
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, че
наказателното производство е приключило с постановяване на оправдателна присъда,
че ищецът е претърпял вреди, както и че между незаконното действие на
правозащитните органи и претърпените вреди е налице причинна връзка.
По настоящето
дело е установено, че срещу ищеца е имало образувано наказателно производство
за престъпление от общ характер, като той е бил признат за невиновен и оправдан
с влязла в сила присъда. Наред с това се установява, че същият в хода на
наказателното производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му стрес и неудобства във връзка с това.
Изхождайки от вида и степента на причинените вреди, както и
вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 15 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. Съдът, при определяне на
обезщетението, отчита факта, че наказателното производство е продължило 10
години, през което време безспорно ищецът е търпял негативни психически
изживявания и стрес предвид качеството му на подсъдим и свързаната с това
възможност за налагане на наказание до десет години лишаване от свобода.
Установи се също от събраните гласни доказателства, че отношението на част от неговите
близки и приятели е било променено, като с някои от тях ищецът е ограничил
контактите си. Наред с това по делото са налице и доказателства, че след
образуване на наказателното производство част от клиентите на ищеца са се
отказали от направените при него поръчки, което допълнително го е притеснило.
Същият е семеен и има две деца и несъмнено носи отговорност за своето семейство
и в тази връзка затрудненията му в работата, възникнали след започване на
наказателното производство, са му причинили допълнителен стрес и притеснения. От
друга страна по делото няма доказателства за увреждания, имащи трайна последица
за психичното и физическото състояние на ищеца и за претърпени други вреди над
обичайните такива, поради което и искът за разликата до пълния предявен размер
от 60 000 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 21.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
В полза на адв. В. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв.,
а на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2,50 лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА на
основание чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ П. н. Р. Б. да заплати на Б.Б.Д. ***, ЕГН ********** сумата от
15 000 /петнадесет хиляди лева/ лв.,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по ВНОХД № 2540/2012 г. на СГС, ведно със законната лихва
върху главницата от 15 000 лв., считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 2,50 лв., представляващи направени по
делото разноски, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. н.
Р. Б. да заплати на адв. А.В. *** адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред С. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия
: