Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 24.06.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На десети юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД № 133 по описа на съда за 2019 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „****“ ***, ЕИК ******,
срещу наказателно постановление № ******* г. на Директор на Дирекция „*****“ с
което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, на „****“ ***, ЕИК *****, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева, за
нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и не е осъществен визирания състав на административно нарушение,
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли
съда, да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на
дружеството. Пледира за отмяна на наказателното постановление.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт. Пледира за потвърждаване
на НП.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 20.02.2019
г. актосъставителя- служител на *****- съвместно със свои колеги, посетили строителен
обект находящ се в гр. Приморско, обл. Бургаска, инвеститор на който обект е
жалбоподателя, където извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство. При извършената проверка се установило, че в обекта не са
спазени правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд, а
именно, на обекта се използват за преминаване на работниците не обезопасени
пътеки.
Като приел, че е осъществено нарушение от страна на жалбоподателя,
актосъставителя съставил АУАН № *** от **** год. в който подробно описал
приетото от него за нарушение. Въз основа на съставения АУАН, наказващия орган
издал атакуваното НП, в който описанието на нарушението е формулирано по същия,
като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ
и санкционирано по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите. Съдът
кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетеля. Същите са обективни,
безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени
доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице
индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая, въпроса за вината
не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е търговец– правно образование,
което не може да има собствено, психическо отношение към деянието. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 416 от КТ,
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Освен това, за да бъде наказателното постановление
правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи намери, че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Наведените в жалбата твърдения за това се споделят от
настоящата инстанция.
Видно от атакуваното НП, дружеството жалбоподателя е
санкционирано в качеството му на възложител и работодател Съгласно чл. 413, ал.
2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500-15 000 лева.
Съгласно §1, т. 1 от
ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни), което
самостоятелно наема работници ли служители по трудово правоотношение. Понятието
"работодател" по смисъла на §1, т. 2 от
ДР на ЗЗБУТ, включва освен понятието по §1, т. 1 от
ДР на КТ и допълнително уточнение- "работодател" е и
всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието,
кооперацията и организацията. От приложените към административно наказателната
преписка договор между жалбоподателя и „*****“ **** се установява, че жалбоподателя
е възложил изпълнението на СМР на обекта, но изпълнител е „******“ ***, т.е. последното дружество се
явява работодател и адресат на нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. В ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. се прави ясно разграничение
между работодател и възложител. Възложителят на СМР не може да бъде субект на
нарушението по чл. 413, ал. 2
от КТ. В случая санкционираното дружество не е работодател по
смисъла на §1, т. 1 от
ДР на КТ, защото липсват доказателства, че на проверявания обект е
имало работници сключили трудови договори с него. Дружеството възложител е
различно и от физическото лице, което фактически е възложило на работниците на
обекта работа по СМР и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията
или организацията, а именно управителят на дружеството изпълнител на СМР, с
което работниците се намират в трудови правоотношения. Той е лицето, което
възлага работата и носи цялата отговорност за предприятието, т. е. именно той
се явява работодател съгласно легалната дефиниция по §1, т. 2 от
ДР на ЗЗБУТ и §1,
т. 10 от ДР на
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. а не дружеството- възложител.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че при издаване
на НП е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не е ангажирана административно
наказателната отговорност на работодателя или на лицето което възлага работата
и носи цялата отговорност за дружеството, което извършва СМР на обекта, а на
възложителя. Ето защо съдът счита, че НП, с което е санкциониран жалбоподателя
като възложител и работодател се явява незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени изцяло /в този смисъл и Решение № ***** г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № **** г., Решение №
**** г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № **** г. и др./.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****** г. на Директор на Дирекция „****“
с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, на „****“ ****, ЕИК ******, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00
лева, за нарушение по чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен
съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: