Решение по дело №208/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Враца, 25.09.2018 г.

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 208 по описа на ВрРС за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

С определение № 557/17.08.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 420/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца, състав на съда е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне с определение по реда на чл.248, ал.3 ГПК по обективирано във въззивна жалба вх.№ 9840/28.06.2018 г. искане с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 476/11.06.2018 г. по гр.д.№ 208/2018 г. в частта за разноските.

В подадения от И.К., чрез пълномощника й адв.Л.В. отговор на въззивна жалба се изразява становище, че пълномощника е осъществил  безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, поради което има право на разноски, когато в съдебното производство се установи, че насрещната страна дължи такива.

Ответникът в първоинстанционното производство К.Д.Н. не е подал отговор и не е изразил становище.  

Съдът, като се запозна с обективираното във въззивна жалба вх.№ 9840/28.06.2018 г., подадена от Д.К.А., чрез пълномощника й адв.А.К.становище за отмяна на първоинстанционното решение и в частта за разноските, и съобразно задължителните указания на въззивния съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С постановено по делото решение № 476 от 11.06.2018 г., съдът е уважил предявения от Д.К.А. иск с правно основание чл.128, ал.1 СК и е определил мерки за лични отношения между нея и внучкака й А.К.Н.. Със същото решение предявеният от ищцата А. иск с правно основание чл.128, ал.3 СК е отхвърлен изцяло. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците И.П.К. и К.Д.Н. са осъдени да заплатят на ищцата Д.К.А. сумата от по 132,50 лева от всеки от тях, представляваща направените по производството разноски, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, във вр.чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д.К.А. е осъдена да заплати на адвокат Л.Ц.В. от Адвокатска колегия – гр.Враца, с адрес на кантората: гр.Враца, *********сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника И.П.К. по производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Видно от мотивите на горепосоченото решение в частта за разноските е, че съдът е приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът К.Н. не е претендирал разноски и по делото не се съдържат доказателства за реално направени такива, поради което съдът не се е произнесъл в тази насока. По отношение на направените от ответника К. разноски, съдът се е позовал на представените по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и договора за правна защита и съдействие, от който е установил, че адв.Л.Ц.В. е приела да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника, поради което и в мотивите е прието, че на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА ищцата следва да бъде осъдена да заплати на същата сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството, определено съгласно чл.7, ал.1, т.4, във вр.чл.2, ал.5 от Наредба 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С оглед предходното настоящият съд не споделя изложените във въззивната жалба от Д.А. доводи, че в договора за процесуално представителство липсва конкретизация на коя от посочените хипотези е сключен същия. Видно от приложения към писмения отговор от И.К. договор за правна защита и съдействие /л.22/ е, че изрично е посочена разпоредбата на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е посочил и въз основа на кои разпоредби от Наредба 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определил същото. С оглед предходното, изложените във въззивната жалба доводи, че „съдебния акт е вътрешно противоречив, необоснован и неправилен“, не могат да бъдат споделени.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема искането на ищцата А. за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Съдът по своя инициатива обаче приема, че следва да допусне поправка на очевидна техническа грешка в диспозитива на решението относно правното основание от чл.38 ЗА, на което ищцата А. е осъдена да заплати на адв.В. адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника К..

Съдът преценява, че за това не е необходимо призоваване на страните за открито заседание.

Както бе посочено и по-горе видно от мотивите на съдебното решение,  представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК е, че адв.Л.Ц.В. е приела да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника К. на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА – тъй като й е близка. В диспозитива на решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо т.3 на чл.38, ал.1 ЗА /роднини, близки или на друг юрист/ е посочил т.2 от същата норма /материално затруднени лица/.

Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В настоящото производство по безспорен начин се установява наличието на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение. Видно от мотивите на решението е, че съдът е формирал воля, че на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адв.Л.В. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството, определено съгласно чл.7, ал.1, т.4, във вр.чл.2, ал.5 от Наредба 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от исковете, докато в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочена различна хипотеза.

Констатираното противоречие е основание съда да приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, поради което диспозитивът на решение № 476/11.06.2018 г. по гр.д.№ 208/2018г. по описа на Районен съд – гр.Враца, следва да бъде поправен.

 Така мотивиран, съдът

                                                                      

           Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ обективирано във въззивна жалба вх.№ 9840/28.06.2018 г. от Д.К.А., чрез пълномощника й адв.А.Коцанкова, искане за изменение на решение № 476/11.06.2018 г. по гр.д.№ 208/2018 г. в частта му за разноските.

ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 476/11.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 208/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Враца, като в абзац 7, на ред 28 вместо „на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА“ да се чете „на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА“

Решението да се счита неразделна част от решение № 476/11.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 208/2018 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: