Решение по дело №1023/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Д. И. Г., [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица“ №85, представляван от адвокат Н. Д.- пълномощник, обжалва Решение №3277 от 09.04.2024г. по административно дело №115 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г., VII-ми състав, с което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е осъдена да заплати на Г. сумата от 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на Г. в Затвора – Пловдив от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. включително, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, изразили се в пребиваване в необезпаразитени спални помещения за 86 дни, от които пренаселени 17 в посочения период; като исковата претенция е отхвърлена до пълния претендиран размер на обезщетението от 3 000,00 лева; отхвърлена е исковата претенция на Г. за присъждане на сумата в размер на 7 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в ЗООТ “Хеброс“ за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2024г.

Претендира се изменение на решението в частта му за присъденото обезщетение, тъй като същото е неправилно и необосновано, и постановяване на решение, с което изцяло да бъде уважен предявеният иск за сумата от общо 10 000,00 лева. На 13.06.2024г. по делото постъпва молба с Вх.№10343 от адвокат Д., с която заявява, че поддържа касационната жалба; моли касационната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Ответникът в производството- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, не се представлява в съдебно заседание, нито пък ангажира становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспорената част на решението е неблагоприятна, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дело №115/2024г. е образувано по искова молба на Д. Г., представляван от адвокат Н. Д.- пълномощник, против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на общо 10 000,00 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“, както следва:

- 7 000,00 лева за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. включително, за който се твърди да е пребивавал в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) “Хеброс“ към Затвора – Пловдив;

- 3 000,00 лева за периода от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. включително (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е пребивавал в Затвора - Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в ЗООТ “Хеброс“ е бил в стая №13, в която са били 6-ма лишени от свобода, а по време на престоя в Затвора - Пловдив е бил на Трети пост в стая №35, в която са били 6-ма лишени от свобода и в стая №36, в която са били 3-ма лишени от свобода; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора - Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, а в ЗООТ “Хеброс“ тоалетната била обща за 60 човека, като се ползвали 2 тоалетни; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове); липса на адекватно лечение и липса на постоянна медицинска грижа – в ЗООТ “Хеброс“ нямало достъп до лекар и зъболекар, имало график за ползване на лекар един път седмично, а по време на графика, често нямало лекар; стая №36 в Затвора - Пловдив била без прозорец и не влизала дневна светлина; лишен бил от право на ползване на каре, защото работел; без право да ползва пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен и дишали влага); сградите в ЗООТ “Хеброс“ са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни; без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ “Хеброс“.

Претендирана е и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата (съгласно уточнение в първото по делото открито съдебно заседание (12.02.2024г.)). Претендирани са сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. Д., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

На първо място, по отношение на първата искова претенция за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. в резултат на поставянето на ищеца Г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в ЗООТ “Хеброс“, въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Г. е преведен на територията на ЗООТ “Хеброс“ на 12.04.2022г. и е бил освободен на 13.07.2022г. или няма данни ищецът да е пребивавал на територията на ЗООТ “Хеброс“ в периода от 23.03.2022г. до 11.04.2022г. включително, което обстоятелство е самостоятелно основание исковата молба в тази ѝ част (за периода от 23.03.2022г. до 11.04.2022г.) да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС от органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В тази връзка, първоинстанционният съд изрично посочва, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК (каквото не е сторено по делото), същият да бъде разгледан на фактически основания, различни от посочените в исковата молба.

Прието е за установено, че Г. действително пребивава в ЗООТ “Хеброс“ в периода от 12.04.2022г. до 13.07.2022г., на която дата е освободен. Прието е за установено, че в посочения период Г. действително е настанен в спално помещение №13, както се твърди в исковата молба, което спално помещение е с площ от 20 кв.м., т.е. с капацитет до 5-ма лишени от свобода, като в помещението са настанявани между 3-ма и 5-ма лишени от свобода, противно на заявеното от ищеца, че са настанявани 6-ма лишени от свобода. Съответно, не се установява твърдяната от ищеца Г. пренаселеност на помещението в ЗООТ “Хеброс“, в което той пребивава.

Относно твърдението на Г., че в ЗООТ “Хеброс“ тоалетната е обща за 60 човека, които са ползвали 2 тоалетни, от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, освен свидетелски показания, които обаче са твърди общи и първоинстанционният съд не успява да установи по безспорен начин къде се намират тоалетните, колко са те на брой и от колко лишени от свобода се ползват. Фактът, че тоалетната се намира в коридора също не води до извод за допуснати нарушения от органите по чл.284 от ЗИНЗС, доколкото разпоредбата на чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) установява ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения единствено и само за заведенията от закрит тип и арестите, каквото заведение обаче не е процесното ЗООТ “Хеброс“.

Съответно, наведените в тази връзка възражения от ищеца първоинстанционният съд приема за недоказани.

Като недоказано първоинстанционният съд приеме и твърдението на Г. за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), доколкото от страна на ответника са представени конкретни данни за извършвани регулярно ДДД дейностите (дезинсекция, дератизация и дезакаризация), а именно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №650/1 от 20.01.2021г., сключен между ГДИН и ДЗЗД (дружество по Закона за задълженията и договорите) “ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“, БУЛСТАТ *********, както и протоколи – инспекционни листове за извършена ДДД обработка, които касаят целият исков период, а така същи и периоди, предхождащи исковия такъв. Отделно от това, от страна на ищеца Г. не се твърди, а и не са ангажирани доказателства по делото да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗООТ “Хеброс“, в това число и за наличието на инсекти и/или гризачи. Разбира се, от твърденията на ищеца и обясненията на свидетеля И. Р. К., е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но пък хигиената в спалните помещения изцяло зависи от настанените лишени от свобода, които се грижат за почистването.

Във връзка с твърдяната липса на адекватно лечение и липса на постоянна медицинска грижа и по-конкретно, че в ЗООТ “Хеброс“ няма достъп до лекар и зъболекар, както и че има график за ползване на лекар един път седмично и по време на графика често няма лекар, първоинстанционният съд приема за установено, че на първо място, Г. не твърди да е имал някакви здравословни проблеми и да не е получил медицинско обслужване. На следващо място, на ищеца Г. е осигурен медицински преглед при постъпването му в МЛС (място за лишаване от свобода), съгласно чл.139, ал.1 от ЗИНЗС, прегледан е и преди назначаването му на работа (направено със Заповед №1315 от 31.05.2022г.), а съгласно График за разпределението на времето на лишените от свобода в ЗООТ “Хеброс“, всеки петък Г. е имал възможност да се запише за медицински преглед, като при констатиране на спешен медицински проблем, извън гореописаното, екип на СМП (спешна медицинска помощ) посещава ЗООТ “Хеброс“. В подкрепа на посоченото е приетото по делото Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП “Д-р Ж. Д.“, където за ден петък от 10,00 до 12,00 часа са предвидени амбулаторни прегледи по график за ЗО “Хеброс“, а при отсъствие на медицинско лице, на лишени от свобода, пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност.

Съответно, не се доказват твърденията за Г. липса на достъп до лекар или зъболекар, като противното не може да се приеме от обясненията на свидетеля К., тъй като същият не посочва конкретен здравословен проблем на ищеца Г., на който проблем да не “обърнато внимание“.

Приети за недоказани са твърденията за извършени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, доколкото Г. не ангажира доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че е бил лишен от право да ползва каре, да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, че сградите в ЗООТ “Хеброс“ са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни и че е без достъп до покупки в затворническата лавка в ЗООТ “Хеброс“.

Съответно, първоинстанционният съд приема за установено, че не е доказано Г. да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция на Г. за присъждане на обезщетение в размер на 7 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.03.2022г. до 13.07.2022г. включително по време на престоя му в ЗООТ “Хеброс“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното ѝ изплащане, се отхвърля изцяло.

На второ място, по отношение на исковата претенция на Г. за периода от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. (датата на подаване на исковата молба) в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, първоинстанционният съд приема за установено, че Г. постъпва в Затвора - Пловдив на 28.08.2023г., като е настанен в стая “ОП-2“ на Приемно отделение, където пребивава до разпределението му на Трети пост на 12.09.2023г. Според нарочно Становище от 05.02.2024г., изготвено от В. И.- ИСДВР (инспектор социална дейност и възпитателна работа), с Протокол №4432 от 12.09.2023г. Г. е настанен в Трета група, стая №35, а с Протокол №4684 от 26.09.2023г. Г. е настанен в стая №36, където пребивава до 16.01.2024г. Съответно, през целия исков период от 28.08.2023г. до 16.01.2024г. Г. пребивава в Затвора - Пловдив. В периода от 28.08.2023г. до 11.09.2023г. включително, стая “ОП-2“ в Приемно отделение, в която пребивава Г., е с площ от 26,28 кв.м., т.е. с капацитет до 6-ма лишени от свобода, като в стаята в периода от 09.09.2023г. до 11.09.2023г. включително пребивават 7-на лишени от свобода, а в останалите периоди – до 6-ма лишени от свобода. Прието е за установено, че за период от 3 дни ищецът пребивава в пренаселена килия. В периода от 12.09.2023г. до 25.09.2023г. включително, стая №35 в Трета група, в която пребивава Г., е с площ от 27,91 кв.м., т.е. с капацитет до 6-ма лишени от свобода, а в стаята пребивават 7-на лишени от свобода или за период от 14 дни ищецът пребивава в пренаселена килия.

В периода от 26.09.2023г. до 16.01.2024г. включително, стая №36 в Трета група, в която пребивава Г., е с площ от 15,06 кв.м., т.е. с капацитет до 3-ма лишени от свобода и в стаята пребивават между 2-ма и 3-ма лишени от свобода, както сам посочва ищецът, или не е установена пренаселеност.

Във връзка с наведено твърдение, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора - Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място първоинстанционният съд приема за установено, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на лишените от свобода в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки лишен от свобода да ползва санитарен възел преди или след това, като не се установява, в това число и от обясненията на свидетеля Ц. Г. Г., при нужда лишен от свобода да получи съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да се осигури вода за пиене в бутилки. Първоинстанционният съд изрично посочва, че приема обясненията на Г. за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления, както и че на съда е служебно известно, че Ц. Г. е инициирал производство по реда на чл.284 и следващите от ЗИНЗС против ГДИН, със сходни на оплакванията на ищеца Г. оплаквания, поради което за Г. е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията се кредитират само в частта, в която кореспондират на останалите по делото доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК. Вярно е, че, според нарочна Справка Към рег.№654/25.01.2024г. от 27.01.2024г., изготвена от П. В.- ИФЗ НС “ФЛКР“ (изпълняващ функциите и задълженията на началник сектор “Финанси, логистика и капиталови разходи“), карето, където ищецът провежда престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да се ползват тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение. Съответно, дори и в коридора има налична тоалетна, с течаща вода. Не се установява нарушение по чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора - Пловдив, включително и тези, в които пребивава Г., има осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. В стая “ОП-2“ в Приемно отделение е налице санитарен възел с площ от 2,7 кв.м., разполагащ с течаща студена вода, в стая №35 в Трета група също е налице санитарен възел с площ от 4,6 кв.м., а в стая №36 в Трета група е наличен санитарен възел с площ от 2,52 кв.м., в които всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В Затвора –Пловдив е осигурена топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът Г. е бил работещ и като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

Относно твърдението на Г., че му се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминава през двора, както и че през зимата е студено и е много неприятно да минава през двора, първоинстанционният съд приема, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Вярно е, че използването на банята в Затвора - Пловдив предполага преминаване на лишените от свобода през двора, но пък банята се намира в закрито оборудвано помещение, в което има съблекалня, поради което твърдението на Г., „През зимата е студено и е много неприятно да минаваме през двора.“ само по себе си не предпоставя извод, че Г. е подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Прието е за установено, че няма неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл.151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Не се доказва твърдението на Г., че стая №36, в която пребивава от 26.09.2023г. до 16.01.2024г. включително, е без прозорец и в нея не влиза дневна светлина, тъй като според посоченото вече становище от 05.02.2024г. стаята разполага с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м. Действително, прозорецът е един, а не са два, както в други спални помещения, но е съобразено и че площта на самата стая е само 15,06 кв.м., поради което не може да се приеме, че стаята не е добре осветена. Съответно, наведените от Г. твърдения за неосигуряване на необходимата дневна светлина са недоказани.

Относно твърдението на Г., че докато е бил в Затвора - Пловдив, е работел и не е спазвано правото му на каре, първоинстанционният съд приема за установено, че със Заповед №Л-2440 от 06.10.2023г. Г. е назначен на работа в “Обособено производство“ на 8-часов работен ден, с почивен ден – неделя, за срок от един месец на доброволен труд, с цел обучение, с един месец изпитателен срок, след който да мине на заплащане в зависимост от заработката, като е работил до края на този исков период. Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл.79 и чл.175, ал.2 от ЗИНЗС, съответно чл.чл.59 - 61, чл.172 и чл.174 от ППЗИНЗС). Дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл.169а, т.1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. “каре“. За сметка на това пък, на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл.41, ал.3 от Наказателния кодекс НК). Следователно, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, Г. доброволно се отказва от правото си на “каре“, както и от почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която може да се откаже по всяко време), ищецът е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл.164, ал.5 от ППЗИНЗС).

Относно твърдението на Г., че е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и се диша влага, макар и неподкрепено с доказателства от негова страна, въз основа на Седмичен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив, първоинстанционният съд приема за установено, че за различните групи лишени от свобода е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Прието е за установено и въз обясненията на свидетеля Г., че е обособено помещение за простиране, което той твърди, че е заключено, но пък няма данни ищецът да е изявил желание да простира дрехите си в това обособено помещение и да е получил отказ. Няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, но пък по делото е прието нарочно становище от ответната страна,, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на лишените от свобода, които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл. Съответно, претенцията на Г. е недоказана в посочената част.

Първоинстанционният съд приема за доказани твърденията на ищеца Г. за претърпени вреди от лоша хигиена в килиите, поради наличието на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове) в Затвора - Пловдив за периода от 28.08.2023г. до 21.11.2023г. (общо 86 дни), предвид липсата на ангажирани доказателства от ответната страна за извършвани периодично дейности по ДДД в този период, тъй като първите данни за извършени ДДД обработки за 2023г. са от 21.11.2023г. Посоченото не се оборва от представените доказателства за разпределен препарат Айкън, доколкото се установи, че с него са третирани само затворническата кухня, източна и западна столова на Затвора – Пловдив. В тази насока са и обясненията на свидетеля Ц. Г. - в килията, в която пребивава заедно с ищеца през исковия период, има хлебарки и дървеници, в т.ч. и самият свидетел е закупувал препарати за обезпаразитяване.

Най-сетне, по отношение на твърденията на Г. за липса на предоставено медицинско обслужване, първоинстанционният съд приема, че съгласно чл.129, ал.1 от ЗИНЗС и чл.2, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба №2/22.03.2010г.), медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл.128, ал.1 от ЗИНЗС). Прието е за установено, съгласно посоченото вече Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП “Д-р Ж. Д.“, че за лишените от свобода от Трети пост, на който е установено, че пребивава ищецът Г., е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – сряда от 10,00 до 12,00 часа, с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, лишените от свобода, които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност. Съответно, при наличието на необходимост, лишените от свобода се водят незабавно на преглед, а извън работно време, за минути идва СМП. По делото няма доказателства Г. да е имал здравословни проблеми през разглеждания исков период, да не е бил прегледан и да не му е било предписано лечение. Следователно, възраженията за липса на адекватно лечение и липса на постоянна медицинска грижа са недоказани.

Предвид приетото за установено от фактическа страна, първоинстанционният съд приема, че са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответната ГДИН, изразяващи се в необезпаразитяване на спалните помещения в период от 86 дни (от 28.08.2023г. до 21.11.2023г. включително), от които 17 дни не е осигурена и достатъчно жилищна площ за Г. (от 09.09.2023г. до 25.09.2023г. включително). Посоченото предпоставя извод, че битовите условия в пенитенциарното заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Ето защо и на основание чл.284, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС първоинстанционният съд приема, че Г. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съответно и съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според която норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите, продължителността на периода, през който са претърпени, първоинстанционният съд присъжда на Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 28.08.2023г. до 16.01.2024г. включително или за период от общо 86 дни, през който Г. пребивава в необезпаразитени помещения, както и 17 дни в условията на пренаселеност, в размер на общо 500,00 лв. Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по аналогични случаи и с жизнения стандарт в България, като за справедлив размер е приет такъв между 2,00 евро/ден и 2,55 евро/ден за констатирано едно нарушение (в случая 69 дни), както и до 5,00 евро/ден за констатирани повече от едно нарушения (в случая 17 дни).

Върху уважения размер на иска се присъждат и законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (16.01.2024г.) до окончателното ѝ изплащане.

В останалите си части исковите претенции на Г. са отхвърлени като недоказани.

Първоинстанционният съд обективно установява фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства, които са правилно преценени и анализирани. Оспореното по делото решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В тази връзка, настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Г. за неправилност и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение.

Подробно изложените съображения, мотивирали първоинстанционния съд да постанови оспореното решение, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Изрично следва да се напише, че присъденото на Г. обезщетение в размер на общо 500,00 лв. за период от общо 86 дни или ≈ 5,81 лв./ден (с равностойност от ≈ 2,97 €/ден) настоящият състав на съда намира за съобразено и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото Й. и Д. срещу България, както и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото И. срещу България.

Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на страните.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3277 от 09.04.2024г. по административно дело №115 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г., VII-ми състав.

Решението е окончателно.