Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Стил-БГ“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. И. Д., против Решение № 214/20.11.2023 г., постановено по АНД № 607 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В тази връзка най-напред се твърди, че Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, което винаги водило до съществено процесуално нарушение, тъй като ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Освен това районният съд неправилно приел, че жалбоподателят не бил наказан двукратно за едно и също деяние, доколкото и в двата АУАН и НП били посочени едни и същи нарушени разпоредби, кутиите цигари и нарязаният тютюн били един и същи предмет на едно и също административни нарушение. Ето защо при издаване на второто НП бил нарушен чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като било в противоречие и с Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 214/20.11.2023 г., постановено по АНД № 607 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, и да се постанови друго, с което да се отмени Наказателно постановление (НП) № BG2023/3000-554/НП от 18.09.2023 г. на Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване” в Териториална дирекция Митница – Пловдив при Агенция „Митници”, като се претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив, Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт В. Н., я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 214/20.11.2023 г. по АНД № 607/2023 г. Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № BG2023/3000-554/НП от 18.09.2023 г. на Началника на Отдел „МРР” в Териториална дирекция Митница – Пловдив при Агенция „Митници”, с което на „Стил-БГ” ЕООД, за нарушение на чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. (т. 1), на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на Държавата 20 броя пакети с нарязан тютюн за цигари марка „George Karelias and Sons”, всички с надпис, който съдържа думите „ Duty free” (т. 2) и на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в търговски обект – магазин, находящ се на главен път Е 80, паркинг „Генералово”, [област] (т. 3).

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че АУАН и НП са били издадени от компетентни длъжностни лица, при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и без да са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са били от категорията на съществените, налагащи отмяна на санкционния акт. Посочено е, че представител на дружеството-жалбоподател не присъствал при съставяне на АУАН и че същият бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, след като служителите на административнонаказващия орган (АНО) предприели всички възможни действия за осигуряване присъствието на негов представител. Дори да се приемело, че при съставянето на АУАН било допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, то не довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във връзка с отразените в акта констатации, въз основа на които била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, тъй като на 17.07.2023 г. актът бил подписан и надлежно връчен лично на управителя на „Стил-БГ” ЕООД, който имал възможност да се запознае с него и организирал адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на жалба срещу същото. Правилно АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 4 ЗАНН в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението било установено въз основа на официални документи. Посочено е още, че нямало забрана за издаване на АУАН при прекратено наказателно производство или при отказ да се образува такова, а само правна възможност за органа да издаде НП само въз основа материалите от преписката. Не била налице и хипотезата на налагане на две наказания за едно и също деяние, тъй като в прерогативите на АНО било да прецени колко АУАН, респ. НП да състави, респ. издаде за извършените деяния, касаещи различен предмет на нарушението. Отделно от това в случая не се касаело за дублирани на наказания за едно и също деяние, тъй като предметът на двете НП е различен – цигари и нарязан тютюн за цигари. Също така по различен ред била реализирана административонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател: АУАН за цигарите бил съставен от полицейските органи и след получаването му от АНО той правилно пристъпил към издаване на НП, а Постановлението на прокурора, ведно с преписката, било получено на по-късен етап от АНО, което е наложило издаване на процесното НП. В тази връзка е счетено, Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС било неотносимо към настоящия правен спор. По същество е прието, че от събраните по делото безпротиворечиви доказателства - Протокол за доброволно предаване, фотоалбум и свидетелски показания, било категорично доказано, че с деянието си дружеството-жалбоподател осъществило от обективна страна, административнонаказателния състав, вменен му в отговорност, а именно: предвиденият в чл. 123, ал. 6 ЗАДС, първи фактически състав – „държи акцизни стоки с надпис, съдържащ думите „Duty free””. Ето защо възприета от АНО правна квалификация била изцяло правилна, както правилни били и направените изводи за извършеното деяние, неговото авторство и съответно за съставомерността на последното. Санкционната норма също била законосъобразно и правилно определена, като нарушението не било маловажно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон са неоснователни.

По отношение на направеното с подадената преди съдебно заседание писмена молба възражение, че в случая трябвало на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН да се пристъпи директно към издаване на НП, без да се съставя АУАН и че наличието му било основание за отмяна на НП, следва да се отбележи, хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН е приложима единствено по отношение на лицето, срещу което се е водило наказателното производство, а и по действащото ни право наказателноотговорни могат да бъдат само физическите лица, а не и юриди­ческите лица. Освен това се приема и че постановлението на прокурора, с което се отказва обра­зуване на наказателно производство (за разлика от това, с което се прекратява наказателно производство), каквото е налице в настоящия случай, не е основание за издаване на НП по реда на посочената по-горе разпоредба, и след получаване­то му, ако се прецени, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, следва да бъде съставен АУАН – вж. П., Л., И., Р. Процесът по ЗАНН. С., 2009 г., стр. 77.

Другият наведен със същата молба довод, а именно за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, също не може да бъде споделен. Както и районният съд е посочил, АУАН правилно е съставен при условията на чл. 40, ал. 4 ЗАНН в отсъствие на свидетели, тъй като нарушението е установено въз основа на официални документи. Последните, както и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, свързани с извършването на процесното нарушение и неговото авторство, са надлежно описани в АУАН. Безспорно е, че цитираните там Протоколи за извършена проверка в помещение и за доброволно предаване, докладни записки и Постановлението за отказ да се образува наказателното производство, са издадени по установения ред и форма от компетентни за това органи в кръга на службата им, намиращи се извън системата на Агенция „Митници”, поради което разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН е приложена напълно законосъобразно.

Явно несъстоятелно е релевираното в касационната жалба оплакване за нарушаване на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Както правилно му е отговорила въззивната инстанция, служителите на АНО са предприели всички възможни действия за осигуряване присъствието на представител на дружеството-жалбоподател при съставяне на АУАН. Това е така, защото от неоспорените писмени доказателства по административнонаказателната преписка - писмо с рег. № 32-226788 от 16.06.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Пловдив и известието за доставянето му (л. 21 и л. 22) е видно, че наказаното лице е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, но не се е явило. Освен това не се спори, а и се установява по делото, че съставеният АУАН е бил подписан и връчен лично на управителя на „Стил-БГ” ЕООД. Т.е. дори и да не беше спаз­ено това изискване, в случая не би се стигнало до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП, респ. до отмяна на същото.

На последно място, настоящият касационен състав споделя изцяло и подробните и аргументирани съображения на контролирания съд, че в случая не е налице хипотезата на налагане на две наказания за едно и също деяние, както и за неотносимост на Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, тъй като предметът на двете производства е различен – цигари и нарязан тютюн за цигари, като административонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е реализирана по различно време и начин - АУАН за цигарите е съставен от полицейски служител и след получаването му, АНО е пристъпил към издаване на НП, а Постановлението на прокурора при Районна прокуратура – Свиленград, с което се отказва обра­зуване на наказателно производство за нарязания тютюн за цигари, ведно с преписката, е получено на по-късен етап от АНО, което е наложило издаване на процесното НП. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН следва да се препрати към мотивите му в тази им част.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/20.11.2023 г., постановено по АНД № 607 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

ОСЪЖДА „Стил-БГ” ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. Г. Б., да заплати на Агенция „Митници” с адрес: гр. София, [улица], сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.