Решение по дело №2157/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 243
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 24 май 2019 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20185220202157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     

 

23.04.2019 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на първи март през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2157 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба А.Г.В., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №14-5313-000430 от 13.11.2014 г. на Началник група „Престъпления по пъщищата“ при ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е извършено първото вмененото нарушение и се иска неговата отмяна. По отношение на второто нарушение не се излагат никакви възражения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема становище.  

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 23.10.2014 г. около 09,30 часа на АМ „Тракия“ км 56+500, в посока гр.София управлява лек автомобил „.. ..“ с ДК №…, като се движи с несобразена скорост с атмосферните условия /дъжд/ и състаянието на пътя /мокра пътна настилка/, отклонява се в ляво и се блъска в средната разделителна мантинела, след което се отклонява в дясно и се блъска в мантинела и оградна мрежа. Настъпва ПТП с материални щети. Не носи КТ към СУМПС. 

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К.В. и писмените доказателства приложени по делото.

І. Относно нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Видно от обстоятелствената част на НП и АУАН, на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, изразяващо се в това, че се е движил с несъобразена с атмосферните условия скорост.

В съдебната теория и практиката по транспортно право,  където  се борави с понятието скорост, се оформят четири вида, а именно:  разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е съобразена  с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможност коректно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, съответно необходимата съобразена такава води и до  недоказаност на обвинението.

   В настоящия казус актосъставителят, а и АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то преди ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи с несъобразена скорост.

Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на защита е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

Поради това наказателното постановление в тази част, като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено.

ІІ. Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Фактическите обстоятелства за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не се оспорват по същество, поради което съдът ги приема за безспорно доказани.

Освен това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай обстоятелствата описани в НП, че жалбоподателят не носи контролен талон към СУМПС не са опровергани.

При тези данни съдът счита, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на водача на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

При определяне размера на санкциите наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване. В този смисъл съдът счита, че санкцията е правилно определени в законоустановения императивен размер по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По изложените съображения обжалваното постановление в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

   Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №14-5313-000430 от 13.11.2014 г. на Началник група „Престъпления по пъщищата“ при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.Г.В., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА НП №14-5313-000430 от 13.11.2014 г. на Началник група „Престъпления по пъщищата“ при ОД на МВР Пазарджик, в частта с която на А.Г.В., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: