МОТИВИ
към Решение № 260346/19.10.2020 г. по АНД № 2526/2020 г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас,
с което на основание чл. 375 НПК е направено мотивирано предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата И.А.У., ЕГН **********,
за това, че на 05.08.2019г. около 08.20 часа, по път II-99, км.22+800 в
землището на с.Равадиново, община Созопол, на пътен участък до разклона за
с.Равадиново, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка ***
с рег.№*** нарушила правилата за движение, а именно:
чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя живота
и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
чл.20,
ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”,
чл.20,
ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”,
чл.42,
ал.2, т.1, т.2, и т.З от ЗДвП: „Водач който изпреварва е длъжен: т.1, По време
на изпреварването да осигури достатъчно разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; т.2, когато при изпреварването навлиза
в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или
пречка за превозните средства, движещи се по нея; т.З, да се убеди, че когато
се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“,
движейки
се в посока за гр.Бургас с несъобразена скорост, след маневра изпреварване
загубила контрол над автомобила, навлязла в лентата за насрещно движение и
допуснала пътно транспортно произшествие, в резултат на което по
непредпазливост, причинила средна телесна повреда на С. Г., изразяваща се в
счупване на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение на лявата ръка за
срок около 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и контузия на белия
дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление
по чл.343, ал.1, буква „б” вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то НК, вр. чл.5, ал.1,
т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, и чл.42, ал.1, т.1, т.2, и т.З от ЗДвП.
Прокурорът
в с.з. поддържа обвинението и предлага да бъде наложено наказание
"глоба" в размер на 2500 лв., както и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 10 месеца.
Защитникът
на обвиняемата - адв. И. не оспорва фактическата обстановка, като предлага на
обвиняемата да се определи наказание в минимален размер, а именно глоба в
размер на 1000 лв. Предлага да не се налага наказанието лишаване от
правоуправление.
В
съдебно заседание обвиняемата изразява съжаление за стореното и моли за
налагане на наказание в минимален размер.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
На
05.08.2019г. обвиняемата У. управлявала лек автомобил марка *** модел *** с
рег.№ ***, като се движела в посока към гр.Бургас по път II-99, км.22+800 в землището на
с.Равадиново, община Созопол, на пътен участък до разклона за с.Равадиново. Тя
пътувала с дъщеря си. Пътният участък бил прав, равен сух асфалт, с двупосочно
движение с по една лента за всяка посока, разделени с единична прекъсната осева
линия. От двете страни на пътя имало мантинела. Разрешената скорост за движение
за леки автомобили била 90 км/час. Видимостта била нормална. Обв.У. се движела
със скорост от 90 км/час. В същото време в лентата за насрещно движение се
движел лек автомобил марка *** с peг. № ***, управляван от св.С. Г.. Той се
движел в посока от гр.Созопол към гр.Приморско. На задната седалка пътували
съпругата му Д. Ш. и детето му. Зад този лек автомобил се движел лек автомобил
марка *** с peг. ****, управляван от св.Ц. И.. На задната седалка пътували
родителите на И.. В този момент обв.У. решила да предприеме изпреварване на
намиращия се пред нея лек автомобил, след което рязко се върнала в собствената
си лента за движение и след това завъртяла волана наляво. Пътният участък бил с
плавен десен завой, но поради рязкото завъртане на волана автомобилът започнал
да се плъзга странично, при което У. не могла да го контролира и навлязла в
лентата за насрещно движение. В този момент в тази лента се движел лекият
автомобил марка ***, управляван от св.Г.. Той неочаквал насочването на
автомобила на У. към неговата лента за движение и само успял да натисне
спирачките и да се прибере плътно вдясно, при което последвал удар с предната
лява част на автомобила на обвиняемата и лявата странична предна част на лекия
автомобил марка ***. Ударът бил в лентата за движение на лекият автомобил управляван
от Г.. Лекият автомобил марка *** управляван от У. заемал и двете ленти за
движение, поради страничното си плъзгане. За него ударът бил челен кос, а за
лекия автомобил марка *** ударът бил страничен кос. Скоростта на лекият
автомобил марка *** в момента на удара била 50 км/час. Вследствие на удара се
отворили предните въздушни възглавници на двата автомобила. След удара лекият
автомобил марка *** се завъртял
надясно и последователно настъпили още два удара в процеса на въртенето му.
Вторият удар бил страничен и бил в задните леви части на двата леки автомобила ***
и ***, като в момента на този втори удар
лекият автомобил марка *** бил вече неподвижен.
Водачът
на третият автомобил марка ***– св.И. видял сблъсъка на автомобилите пред него
и успял само да насочи автомобила си към осевата линия, без да напуска лентата
си за движение. Третия настъпил удар бил в челните част на автомобилите *** и ***,
като ударът бил в лентата за движение на лекият автомобил марка ***. Този удар
бил челен кос и в момента на сблъсъка скоростта на лекият автомобил марка ***била
52 км/час. Вследствие на този удар се отворили предните въздушни възглавници и
на третия автомобил. След удара лекият автомобил марка *** се завъртял надясно,
а лекият автомобил марка *** се завъртял наляво и преминал в насрещната лента
за движение, заедно с лекият автомобил марка „Хонда“.
След
възникналото пътно-транспортно произшествие на място пристигнала линейка и св.Г.,
заедно със съпругата си и детето, както и обв.У. ***, където им били направени
прегледи и изследвания.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен
от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските
показания на св.Г., Ш., Б., И., М., М., Д., С., извършените автотехническа,
съдебномедицинска експертизи, и приложените по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
констативен протокол, справки и писма, справка съдимост обясненията на
обвиняемата и др.
Посочените
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради
което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото
не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Съдът
основава своето решение и на заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, които са компетентно извършени и отговарят
изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси. Същите не се
оспорват от страните, поради което се ценят с доверие. Видно
от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на
настъпилите удари между автомобилите била причинена средна телесна повреда на св.С.
Г., водач на лек автомобил марка ***, изразяваща се в счупване на лява лъчева
кост, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 3
месеца.
Видно
от изготвената по делото автотехническа експертиза произшествието е настъпило
поради навлизане на лекият автомобил марка *** управляван от обвиняемата в
насрещната лента след загуба на управление, вследствие на странично плъзгане на
автомобила.
По
делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо
приема едни от тях за сметка на други.
От
правна страна:
За
да постанови осъдителна присъда/в случая решение/, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл.
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20 ал.1 и 2 и чл. 42, ал. 1 т.1,2,3, от ЗДвП, за
което и е повдигнато обвинение.
Обект
на престъплението са обществените отношения, които са свързани с безопасността
на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане
на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
От
обективна страна е налице и изпълнителното деяние, визирано в чл. 342, ал. 1 НК. В конкретния случай, доколкото се касае за управление на лек автомобил от
обвиняемата, то формата на изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на
правилата за движение при управление на моторно превозно средство, които
правила в случая са установени в ЗДвП. Обвиняемата У. е нарушила правилата на чл.
20 ал.1 и 2 и чл. 42, ал. 1 т.1,2,3, от ЗДвП.
Съгласно
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”, чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”. В случая тя не е
проявила необходимото внимание, тъй като не е могла да контролира управлявания
от нея автомобил.
Съгласно
чл.42, ал.2, т.1, т.2, и т.З от ЗДвП: „Водач който изпреварва е длъжен: т.1, По
време на изпреварването да осигури достатъчно разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство; т.2, когато при изпреварването навлиза
в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или
пречка за превозните средства, движещи се по нея; т.З, да се убеди, че когато
се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“.
По безспорен начин се доказа, че обвиняемата е предприела изпреварване в завой,
като е навлязла в насрещната лента за движение, като е създала пречка за
движещия се в тази лента автомобил, управляван от св.Г.. Тя не се е убедила,
преди предприемането на тази маневра, че може да я изпълни в кратко време, без
да предизвика вредни последици.
За
да е налице престъпление по транспорта е необходимо нарушаването на правилата за движение да е в
причинна връзка с настъпването на определен резултат. В случая е налице визирания
в чл. 343, ал. 1, б. "б" резултат - средна телесна повреда на
пострадалия. В резултат на удара, видно от заключението на СМЕ, св.Г. е
претърпял счупване на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение на лявата
ръка за срок около 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес и контузия
на белия дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези
телесни увреждания по своите медико-биологични характеристики съответства
именно на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Действително,
за настъпване на вредоносния резултат е допринесло
поведението на обвиняемата. Както се установи от заключението на експертизата, У.
не е предприела всички действия по закон, за да не създаде опасност за
движението. Поради това, нарушаването на правилата по ЗДвП от нейна страна се
намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, т. е. налице са
всички признаци от обективна страна за ангажиране на нейната отговорност за
настъпилите общественоопасни последици.
Обвиняемата
У. е субект на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като то може да
бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От
субективна страна тя е действала при форма на вината непредпазливост и
по-конкретно- при небрежност. При транспортните престъпления вината е отношение
на дееца към настъпилия резултат, предвиден в състава на НК, а не към
нарушенията на правилата за движение. В случая У. не е предвиждала настъпването
на престъпния резултат, но с оглед конкретната обстановка е могла и е била
длъжна да ги предвиди. Тя е предприела маневра по изпреварване, при която е
следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за движението в тази лента,
но не го е направила, като не е сторила всички възможни действия в тази насока.
При това положение тя е била длъжна да предвиди, че е възможно настъпването на
ПТП.
Неправилно
в обвинението е включена нормата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, която е обща и в
съдебната практика отдавна е изяснено, че когато е допуснато нарушение на
специални норми, каквито са в случая чл.20 и чл.42 ЗДвП, деецът следва да носи
отговорност именно за тях.По тази причина и обвиняемата беше оправдана да е
извършила нарушение на нормата на чл.5 ал.1 ЗДвП.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът предвижда наказание
"лишаване от свобода" до три години или "пробация". В
същото време по отношение на нея са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години -същото
е извършено по непредпазливост; 2) с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; 3) към процесната дата тя не е неосъждана и не
е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК; 4) не са налице множество престъпления, не е причинена тежка телесна
повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Предвид това, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева.По делото не се отчетоха отегчаващи вината
обстоятелства. Налице са обаче множество смекчаващи обстоятелства - изразеното
съжаление от обвиняeмата, както и пълното съдействие от нейна страна в хода на
цялото производство за изясняване на обективната истина, така и чистото съдебно
минало на У.. Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования
институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано
осъждане за престъпление от общ характер. В конкретния случай тя не е неосъждан
за каквито и да е престъпления, като липсват данни за други противоправни
прояви, което следва да бъде отчетено в нейна полза при преценката за
обществената опасност. Изложеното мотивира съставът да наложи наказанието
"глоба" в минимален размер от 1000 лв. Съставът намира, че доколкото
се касае за нарушение на правилата за движение, следва на обвиняемата да бъде
наложено и наказание "лишаване от право да управлява МПС", което е
предвидено в разпоредбата на чл. 343г от НК, а съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК,
съдът може да го наложи, когато същото е предвидено в особената част на НК.
Същевременно, с оглед посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и като съобрази справката за нарушения на водача, съдът
намира, че за постигане на целите на закона това наказание следва да бъде за
срок от осем месеца.
Съдът
намира, че така наложените наказания в своята съвкупност ще постигнат
заложените в закона цели и ще въздействат поправително и превъзпитателно на
обвиняемата.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери обвиняемия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, У. бе
осъдена да заплати в полза на РС-Бургас 5 лева за служебно издаване на един
брои изпълнителен лист и 50 лв. разноски в хода на съдебното следствие, както и
1243,20 лева в полза на ОД МВР гр. Бургас за извършените в хода на досъдебното
производство разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението
си.
Да
се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.