Присъда по дело №162/2021 на Районен съд - Карнобат

М О Т И В И към НЧХД № 162/2021 г.

Съдебното производство е образувано по тъжба на С. Т. М., ЕГН
**********, против Н. АД. К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:
с. *** за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, вр.
с т.1 във вр. чл.146, ал.1 от НК.
В тъжбата си С.М. посочва, че подс.К. е бивш съпруг на дъщеря й С.
М.. От брака им на 27.12.2013г. било родено детето Б.. С решение №
603/18.03.2019г. по гр.дело № 6766/2018г. по описа на РС-Бургас на
основание чл.128 от СК бил определен режим на лични отношения на
тъжителката М. с детето Б., както следва: всяка втора седмица от месеца от
10,00 часа в съботния ден до 18,00 часа в неделя с преспиване на детето в
дома на бабата, както и 10 дни през лятната ваканция.
На 12.09.2020г. около 9,50 часа, тъжителката М., заедно с дъщеря си
С.А. М. и С.Р.С., пристигнали с автомобил в с.М., за да вземат детето,
съгласно режима. Спрели автомобила на странична улица от дома на подс.К..
Тъжителката се отправила към дома на подс.Н. за да вземе внучката си и
видяла на улица пред дома му, неговите родители и детето Б.. Излага се от
тъжителката, че Н.К. се развикал на тъжителката М., че е закъсняла. С.М. се
опитала да обясни на подс. К., че съгласно решението на съда, тя вземала
детето в 10,00 часа. В спора се намесили родителите на Н.. Дъщерята на
тъжителката излязла от колата и стояла до автомобила. Според изнесеното в
тъжбата, Н.К. отправил обиди към тъжителката с думите „курвенски и
цигански номера няма да ми првите, аз ще ви оправя вас“. Подсъдимият
отправил към тъжителката и дъщеря й С. М. и закани за саморазправа и
убийство, с изразите: „ако приближиш къщата ми ще те изчистя от този свят“,
„ако приближиш до детето, ще те убия“. Тъжителката заедно с детето и се
придвижила към автомобила. С. М. помогнала на детето да влезе в
автомобила. Подс. К. последвал тъжителката към автомобила и я ритнал в
десния крак, стиснал ръката й. Майката на Н.К. я блъснала, а подс.К. я ритнал
и в областта на глезена на левия крак. Тъжителката и дъщеря й влезли в
автомобила и потеглили към центъра на с.М.. Тъжителката подала сигнал на
тел.112 и била свързана с полицията, откъдето й казали, че трябва да се
върнат на мястото на инцидента и да изчакат идването на полицейски
слжители за изясняване на случая. След инцидента по пътя към гр.Бургас
тъжителката почувствала силни болки в двата крака особено в левия крак,
който бил опериран и имал инплант. На следващия ден тъжителката посетила
„спешна помощ“ на УМБАЛ –Бургас, била прегледана от дежурния лекар,
който й изписал лечение, а в понеделник – 14.09.2020г. била освидетелствана
от съдебен лекар и се снабдила със СМУ.
В съдебно заседание тъжителката М. се явява лично, представлява се
1

от повереник – адв.А., който поддържа обвинението и пледира за признаване
на подс. К. за виновен по повдигнатите му обвинения, да бъде освободен от
наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК, и му се наложи
наказание глоба в максимално предвидения в закона размер.
Тъжителката М. се присъединява към казаното от адв.А..
Според защитата подсъдимият не е извършил деянията за които му е
повдигнато обвинение с тъжбата и следва да бъде оправдан.
В обясненията си подс.К. сочи, че делото се води за да бъдат променени
родителските права по отношение на роденото от брака дете Б.. На
инкриминираната дата е казал на тъжителката да предупреждават когато
закъсняват. Не е удрял и обиждал тъжителката и дъщеря й, а точно обратното
те са го обиждали. В последната си дума иска от съда да бъде оправдан и
защитен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият Н.А. К. е роден на ***, с постоянен адрес: с.М., общ.
Сунгурларе, български гражданин, *, *** ЕГН **********.
Подсъдимият Н. АД. К. е бивш съпруг на С.А. М. - дъщеря на
тъжителката С.А. М.. От брака на подсъдимия и С.А. М. е родено детето Б.,
като след развода родителските права са предоставени на бащата, а майката и
бабата по майчина линия имат определен режим на лични отношения с
детето. Отношенията между подсъдимия К. и бившата му съпруга и между
подсъдимия и бившата му тъща, настояща тъжителка, са обтегнати. Между
страните има висящи дела за промяна на родителските права по отношение на
детето и за промяна на личните отношения на тъжителката с детето Б.,
служебно известно на съда.
На 12.09.2020г. тъжителката С.М., заедно с дъщеря си –С. М. и нейният
съжител С.С. пристигнали с автомобил в с.М. за да вземат детето.
Автомобилът бил управляван от С.. Пристигайки в с.М., С. спрял автомобила
на Т-образно кръстовище по отношение на къщата на подс.К.. Тъжителката
слязла от автомобила и се отправила към дома на подс.К.. Пред къщата били
подсъдимият, неговата майка –С.К. и детето Б.. Подс.К. и детето Б. се
готвели да тръгват на плаж. Подс.К. направил забежка на тъжителката, че не е
предупредила, че ще закъснее. Тъжителката отговорила, че часът в който
трябва да вземе детето е 10,00 часа. Последвали остри реплики между подс.К.
и тъжителката и избухнал скандал между двамата. Докато тъжителката и
детето се приближавали до автомобила, С. М. излязла от автомобила,
помогнала на детето да влезе в автомобила и също се намесила на висок глас
в разправията между подсъдимия и тъжителката. В това време с автомобил се
прибрал и бащата на подс.К.. От автомобила се показал С.С. и отправил
2

реплики към подсъдимия, което довело до намесата на бащата на Крамехмед
в разправията.
Тъжителката казала на дъщеря си да се прибере в автомобила и също
влязла в автомобила, който потеглил към центъра на с.М.. За случая бил
подаден сигнал към спешен телефон 112 от телефона на тъжителката, който
бил прехвърлен на дежурния в РУ-Сунгурларе. Указано било от полицията
тъжителката и придружаващите я лица да се върнат на мястото на скандала,
където ще бъдат изпратени полицейски служители за изясняване на случая.
Подс.Н.К. потеглил с автомобила си към центъра на селото, обА. се на кмета,
а след това и на полицията, откъдето също му казали да се върне обратно и да
чака идването на полицейските служители.
На място дошли полицаите св.Г. и св.Н., пред които тъжителката и
дъщеря й разказали за скандала. Тъй като пред полицаите С. С. проявявал
агресия срещу подс.К., те му разпоредили да влезе в автомобила. След
снемане на сведения и съставянето на предупредителни протоколи по ЗМВР
на подс.К., С. К. и А. К. –баща на подсъдимия, и като установили, че детето е
предадено на бабата в изпълнение на съдебното решение полицаите си
тръгнали.
Тъжителката имала болки дясното бедро и в левия глезен и на
13.09.2020г. била прегледана в УМБАЛ –Бургас, а на 14.09.2020г. била
прегледана и от съдебен лекар който издал СМУ, в което е отразено “че са
установени кръвонасядания по ръката и глезена, които е възможно да са
получени по време и начин съобщени от пострадалата“.
Съдът прие описаната фактическа обстановка въз основа на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, допуснатата и приета СТЕ и
обясненията на подс.Н.К., които не приема единствено като защитна теза, тъй
като обясненията му кореспондират с доказателствата по делото.
Твръденията на С.М. са, че е била ритана в десния крак от подс. К.,
когато приближавала автомобила, а майката на подсъдимия я блъснала и
подсъдимият я ритнал и в левия глезен не се подкрепят от ангажираните
писмени доказателства СМУ издадено от съдебения лекар д-р П., пред който
тя е заявила, че на 12.09.2020г. докато се качвала в колата е била ритната от
зет си и неговата майка. Нито в тъжбата и нито в СМУ не е уточнено на коя
ръка и в коя част на ръката е имало кръвонасядане.
В разпита си С. М. сочи, че когато тя или майка й имат режим на лични
контакти с детето бащата винаги създавал проблеми. Свидетелства, че подс.К.
бил в грешка, когато казал на тъжителката, че е зкъсняла и трябвало да вземе
детето в 9,00 часа и при размяната на реплики между двамата, подс.К. казал
на тъжителката „цигански и курвенски номера няма да ми правите аз ще ви
оправя вас“. Св.С. К. разбрала че синът й греши и му казала „млъкни“.
Според свидетелката, посъдимият „заяждайки се“ отишъл до колата, тя
3

помолила мъжа си да не слиза от колата и бил подаден сигнал до полицията.
На въпроси на адв.К. сочи, че детето е било на улицата пред входната врата,
но не са го видели, защото детето било зад майката на подсъдимия. След като
подсъдимият попитал защо не предупреждават, че ще закъснеят, започнал да
отправя закани и обиди. Хронологията на събитията описва по следния начин:
тъжителката заедно с детето тръгнали към автомобила, подсъдимият тръгнал
след тях и родителите му също тръгнали. Н.К. ги изпреварил, ръкомахал към
С. и го питал „ти какво искаш, какъв си“, след това се появили родителите на
подсъдимия. Тъжителката предала детето на свидетелката и тя го качила в
автомобила от задна дясна врата. Свидетелката се качила в автомобила и
последна се качила тъжителката. Когато тъжителката влизала в автомобила,
тогава подсъдимият ритнал тъжителката в дясното бедро около коляното.
Бащата на подсъдимия огънал огледалото на автомобила и всички ритали
колата. След идването на полицаите свидетелката и тъжителката им
разказали, че били бити и обиждани.
В показанията си С. К., майка на подсъдимия, посочва, че на
12.09.2020г. подготвила детето Б. за да го вземе баба С./тъжителката/. Около
10,00 часа, посъдимият казал на свидетелката, че закъсняват и ако не дойдат
да вземат детето, ще го заведе на плаж. Подсъдимият К. и детето Б. били пред
къщата и били готови за плаж, когато дошла тъжителката за да вземе
внучката си. На улицата били св.С. К., подсъдимият и детето. Подсъдимият
направил забележка на тъжителката, да предупреждават когато закъсняват.
Тъжителката реагирала остро и на думите й подсъдимият отговорил „стига
прави циркове пред детето“. В тази част показанията на свидетелката
частично съвпадат с показанията на св.С. М. и съдът ги кретира като
последователни и непротиворечиви. В останалата част поради възможната
заинтересованост от изхода на делото съдът не кредитира показанията на
свидетелката.
При преценката на показанията на св.С. М. и съпоставянето им
останалия доказателствен материал, съдът ги намира за непоследователни и
противоречиви. Така свидетелктата посочва, че тъжителката е подала сигнал
на тел 112 и е казала, че е била нападана и обиждана, „че ни заритаха“ /лист
22 от делото/, което не отговаря на съдържанието на сигнала. В снетия от
диска разговор и изслушания от съда аудиозапис на разговора не са изнесени
твърдения за обиди и нанесени удари. В записа от Единния европейски номер
за спешни случаи- тел. 112 се съдържат твърдения, че всички се „юрнали“
към колата и са блъскали колата и щели да ги „бият“, но липсва конкретика
кой от нападателите и конкретно подс.К. какви действия е извършил за да
причини на тъжителката телесните повреди, посочени в тъжбата и изразните
средства с които е обиждал тъжителката.
Твърденията на свидетелката, че огледалото на автомобила било
огънато от бившия й свекър и подсъдимият заедно с родителите си са ритали
автомобила също не се потвържават от доказателствата по делото. Пред
4

настоящия състав на съда С. М. сочи, че майка й е била ударена от
подсъдимия К. в дясното бедро, но в показанията си по НЧХД № 247/2020г.
по описа на КРС на 14.01.2020г. – лист 20 от протокола, приобщени по реда
на чл.281, ал.1 т.1 от НПК, е твърдяла, че тъжителката е била ритана от
подс.К. в левия глезен. На следващо място достоверността на показанията на
свидетелката за случилото се на 12.09.2020г. се разколебават от твърдението
й че тъжителката е показала документи на бившата й свекърва за режима й на
лични отношения с детето /вж протокол от с.з. от 15.12.2021г. –лист 23 от
делото/, което не съответства на посоченото в тъжбата и на останалите
доказателства по делото.
Пристигналите на мястото на инцидента полицаи- св.Г. и св.Н. не са
установили повреди по автомобила, упрваляван от С. и никой от
присъстващите не е съобщил за такива. В присъствието на полицаите
тъжителката и дъщеря й не са съобщили че С.М. е била ритана, удряна и
обиждана, точно обратното тъжителката и св.С. М. се държали агресивно и
обиждали подс.К., а С.С. заплашвал Н.К. със саморазправа. Съдът дава вяра
на свидетелите Г. и Н., тъй като показанията им са последователни,
обективни и незаинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема че подс.К.
не е осъществил престъплението по чл.130, ал.1 от НК, по следните
съображения:
Тежестта на доказване по обвинение, което се преследва по тъжба на
пострадалия е на частния тъжител. Негова е доказателствената тежест да
докаже всички обективни и субективни признаци на престъплението, да
докаже, че то е извършено от подсъдимия спрямо него и е извършено
виновно. За да бъде признат подсъдимият за виновен обвинението следва да
се докаже по несъмнен начин, като присъдата не може да почива на
преположение, в който смисъл е императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от
НПК. От събраните докаателства не може да се установи по безспорен начин,
че причинените на тъжителката телесни повреди, установени и отразени в
СМУ от съдебния лекар и при прегледа в УМБАЛ - Бургас са причинени на
инкриминираната дата от подсъдимия К.. При наличието на единствен
свидетел - С. М., която е заинтересована от изхода на делото, при липса на
обективни данни от трето незаинтересовано от изхода на делото лице,
присъствало на развилия се между страните скандал не може да бъде
извлечена обективна информация за твърденията, изнесени в тъжбата и да се
направи извод, че подс.К. е причинил телесните повреди на тъжителката,
поради което съдът го оправда.
По обвинението за престъпление по чл.146, ал.1 от НК:
Престъплението по чл. 146, ал.1 НК предвижда наказателна
отговорност за лице, което каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е
5

съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание
противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави. С
престъплението „обида“ се засяга чувството на лично достойнство на
пострадалия, положителната оценка, която той има за собствената си личност
и обществена ценност. От обективна страна деецът си служи със словесна
информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не
съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно
виждане. За да е съставомерна обидата е необходимо обидните изрази да са
възприемат пряко или опосредено от обидения. Необходим елемент от
обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат,
доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от
страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност. За да се
квалифицира обидата по чл.148, ал.1 т 1 от НК следва обидните
квалификации да са били казани в присъствието освен на пострадалия и на
още минимум две лица, които да са ги възприели.
Както беше посочено в подкрепа на обвинението са показанията
единствено на С. М., като изнесеното в тъжбата не се подкрепя от други
обективни източници, но важното в случая е това, че дори посочените
изразни средства да са били изречени от подс.К. и тъжителката да ги е чула,
те не изпълват обективните признаци на престъплението по чл.146, ал.1 от
НК, тъй като казаното не е персонализирано конкретно към тъжителката,
дори и тя да го е чула и възприела, поради което изложеното в тъжбата не
изпълва състава на престъплението „обида“ и съдът оправда подс.Н.К. и по
това обвинение.
Предвид оправдаването на подс.К. и с оглед разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК, съдът възложи направените от подсъдимия разноски на частната
тъжителка, като осъди С. Т. М. да плати на Н. АД. К. направените разноски по
делото в размер на 1000,00 лева.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	2
Дата:	15 март 2022 г.
Съдия:	Татяна Станчева Станчева Иванова

Дело:	20212130200162
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Присъда по дело №162/2021 на Районен съд - Карнобат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите