№ 941
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211478 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Ц. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-005356 от 25.03.2021 г., издадено от Началник
Група към СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че не са
извършени твърдените нарушения, тъй като на жалбоподателя не е връчван
талон за изследване.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно
призован, се явява лично и с адв. Я., който твърди, че в хода на
производството е установено, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да
отиде да даде кръвна проба за алкохол и наркотични вещества, тъй като е
било извършено претърсване на автомобила му. Сочи се, че в тази насока са
показанията на свидетелите ***. Поддържа се, че не следва да се кредитират
1
показанията на свидетелите Б. и Д., тъй като последните са извършили
незаконосъобразни действия.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 12.03.2021 г., около 23:05 ч., Р. Ц. К., ЕГН **********, управлявала
лек автомобил, марка и модел „Шевролет Каптива“, с рег. № СВ 0018 РХ, в
гр. Банкя, ул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от ул. „Хисаря“ към ул.
„Стефан Стамболов“, когато била спряна за проверка от екип на ОСПС-СДВР
- свидетелите И. Б. и Д. Д.. Последните се усъмнили за употреба на алкохол от
водача и поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР.
Около 00:12 ч., на място, пристигнали екип на ОПП-СДВР, част от
който бил свидетелят А. С.. В неустановен по делото час на място
пристигнали и други екипи на СПС, като били извършени обиск на водача и
свидетеля, както и претърсване на автомобила. В хода на проверката лицето
отказало проверка за употреба на алкохол и наличието на наркотични
вещества или техни аналози в кръвта с техническо средство. Бил издаден
талон за медицинско изследване № 093808 от свидетеля С., връчен на водача
К. на 12.03.2021 г. в 01:00 ч.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
12.03.2021 г. от А. С. С. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“,
Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 12.03.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-005356 от 25.03.2021 г. от Началник
Група към СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, били наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, били наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен
на жалбоподателя на 21.07.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А. С. С., И. Б. Б., Д. Г. Д., Д***
Свидетелят С. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа
на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В
показанията си твърди, че на място е имало още два служебни автомобила,
както и че не е присъствал на извършено претърсване на автомобила на
жалбоподателя. Сочи, че освен водача на автомобила е имало и още едно лице
от женски пол, както и че няма спомен дали след тръгването му е останал
екип на СПС.
2
Свидетелят Б. излага, че заедно с колегата Д. са спряли за проверка
жалбоподателя, който е лъхал на алкохол, поради което са поискали
съдействие от екип на ОПП-СДВР. Твърди, че до идването на екипа са
изминали около 30-40 мин. до час, като водачът е отказал проба с техническо
средство. Заявява, че не е извършвано претърсване на автомобила и обиск на
водача. Излага, че е имало коли на СПС поради съмнението за притежание на
наркотични вещества. Твърди, че екипът на СПС си е тръгнал преди идването
на ОПП-СДВР, като не са били намерени забранени вещества. Излага, че не е
имал кореспонденция с водача във приложение „Фейсбук“.
Свидетелката *** сочи, че е била заедно с жалбоподателя на 11 срещу
12.02.2021 г., когато са били спрени за полицейска проверка в гр. Банкя пред
хотел „Емали“. Сочи, че полицаите твърдели, че жалбоподателят е пиян и че
не може да кара заради счупена ръка, след което извикали екип, който дошъл
след около час. Излага, че първо дошли двама служители, после още двама, а
впоследствие и бус с жена. Сочи, че е било извършено претърсване, както на
автомобила, така и на нея и жалбоподателя. Твърди, че жалбоподателят е
отказал тест за наркотици и алкохол, тъй като искал кръвен тест, като в тази
връзка била издаден талон за медицинско изследване. Излага, че след като
екипът на КАТ си тръгнал двамата служители останали и отново претърсили
автомобила, като останали около 30 мин. след връчването на талона за
изследване. Заявява, че нямало как да бъде дадена кръв, тъй като били
задържани в гр. Банкя. Сочи, че е имало кореспонденция между
жалбоподателя и единият полицейски служител във приложение „Фейсбук“.
Свидетелят *** сочи, че познава жалбоподателя покрай съпругата си,
която живее под хотел „Емали“ в гр. Банкя. Излага, че през месец март 2021 г.
заедно със съпругата си видели черен джип и патрулна кола на 20 м. от
къщата им, както и две момичета и униформени служители, като след около
час дошъл втори патрулен автомобил, а впоследствие, около 01:30 ч., и бус,
като лицата от него почнали да вадят всичко от джипа. Твърди, че към 01:30
ч. - 01:45 ч. служителите си тръгнали, като свалили номерата на джипа.
Свидетелят Д. заявява, че познава жалбоподателя покрай извършена
проверка в гр. Банкя, в хода на която са извикали колеги за съдействие от
ОПП-СДВР за тестване на употреба на алкохол и наркотични вещества.
Твърди, че водачът е отказал да бъде тестван и му е бил издаден талон за
медицинско изследване, като са били свалени регистрационните табели на
автомобила. Заявява, че не е било извършвано претърсване на автомобила,
който само е бил прегледан. Сочи, че след около час е дошъл екип на ОПП-
СДВР, като с колегата Б. са си тръгнали веднага след екипа на ОПП-СДВР.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни
и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
В съдебното производство е изготвена техническа експертиза, която е
изследвала предоставени видеозаписи от жалбоподателя във връзка с
извършената проверка. Вещото лице дава подробно заключение, като кадрите
обхващат периода от 00:04:38 ч. до 01:08:54 ч. на 12.03.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите
3
А. С. С., И. Б. Б., Д. Г. Д., Д*** заключението на техническата експертиза,
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
талон за изследване, справка картон на водача, заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г., заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г., заповед № 513з-1802 от
01.03.2019 г., извлечение от кореспонденция посредством приложение
„Месинджър“, писмо от ОПП-СДВР, както и веществените доказателства - 6
броя снимки от видеокамера от 12.03.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 12.03.2021 г., в деня, в
който са установени твърдените нарушения от контролния орган. АУАН е
бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от А. С. С. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която
работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори
в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице са словесни описания на нарушенията, които съответстват на
посочените в АУАН и НП правна квалификация на същите. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Първата уредена хипотеза в чл. 174, ал. 3 ЗДвП е, когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. В чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли
2017 г., обаче, е посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство, концентрацията на алкохол се установява чрез
доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са
стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото
изследване. Налага се извод, че в случай, че лицето откаже изследване с
техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен
анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско
заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване, деянието не е
общественоопасно, доколкото възможността за установяване действителната
концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. От гореизложеното
се налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на
първата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се
приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са
налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с
техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване
с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване.
Втората уредена хипотеза е, когато водачът откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 19
юли 2017 г., обаче, установяването на употребата на наркотични вещества
или техни аналози става с химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че
когато лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок
и даде проба за химико-токсикологично лабораторно изследване деянието не
е общественоопасно, доколкото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното се
налага извод, че за разкриване на действителното приложно поле на втората
хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази
норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете
посочени условия 1. лицето да е отказало да бъде изследвано за употреба на
наркотици или техни аналози с тест 2. след това лицето да не се е явило в
указания срок за даване на проба за химико-токсикологично лабораторно
5
изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва
от жалбоподателя, че на визираните в АУАН и в НП дата и място му е била
извършена проверка от контролните органи, че му е била предоставена
възможност да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и
наркотични вещества, и последният е отказал да бъде тестван, съставен му е
бил АУАН, издаден му е бил талон за медицинско изследване, като
жалбоподателят не се явил за даване на кръвна проба.
Спорният въпрос в настоящото производство е дали жалбоподателят е
имал възможност да се яви да даде кръвна проба.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че не
може да се приеме за безспорно доказано, че на посочените в наказателното
постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При анализ на
съвкупния доказателствен материал, съдът счита, че не може да се вмени във
вина на жалбоподателя обстоятелството, че същият не се е явил за даване на
кръвна проба. За да достигне до този извод съдът съобрази, че
жалбоподателят е бил задържан на мястото на проверката след връчване на
талона за изследване. В тази насока са събраните гласни доказателства, както
и заключението на техническата експертиза, от които е видно, че освен екип
на ОПП-СДВР на място са присъствали и екипи на СПС, като до 01:08:54 ч.
все още жалбоподателят и служителите на реда са били на място. Освен това,
автомобилът на жалбоподателя е бил претърсван многократно, макар и да не
са били съставени протоколи по законовия ред, като впоследствие са били
свалени и регистрационните му табели. Тези обстоятелства обективно са
попречили на водача да изпълни задължението си да даде кръв за изследване,
поради което не може да се приеме, че е налице нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП и от субективна страна.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-005356 от 25.03.2021
г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на Р. Ц. К., ЕГН
**********, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата, както и на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
6
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7