Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15659/ 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е във фазата по
допускане на делба.
Образувано
е по предявен от С.В. срещу К.Б. иск по чл. 69 ЗН за делба на следния недвижим
имот, както следва: апартамент 43, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 92/14.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ********, с административен адрес: ********с площ
от 64, 05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервиз, балкон и изба
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ********и ********, под обекта:
********и над обекта: ********, ведно с 1, 0766 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж.
В
исковата молба ищецът излага, че между страните е налице съсобственост,
възникнала по наследствено правоприемство, след
смъртта на наследодателите С.С.и Д.С..
Твърди
се, че обектът, предмет на делото е придобит по време на брака между С.С.и Д.С. с договор за продажба 1237/01.06.1971г. на
държавен жилищен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд.
От
брака си съпрузите имат едно дете ответникът К.Б.. Ищецът С.В. е низходящ на Д.С.
от брака й с друго лице.
На
27.12.1984г. С.С.
е починал и е бил наследен от съпругата си и сина си К.Б..
През
1992г. Д.С. е прехвърлила на сина си К.Б. ½ идеална част от апартамента
срещу издръжка и гледане.
На
23.09.2003г. Д.С. е починала и е била наследена от децата си К. Б. и С.В., като
правото на собственост върху апартамента, е преминало в патримониума на нейните
законни наследници при квоти от 7/8 идеални части за ответника и 1/8 идеална
част за ищеца, при които квоти следва да бъде допусната и делбата.
Въпреки
наличието на съсобственост, ответникът К.Б. се е снабдил с констативен
нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост върху целия апартамент 43,
находящ се в ********.
В
исковата молба е обективирано искане по чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по
допускане на делбата ответникът К.Б. да бъде осъден да заплаща месечно
обезщетение в размер на 80 лв. срещу ползваната 1/8 идеална част от съсобствената вещ.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът К.Б. оспорва твърденията за наличие
на съсобственост по следните съображения:
С.С. е починал на 27.12.1984г. при действието на СК от 1968
г., в сила от 22.05.1968г. и отм. на 28.05.1985г., като след смъртта му
съпругата Д.С. е наследила ½ идеална част от апартамента, а останалата
½ идеална част е придобита от неговия сим К.Б..
Съобразно
чл. 14, ал. 8 СК от 1968г. /отм./ преживелият съпруг не получава дял от частта
на починалия от общото имущество, когато наследява с деца на починалия.
С
договор за издръжка и гледане от 23.10.1992г., сключен в изискуемата форма на
нотариален акт Д.С. е прехвърлила на сина си притежаваната от нея ½
идеална част. Или, след сключване на сделката ответникът се легитимира като
изключителен собственик на недвижимия имот, придобил ½ идеална част силата
на наследствено правоприемсто след смъртта на баща
си, а останалата ½ идеална част, въз основа на възмездна прехвърлителна сделка от 1992г., след което се е снабдил с
КНА.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск за делба, както и за
отхвърляне на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В
условие на евентуалност, в случай, че се установи наличие на съсобственост е
релевирано възражение за придобиване по давност на недвижимия имот с кратката
пет годишна давност, считано от деня на изповядване на сделката от 23.10.1992г.
до настоящия момент.
Съдът, след преценка на събраните пред двете
инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно и въз основа на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по
допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността /чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69 ЗН/. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че е релевантно дали между страните по делото е налице
съсобственост върху процесните имоти, както и какви са
правата им в съсобствеността.
Страните не спорят по следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ По време на брака между Д.Т.В. и Д.С. е
роден на ***г. ищецът С.Д.В..
2./ на 28.12.1953г. Д.С. и С.С. са сключили граждански брак в гр. Варна, за който е
съставен акт № 1486/28.12.1953г. /л. 22/. От брака си съпрузите имат едно дете К.С.Б.,
роден на ***г., явяващ се ответник по делото.
3./ с договор за продажба № 1237 от
01.06.1971г., С.Б. и Д.С. са придобили държавен жилищен имот, съгласно Наредба
за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /л. 6/, находящ се в *******,
целият от 64, 05 кв.м. застроена площ, състоящ се от две стаи, кухня, коридор,
сервиз, балкон, изба, както и 1, 0766 % идеални части от общите части на сградата
и 1, 0766 % идеални части от дворното място за сумата от 17 754 лв.
Така, описаният имот, идентичен на този,
предмет на делото, е придобит по време на брака на двамата съпрузи в режим на
съпружеска имуществена общност, на осн. чл. 13, ал. 1 СК, в сила от 22.05.1968г., отменен на 28.05.1985г.
4./ на 27.12.1984г. С.С.
е починал.
С прекратяване на брака поради смъртта на
единия съпруг С.С., преживялата съпруга Д.С. е
получила ½ идеална част от процесния апартамент, след прекратяване на
съпружеската имуществена общност, на осн. чл. 14, ал.
3 СК /отм./. Тъй като наследството на С.С. е открито
на 27.12.1984г. при действието на чл. 14, ал. 7, изр. 2 от Семейния кодекс от
1968г., отм. на 28.05.1985г., преживелият съпруг, когато наследява заедно с деца на
починалия съпруг, не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество, поради което останалата ½ идеална част е придобита от
единственият му син К.Б..
В ТР № 27/15.04.1970г. на ВС по гр.д. №
3/1970г. на ОСГК е посочено, че лишаването на преживелият съпруг от
възможността да получи дял от частта на починалия съпруг от общото имущество,
когато той е оставил свои деца, е продиктувано от съображения да се защитят
интересите на децата. Целта на законодателя е била в случай на смърт на единия
от съпрузите и прекратяване на съпружеската имуществена общност по тази причина
преживелият съпруг да получи само своята част от общото имущество, а децата да
получат дела на починалия съпруг от това имущество.
След влизане в сила на СК от 1985г.
/01.07.1985г./ наследствените права на преживелия съпруг, когато наследява с
деца се урежда на общо основание от чл. 9, ал. 1 ЗН.
5./ с договор от 23.10.1992г., за който е
съставен НА № 144, том XXV, дело № 7651/1992г. на ВН, Д.С. е прехвърлила на
сина си К.Б. ½ идеална част от апартамент в ********със застроена площ
от 64, 5 кв.м., ведно с 1, 0766 % идеални части от дворното място в това число
и от правото на строеж срещу задължение на приобретателя
да осигури гледането и издръжката на своята майка докато е жива.
6./ на 24.09.2003г. Д.С. е починала и е
оставила за свои законни наследници синовете си К.Б. и С.В..
На 20.07.2011г. ответникът К.Б. се е снабдил
с нотариален акт № 20, том I, рег. № 440, дело № 18 от 2011г., с който е
признат, на осн. чл. 587, ал. 3 вр.
чл. 587, ал. 1 ГПК за собственик на апартамент
№ 43, находящ се в ********/л. 8/.
Въз
основа на така ангажираните доказателства съдът приема, че К.Б. е изключителен
собственик на недвижимия имот, предмет на делбата, придобил ½ идеална
част от правото на собственост по наследяване след смъртта на баща си С.С., починал на 27.12.1984г. и ½ идеална част по
силата на договор за издръжка и гледане от 23.10.1992г.
Доколкото между страните по делото липсва
съсобственост, то предявеният иск за делба по чл. 69 ЗН, следва да бъде отхвърлен,
като съдът не дължи произнасяне по правопрекратяващото
възражение на ответника К.Б. за придобиване имота по давност.
Липсата на съсобственост между страните
обуславя отхвърляне на искането, заявено от ищеца С.В. по чл. 344, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора с право на разноски
разполага ответната страна К.Б.. Представеният списък по чл. 80 ГПК и
ангажираните доказателства сочат заплатен адвокатски хонорар в размер на 900
лв., чиито размер не следва да бъде намаляван по своевременно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК предвид определения интерес от 64 865, 20
лв. и минимално установения му размер по чл. 7, ал. ал. 4 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 2 475, 96 лв.
Ищецът С.В. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 50 лв., на осн. чл. 9 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от С.Д.В., ЕГН **********,*** срещу К.С.Б., ЕГН **********,*** иск за делба на апартамент № 43, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ********по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 92/14.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ********, с административен адрес: ********с площ
от 64, 05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервиз, балкон и изба
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ********и ********, под обекта:
********и над обекта: ********, ведно с 1, 0766 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, на осн. чл. 69 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Д.В., ЕГН **********,*** срещу К.С.Б., ЕГН
**********,*** за заплащане на сумата от 80 лв., представляваща месечно
обезщетение за ползваната от К.Б. 1/8 идеална част правото на собственост върху
апартамент № 43, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********по КККР, одобрени със
Заповед РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, с
административен адрес: ********с площ от 64, 05 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня, коридор, сервиз, балкон и изба при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж ********и ********, под обекта: ********и над обекта: ********, ведно с 1,
0766 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Б.,
ЕГН **********,*** сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.В.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
такса, дължима при отхвърляне на молбата за делба, на осн.
чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните, а в частта имаща характер на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: