№ 181
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100502185 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на З.А.М. -ответник
по гр.д. № 2354 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 261127/07.10.2021 год. ,с което е разпределено ползването
върху сграда с идентификатор 67800.4.313.1 по КККР на гр.Созопол ,с адрес
на имота – гр.Созопол 8130 ,м.“Буджака „,със застроена площ от 94 кв.м. и
разгърната застроена площ от 305 кв.м. и мазе с площ от 86 кв.м. ,с брой
етажи – 4 ,с предназначение-еднофамилна вилна сграда ,разположена в
северозападната част на ПИ с идентификатор 67800.4.313 с площ от 862 кв.м.
и на част от ПИ с идентификатор 67800.4.313 съобразно вариант 2
,приложение 2 и 3 към заключението на в.л. инж. Стоянова по изпълнената
съдебно-техническа експертиза ,обявени за неразделна част от решението
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за недопустимо ,незаконосъобразно ,неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че неправилно съдът е приел ,че може
1
да се разпредели ползването на „еднофамилна къща „ и съсобствен двор в
квота ½ ид.част от терена ,тъй като е било установено ,че ползването не може
да стане независимо един от друг от ползвателите за стълбището ,като е
налице проблем и с партидите за ток и вода –при съмместно упражняване на
ползването би било невъзможно да се определи стойността на разходите за
поддръжка на всеки дял.
От друга страна ,установено е по делото ,че дворното място е
съсобствено с трето лице ,което не е участик в процеса .Затова и
постановеното решение при неучастието на всички съсобственици е
недопустимо.-в случая участието на всички съсобственици е задължително
,тъй като те са задължителни необходими другари .
Неправилно е прието ,че е налице препятствие за ползването от
страна на ищеца.В тази връзка съдът не е допуснал поисканите гласни
доказателства ,който да установят твърдението на ответниците ,че цялата
къщо се владее и стопанисва от сина на страните по делото .
Съдът не е съобразил и естеството на дворто място като обща част
на две сгради –близнаци и разпределя паркоместа и ползване на имота без
съгласието на съсобственик .
Моли се за обезсилването на решението като недопустимо ,или за
отмяната му и отхвърляне на исковата претенция ,като се присъдят в полза на
въззивника направените разноски .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си
представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че още при учредяване правото на ползване
въззивницата знаела ,че къщата е еднофамилна и ще е необходимо
определяне на съвместно упражняване на правото на ползване и за двете
страни в производството в процентно съотношение ,със съвместно ползване
на стълбището и партидите на имота .Противното би означавало да се
разглежда сключения между страните брачен договор за нищожен като такъв
с невъзможен предмет.Единственото ,което въззиваемият М. получавал по
силата на сключения брачен договор от 2016 г. било пожизненото и
2
безвъзмездно ползване заедно и поотделно със З.М. върху определено
имещество – а именно ½ ид.част от поземления имот и сградата ,построена в
него ,предмет на настоящото производство по чл. 32 ал. 2 ЗС.При това
положение ,след като две лица са запазили за себе си правото на ползване
върху недвижим имот заедно и поотдело ,всяко едно от тях има право да
ползва цялата вещ при зачитане правата на другия ползвател и това негово
право било противопоставимо на трети лица ,включително и на собственика
на имота.Правото на ползване може да бъде ограничено само от правата на
другия ползвател и това само доколкото той изяви желание да упражнява
лично или чрез другито правото си в рамките на правомощията по чл. 56 ал.
1 ЗД .
Затова се счита възражението за недопустимост на решението за
неоснователно .Несъстоятелно според въззиваемата страна е и твърдението
,че не е налице препятстване ползането на ищеца поради владението
истопанисването на имота от сина на страните –твърдение ,което не е било
доказано от ответната страна.Ищцата никога не се е съгласявала имотът да се
владее от трето лице и като ползвател тя може да допусне трето лице в имота
,но само до размера на правата ,които може да противопостави на другия
ползвател .
Оспорват се и доводите за недопустимост на решението поради
неучастието на всички съсобственици в дворното място .Сочи се ,че съдът не
бил допуснал реално и детайлно разпределение на ползването на дворното
място именно с оглед съществуващата съсобственост с трето лице ,но е приел
дворното място като обслужващо постройката и е предоставил на страните
паркоместа съгласно неоспореното заключението на експертизата .В случая
учреденото право на ползване на ищеца съставлявало основание същият да
ползва съсобствения имот в границите на правомощията на неговото ползване
,с които разполага съсобственикът-учредител на това право и именно това
било съобразено от първоинстанционния съд при разпределяне правото на
ползване върху дворното място по начин ,какъвто е приет от
съсобствениците на терен и да не пречи останалите двама съсобственици да
ползват прилежакото дворно място според предназначениетому и обема права
,които притежават.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски
3
.Не се представят нови доказателства и от двете страни и няма нови
доказателствени искания .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на
ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 67800.4.313.1 по КККР на гр.Созопол ,обл.Бургас ,с адрес –
гр.Созопол ,м.“Буджака“,със застроена площ от 94 кв.м. и разгърната
застроена площ от 305 кв.м. и мазе от 86 кв.м. ,с брой етажи-4,с
предназначение –еднофамилна вилна сграда,разположена в северозападната
част на поземлен имот с идентификатор 67800.4.313 в гр.Созопол с площ от
862 кв.м. и ½ ид.част от поземления имот с идентификатор 67800.4.313 в
гр.Созопол . По силата на споразумение /брачен договор с нотариална
заверка на подписите от 27.12.2016 г. / е била прекратена съпружеската
имуществена общност между страните по отношение на тези имоти и същите
са станали еднолична собственост на съпругата –ответницата , а съпругът е
придобил право на бевъзмездно пожизнено ползване върху същите ,което
може да упражнява поотделно или заедно със съпругата си .В другата ½
ид.част от поземления имот е построена масивна самостоятелна вилна сграда
в югоизточната част на имота ,собственост на трето лице-К.Х. /видно от
представения нот. акт 93/ 28.02.2005 г. на нотариус М.Илчева/.
Първоинстанционният съд е извършил разпределението по вариан 2,
предложен в заключението на вещото лице Д.Стоянова по втората
назначена съдебно –техническа експертиза . Изтъкнал е, че от една страна
това заключение не е оспорено от страните ,а от друга страна – този вариант
дава възможност всеки от ползвателите да ползва реална част от отделните
етажи по начин ,че отделните помещения на етажите да не са с едно и също
изложение ,което е благоприятно – при липса на изразени от тях
предпочитания в тази връзка.Еденственото общо ползване при този вариант
остава за стълбищата и комуникациите ,тъй като предвид естеството на
сградата /еднофамилна /на този етап е невъзможно тяхното разделяне
.Дворното място пък е било разпределено по предложения вариант на
в.л.Стоянова ,обективиран в схемата на приложение № 3,като са
4
разпределени и паркоместата в дворното място .По повод оспорването от
ответната страна ,че правото на ползване върху сградата е било отстъпено от
страните на трето лице ,съдът е посочил ,че няма данни за учрудяване на
такова право в полза на трето лице в изискуемата от закона форма ,поради
което няма пречка да се разпредели ползването само между двете страни .
Настоящият съдебен състав счита ,че няма пречка при твърдяната липса
на съгласие между страните за използване на общия имот – процесната вилна
сграда , ищецът да има право да поиска разпределянето на ползването да
стане от съда по реда на спорната съдебна администрация,като въззивният
съд също счита ,че избраният от първостепенния съд вариант 2 от
заключението на в.л. Д.Стоянова е най-удачно ,най-справедливо и
предоставя и на двете страни ползването на реални части от отделни етажи
,идентични по размери ,изложение и естество .Представителят на ответната
–въззивна страна възразява единствено против общото ползване на
стълбището и комуникациите ,но това не е основателен аргумент за
отхвърляне на искането за разпределение ,доколкото всеки от
съсобствениците /ползуватели /на имота може да иска да си служи лично с
общата вещ съобразно предназначението й-по начин ,по който не пречи на
другия съсобственик ,в обема на притежаваните от него права и не може да
бъде лишен от това си право на ползване на общата вещ .Затова в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
Що се касае до разпределянето на ползването на дворното място ,в което
е построена процесната страна ,то в тази част решението се явява
недопустимо.
В Решение № 95 от 02.07.2013 г. по гр. д. № 645/2012 г. на I г. о. и
Решение № 265 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 912/2010 г. на I г. о., а и в други
известни на състава решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
безпротиворечиво се приема, че всички съсобственици и носители на
ограниченото вещно право на ползване следва да участват в производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като са необходими другари; съдът е длъжен да следи
за правилното конституиране на страните и да обезпечи участието на всички
необходими другари. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,
чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да
5
обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото
на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия
другар.
От горното следва, че обжалваният акт е недопустим като постановен без
участие на необходими другари в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределението ползването на дворното място , каквито се явява
съсобственика на другата ½ ид.част от поземления имот ,в който е построена
процесната сграда . Тъй като това трето лице не е участвало в процеса, то
постановеното решение относно разпределянето на ползването на дворното
място е недопустим. То следва да бъде обезсилено в тази част и делото
върнато за ново разглеждане на първата инстанция, която да предприеме
действия по обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари
- носителите на право на собственост и на ограничени вещни права върху
недвижимия имот, обект на молбата за разпределение на ползване.В тази
връзка изложените в първоинстанционното решение съображения – че
реалното разпределяне на ползването на дворното място не може да се
извърши по-детайлно ,тъй като е съсобствено с трето ,неучастващо по
делото лице ,са несъстоятелни .Както сам е посочил ървоинстанционният съд
, в съсобствения имот има изградени две самостоятелни сгради ,собственост
на различни лиця,които се явява и съсобственици на терена и ползването не
може да бъде разпределено без участието им.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261127/07.10.2021г. постановено по гр.д. №
2354/2020 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която е
разпределено ползването върху поземлен имот с идентификатор 67800.4.313
в гр. Созопол ,обл. Бургас,по КККР ,одобрени със заповед № РД-18-
60/04.10.2007 г. на изп.директор на АГКК,с последно изменение на
КККР,засягащо поземления имот от 10.05.2017 г.,с аедрис на имота – гр.
Созопол 8130,м.“Буджака „,площ от 862 кв.м. ,трайно предназначение на
територията-убранизирана,начин на трайно ползване –за вилна сграда и
6
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за ново разглеждане, при което да
бъде обезпечено участието в процеса на всички необходими другари .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261127/07.10.2021г. постановено по
гр.д. № 2354/2020 г. по описа на Бургаския районен съд В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ,с която е извършено разпределение на ползването върху сграда с
идентификатор 67800.4.313.1 от КККР на гр.Созопол ,с адрес – гр. Созопол
,м.“Буджака“,със застроена площ от 94 квм. и разгърната застроена площ от
305 кв.м.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7