ПРОТОКОЛ
№ 219
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500375 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец П.Р.Б. редовно призована, се представлява от
прокурор Д. К..
Жалбоподателят-ответник Б. В. В. редовно призован, се представлява от
адв. Р. Н. редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам жалбата.
Адв.Н.: Поддържам жалбата. Моля да приемете списък на разноските.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
С решение № 260049/09.04.2022 г. по гр.д. № 2215/2020 г. на Окръжен съд
П., П.Р.Б. е осъдена да заплати на Б. В. В. сумата от 10 000 лв.,
1
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение по ДП №***/2011 г. на ОСлО при ОП-П., ведно със законната
лихва, както и разноски по делото като предявеният иск до пълния предявен
размер от 60 000 лв. е отхвърлен. Недоволен от така постановеното решение е
останала П.Р.Б., която го обжалва с оплакване за незаконосъобразност,
поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като се излагат доводи, че
определеното обезщетение е прекомерно и несъответства на действително
претъпените от ищеца морални вреди. Прави се искане да бъде отменено
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се
определи по-нисък размер на обезщетението.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца Б. В., с който се оспорва въззивната жалба. Недоволен от така
постановеното решение е останал и ищецът Б. В., който го обжалва с
оплаквания за незаконосъобразност, поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, като
подробно се излагат съображения за незаконосъобразност на решението и по-
голям приет от окръжния съд интензитет на претърпените неимуществени
вреди. Прави се искане да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната
му част, вместо което да се постанови ново, с което предявеният иск се уважи
изцяло.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за доказателства.
Адв.Н.: Нямаме искания за доказателства.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения списък на разноски по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата,
депозирана от страна на Окръжна прокуратура П. и моля да я уважите по
изтъкнатите в нея съображения, както и по тези развити в писменото ни
становище, което представям по делото. Считаме, че е прекомерен размерът
на така определеното обезщетение, като не е съобразен с установените и
2
доказани от ищеца обстоятелства, поради което молим да отмените
първоинстанционното решение и да постановите ново, с което да редуцирате
размера на определеното обезщетение. Представям писмено становище.
Адв.Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло изложените,
както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба
съображения и моля да отмените решението на Окръжен съд П. в частта, с
която е отхвърлена претенцията ни за неимуществени вреди над размера от
10 000 лв. до 60 000 лв., като постановите решение, с което да уважите
жалбата ни. Като съображенията ни са следните: на първо място, Окръжен
съд П., за да отхвърли претенцията ни за 60 000 лв. е приел, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вреди. Съобразно
разпоредбите на чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, съдът може въз основа на
крайния прокурорски или съдебен акт и на събраните доказателства по делото
да приеме, че е налице изключителна вина или съпричиняване на настъпилите
вреди, но съдът не може да излага и приема други изводи относно вината на
ищеца, различни от приетите в прокурорския акт и определението на съда,
тъй като е обвързан с крайните актове, както на разследващите органи, така и
на наказателния съд. В случая Пловдивският окръжен съд незаконосъобразно
е излязъл извън правомощията си и компетенциите, като е приел, че е налице
виновно поведение на ищеца д-р В., с което е допринесъл за настъпването на
вредите. Този извод противоречи напълно както на постановлението на
Окръжна прокуратура П., така и на определението на Апелативен съд П., така
и на събраните доказателства по досъдебното производство. Напротив, в
постановлението на Окръжна прокуратура П. и по-късно на Апелативен съд
П. е ясно и категорично прието, че ищецът д-р В. не само не е извършил
никакво нарушение, но напротив прието е, че е извършил лечебната си
дейност правилно, коректно и професионално. Той не е бил наблюдаващ
лекар, просто за кратко време е бил дежурен. На второ място, по отношение
на доказателствата по делото съдът необосновано е приел, че 10 000 лв.
обезщетение отговаря на естеството и интензитета на отрицателните
последици в емоционалното и психическо състояние, които ищецът е
претърпял, вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение. Установи се,
че ищецът не е имал проблеми - семейни, лични и здравословни, нито каквито
и да е било други, които да са съществували преди или по време на воденото
незаконно обвинение срещу него. Срещу ищецът до момента не са водени
3
никакви наказателни производства, нито пък е бил осъждан, за което
представихме и доказателства. Съдът не е отчел и че престъплението по чл.
123, ал. 1 НК е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и че за
същото е предвидено лишаване от права, а именно лишаване от право да
упражнява определена професия или дейност, както и да заема обществена
или държавна длъжност. Незаконното обвинение е единствена причина за
настъпилите неимуществени вреди в патриумониума на ищеца д-р В..
Доказано бе, че вследствие на повдигнатото обвинение е бил сринат
авторитета му като хирург. Колегите му и познатите му са обсъждали
повдигнатото обвинение, което е направило работата му в УМБАЛ „С.Г.“
невъзможна и той се е преместил да работи в УМБАЛ „К.“. Доказано е и че
вследствие на това незаконно обвинение и досега той се чувства несигурен в
действията си и е затворен. То е повлияло и на професионалната му работа
като хирург, като е започнал да избягва някои операции и да поема по-малко
отговорности от това, на което той е способен, тъй като се е чувствал
несигурен и застрашен не от решенията си, а от правните последствия, които
би могъл да има особено в условията на неотложност, в които един хирург
трябва да действа и да взима такива решения, като в операции, при които
ищецът е следвало да бъде водещ е настоявал негов колега св. А. да бъде
такъв, а той да е асистиращ. Видно от заключенията, съдебно
психологическата и психиатрична експертиза е, че всички негативни
преживявания, които има ищецът са за дълъг период от време и са
допринесли за влошаването на здравословното му психическо състояние,
вследствие на дистрес, негативен, разрушаващ стрес, протрахиран
продължителен стрес, както и че ищецът е изпитвал срам и унижение,
вследствие на това, че е обвиняем за причинена смърт на лице, вследствие на
професионална небрежност и немарливост. Съдебномедицинската
експертиза, изготвена от доктор в съда е прието, че нововъзникналото
заболяване на ищеца артериална хипертония за първи път е диагностицирано
2013 г., което е наложило медикаментозно лечение. При последващите
прегледи то не се е повлияло и се е наложило по-сериозно лечение да бъде
провеждано, дори и след приключване на наказателното производство се
установява, че заболяването не е преустановено и то представлява трудно
контролируема хипертония, произтичаща с хипертонични кризи. При
изслушване на експертизата в съдебно заседание вещото лице добави, че
4
психоемоционалния стрес е рисков фактор, който отключва артериалната
хипертония, както може да бъде и утежняващ такъв. На трето място
решението на Пловдивския окръжен съд е в противоречие с принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД. Съгласно текста на ЗЗД, задължителната
съдебна практика, практиката на ЕСПЧ обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост като при определянето му
задължително следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди като съдилищата трябва да посочат конкретно тези
обстоятелства и да ги анализират с оглед значението им и размера на
неимуществените вреди. В този смисъл справедливостта не е абстрактно, нито
субективно понятие, а зависи от характера, степен на увреждане, интензитет,
възраст на лицето, социално, обществено положение, както и в случая
неговата професия. От друга страна не са посочени конкретни сходни казуси,
от които да се установи дали решението е адекватно и дали размера на
присъденото обезщетение е адекватно на това, което съдилищата вече
присъждат, още повече че има случаи на доста по-висока присъдена сума. В
последните години тенденцията нараства, а и доста по-високи суми се
претендират в такива подобни случаи. Съдът не е отчел, че и до момента има
висок инфлационен процес, при който присъдената сума се явява дори вече
занижена. От момента на предявяване на иска до момента са изминали вече
почти две години, като за същия период инфлацията е над 30 %, а
перспективите за настоящите месеци е за в пъти по-висока инфлация, както и
наличието на висока инфлация от момента на настъпване на вредите до
постановяването на решението. В този смисъл решението на Пловдивския
окръжен съд се явява несправедливо по отношение на размера на вреди и
няма как да се говори за обогатяване на ищеца, вследствие на воденото срещу
него петгодишно наказателно производство. Самото производство се води от
11.05.2006 г. и въпреки че не е имал процесуално качество обвиняем, има
действия, които са извършвани преди това и практиката на Върховния съд,
както и на ЕСПЧ казва, че обезщетение се дължи не само за периода, в който
лицето е бил обвиняем, а и за целия период на разследването от началния
момент на започване на процесуалните действия. Незаконосъобразното
обвинение срещу д-р В. е довело до множество неблагоприятни последици,
както по отношение на психичното му здраве, така и по отношение на
проявилите се прогресиращи заболявания, така и по отношение на стрес,
5
семейна среда и работна среда.
В тази връзка, ще Ви моля уважаеми апелативни съдии и след като се
уверите в изложеното, да отмените решението на Окръжен съд П. в
обжалваната му част и да постановите ново, с което да уважите предявените
ни искове и да присъдите разноски в полза на ищеца пред двете инстанции.
Моля да ми бъде даден срок за писмена защита.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Определя едноседмичен срок на адв. Н. за представяне на писмена
защита, с препис за другата страна.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 02.12.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.54 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6