Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 196/07.11.2012г., постановено по гр.д. № 299/2012г. Районен съд Павликени е приел за установено по отношение на „Е. – П. П.” В., че А. М. А. не дължи сумата от 4004,73лв., представляваща цената на коригираното със справка за корекция № 22464/22.03.2012г количество електрическа енергия. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. – П. П. ” В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съд се е позовал на трайната съдебна практика, установена от ІІ ТО на ВКС. По делото било установено, че ищецът е потребявал неизмерената от СТИ електроенергия. Сочи се, че корекциите, извършени от жалбоподателя не са санкция за потребителите, а са осчетоводени като доставка по смисъла на ЗДДС. Допълнително начисленото количество ел. енергия било фикция за доставено количество ел. енергия, определено чрез одобрена от ДКЕВР методология. Претендира се отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание представителят на въззивника поддържа становището, депозирано във въззивната жалба, като доразвива тезата си по същество. Въззиваемият, в подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като развива доводи по същество. Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно, а подадената против него въззивна жалба е неоснователна. С исковата си молба ищецът А. М. А. е заявил, че е собственик на недвижим имот в гр.Б. Ч. и е абонат на ответното дружество с посочен абонатен и клиентски номер. Въз основа на констативен протокол /КП/от 13.03.2012г., по реда на Общите условия /ОУ/ на ДПЕЕМ ответното дружество е извършило корекция при неточно измерване на ел енергия от средството за техническо измерване /СТИ/ в имота на ищеца. Според доставчика на ел енергия дължимата от ищеца сума е в размер на 4004,73лв. Ищецът твърди, че не дължи така начислените суми, като развива подробни доводи. Претендира този факт да бъде установен със сила на присъдено нещо, претендира и разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „Е.. Б. П. ” В. / сегашно наименование „Е. – ПРО П.” В./ заема становище за нейната неоснователност.Развива подробни доводи по съществото на спора. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски. Фактическата обстановка по делото е обективно, всестранно и пълно изяснена от първоинстанционния съд. Обсъдени са всички релевантни за спора доказателства и са направени правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно основателността на предявената искова претенция. Мотивите на съда са изчерпателни и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща изцяло към тях. По отношение оплакванията в жалбата: Оплакванията на въззиввника са неоснователни: Първото от тях е, че съдът се е позовал на съществуващата и трайно установена съдебна практика на ВКС по случаи, касаещи извършена едностранна корекция на сметки на абонати от дружества- доставчици на ел. енергия. Всички посочени от първоинстанционния съд и изброени във въззивната жалба решения на ВКС дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание . Те са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази с разрешенията, дадени в тях, както е сторил и първоинстанционният съд. Възразява се и че в конкретния случай ищецът –сега въззиваем- е потребявал ел енергия, която не е отчитана от СТИ, монтирано с тази цел. Съгласно приложеният към делото КП от 05.10.2011г. , изготвен от служители на „Е.. Б. М. ” В. СТИ, отчитащо потребената от ответника ел енергия е демонтирано поради обстоятелството, че е „извън стандарт”, без да са посочени конкретни отклонения от стандарта. СТИ е предоставено и за техническа експертиза на Б. И. ПО М. сектор В. Т., като в протокола за извършването й е отбелязано, че електромерът е бил без външни повреди, с цели пломби. Едва при отварянето му се установило, че бобинките на токовия датчик на трета система са скъсани и това е причина за неточното отчитане на подадената ел енергия. Не е установено никакво външно въздействие върху СТИ, още по – малко такова, извършено от ищеца. В случая, макар и да е установен фактът на неточно отчитане на доставяната електроенергия, „Е.– П. П. ” В., като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките му само въз основа на този факт. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. Клаузата на чл. 25 от ОУ на „Е.– П. П.” В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид гореизложеното възражението на въззивника, че цитираната клауза всъщност не предвижда някаква санкция за абоната, е неоснователно. Доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са негова собственост /чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. Това не е сторено по делото. В заключение ищецът не дължи сумата от 4004,73лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 06.10.2011 до 14.02.2012г., тъй като за „Е. – П. П.” В. не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените разноски по водене на делото пред въззивна инстанция, които съгласно представения списък са в размер на 980лв. Водим от гореизложеното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 196/07.11.2012г., постановено по гр. Д. № 299/2012г. на районен съд П. ОСЪЖДА „Е.–П. П.” В., ЕИК... да заплати на А. М. А., ЕГН * сумата от 980лв./ деветстотин и осемдесет лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |