О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2145 Година 2017,06.12. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На шести декември Година две хиляди и седемнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове:…………………………………………
Съдебни заседатели:………………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1174 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след
изпращането му по подсъдност на настоящия съд от Районен съд гр.Бургас по подадена искова молба от Д.А.П. с посочен адрес *** , с която се претендира
да бъде прието за установено в
отношенията между страните , че ищцата е
собственик на следния недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор 07079.659.416.1 с площ
152,60 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Бургас,изградена в поземлен имот
07079.659.416,на основание наследство,давностно владение и давност от
наследодателя й Ангел Андонов Гаргаджиев.Моли да й бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане
на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от
Дял Първи на Част Втора на ГПК
следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото
закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов
текст.
При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявения иск съгласно чл. 140 от ГПК, ал.1 от ГПК, съдът констатира
следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му - положителен установителен иск
за право на собственост върху недвижим имот, не е въведено нарочно особено
исково производство и следователно той следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК. Исковата
молба, станала редовна след отстраняване на недостатъци , е приета за разглеждане , преписи
от нея с приложенията са връчени на ответника,който в законния срок е подал писмен отговор.Искът
е предявен съобразно правилата за родова
и местна подсъдност на чл.104, т. 3 и
чл. 109, изр.1 от ГПК, а именно пред
Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, с оглед цената на иска, определяема въз основа на данъчната оценка
на недвижимия имот с размер 90177,60 лв. , който е и съд по
местонахождението на недвижимият имот, обект
на предявената претенция. Искът е подаден от активно легитимирано лице, което твърди,
че упражнява фактическата власт върху имота на правно основание, годно да го
направи собственик и е насочен срещу лицето , за което се твърди, че претендира
за себе си собствеността върху същия имот, ползван понастоящем от ищцата.
Правният интерес е обоснован с
твърдения, че въпреки,че ищцата упражнява фактическа власт върху имота,ответникът
заявяват самостоятелни права върху него,които
са обективирани и в официални документи,
като по този начин е налице несигурност в правната сфера на ищцата относно собствеността
й върху имота.До настоящия момент ответникът не е заявил с възражения
обстоятелства ,а и на съда не са станали
служебно известни факти, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до
недопустимост на предявения иск. При това положение
книжата по настоящото дело до този момент са съставени и разменени редовно и предявеният иск е
допустим.
При проверката на исканията и възраженията на страните
съдът констатира следното:
Ответникът е
отправил искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязло в
сила решение на производството по гр.д.№ 6192 по описа за 2016 год. на Районен съд гр.Бургас със
страни-страните по настоящото дело и
предмет –отричане правото на собственост на ответника Община Бургас по
отношение на поземления имот ,върху който
сградата-обект на настоящото производство , е изградена.Връзката на преюдициалност се
обосновава с въведеното защитно възражение по същество
от ответника в настоящия процес
за придобиване от негова страна на собствеността върху процесната сграда на
основание приращение.
Съдът намира искането за спиране на производството по
настоящото дело за неоснователно.Не е налице връзка на преюдициалност между
производството по настоящото дело и производството по гр.д.№ 6192 по описа аз
2016 год. на Районен съд гр.Бургас.Ищцата не извежда правото си на собственост
по отношение на процесната жилищна сграда-предмет на пхроизводството по
настоящото дело, от основание,включващо и
правото на собственост върху
земята.При съществуващата в българското
законодателство възможност различни лица да са собственици на земята и сградата,построена върху тази земя и
въведените разнообразни основания-оригинерни и транслативни ,на придобиване на
право на собственост,преценката за връзка на преюдициалност следва да се направи въз основа на
конкретните факти по всяко дело.В настоящия случай вида на предявения иск-положителен
установителен,обекта на производството по делото-жилищна сграда,отделно от
земята върху нея ,и заявените придобивни основания на правото на
собственост-наследство,давностно владение и давност от наследодателя,изключват
за правилното разрешаване на настоящия спор релевантността на въпроса за
собствеността върху земята,върху която сградата е построена.Ето защо искането в
тази насока като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността
и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи
към насрочване на делото в открито
съдебно заседание, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът
намира,че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от страните.
Проект
за доклад:
Ищцата Д.А.П. с посочен
адрес *** е предявила иск против Община Бургас за приемане за установено в отношенията между
страните , че тя е собственик на следния
недвижим имот: жилищна сграда с
идентификатор 07079.659.416.1 с площ
152,60 кв.м. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Бургас,изградена в поземлен имот
07079.659.416,на основание наследство, давностно владение и давност от
наследодателя й Ангел Андонов Гаргаджиев. Твърди,че сградата-еднофамилна,едноетажна , е била
построена с лични средства на наследодателя й Ангел Гаргаджиев през 1960 год. ,като в нея тя е извършила подобрения.Заявява,че на
наследодателя й е бил издаден от ГОНС Бургас позволителен билет,но
екземпляр от него в архивите на Община Бургас не се съхранява- по данни на общинските служители част от документите в
него са били унищожени от наводняване. Посочва,че в разписна книга на община Бургас е налице
записване на земя и сграда на нейно име,счита,че това безспорно сочи на конкретен собственик на този имот ,който го
владее спокойно.ведно със сградата.Заявява,че жилищната сграда е отразена и по
планове на квартал „Акациите“, декларирана е след построяването от
наследодателя й ,а след смъртта му и от нея,като ежегодно са плащани
данъци на ГОНС,а в последствие и
на община Бургас.Твърди,че от годината на построяване-1960 год. , тя е живяла в
сградата заедно с родителите си и
продължава да живее като наследник в същия имот необезпокоявана,включително и
от Община Бургас.Посочва,че тъй като наследодателят й не е притежавал документ
за собственост, тя е предприела действия
по снабдяване с такъв,като в хода им
, по повод внесена молба-декларация в община Бургас,е получила уведомително писмо от ответника ,съдържащо заявено от него право на собственост върху същия
имот.В обобщение твърди,че живее постоянно в жилищната сграда,влаее я от раждането си,а поземления имот се е държал и
владял от наследователя й в периода от 1960
до 2004 год. , родителите й заедно със сестра й от 2004 год. са се преместили на друг
адрес,като след 2004 год. тя продължава единствено да живее в жилището на този
адрес,присъединявайки към давността
на наследодателя си и своята давност-57 годишна.Претендира
разноски.Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е
положителен установителен и е с правно основание основание в чл.124,ал.1 от ГПК.
Ответникът Община Бургас оспорва основателността на
предявеният иск. Заявява,че поземления
имот е частна общинска собственост въз
основа на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОбС във вр. с предвиденото в пар. 42 от ЗИД на
ЗОбС,а сградата -по чл.92 от ЗС. Сочи,че
поземления имот към 1926 год. не
е съществувал,а е попадал в езерото „Вая“, към 1995 год., е бил включен в първия кадастрален и застроителен
план-западна част на кв.“Акациите“,тъй като вече е бил част от усвоена от езерото площ.Твърди,че
обектът на собственост-води и по-конкретно езеро,според приложимия към онзи
момент закон,е определен като недвижимо имущество и за него по силата на
закона е установен обществен,държавен
характер на собствеността.Усвояването на част от езерото,заявява,че е довело до поява на осушена
територия-недвижим имот,като собствеността върху нея не е излизала от
патримониума на държавата.Сочи ,че след влизане в сила на ЗДС,
тъй като липсва основание за
определяне на спорния имот като изключителна държавна или публична държавна
собственост ,по смисъла на чл.2,ал.2 от този закон, то той следва да се приеме,че е частна държавна
собственост до влизане в сила на пар. 42 от ЗИД на ЗОС. Твърди,че със заповед
от 1998 год. е одобрен цялостен и действащ към момента кадастрален
,застроителен и регулационен план на кв.“Акациите“ гр.Бургас,по който процесния
имот е включен в регулацията на града,отреден е за жилищно строителство и
попада в жилищно устройствена зона с предвиждане за малкоетажно
застрояване,като така е изпълнена предпоставката по пар. 42 от ЗИД на
ЗОС.Заявява,че по този план общината като собственик на имотите в кв. 2,3,4 и 5
на горното основание ,е съставила актове
за общинска собственост.За процесния поземлен имот и сградата в него актове са частна общинска
собственост признава,че не са били съставяни.Намира,обаче,че този факт е без значение,тъй като актовете за
общинска собственост не представляват придобивен способ,а удостоверяват с обвързваща материална доказателствена сила
възникнало право на собственост на основание някой от посочените в чл.34,ал.1
от ЗОбС способи. Счита построената сграда за незаконна,тъй като за нея няма
признато или учредено право на строеж,нито издадени строителни книжа, тя не е
била допустима по действащия подробен градоустройствен план и
разпоредбите,които да действали във времето,когато е извършена ,не е допустима
и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Намира,че отразяването на сградата в
кадастралния план от 1998 год. на квартала не
оборва горния извод-кадастърът само и единствено заснема и отразява фактическото положение на
място,а не поражда правни последици. Заявява,че
процесния имот не би могъл да бъде придобит и по давност,тъй като с нормативни актове е постановено спиране на
давностния срок на 31.05.2006 год. и до 31.12.2017 год. ,а тогава такава 10 годишен давностен срок в полза на ищцата не е изтекъл.Представя и ангажира доказателства.
По делото не е налице признание на права.Признава се
следното обстоятелство: за поземлен имот
с идентификатор 07079.659.416 ,както и за сградата,построена в него не
са съставени актове за частна общинска собственост.
По делото няма обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради
което да се явяват ненуждаещи се от
доказване.
Ищцата носи
тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване,че наследодателя й Ангел Андонов Гаргаджиев и тя от 1960 год.
до 2004 год. заедно са упражнявали,а от 2004 год. тя сама упражнява фактическа власт върху процесната
сграда като винаги са я считали за своя.
Ответникът
носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване,че е
собственик на процесния имот на основание трансформация на държавна в общинска
собственост по пар. 42 от ЗИД на ЗОбС.
Съдът намира
направените от страните доказателствени
искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на
книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством
тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти, за които носят доказателствена тежест.Ще
следва да се остави без уважение
искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи писмени документи и преписка ,тъй като той изрично
признава на лист 2 от писмения си
отговор,абзац 6,че такива не са съставяни. Ще следва да се допуснат тримата
посочени от ищцата лица за разпит
при режим на довеждане като свидетели, които
да дадат показания за упражняваната фактическа власт върху процесния имот и
намеренията на наследодателя на ищцата и самата ищца по отношение на имота.Разпитът
ще следва да се осъществи в насроченото открито съдебно заседание по делото.Ще
следва да бъде допусната поисканата от
ответника съдебно техническа експертиза,която цели да установи фактическите
твърдения относими към заявеното от него придобивно основание,за които на съда
са необходими специални знания.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1
във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по настоящото
дело до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№ 6192 по
описа за 2016 год. на Районен съд гр.БУргас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.02.2018 год. от 09,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо
и проект за доклад,а на ищцата и
препис от писмения отговор на исковата молба,подаден от ответника.
ПРИЕМА
всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ищцовата страна за
установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.Разпитът на
свидетелите да се осъществи в насроченото по делото открито съдебно заседание
при довеждането им от ищцата.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищцата за задължаване на ответника да представи писмени
доказателства и преписка по издаване на
акт за частна общинска собственост.
ДОПУСКА
извършването на
съдебно-техническа експертиза,която да отговори на поставените в писмения
отговор на ответника в частта „По доказателствата“ въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Георги Георгов Георгиев.
Определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв.,платими от
ответника в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
по депозитната сметка на настоящия съд.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: