РЕШЕНИЕ
№ 8825
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166570 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Н.
С. Н. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 21782/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 8642.89 лева - непогасена
главница, дължима по договор за банков кредит № ......../22.07.2014г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 21.04.2022г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 3910.56 лева -
договорна лихва за периода от 20.12.2014г. – 20.07.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 7190.26 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 21.12.2014г.-20.04.2022г.
Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника Н.
С. Н. е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-019123/22.07.2014г. Заявява, че
1
по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 9000.00
лева, която била усвоена по банкова сметка на ответника на 28.07.2014г. Кредитът бил
отпуснат за погасяване на съществуващи задължения и за текущи нужди и бил с краен
срок на погасяване 20.07.2021г. В раздел III, т. 4 от договора било уговорено
начисляването на договорна лихва. Твърди, че усвоения кредит е погасяван, като
последната платена вноска била извършена на 20.12.2014г., като кредитът бил в
просрочие, считано от 20.12.2014г. Релевира, че поради неплащане в срок и настъпване
на крайната дата на връщане на кредита, вземанията са изискуеми. Твърди се, че
задължението не е платено, поради което и банката е подала заявление по чл. 417 ГПК
след края на срока на договора. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата
молба с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414
ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е
получил договорената сума, а с плащането кредитната институция е погасила
съществуващи негови задължения. Релевира възражение, че е платил всички суми,
дължими по договора. Оспорва договора за кредит като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и
ЗЗП с довода, че не са му предоставени общи условия, поради което и тъй като не е
ясна методиката на определянето му не следва да се прилага определения лихвен
процент като противоречащ на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 10 ЗЗП. Навежда довод, че
договора за кредит не съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – да получи
извлечение по сметка. Твърди, че тъй като в договора не са посочени размера,
основанието и падежа на другите задължение, които са погасено с него, то това пречи
да се докаже наличието на основание, което прави договора нищожен. Оспорва като
нищожни поради противоречие с чл. 10а ЗПК клаузите на чл. 7 и чл. 8 от договора,
предвиждащи комисионна за отпускане на кредита и комисионна за такса ангажимент.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. При тези доводи моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
По делото в срок е постъпила писмена защита от ищеца, в която се развиват
съображения за обвързващия характер на договора и неговата действителност, като се
моли за уважаване на исковете.
Депозирана е писмена защита и от процесуалния представител на ответника, в
която в кратък вид са преповторени възраженията, наведени в отговора на исковата
молба.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
2
По делото е представен Договор за банков кредит № ..... от 22.07.2014г., по силата
на който „Първа инвестиционна банка“ АД е отпуснала на Н. С. Н. банков кредит в
размер на 9000.00 лева по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на
съществуващи задължения и текущи нужди срещу насрещното задължение за
връщането и до крайната дата 20.07.2021г. Уговорена в годишна възнаградителна
лихва в размер на 6% за периода от отпускането на кредита до 20.07.2017г., след което
за остатъчния срок на договора и размера на кредита, банката прилага годишна лихва
в размер на действащия към датата на начисляване БЛПкс за лева, увеличен с надбавка
от 5 пункта, като БЛПкс към датата на сключване на договора е посочен в размер на
6.19%. Посочено е, че ГПР възлиза на 8.97%, като общо дължимата сума от
кредитополучателя е 11998.30 лева. В чл. 7 е уговорено, че банката събира комисионна
за отпускане на кредита в размер на 2.95% от разрешения кредит, но не по-малко от
50.00 лева, а ако сумата не бъде усвоена до 31.07.2014г. – кредитополучателят
комисионна за ангажимент от 2% върху неусвоената сума. В чл. 10 от договора е
уговорена наказателна лихва – плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени
плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да
увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. Към
договора има приложен погасителен план, видно от който падежната дата на всяка
месечна вноска е 20-то число, считано от 28.07.2014г. до 20.06.2021г. включително, при
84 броя месечни погасителни вноски, първите 36 броя от които в размер от по 131.70
лева, а следващите месечни погасителни вноски до крайния срок на договора в размер
от по 145.66 лева.
Приложимите Общи условия към договора за кредит са приложени по ч.гр.д. №
21782/2022г. /л.14-17/. Според чл. 4.1. кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия
съгласно договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с
надбавка, посочена в договора, и за дните на фактическо ползване на сумата. В чл. 4.4.
е посочено, че при промяна в референтния лихвен процент се променя и договорения
лихвен процент, считано от датата на промяната, без да е необходимо договаряне.
Посочено е, че Методика на банката за определяне на референтен лихвен процент е
неразделна част от договора. В чл. 4.7 от Общите условия изрично е уредено, че
банката има право едностранно да променя размера на ГПР като го увеличава или
намалява чрез увеличаване или намаляване на един или повече видове разходи по
кредита, ако са налице едно или повече от следните условия: съществени промени в
законодателни, съответно регулационни разпоредби от надзорни органи, засягащи
3
дейността на банковата система и/или на Банката, както и при съществена промяна в
паричната политика на Централната банка, като промяна в официалния валутен курс
на българския лев към еврото, обезценка на лева, деноминация на лева и/или други
промени в пазарните условия, за което банката уведомява титуляря своевременно, като
промяната се прилага автоматично към договора от датата на промяната, без да е
необходимо сключването на допълнително споразумение.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, вещото лице по която,
след преглед на наличната документация, е установило следното:
кредита е усвоен изцяло по посочената в договора банкова сметка;
на 28.07.2014г. е удържана комисионна за управление в размер на 265.50 лева;
на 28.07.2014г. от сметката на кредитополучателят са преведени 6418.00 лева към
други финансови институции за рефинансиране на съществуващи задължения, а
остатъка от кредита е бил изтеглен в периода до края на м. септември 2014г. от
банкомат и ПОС терминал;
ответникът е направил погасявания в общ размер на 529.18 лева, с която сума е
погасена главница от 357.11 лева, 172.04 лева договорна лихва и 0.03 лева
наказателна лихва;
общият размер на вземанията към 20.04.2022г. е 8642.89 лева главница, 3910.56
лева договорна лихва и 7190.26 лева наказателна лихва;
вещото лице е констатирало, че за първата година договорната лихав е била във
фиксиран процент от 6 %, след което е променяна на 11.19 %, което представлява
БЛПкс + 5 пункта надбавка. Видно от таблицата на стр. 5 от заключението,
наказателната лихва е била в същия размер, като в периода след 21.08.2015г. е
надхвърляла договорната лихва и е била в размер на 13.19% и 14.19%.
ако се вземе предвид първоначално договорения в договора за кредит лихвен
процент, вземането възлиза на 8642.89 лева главница, 1890.59 лева договорна
лихва и 5422.03 лева наказателна лихва;
ГПР е в размер на 8.97% при включени в него договорен размер, лихвен процент
6% за първите 36 месеца и 11.19% за остатъка, комисионна при отпускане на
кредита и срока на издължаване.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, който
по своя характер е консенсуален. Договорът за кредит носи подписа на страните по
него, не е оспорена истинността му, поради което и се ползва с формалната му
доказателствена сила, предоставена му от чл. 180 ГПК.
4
Доказва се по делото, че банката е изпълнила задължението си да предаде
заемната сума. Уговорената сума е предоставена реално на ответника и подлежи на
връщане. Установява се от експертното заключение, че предоставената заемна сума е
усвоена от ответника по посочена от него в договора за кредит разплащателна сметка.
Обстоятелството, че сумата е била предназначена за рефинансиране на стари
задължения към други институции, както се установява и от заключението на вещото
лице и от самото посочване на целта на кредита в договора, не опровергава този факт.
Макар с получената заемна сума ответникът е погасил други задължения, тези други
задължения не влиза в обхвата на проверка по настоящото производство, включително
вида им и действителността на договори за кредит, от които произтичат, през
призмата на ЗЗП и ЗПК. Казано инак, релевираното възражение не рефлектира върху
усвояването на сумата и действителността на договора за кредит на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателя е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
Съгласно посоченото в договора за кредит, неразделна част от него са Общите
условия на ищеца. В договора е материализирано изявление на ответника, че е
запознат с тяхното съдържание и ги приема. Сключването на договор с потребител
при действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.
147а и чл. 147б ЗЗП. За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите
5
на чл. 147а и чл. 147б ЗЗП, приложение намират общите правила на чл. 16 ЗЗД и чл.
298 ТЗ. Съгласно чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, при сключване на договор при общи
условия с потребител общите условия обвързват потребителя, само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си. Разпоредбата
на чл. 147а ЗЗП възпроизвежда правилата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ за
обвързване на насрещната страна от предложение за сключване на договор при общи
условия, предпоставящи обвързването с общите условия от изразяване на писмено
съгласие за приемането им. Аналогично на общото правило на чл. 16, ал. 3 ЗЗД, че
изменението или замяната на приетите при сключване на договора общи условия има
сила за насрещната страна, само ако й е било съобщено и тя не е заявил в
предоставения срок, че го отхвърля. В настоящия случай договорът за кредит е
сключен на 22.07.2014г, т.е. преди влизане в сила на чл. 147а ЗЗП - ДВ, бр. 61 от 2014
г., в сила от 25.07.2014 г., поради което и приложение намира чл. 289 ТЗ. При
изложеното, съдът намира, че не съществува пречка предаването на Общите условия
да е удостоверено с материализираното в договора за кредит волеизявление, след като
разпоредбата на чл. 147, ал. 5 ЗЗП не е произвела своето действие.
По искове за вземания, основани на договор за потребителски кредит, съдът е
длъжен служебно да следи за валидността на клаузите от договора за потребителски
кредит, на който ищецът основава правата си. Съобразно датата на сключване на
договора приложим е ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм.
и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г., бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от
1.01.2013 г., изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. и доп., бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.
Съобразявайки клаузите на договора и изискванията на закона, съдът не
констатира нарушения. В случая годишният процент на разходите, който включва
общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, е ясно посочен и са взети предвид разходите
по договора, което се извежда от заключението. Противно на въведеното възражение,
клаузите на чл. 7 и чл. 8 от договора не противоречат на чл. 10а ЗПК, тъй като към
датата на сключване на договора текстът не е бил действащ /влязъл в сила/. В договора
за кредит се съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му – още в чл. 1-3 от договора се съдържа посочване на заемната сума и
банковата сметка, по която да бъде усвоена; в чл. 4 от договора, а и в ОУ се съдържа
информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; в чл. 5 е посочен годишния
6
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от
потребителя и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съдът приема и че клаузата на възнаградителна лихва също е валидна, защото
начинът на формирането й е ясен и разбираем /арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП/, а също така
нейният размер не е в противоречие с добрите нрави /арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Действително, лихвата за един период е фиксирана, но и за следващата оставаща част
от договора лихвата е останала една и съща. Макар да е уговорено, че се формира от
два компонента, един от които променлив, експертното заключение позволява да се
проследи променян ли е този лихвен процент и видно от него е, че възнаградителната
лихва, съдържаща два компонента, не е променяна във времето. Ето защо, този
съдебен състав приема, че макар да има едностранна уговорка за изменение на
възнаградителната лихва, то тя не е приведена в действие, ерго не рефлектира върху
клаузата от договора, уреждаща размера на лихвата след първоначалните 36 месеца.
Уговаряне на променлив, а не на фиксиран лихвен процент за възнаградителна лихва
по договор за заем, не представлява неравноправна уговорка по смисъла на чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, каквото е правилото на чл. 4.1 от договора, защото никъде в ЗЗП не е казано,
че лихвата трябва да бъде твърда и да не се променя. В чл. 4.1 по взаимно съгласие на
страните са посочени двата компонента, формиращи лихвата. Те са ясни и
недвусмислени, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП - БЛПкс и надбавка на банката. По
изложените съображения, релевираното възражение остава несподелено.
Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящия случай в договора за потребителски кредит е уговорено такова
обезщетение под формата на наказателна лихва, каквото се претендира като
обезщетение за забава на основание чл. 10 от договора. Видно от уговорените в
договора размери, а и от експертното заключение, наказателната лихва далеч
надхвърля законната лихва за начислявания период, поради което и клаузата,
предвиждаща тази уговорка се явява нищожна като противоречаща на чл. 33, ал. 2
ЗПК.
Остава несподелено и възражението, че вземанията са платени. Доказва се от
експертното заключение, че за целия срок на договора ответникът е извършил
плащания в общ размер на 529.18 лева. Размера на извършените плащания е далеч под
7
заемната главница и не е достатъчен да е погаси. Същевременно и въпреки указаната
доказателствена тежест, други доказателства за извършени плащания не са налични.
Горните изводи дава основание да се приеме, че за ответника валидно е възникнало
задължението да плат уговорените в договора суми по главницата и възнаградителната
лихва в размер, установен в експертното заключение - 8642.89 лева главница, 3910.56
лева договорна лихва.
По възражението за погасителна давност
Видно от разпоредбите на договора и на погасителния план титулярят се е
задължил да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда,
договорени в договора и погасителния план към него. При депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, нито в настоящото производство, банката не се позовава на
предсрочна изискуемост на вземанията, поради което и този въпрос не следва да се
обсъжда. Изискуемостта на вземанията е обоснована с настъпване на падежа на всяко
едно от тях.
На първо място следва да се посочи, че процесното вземане не се погасява с
изтичането на кратката 3 годишна давност по чл. 111 ЗЗД. В случая се касае за договор
за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо
плащане. Обстоятелството, че се дължат месечни погасителни вноски, не превръща
този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на
едно общо задължение на отделни части и приложимата в случая давност е общата 5-
годишна по чл. 110 ЗЗД. Процесното вземане произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се
прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.
В този смисъл е налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 540
от 20.12.2011г. на ВКС по гр.д. № 110/2011г., IV ГО, решение № 261 от 12.07.2011г. на
ВКС по гр.д. № 795/2010г., IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №
523/2011г., III ГО и др.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва
да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
8
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска, като давностният срок е петгодишен за главницата и тригодишен за
начислените лихви.
Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
е подадено на 21.04.2022г., то вземанията за главница, възникнали преди 21.04.2017г.
се явяват погасени по давност месечните погасителни вноски с настъпил падеж,
считано от 20.12.2014г. до 20.04.2017г. и възлизат в размер на 2437.92 лева. На
основание чл. 119 ЗЗД, погасени се явяват и търсените лихви върху погасената по
давност главница.
Вземането за възнаградителна лихва се погасява с изтичането на 3-годишен
давностен срок, считано от падежа на месечната погасителна вноска, поради което и
вземанията за възнаградителна лихва преди 21.04.2019г. се явяват погасени по давност
на собствено основание и възлизат в размер на 3302.09 лева.
Ищецът не е доказал настъпването на обстоятелства в рамките на този период,
водещи до спиране или прекъсване на давността, поради което и направеният извод не
се променя.
В заключение, остава дължима главница в размер на разликата между дължимата
част и погасената по давност, а именно сумата от 6204.97 лева, а за разликата над тази
сума до пълния искан размер от 8642.89 лева – искът подлежи на отхвърляне като
погасен по давност. Дължима остава и възнаградителна лихва в размер на 608.47 лева,
а за разликата над тази сума до пълния искан размер от 3910.56 лева – искът подлежи
на отхвърляне като погасен по давност. Искът за наказателна лихва подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на
1539.74 лева, от които 444.87 лева по ч.гр.д. № 21782/2022г. по описа на СРС, 55
състав, включващи 394.84 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, и 1094.87 лева разноски в настоящото исково производство,
включващи 394.84 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото съобразно другите дела от този вид и
съгласно текста на чл. 25, ал. 1 НЗПП. От тях, дължими от ответника съобразно
9
размера на уважената част от иска са разноски в общ размер на 531.36 лева, от които
153.52 лева по ч.гр.д. № 21782/2022г. поописа на СРС, 55 състав, и 377.84 лева в
настоящото производство.
Право на разноски има ответникът. Своевременно са поискани разноски за
адвокатско възнаграждение по в настоящото исково производство в размер на 1850.00
лева и са представени доказателства за реалното им плащане /л.43 от делото/.
Възнаграждението не се явява прекомерно с оглед цената на иска и предвид текста на
чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, служещ като ориентир. От тях, дължими от ищеца съобразно
размера на отхвърлената част от исковете са разноски за исковото производство в общ
размер на 1211.57 лева.
Право на разноски ответникът има и в заповедното производство. Претендирани
са своевременно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева и има
доказателства за плащането им. По размера на разноските по ч.гр.д. № 21782/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, съдът съобрази, че подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна
защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.
о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането
на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание,
каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът
на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да
10
бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004
г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това
действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на сключване на договора – редакация ДВ
бр.88 от 4 Ноември 2022г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта. Съобразно размера на отхвърлената част от
иска, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 21782/2022г. по
описа на СРС, 55 състав, възлизат на 130.98 лева.
Общо дължимите на ответника разноски са 1342.55 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „М.“, блок ...., вход ..., ет. ..., ап. ...., дължи на „Първа Инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 21782/2022г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430 ТЗ сумата
6204.97 лева - непогасена главница, дължима по договор за банков кредит №
....../22.07.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417
ГПК – 21.04.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 8642.89 лева като погасен по
давност;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл. 7 от
Договора сумата 608.47 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2014г. –
20.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
11
размер от 3910.56 лева, като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 7190.26 лева -
мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 21.12.2014г.-
20.04.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. С. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК ....., сумата 531.36 лева – направени разноски
съобразно размера на уважената част от иска, от които 153.52 лева по ч.гр.д. №
21782/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 377.84 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК
..... да заплати на Н. С. Н., ЕГН **********, сумата 1342.55 лева – направени разноски
съобразно размера на отхвърлената част от иска, от които 130.98 лева по ч.гр.д. №
21782/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 1211.57 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12