Решение по адм. дело №226/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Д. К. Г., [ЕГН], [населено място], чрез адв.В. М. от *, против Заповед № 1983к-941 от 21.05.2025г. на Директора на Главна дирекция"Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР - София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.По разпореждане на съда е постъпила административната преписка с писмо вх.№1417/09.06.2025г. от Главна дирекция"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - София, ведно с постъпила жалба с вх.№198300-4179/02.06.2025г. от Д. К. Г. против същата заповед.

Иска се отмяна на заповедта като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения, като се сочи, че не са налице конкретни мотиви, обосноваващи наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Твърди се, че не са описани конкретните обстоятелства, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, не е посочено и правното основание по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР, където е предвидено, че за осъждане за умишлено престъпление от общ характер се налага дисциплинарно наказание „уволнение“; не са изложени мотиви на органа досежно посочените като нарушени норми от Етичния кодекс, което е рефлектирало спрямо възможността на лицето да организира защитата си. Деянието, което е възприето като фактическа предпоставка за издаване на заповедта, е извършено по непредпазливост ПТП, квалифицирано е като нарушение на т.15, т.16, т.19, т.20 и т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители, т.е. като множество нарушения, поради това се твърди и че е нарушена нормата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Сочи се, че заповедта е издадена след разписания в чл. 195 , ал. 2 от ЗМВР преклузивен срок. Считат се за нарушени и процедурните изисквания на чл. 12, чл. 13 и чл. 62, ал. 3 от Инструкция № 81213-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Иска се обжалваната заповед да бъде отменена.Претендират се и сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.Постъпила е молба от адв. В. М. от*с изявление, че жалбата се поддържа, по съображенията в нея, с искане за отмяна на заповедта и с претенция за разноски по представен списък.

Ответната страна - Директора на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР - София, се представлява от главни юрисконсулти Ямболиева и М., които оспорват жалбата и поддържат представения писмен отговор със становище за законосъобразност на обжалваната заповед.Претендират юрисконсултско възнаграждения и възразяват за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Към датата на издаване на заповедта жалбоподателят Д. К. Г. е заемал длъжността „младши инспектор - пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Ямбол при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, видно от Кадрова справка рег.№818р-401/10.02.2025г..

Дисциплинарното производство е образувано със Заповед №1983к-2702/16.12.2024г. въз основа на данни за това, че на 27.12.2021г. към 18.00ч., в извънработно време на излизане от [населено място], обл.Ямбол, на [улица], при управление на лично МПС Ф. М. с рег.№[рег. номер] младши инспектор Д. К. Г. нарушава правилата за движение по пътищата(чл.21, ал.1 от ЗДвП), при което губи контрол над управлявания автомобил и предизвиква ПТП.В резултат на последвало напускане на платното за движение и удар в крайпътно дърво е причинена по непредпазливост смъртта на С. Д. Д.(живеещи във фактическо съжителство) и средна телесна повреда на Н. Д. Г.(обща дъщеря) – пътници в автомобила.За деянието Д. К. Г. е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.Данните са установени от предложение peг. № 818р-2037 от 05.12.2024 г. на Директора на РДПБЗН-Ямбол с приложена към него справка за извършена проверка с peг. № 7480р-195 от 01.03.2022 г. на Комисия в състав от служители на Районна служба“ПБЗН“-Ямбол по получени данни, че младши инспектор Д. К. Г. самокатастрофирал с личния си автомобил със задача да бъде установено извършено ли е нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР; електронно свидетелство за съдимост рег.№ 241102013000139863 и Решение №6 от 17.01.2024г. на Апелативен съд Бургас .За деянието Д. К. Г. е признат за виновен с влязла в сила присъда №12/23.05.2023г. по НОХД №111/2023г. на Окръжен съд Ямбол, изменена с Решение №6/17.01.2024г по ВНДОХ№163/2023г. на Апелативен съд Бургас. Поведението на служителя е квалифицирано като неспазване на етичните норми за поведение на държавните служители в МВР, съдържащи се в разпоредбите на т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн. ДВ бр. 67 от 2014 г. Със заповедта е определен и състав на дисциплинарно разследващия орган, като е разпоредено да се разяснят правата на служителя и да се извършат всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване и по доказване на дисциплинарното нарушение; при получаване на данни за промяна в описаната фактическа обстановка, квалификацията на вмененото дисциплинарно нарушение или при открито друго нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 198-203, ал. 1, т. 2 - 16 от ЗМВР в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващият орган своевременно следва да представи предложение за изменение на заповедта за откриване на производството. Определен е тримесечен срок от датата на издаване на заповедта за извършване на всички действия по разследването и изготвянето на обобщена справка и становище от назначената комисия относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност спрямо младши инспектор Д. К. Г.. Заповедта е връчена на служителя на 23.12.2024г.

До служителя е изпратена покана за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и за даване на писмени обяснения или възражения, връчена на 23.12.2024г.Такава молба с обяснения е депозирана до дисциплинарнонаказващия орган с рег.№818р-2156/30.12.2024г..Посочил, че до момента на катастрофата няма нарушения и е спазвал закона за движение по пътищата.По време на инцидента управлявал автомобила със скорост, съобразена с пътните условия, но пътят бил хлъзгав и автомобилът станал неуправляем.След смъртта на съпругата си сам се грижи за двете си деца, възнамерява да направи операция на очите на малолетната си дъщеря, синът му ще бъде абитуриент и ако бъде отстранен от работа ще му бъде много трудно.Започнал като пожарникар, защото обича да помага на хората, в цивилния си живот е помогнал на доста хора безвъзмездно, защото вярва, че когато човек прави добро-всичко се връща.Харесва работата си и я върши с голямо удоволствие.Помолил за по-леко наказание.

Резултатите от проверката са обективирани в изготвена Обобщена справка peг. № 818р-448 от 21.02.2025 г. Видно от същата, в хода на проверката комисията извършила съответни процесуални действия по приобщаване на писмени доказателства, в т.ч. и изискване на писмени сведения и обяснения, включително и от служителя, срещу когото се води производството, приобщени са и съдебните актове по НОХД №111/2023г. на Окръжен съд Ямбол, и по ВНДОХ№163/2023г. на Апелативен съд Бургас. Въз основа тях поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на действащите към същата дата задължителни за спазване норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, изискваща държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 16, регламентираща, че стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество; т. 19, изискваща държавният служител да пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, задължаваща държавния служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 28, б. „а“, задължаваща държавният служител независимо от заеманата длъжност по време на изпълнение на служебните си задължения или извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България. Прието е, че с поведението си младши инспектор Г. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗВР (неспазване правилата на Етичния кодекс), наказуемо на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) с дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка в обобщената справка се посочва, че с деянието си служителят уронил престижа на МВР, отразява се негативно върху авторитета и уронва престижа на службата в лицето на РДПБЗН - Ямбол и ГДПБЗН, които са част от Министерството на вътрешните работи; несъвместимо е с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, които са призвани да пазят и да се грижат за живота и здравето на гражданите и следва да са пример за законосъобразно поведение. Направено е позоваване на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълк. д. № 4/2007 г., ОСС на ВАС, относимо според отразеното в справката до всички държавни служители в МВР със статут по чл. 142. ал, 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, какъвто е и младши инспектор Г., според което неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност; не е задължително престижът вече да е уронен - достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция; не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи; когато с деянието не са нарушени служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, чийто източник са ЗМВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР или началниците на служби, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като „неморално“ и „несъвместимо с морала“; видът на наказанието зависи от тежестта на извършеното, оценката от наказващия орган и настъпването на другите посочени в правната норма обстоятелства. В обобщение е прието от дисциплинарно разследващия орган, че от приобщените в производството доказателства безспорно се установява, че в случая държавният служител е извършил нарушение на ЗДвП, при което по непредпазливост е причинена смъртта на пътника С. Д. Д. и средна телесна повреда на Н. Д. Г.. По този начин виновно е нарушил нормативно установените за задължително спазване от държавните служители в МВР етични норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 15, т. 16, т. 19, т. 20, т. 28), с поведението си в разследвания случай той е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване правилата на Етичния кодекс ), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е в тази връзка, че служителят е можел и е бил длъжен да предвиди негативните последици от действията си, извършени в нарушение на закона; за нуждите на такава преценка той е преминал професионална подготовка и е запознат с етичните норми, които е длъжен да спазва докато е държавен служител в МВР; към всички държавни служители в МВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР са поставени по-високи морално-етични изисквания, отколкото към другите граждани предвид характера на техните законови функции и овластеност за изпълнението им. Прави се и позоваване на посоченото в тълкувателното постановление на ВАС, че обществото реагира особено чувствително, когато нарушители на регламентираните в ЗДвП задължения на водачите са служители на МВР, чиято задача е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Изложени са и съображения досежно приложението на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР досежно сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на нарушителя. Взети са предвид и отразените в изготвената за нуждите на дисциплинарното производство данни от кадрова справка с рег.№818р-401/10.02.2025г., а именно, че той е в системата на МВР от 10.08.2017 г., като за времето на службата си не е наказван дисциплинарно и не е награждаван. Въз основа на всичко посочено комисията направила предложение на дисциплинарно наказващия орган за така извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.13 от същия закон, на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на ЗМВР и да бъде прекратено служебното му правоотношение с МВР.

На 25.02.2025г г. младши инспектор Г. е запознат със съдържанието на изготвената обобщена справка след надлежно връчена покана за това на 24.02.2025г..

На 26.02.2025г. до дисциплинарния орган и до дисциплинарноразследващия орган е подадено заявление от инспектор Г. Т. Т. – служител в ОДМВР-Бургас, подпомагащ в защитата мл.инспектор Г..Видно от същото, е възразено по направените от ДРО заключение и предложение, а именно че с действията си на 27.12.2021г. Д. Г. е извършил тежко дисциплинарно нарушение.Поискано е случаят да бъде разгледан не само от законова, но и от морална гледна точка, с позоваване на Решение №6 от 17.01.2024г. на Апелативен съд-Бургас. Посочено е, че деянието е извършено по непредпазливост, извършено е преди повече от три години, не е доказано че с него е уронен престижът на службата, още повече че предложение за налагане на наказание е направено 9 месеца след влизане в сила на присъдата.Поискано е дисциплинарното производство да бъде прекратено на основание чл.209, т.2 от ЗМВР-хипотеза, при която не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение.

В изпълнение на разпореденото със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, дисциплинарно разследващият орган е изготвил Становище рег. № 818р-525 от 06.03.2025 г., постъпило при дисциплинарно наказващия орган на 25.03.2025 г. съобразно поставената върху документа резолюция, в което са преповторени констатациите от обобщената справка, както и предложението за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, споменато е постъпилото възражение от подпомагащия служител, без да е изразено становище по същото. До служителя е изпратена покана от 25.03.2025г. за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. В предоставения срок Г. е депозирал заявление от 07.07.2025г., с което е заявил, че споделя изцяло изложеното от подпомагащия служител в депозираното заявление от 26.02.2025г.

Със Заповед № 1983к-941 от 21.05.2025г. на Директора на Главна дирекция"Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР - София, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.Видно от съдържанието на акта напълно са възприети фактическите констатации и правните изводи на дисциплинарно разследващия орган, отразени в изготвените обобщена справка и становище, възраженията в становището на подпомагащия служител са обсъдени с оглед преценка за изтекла давност за налагане на нарушението, във връзка с възражението за недоказаност на обстоятелството, че е уронен престижа на службата е посочена съдебна практика. Заповедта е надлежно връчена на служителя на 22.05.2025 г. , жалба до съда е постъпила с вх.№1363/03.06.2025г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, насочена е против подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

По силата на чл. 168, вр. чл. 142 от АПК проверката за законосъобразност на оспорения акт се извършва към момента на издаването му на всички основания по чл. 146, като съдът не се ограничава само с посочените от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

В случая оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, поради което компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от същия закон е ръководителят на структура по чл. 37 от закона. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР основна структура на министерството са главните дирекции, а издателят на заповедта е ръководител на такава дирекция. Наказанието е по отношение на служител на длъжност „младши инспектор“, която е младши изпълнителска длъжност съгласно утвърдения със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ. бр. 13 от 07 февруари 2017 г., с последно изм. и доп. ДВ. бр.101 от 29 ноември 2024 г.. Страните не спорят относно компетентността на издателя на акта.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма съгласно изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е надлежно подписана и съдържа разписаните в посочената норма реквизити относно извършителя, мястото и времето, при които е извършено деянието, обстоятелствата по нарушението, нарушените нормативни правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и вида на наказанието, срокът на оспорване и реда за това. Фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез посочване на извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие. В оспорената заповед е посочено, че поради нарушение на конкретно посочена норма от ЗДвП (чл. 21, ал.1) жалбоподателят с действията си е предизвикал пътен инцидент на 27.12.2021 г., при който е предизвикал ПТП.С това си поведение е нарушил т. 15, т. 16, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, с което е бил уронен престижът на МВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на наказание “уволнение“. С оглед на това съдът намира, че в настоящия случай горепосоченото изискване е надлежно изпълнено от дисциплинарно наказващия орган, като изложените в заповедта факти са достатъчни да изпълнят изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е запознат с всички съпътстващи го документи, включително и със заповедта за образуване на производството срещу него, дадена му е възможност да участва в производство, като даде писмени обяснения. Актът е постановен след обсъждане на обясненията на служителя, които са отхвърлени.

По отношение на преклузивните срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност, съдът счита, че в конкретния случай с позоваването на чл. 195, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗМВР е налице заобикаляне на закона.Тези срокове – за налагане на наказание не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му са приложими при хипотеза, при която дисциплинарното нарушение е и престъпление, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда и която може да послужи като основание за уволнение по чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР - в този случай сроковете за налагане на наказание започват да текат от влизане в сила на присъдата.В разглеждания случай, видно от Решение №6/17.01.2024г по ВНДОХ№163/2023г. на Апелативен съд Бургас – Д. К. Г. е бил осъден за извършено престъпление по непредпазливост, а не за умишлено престъпление от общ характер и това решение не може да послужи като основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, този факт не се отрича и от органа, но се заявява, че са ползвани доказателства от наказателното производство.Такива доказателства по делото не са налични, напротив – изискани са само двата съдебни акта – на Окръжен съд Ямбол и на Апелативен съд Бургас.Останалите приобщени сведения и обяснения са събирани от дисциплинарно разследващия орган - искане рег.№818р-112/08.01.2025г. до директора на ОДМВР-Ямбол за посочване на служителите, посетили местопроизшествието; искане рег.№818р-209/14.01.2025г.до началника на РСПБЗН-Ямбол за копие на дневника за приемане и издаване на смените в РЗПБЗН-Ямболи дадени въз основа на тях сведения. По аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу служителя с обвинение за извършено престъпление при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Същественото в случая е, че по делото са налице доказателства за предходно дисциплинарно производство, в рамките на което е била представена справка за извършена проверка с peг. № 7480р-195 от 01.03.2022 г. с данни за извършеното от жалбоподателя управление на МПС на 27.12.2021г. и настъпило ПТП, и със становище, че не са събрани доказателства за нарушения на Етичния кодекс.Следователно на 01.03.2022г. дисциплинарнонаказващият орган е открил нарушението и нарушителя, от тази дата започват да текат сроковете по чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗМВР-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, съответно не по-късно от две години от извършването му за случаите на тежки нарушения.Дори при доказан случай на тежко нарушение на Етичния кодекс наказание е следвало да бъде наложено в срок до 27.12.2023г.В рамките на този срок наказващият орган е разполагал с достатъчно време да събере доказателства за това дали е налице нарушение на Етичния кодекс и дали същото е тежко, т.е. същите сведения и обяснения, които е ползвал за издаване на процесната заповед са могли да бъдат събрани като доказателства при образуваното със Заповед №818з-235/29.12.2021г. дисциплинарно производство.С издаването на новата Заповед за образуване на дисциплинарно производство №1983к-2702/16.12.2024г. е нарушил сроковете по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗМВР, тъй като приключилото съдебно производство с влязло в сила решение на Апелативен съд Бургас не е фактическото основание за извършеното уволнение.

Недоказана е и квалификацията на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина. В тази връзка съдът счита за необоснован извода на наказващия орган, че на служителя се следва непременно налагане на наказание „уволнение“ за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вместо "порицание" за нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители на МВР по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР , за каквото нарушение е била извършвана първоначалната дисциплинарна проверка.По същество съдът приема още, че издадената заповед е несъответстваща на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, както и че в конкретния случай е налице несъответствие с целта на закона до степен, която налага отмяна.

При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тежките нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са посочени в разпоредбата на чл.203, ал.1, т.1-16 от ЗМВР.Безспорно в случая е налице осъждане на Д. К. Г. за деяние, извършено по непредпазливост - пътен инцидент, който вече е бил предмет на проверка, прекратена с резолюция на наказващия орган.За същото деяние - инцидентът на 27.12.2021г. с участието на служителя е налична справка рег.№7780р-195/01.03.2022г. със заключение, че няма данни служителят да е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. След влязлото в сила Решение №6/17.01.2024г по ВНДОХ№163/2023г. на Апелативен съд Бургас деянието е квалифицирано от органа като нарушение на разпоредбите на т. 15, т. 16, т.19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Няма спор, че жалбоподателят е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съобразно отразеното в съдържащите се в административната преписка протоколи, подписани от него, и в този смисъл са му били известни разпоредбите на т. 15, т. 16, т.19, т. 20 и т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс. Съдът счита, че за безспорно може да се приеме допуснато от служителя нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, относимо към т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определението правил за движение по пътищата на Република България, но не споделя мотивите в обжалваната заповед, че деянието на служителя носи потенциал да урони престижа на институцията. Мотивите, че негативните последици от деянието са станали достояние на полицейски органи, служители на РДПБЗН-Ямбол, представители на съдебната система, експерти(вещи лица), медицински лица и граждани – съдът счита за недостатъчни. При всяко едно пътно–транспортно произшествие с настъпила смърт се провеждат следствени действия, участие вземат полицейски органи, медицински лица и представители на съдебната система. В получените сведения от полицейските служители и от служители на РД“ПБЗН“, присъствали на местопроизшествието, няма негативна оценка за поведението на Д. К. Г., от сведенията е видно, че водачът не е възпрепятствал действията им. Видно и от мотивите на Решение №6 от 17.01.2024г. по НДОХ№163/2023г. на Апелативен съд Бургас, налице е превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова заетост, добро име, съдействие за разкриване на обективната истина, проявена критичност и искрено разкаяние за стореното, родителска ангажираност по отглеждане на двете му деца, отчетено е че със смъртта на любимата жена, с която е съжителствал и която е майка на децата му, самият той търпи болезнено преживяема загуба. Косвено за поведение, насочено към спазване на професионалната етика сочи и обстоятелството, че Д. К. Г. няма предходни наложени наказания. Именно поради това и заради полаганите грижи за децата си, с подадената до наказващия орган молба с обяснения служителят е помолил да не бъде отстраняван от работа и да му бъде наложено по-леко наказание.Не без значение е и обстоятелството, че нарушението е допуснато при управление на личен автомобил, извън работно време, т.е. деянието не е осъществено по време на изпълнение на служебните задължения на Д. К. Г., поради това и съдът приема, че не би могло да урони престижа на службата. Съответстващо на фактите по делото е следващо се наказание от вида „порицание“, поради което и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание “уволнение“ е несъразмерно – засяга служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта – да бъде санкциониран за поведение, което е било в нарушение на правило от Етичния кодекс.

В заключение, съдът намира, че процесната заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, поради което същата се явява незаконосъобразен административен акт.Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в МВР по силата на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и в този смисъл законът също е приложен неправилно, поради което обжалваната заповед следва да се отмени в цялост.

По разноските:

Жалбоподателят, чрез М. от *, е заявил претенция за разноски общо в размер 3010лв., от които 10лв. държавна такса и 3000лв. адвокатско възнаграждение.По делото държавна такса не е заплатена, такава не е и дължима по арг. от Решение №6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС(т.23 от решението),в тази част искането е неоснователно.По делото е наличен договор за правна помощ, видно от който Д. К. Г. е заплатил в брой на адв.В. М. от САК възнаграждение в размер 3000лв. на датата на подписване на договора 22.05.2025г.Ответната страна е направила възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и е поискала да бъде намалено.Според действащата разпоредба на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи е в размер 750 лв..Същата е приложима в случаите, когато липсва писмен договор.По аргумент от чл.1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. - размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.Съдът взе предвид, че съгласно наличния по делото договор за правна помощ упълномощаването е за водене на делото пред всички инстанции, поради това намира че следва да се присъди възнаграждение в размер 1500лв.(половината от платеното по договора), за настоящата съдебна инстанция.Следва да се има предвид още, че адв.В. М. от * е изготвила жалбата против заповедта за дисциплинарно наказание и представила становище по съществото на спора, но не е участвала в проведеното по делото открито съдебно заседание, спорът по делото е решен само въз основа на писмени доказателства от административната преписка, известни на страните.Поради това дори и да се приеме, че платеното от жалбоподателя възнаграждение е само за първата съдебна инстанция – същото се явява прекомерно с оглед извършената от адвоката работа.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1983к-941 от 21.05.2025г. на Директора на Главна дирекция"Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР - София, с която на Д. К. Г. - заемал длъжността „младши инспектор - пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Ямбол при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ КЪМ МВР, ГР. СОФИЯ, да заплати на Д. К. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], ***, разноски по делото в размер на 1500(хиляда и петстотин)лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски на Д. К. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], ***, за сумата над 1500(хиляда и петстотин)лева до претендирания размер от 3010(три хиляди и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок.