№ 2292
гр. Варна, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501202 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. Л. Ж. против
решение № 3738 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 652 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против
Административен съд – Варна за заплащане на сума над 500 лева до 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 1338/2015 г. и
адм.д.№ 3390/2016 г. по описа на Административен съд – Варна в разумен срок, на
основание член 2б, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/; в частта, с която отхвърлен иска на въззивника против Върховен административен
съд /ВАС/ - София за заплащане на сума над 500 лева до 5 001 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д. № 6820/2016 г. и адм.д.№ 10048/2017 г. по
описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ; както и в частта, с
която е осъден въззивника да заплати на ВАС сумата от 180 лева, представляваща сторени
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и
алинея 8 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в
атакуваната му част като незаконосъобразно. Оплакванията са, че определеното от съда
обезщетение не съответства на характера, интензивността и продължителността на
изживяванията. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете.
Постъпила е и въззивна жалба от Върховен административен съд против цитираното
по-горе решение в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
1
нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на посочените дела по описа на
ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се
излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано. Това становище се аргументира с
обстоятелството, че съдът не е направил преценка за баланса между продължителността на
разумния срок и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съделния процес за постановяване на законосъобразен акт. Излага се, че съдът е
изключително натоварен, съдебните актове са постановени в срок, делото не е със
значителен обществен интерес. Поради това се счита, че не е налице нарушение на правото
но ищеца на разглеждане на делото в разумен срок и решението в обжалваната му част
следва да бъде отменено, евентуално – намален размера на обезщетението. Допълнително се
излага, че размерът на обезщетението, определен по реда на член 52 от ЗЗД, е завишен.
Постъпила е и въззивна жалба от Административен съд – Варна против решението в
частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на посочените дела по описа на Административен съд
- Варна в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се
излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и приложими материални разпоредби, както и необосновано.
Излага се, че не е налице легална дефиниция на понятието “разумен срок”, а преценката се
прави за всеки конкретен случай, като предприсанието за разуменп срок на делото се
нарушава само от закъснения, за които са виновни държавните органи. Подробно се излага
защо се счита, че не е налице нарушение на разумния срок. Също така се твърди, че делото
на ищеца не е сред тези, за които да се приеме, че са с обществена значимост, висок
приоритет и обществен интерес. Твърди се, че наличието на претърпени вреди не следва
автоматично като пряка последица от констатиране нарушение на правото на разглеждане
на делото в разумен срок, а следва да се докажат сочените вреди. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част.
Отговори на въззивните жалби не са депозирани от насрещните страни.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са
направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2023 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3