М О Т И В И
към Присъда № 6 от 16.06.2016 год. по НОХД № 268/16 год. по описа на Районен съд град Чирпан
Внесен е
обвинителен акт против подсъдимия И.Т.К. за това, че на 25.11.2015 г. в землището на с.Оризово,
обл.С.З., от местността „Имелика”, отдел 196, подотдел „З” на държавен горски
фонд, без редовно писмено позволително е събрал и извозил с кон и каруца до
дома си в с.Ч.Г., обл.С.З. насечени части от дървета – 1 пространствен куб.м.
от дървесен вид „дъб” на стойност 42,00 лв. като деянието представлява
маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6 във връзка с ал.1, предл.2 и 5
от НК
Представителят
на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо
подсъдимия И.Т.К., както
по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание „пробация” или „глоба”.
Подсъдимият И.Т.К. в съдебно заседание
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия адв.И.Д. ***,
в хода на съдебните прения заема на подсъдимия да му бъде наложено наказание
„глоба”.
Съдебното следствие по делото е
проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна, да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид
направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия,
при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на
страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Т.К. е роден на ***г***, ***, български гражданин, неграмотен,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
В края на месец ноември 2015г. подсъдимият
К. имал нужда от дърва за огрев на дома си. Тъй като времето било студено,
същият решил да отиде в гориста местност край язовира в землището на с.Оризово,
обл.С.З. и да събере дърва, въпреки че нямал издадено от ДГС – Чирпан
позволително за сеч, събиране, вземане и извозване на дърва от горския фонд. На
25.11.1015г. подсъдимият И.Т.К. с кон и каруца, собственост на негов близък,
отишъл в гориста местност в землището на с.Оризово, обл.С.З., известна с името
„Имелика”. Местността попадала в отдел 196, подотдел „З” на горския фонд и в
нея имало растителност от дървесен вид дъб. Подсъдимият видял натрупани на куп
на земята и покрити с клони насечени
части от дървета от вида дъб, които натоварил в каруцата си и превозил до дома си
в с.Ч.Г. на ул.„Златен клас” № 3. На 26.11.2015г. в дома на подсъдимия
пристигнали служителите на ДГС – Чирпан, свидетелите И. Б.Б. и Р.Д.Д.. Същите
установили наличието на насечени дървета без контролна горска марка в дома на подсъдимия
и го запитали какъв е произхода им и има ли документ за тях. Подсъдимият
отговорил, че няма документ за дърветата и ги е намерил насечени в местността
„Имелика” в землището на с.Оризово, обл.С.З., след което ги е извозил с кон и
каруца до дома си. Свидетелите Б. и Д. измерили дървата с ролетка и установили,
че представляват 1 пр.куб.м. дърва за огрев - дъб. Свидетелят Б. съставил на подсъдимия
Акт № 072346 от 26.11.2015г. по описа на ДГС - Чирпан за нарушение по чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ - съхранение на дърва, без контролна горска марка и Акт №
072347 от 26.11.2015г. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ - съхранение на
дърва, без документ за произход. С разписка № 004469 от 26.11.2015г. дърветата
били оставени за отговорно пазене в дома на подсъдимия. Подсъдимият обаче не опазил дървата, а ги
използвал за отопление, като ги изгорил.
Видно от заключението на
назначената в хода на разследването стоково – оценъчна експертиза, стойността
на 1 пр.куб.м. дърва за огрев – „дъб” възлиза на 42,00 лв.
Изложената фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия, както и от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства – обяснения на
подсъдимия - л.14, свидетелски показания - л.20 - 22, съдебно - оценителна
експертиза - л.25, справка за съдимост - л.17 - 18, Декларация за СМПИС – л.15,
характеристична справка – л.19, писмо от РДГ – С.З. – л.28, Акт № 072346 и №
072347 от 26.11.2015г. на ДГС – Чирпан – л.29 - 30, писмо от ДГС – Чирпан –
л.35, копия от актове на ДГС – л.36 – 37, копие от разписка за отговорно пазене
– л.38, материали от проверка - л.2 – 5, както и от приетото в хода на
съдебното следствие писмено доказателство - справка за съдимост на подсъдимия,
като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага отделното
им обсъждане.
Посочените доказателства подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3
от НПК.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият И.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.235, ал.6 вр.ал.1, пр.2 и 5 от НК. Непосредственият обект на деянието
са обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването
на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално
и устойчиво управление на горските екосистеми. В рамките на тези отношения се
извършва и съхраняването на българските гори като национално богатство. От
материалите по делото се установи, че деянието е довършено, тъй като са
причинени вреди, изчислени по пазарни цени.
В случая, предметът на деянието са 1 пр.куб.м. дърва за огрев – дъб са били събрани и извозени от подсъдимия от
горския фонд, каквато е територията на местността „Имелика”, отдел 196, подотдел „З” в землището на
с.Оризово, обл.С.З.. От материалите по делото се доказа по безспорен начин и
реализирането на изпълнителното деяние „събиране” и „извозване”, което е било
извършено от подсъдимия, без да има издадено писмено позволително за това.
От установената в с.з. фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към
момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е, че за събиране и извозване на дървета е следвало да
има издадено позволително, като е съзнавал, че не притежава такова.
За да приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, съдът изходи от сравнително малкото
количество - 1 пр.куб.м. дърва за огрев – дъб на стойност 42 лв. (по-малко от
размера на една минимална работна заплата за Република България, към момента на
извършване на деянието) на вещите, предмет на престъплението, разкриващи
незначителност на вредните последици, предвид които престъплението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е
изградена наказателно правната ни система, а именно - принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК, за извършеното престъпление алтернативно са предвидени
по вид и размер наказания - лишаване от свобода до една година или пробация,
или глоба от 100 до 300 лева.
С оглед спазването на втория
принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания и изразеното
от него критично отношение към извършеното.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство за подсъдимия се явява обремененото съдебно минало.
Ето защо съдът определи и наложи
на подсъдимият И.Т.К., наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Съдът на осн.чл.53, ал.2, б.„б“
вр.чл.235, ал.7 от НК осъди подсъдимия да заплати сумата от 42 лева,
представляваща левовата равностойност на предмета на престъплението - 1
пр.куб.м. дърва за огрев – дъб.
Съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
сумата от в размер на
28.98 лева.
IV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините и условията за
извършване на конкретното престъпление са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по престъпен
начин, ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане на установените норми на поведение.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: