№ 604
гр. София, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000506 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по жалби, както следва:
1) Въззивна жалба вх. № 287238/04.03.2021 г. – п. к. 25.02.2021 г., подадена от ЕТ „Металик-
И. М.-Е. М.” чрез адвокат Ц.Б. решение № 260219/05.02.2021 г., постановено по търг. дело №
2528/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която едноличният търговец е осъден
да заплати на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) сумата от 47
161.99 лв., представляваща платено без основание възнаграждение по договор № ФУМИ УС-
2248/16.11.2016 г.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно,
необосновано и несправедливо, поради което моли апелативния съд да го отмени и върне делото за
продължаване на производството по събиране на доказателства като даде указания на долната
инстанция в тази връзка, или да допусне събирането им във въззивното производство и реши
делото по същество. Претендира присъждането на съдебни и деловодни разноски пред всички
инстанции.
Твърди, че с обжалваното решение бил нарушен основния принцип за равенство на страните
в процеса – на ищеца били давани многобройни възможности за конкретизиране на петитума на
иска и да прави доказателствени искания, а същевременно направените от жалбоподателя
своевременно доказателствени искания не били допуснати. Било допуснато съществено
процесуално нарушение на съда в съдебно заседание на 10.11.2020 г., в което жалбоподателят
поискал разпит на свидетели като часът заседанието също бил коригиран, но за него не била
1
изпратена призовка. Били постановени противоречиви мотиви при прилагането на нормата на чл.
264, ал. 3 ЗЗД, в предложение трето от която била конкретизирана хипотеза, кореспондираща и със
събраните писмени доказателства по делото, които се подкрепяли и от становището на втория
ответник по иска - инвеститорския контрол на обекта. Всичките приложения в т. 1 до т. 8 от
отговора касаели именно процедурата по приемането на СМР. Приемането на обекта станало без
забележки и поради това експертизата, констатирала към 2020 г. състоянието на въпросната
система била несвоевременна и неточна. От страна на жалбоподателя били подготвени
допълнителни писмени доказателства относно извършените метежи, палежи и размирици в
Бежанския лагер, като не били уважени и доказателствените му искания за събиране на гласни
доказателства. Твърденията, че подписаният акт обр. 19/14.12.2016 г. за процесното СМР бил
приет, но в последствие през 23.05.2018 г. били констатирани различия, не били основателни.
Объркването в графика и обявяването на делото за друг час, за който жалбоподателят не бил
уведомен довело до поредно процесуално нарушение по делото, като страната била лишена и от
справедлив процес. Този час бил коригиран и в протокола на предпоследното съдебно заседание.
За жалбоподателя обаче този час не бил спазен и внесената молба с вх. № 262972/12.01.21 г. не
била взета предвид от СГС при постановяване на решението. Не била приложена и разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК относно присъждането на разноски, като в тази връзка не били приложени
задължителните указания на ВКС по т. д. № 6/13 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГК на ВКС. Цитирана
била и съдебна практика на ВКС, която на първо място касаела спорове с различни искови
претенции, и на следващо място тези решения не били задължителни за прилагане от долните
инстанции. Основното възражение на жалбоподателя било липсата на всестранно и обективно
обсъждане на всички доказателства събрани по делото, недопускане на сочените от него
доказателства в пълен обем и невъзможност за разкриване на пълната фактическа обстановка,
което довело до постановяването на противоречиви мотиви и до постановяването на погрешен
диспозитив в обжалваната част на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът по делото ДАБ при МС чрез гл. юрисконсулт Н. Г.
е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да
я остави без уважение като потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение в пълен размер.
В същия срок е подаден отговор и от ответника по делото „ГИД-Г Консулт“ ЕООД чрез
адвокат С.З. и адвокат В. М., с който изразява становище за нейната основателност и моли
апелативния съд да я уважи.
2) Въззивна жалба вх. № 288195/05.03.2021 г., подадена от ДАБ при МС чрез гл.
юрисконсулт Н. Г. срещу решение № 260219/05.02.2021 г., постановено по търг. дело № 2528/2018
г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на агенцията
срещу ЕТ „Металик - И. М. - Е. М.” за разликата над сумата от 47 161.99 лв. до пълния предявен
размер от 94 538.07 лв. и исковете на агенцията срещу „ГИД-Г Консулт“ ЕООД за заплащане на
сумата от 94 538.07 лв., представляваща заплатено от ДАБ при МС на ЕТ „Металик - И. М. - Е. М.”
по договор № ФУМИ УС-2248/16.11.2016 г. с предмет: Проектиране и строителство на котелно
помещение, топлопреносна мрежа и вътрешна ОВ инсталация на корпуси 1, 2 и 3 в регионално-
приемателен център - гр. Харманли за неизпълнени СМР, за които този ответник отговаря при
2
условията на солидарност.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано,
поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и вместо него да постанови друго,
с което да уважи исковете на ДАБ при МС в пълен размер като осъди ответниците да заплатят
исковите претенции при условията на солидарност. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение в
пълен размер.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Жалбоподателят счита за неправилна дадената от съда правна квалификация на предявените
искове – от една страна съдът приел, че страните били обвързани от договор като за част от
исковете приел, че била приложима нормата на чл. 264 ЗЗД, а от друга страна квалифицирал
исковете като такива по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - връщане на платено без основание. Исковите претенции
се отнасяли до договорни отношения между страните и връщането на платеното се дължало
поради неизпълнение на договореното, а съжденията на СГС по отношение на вида на предявените
искове били вътрешно противоречиви. Намира за неправилни изводите на съда (поради
неправилна преценка на фактите и събраните доказателства), че за част от СМР не се касаело за
неизпълнение в количествено отношение, а за некачествено такова, при което тези СМР не били
скрити и поради това могли да бъдат прегледани при приемане на изпълнението и ДАБ при МС е
трябвало да направи възраженията си тогава. Тези изводи не кореспондирали с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Поради това, съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.
264, ал. 3 вр. ал. 2 ЗЗД. Не можело да бъде споделен извода на съда, че се касаело за видими
недостатъци. Твърди, че при преценка на поведението на възложителя съдът следвало да има
предвид, че функциите на инвеститорски контрол били възложени на втория ответник - „ГИД-Г
Консулт“ ЕООД, който бил натоварен със задачата да проверява количеството и качеството на
изпълненото и ако се примело, че ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.” не отговарял за неизпълнението в
размер на 18 275.61 лв. поради късно установяване на недостатъка, то със сигурност за
възстановяване на сумата отговарял ответникът „ГИД-Г Консулт“ ЕООД поради неизпълнение на
договорните си задължения за контрол върху изпълнението и актуването на СМР. Дори в случая да
била приложима разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, то възложителят упражнил правата си незабавно:
откриването станало със съответния доклад на АДФИ от 23.05.2018 г., като веднага след това,
поръчващият (ДАБ при МС) направил възражения за неправилно изпълнение. Възраженията на
възложителя ДАБ при МС за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващали от
установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, поради което могли да бъдат противопоставени на
изпълнителя както чрез иск по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаление на възнаграждението, респ. чрез
кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание
възнаграждение, така и като защитно средство при предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД, като правно важима в тези хипотези била общата петгодишна давност, в какъвто смисъл била
и практиката на ВКС (решение № 141/27.04.2015 г. по т. д. № 3601/2013 г. на II-ро т.о.; решение №
94/02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г. на II-ро т.о.). Жалбоподателят излага и доводи в подкрепа на
възраженията си, че били неправилни изводите на съда и по отношение на втория ответник „ГИД-Г
Консулт“ ЕООД, като съдът неправилно определил съществени елементи от съдържанието на
процесното договорно правоотношение и не бил достигнал до единствения логичен извод, че този
3
ответник не бил изпълнил точно задълженията си за осъществяване на инвеститорски контрол, с
оглед което и отговарял солидарно с ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.” за неоснователните плащания,
извършени от ДАБ при МС в общ размер от 94 538.07 лв., а солидарната отговорност между
двамата ответници произтичала от условията на сключения договор № ФУМИ УС-2248/16.11.2016
г. – чл. 15, т. 4 от същия.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по делото ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.” чрез
адвокат Ц.Б. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като процесуално недопустима –
подадена извън срока за обжалване и без представителна власт на пълномощника, който я е подал.
По същество счита жалбата за неоснователна. Поради това моли апелативния съд да я остави без
разглеждане, алтернативно – без уважение. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни
инстанции.
В същия срок е подаден отговор и от другия ответник по делото „ГИД-Г Консулт“ ЕООД
чрез адвокат С.З. и адвокат В. М., с който изразява становище за неоснователност и недоказаност
на въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение. Претендира присъждане на
всички направени по делото разноски.
3) Частна жалба вх. № 301882/05.04.2021 г., подадена от ДАБ при МС чрез юр.к. Ц. В. срещу
определение № 261425/09.03.2021 г., постановено по търг. дело № 2528/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател с вх.
№ 288020/05.03.2021 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по делото ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.” чрез адвокат
Ц.Б. е подаден отговор, с който оспорва частната жалба като процесуално недопустима – подадена
извън срока за обжалване и без представителна власт на пълномощника, който я е подал. По
същество счита жалбата за неоснователна. Моли апелативния съд да я остави без уважение,
алтернативно – в случай, че съдът я уважи, то да приеме за основателно и доказано и искане на
едноличния търговец за присъждането на разноски и му присъди същите, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция по представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК по
делото за първата инстанция.
В същия срок е подаден отговор и от другия ответник по делото „ГИД-Г Консулт“ ЕООД
чрез адвокат С.З. и адвокат В. М., с който изразява становище за неоснователност на частната
жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение.
Настоящият съдебен състав счита двете въззивни жалби, както и частната жалба за редовни
и процесуално допустими – депозирани са в съответните законови срокове от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
следва да бъдат разгледани по същество, в каквато връзка е насрочено съдебно заседание за
04.10.2021 г. от 14.00 часа.
В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователни се явяват възраженията на ЕТ
„Металик - И. М. - Е. М.” за процесуална недопустимост на въззивната жалба и частната жалба на
Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет като просрочени и подадени от
4
пълномощник без представителна власт.
Видно от приложените по делото съобщение и обратна разписка за получаването му,
агенцията е получила препис от решението на 22.02.2021 г., а въззивната й жалба е депозирана в
съда на 05.03.2021 г., т. е. в рамките на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Същевременно, въззивната жалба е подадена от гл. юрисконсулт Н. Г., която е надлежно
упълномощена за това от председателя на ДАБ при МС, видно от приложеното към нея
пълномощно.
Препис от обжалваното определение е връчен на ДАБ при МС на 29.03.2021 г., видно от
приложеното по делото съобщение и обратна разписка, а частната жалба е депозирана в съда на
05.04.2021 г., т. е. в рамките на едноседмичния срок за обжалване. Същевременно, частната жалба
е подадена от юр.к. Ц. В., който е надлежно упълномощен за това от председателя на ДАБ при МС,
видно от приложеното към нея пълномощно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените с въззивната жалба на ЕТ
„Металик-И. М.-Е. М.” доказателствени искания, тъй като от една страна същите не са
конкретизирани – видно от жалбата, с нея е направено искане да се допусне събиране на
доказателства пред въззивния съд без да се посочват конкретни такива. Доколкото относно това
искане може да се приеме, че жалбоподателят препраща към мотивната част на жалбата си, се
налага извод, че същият иска събиране на гласни доказателства – предвид твърдението му, че
първоинстанционният съд не е уважил искането му в този смисъл, както и събиране на писмени
доказателства, приложени към негова молба вх. № 262972/12.01.21 г. – предвид твърдението му, че
градският съд не я взел предвид.
Относно молбата, към която са приложени статии за палежи в процесния обект, (наред с
адвокатско пълномощно и списък по чл. 80 ГПК) следва да се има предвид, че същата е подадена
след провеждане на последното съдебно заседание по делото от 12.01.2020 г. Видно от съставения
съдебен протокол за провеждането му, заседанието е започнало в 09.34 часа и е приключило в
09.45 часа, като видно от протокола от предходното съдебно заседание, то е било насрочено за
09.30 часа, а не за 10.30 часа, както необосновано твърди ответника ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.”. И
двата съдебни протокола за проведените съдебни заседания – от 12.01.2020 г. и от предходното от
10.11.2020 г. не са били оспорени от страните по реда на чл. 151 ГПК и предвид доказателствената
им сила съобразно чл. 152 ГПК, следва да се приеме, че въпросната молба на ответника е подадена
след провеждане на заседанието – видно от направеното върху нея удостоверяване същата е
входирана в съда в 10.16 часа на 12.01.2021 г. Поради това, искането за приемане на писмените
доказателства към молбата е преклудирано и не е следвало да се уважава от градския съд, както и
не следва да се уважава и от настоящия въззивен съд, след като не е налице което и да било
основание за това по чл. 266 ГПК.
Относно искането за събиране на гласни доказателства, следва да се отбележи, че
жалбоподателят от една страна не посочва конкретни лица, които иска да бъдат разпитани,
относно какви обстоятелства и какво е значението им с оглед предмета на делото, а от друга – не е
и налице извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266,
ал. 3 ГПК. В тази връзка жалбоподателят посочва, че съдът извършил процесуално нарушение в
съдебното заседание на 10.11.2020 г. като часът на заседанието бил коригиран, което оплакване
5
освен, че е необосновано, тъй като видно от изготвения за провеждането на заседанието протокол,
който (както бе отбелязано и по-горе) не е бил оспорен от страните по реда на чл. 151 ГПК и се
ползва с доказателствена сила съобразно чл. 152 ГПК, не е извършена от съда каквато и да било
корекция на часа на заседанието – нито за започването му, нито за приключването му, нито това
оплакване само по себе си може да наложи извод, че съдът незаконосъобразно не е уважил
искането на ответника ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.” (представляван на заседанието от процесуалния
си представител) за събиране на гласни доказателства. Поради това, по отношение и на искането за
събиране на гласни доказателства не са налице основания по чл. 266 ГПК и същото следва да се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 287238/04.03.2021 г. – п. к. 25.02.2021 г. на ЕТ
„Металик-И. М.-Е. М.”, както и въззивна жалба вх. № 288195/05.03.2021 г. и частна жалба вх. №
301882/05.04.2021 г., двете на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.
Оставя без уважение доказателствените искания на жалбоподателя ЕТ „Металик-И. М.-Е.
М.” за събиране в настоящото въззивно производство на гласни доказателства и писмени такива,
приложени към молба вх. на СГС № 262972/12.01.21 г.
Докладва делото съобразно мотивите към настоящото определение.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6