№ 4294
гр. София , 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110125268 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 25268/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „А.....................“ ООД срещу „Т..............................“ ЕООД,
в която се твърди, че страните били сключили договори по силата на които ищецът бил
предоставил услуги по изработване, ламиниране и отпечатване на корици и подвързване на
книги и други канцеларски материали. Поддържа, че едната поръчка била на стойност
1003,84 лева със срок за плащане 19.09.2019 г., а другата била на стойност 144,28 лева със
срок за плащане 23.09.2019 г., като били издадени и фактура № **********/29.08.2019 г. и
фактура № **********/30.09.2019 г. Навежда доводи, че бил изпълнил точно задълженията
си, но ответникът не бил заплатил дължимите суми, поради което изпаднал в забава и
дължала мораторна лихва за периода 18.09.2019 г. до 04.05.2021 г. върху главнциата от
1003,84 лева – в размер на 165,91 лева, а върху главницата от 144,48 лева се дължала
мораторна лихва за периода 23.09.2019 г. до 04.05.2021 г. в размер на 23,68 лева. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
1
становище по предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен иска на изпълнителя срещу възложителя, следва да са в
обективната действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за изработка с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в
качествено, количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените
работи и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел
изработената работа и 3. в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното
възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на
работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за
приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като
възложителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора и като я
прегледа, да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи
работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци
тежестта за доказване е на изпълнителя.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че посочените
материални предпоставки, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираната
сума или че не е приел работата, като обори презумпцията в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, че е направил
възражения и работата не е приета.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 25268/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „А.....................“ ООД срещу „Т..............................“ ЕООД,
в която се твърди, че страните били сключили договори по силата на които ищецът бил
предоставил услуги по изработване, ламиниране и отпечатване на корици и подвързване на
книги и други канцеларски материали. Поддържа, че едната поръчка била на стойност
1003,84 лева със срок за плащане 19.09.2019 г., а другата била на стойност 144,28 лева със
срок за плащане 23.09.2019 г., като били издадени и фактура № **********/29.08.2019 г. и
фактура № **********/30.09.2019 г. Навежда доводи, че бил изпълнил точно задълженията
си, но ответникът не бил заплатил дължимите суми, поради което изпаднал в забава и
дължала мораторна лихва за периода 18.09.2019 г. до 04.05.2021 г. върху главнциата от
1003,84 лева – в размер на 165,91 лева, а върху главницата от 144,48 лева се дължала
мораторна лихва за периода 23.09.2019 г. до 04.05.2021 г. в размер на 23,68 лева. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен иска на изпълнителя срещу възложителя, следва да са в
обективната действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за изработка с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в
качествено, количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените
работи и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел
изработената работа и 3. в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното
възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на
работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за
приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като
възложителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора и като я
прегледа, да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи
работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци
тежестта за доказване е на изпълнителя.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че посочените
3
материални предпоставки, а ответникът следва да установи, че е заплатил претендираната
сума или че не е приел работата, като обори презумпцията в чл. 264, ал. 3 ЗЗД, че е направил
възражения и работата не е приета.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4