ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.10.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 12 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за
изменение на постановеното по делото решение № 35/15.09.2020 г. в частта за
разноските, които, в общ размер на 3650 лева, НАП е
осъдена да заплати на „Глас Дистрибюшън“ ЕООД.
Искането е обосновано с разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК. Поддържа се, че
решението е постановено въз основа на представени в съдебното производство доказателства
(оригинали на международни товарителници CMR), които жалбоподателят е
могъл да представи в административното производство, в което били представени
единствено нечетливи копия на същите документи. Иска се вместо в полза на
жалбоподателя, деловодни разноски да бъдат присъдени в полза на ответника по
жалбата в размер на 1599,43 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по
молбата и жалбоподател в производството „Глас Дистрибюшън“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на искането.
Искането е направено в срок, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Както се
приема и в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което разрешение намира
приложение и при съдебното обжалване на ревизионни актове поради препращането в
§ 2 от ДР на ДОПК към правилата на ГПК, претенцията за разноски по чл.80 от ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая
процесуалният представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е направил
такова искане в съдебно заседание от 27.08.2020 г., в което е приключило
разглеждането на делото, като е представил и списък на претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да се приеме,
че, противно на поддържаното от жалбоподателя, искането за присъждане на
разноски е своевременно направено. Макар и допустимо, то е неоснователно.
Още с т.1 от Тълкувателно решение №
119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК е прието, че по общо
правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор. Задължението за заплащане на направените по
делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди и то почива на вината на противната страна.
Конкретен израз на този принцип е и
разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която в случаите, когато пред съда
се представят доказателства, които е
могло да бъдат представени в административното производство, представилата
ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен
в случаите по чл. 155, ал.3 и 4. Така жалбоподателят, който не е положил
дължимата грижа при изпълнение на задължението си по чл.37, ал.2 от ДОПК, се
санкционира като се лишава от право на разноски и понася направените от другата
страна такива независимо от изхода на делото, т.е. и в случаите, когато спорът
е решен благоприятно за него, но на базата на
доказателства, представени едва при съдебното оспорване на ревизионния акт.
Настоящият случай обаче не е такъв. Видно от мотивите на
решението, чието изменение в частта за разноските се иска, ревизионният акт е
отменен въз основа на цялостен анализ на доказателствата, включително на тези,
съдържащи се по ревизионната преписка, а не само на представените в съдебното
производство оригинали на международни товарителници. Действително, в мотивите
на съдебния акт е отбелязано, че върху по-голямата част от така приетите
международни товарителници с получател Main Autoglass BV SRL е поставен печат с надпис на румънски език:
”LIBER ANAF-DGAF PM Giurgiu” като е посочено, че това
наименование - Agenția Națională
de Administrare Fiscală (ANAF) обозначава румънската приходна администрация,
а Direcția Generală
Antifraudă Fiscală
(DGAF) (Генерална дирекция „Борба с фискалните измами“) е нейно подразделение. Въз
основа на наличието на такъв поставен върху товарителниците печат на румънската
приходна агенция, за момента на поставянето на който по делото липсват данни, съдът,
в настоящия състав, е приел, че е налице още една индиция,
че стоката, транспортирането на която се доказва с тях, е достигнала
територията на Република Румъния.
Следва да се отбележи обаче, че представените
товарителници представляват втори екземпляри, които, съгласно чл.13, § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), след пристигане
на стоката на предвиденото място за доставяне, се предават във фактическата
власт на получателя, в случая посоченото румънско дружество. Изпращачът, в
лицето на жалбоподателя, разполага, съгласно чл.5, § 1, изр.второ от
Конвенцията, само с първия екземпляр от товарителницата, който не придружава
стоката и затова върху него няма как да бъде и поставен коментирания печат от
румънските данъчни власти. Следователно непредставянето на копия от вторите
екземпляри на товарителниците с поставените върху тях печати, върху наличието
на които съдът е градил част от фактическите си изводи при преценката
реалността на вътреобщностните доставки, не може да
се вмени във вина на жалбоподателя, доколкото същите не са се намирали в неговата фактическа
власт по време на ревизионното производство, а са били изпратени на
процесуалния му представител едва в хода на съдебното производство – на
22.05.2020 г. (товарителница на л.75 от делото). По изложените съображения направеното
искане, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото с настоящото определение не се решава спора по
същество, то подлежи на обжалване с частна жалба, която обаче, съгласно чл.248,
ал.3, изр.2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.211,
ал.1 от АПК вр.чл.160, ал.6 от ДОПК, може да бъде
подадена пред ВАС в 14-дневен срок от връчването на препис от него на страните.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при
ЦУ на НАП, обективирано в молба с вх. № 3435/02.10.2020 г., за изменение на
решение № 35/15.09.2020 г., постановено по адм.д. № 12/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе, в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: