РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. ХАСКОВО, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.З.Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500792 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №
4804/28.06.2023 г. по описа на РС Димитровград, подадена от адв. П., пълномощник на Н. Г.
М. и въззивна жалба вх. № 4806/28.062023 г. по описа на РС Димитровград, подадена от Н.
Г. М..
С Решение № 174 от 05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1137/2021 г. РС
Димитровград е признал за установено по отношение на Н. Г. М. от с.***, общ.***, ул.***,
ЕГН **********, че М. Г. М. от гр.***, ЕГН ********** е собственик на УПИ VІ-540 с
площ от 3013.928 кв.м., в кв.*** по ПУП на с.***, ЕКАТТЕ ***, общ.***, обл.Хасково, с
административен адрес: с.***, трайно предназначение: Урбанизирана територия, Начин на
трайно ползване: Ниско застрояване; ведно с построените в имота Двуетажна ЖИЛИЩНА
СГРАДА сграда с Р3П от 160 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ и ГАРАЖ с обща РЗП от 42 кв.м.,
ЖИЛИЩЕ (стара кьща) с РЗП от 9 кв.м., Навес с оградни стени с Р3П от 16 кв.м.,
Второстепенна сграда- плевня с Р3П от 35 кв.м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв.м.,
Навес без оградни стени с РЗП от 15 кв.м., Второстепенна сграда- Обор с РЗП от 9 кв.м.,
Навес с оградни стени с РЗП от 10 кв.м., Навес с оградни стени с Р3П от 18 кв.м. и
Второстепенна сграда с Р3П от 12 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ V-75; УПИ
ІV-543; УПИ ІХ-627, улица и външна регyлация.
Съдът е осъдил Н. Г. М. да предаде на М. Г. М. от гр.*** владението на описаният по-
1
горе имот недвижим имот.
Съдът е отхвърлил възражението/искането на ответника Н. Г. М. с правно основание
чл.72, ал.3 ЗС за задържане на процесната вещ, до заплащане на подобренията и разноските.
Съдът е осъдил Н. Г. М. от с.***, общ.*** ул.***, ЕГН ********** да заплати на М.
Г. М., ЕГН ********** и П. Н. Г., ЕГН **********, двете от гр.***, общо сумата от 3 289
лева (или по 1644,50 лева за всяка) - обезщетение за ползване на процесния УПИ VІ-540,
ведно с постройките, за периода от 17.01.2020 г. до 17.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.59 ЗЗД,
като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 4400 лева е отхвърлил като
неоснователен.
Съдът е осъдил Н. Г. М. от с.***,общ.*** да заплати на М. Г. М. от гр.***, ЕГН
********** сумата в размер на 2 093 лева – обезщетение за ползване на процесния УПИ VІ-
540, ведно с постройките, за периода от 17.12.2020 г. до 17.07.2021 г . , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.59
ЗЗД, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2800 лева е отхвърлил
като неоснователен.
Съдът е осъдил Н. Г. М. да заплати на М. Г. М. от сумата в размер на 1 111,18 лева –
деловодни разноски.
Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата Н. Г. М., която лично
и чрез пълномощника си адв. П. обжалва в срок.
В първата от подадените въззивни жалби се навеждат доводи за неправилност на
постановеното решение, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение на основание чл.59
от ЗЗД и в частта, в която е отхвърлил направеното на основание чл.72 ал.3 от ЗС
възражение за задържане, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Съдът безрезервно приел,че месечният пазарен наем за имота възлиза на
299 лв., на която база определил обезщетенията по чл.59 от ЗЗД. Твърди,че ВЛ в
заключението си не е отчел всички характеристики на имота и неговото състояние и дал
завишена наемна цена. Твърди също,че ответницата М. не ползва целия имот, поради което
и не следва да заплаща обезщетение за това. Счита,че месечният наем не следва да
надвишава сумата от 80 лв.
Неправилно съдът приел,че ответницата М. е недобросъвестен владелец и отхвърлил
направеното възражение по чл.72 от ЗС. Безспорно било установено,че ответницата М. е
извършила подобрения в имота, на които ищците не са се противопоставили.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от РС
Димитровград решение в частта над 880 лв. до уважения размер от 3829 лв. на
обезщетението по чл.59 от ЗЗД, присъдено в полза на М. М. и П. Г. и отхвърли иска в тази
част.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от РС
Димитровград решение в частта над 560 лв. до уважения размер от 2093 лв. на
2
обезщетението по чл.59 от ЗЗД, присъдено в полза на М. М. и отхвърли иска в тази част.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от РС
Димитровград решение в частта, в която е отхвърлил направеното на основание чл.72 ал.3
от ЗС възражение за задържане и уважи същото. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
С подадената лично от Н. М. въззивна жалба се обжалва изцяло постановеното от РС
Димитровград решение. Твърди,че същото е неправилно поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел,че ищците са
собственици на процесния имот и я осъдил да предаде владението на М. М.. В мотивите си
изцяло повторил мотивите по предходно съдебно решение. Неправилно бил определен и
размерът на обезщетението, както и неправилно било отхвърлено възражението й на
основание чл.72 ал.3 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград
и отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Т., пълномощник на М. Г. М. и П. Н. Г., с
който оспорва подадените въззивни жалби. Счита,че постановеното от РС Димитровград
решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Правилно съдът приел и обсъдил
заключението на ВЛ и въз основа на него определил дължимото от ответницата Н. М.
обезщетение. Правилно съдът отхвърлил и направеното от ответницата възражение, т.като в
периода, в който ответницата извършила твърдените от нея подобрения тя била държател на
имота – нямала качеството нито на добросъвестен, нито на недобросъвестен владелец.
Намира за правилно и решението в частта, в която е уважен искът по чл.108 от ЗС. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Димитровград. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв. П., поддържа
подадените въззивни жалби по изложените в тях съображения.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Т. оспорват
подадените въззивни жалби.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценена по същество са
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да
пътвърдено. С оглед изхода на спора въззивницата Н. М. следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемата М. Г. М. сумата от 2522,40 лв., направените по делото, пред въззивната
инстанции, разноски, съгласно договор от 28.11.2023 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, предявени от М. Г. М. и П. Н. Г. против Н.
Г. М..
3
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и допустими доказателства. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния състав. Пред настоящата инстанция не
се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод
различен от направения от решаващия съд.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът
е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответника и 3. Ответника да
владее имота без правно основание. В конкретният случай ищцата М. М. безспорно е
доказала,че е собственик на процесния имот, че същия се владее от ответницата Н. М. и че
това владение е без правно основание, поради което предявеният иск с правно основание
чл.108 от ЗС, предявен от М. М. против Н. М. е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло – извод, до който е достигнал и решаващият съд.
Видно от представените и приети като доказателство по делото, неоспорени от
ответницата, Решение № 44817.02.2017 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. №
30/2016 г., Решение № 300/23.07.2018 г. на ОС Хасково, постановено по В.гр.д. № 365/2017
г. и Решение № 163 от 17.01.2020 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 192/2019 г.,влезли в
сила, е че П. Н. Г. и М. Г. М. са собственици общо на 2/3 идеални части от процесният имот.
На основание чл.33 ал.2 от ЗС е допуснато изкупуване в полза на П. Н. Г. и М. Г. М. на 1/3
идеална част от прехвърлените от Н. Г. М. на В.Д.Г. с нот.акт № ***,т.V, рег. № *** нот.д.
№ *** г.имоти за сумата от 3300 лв., която следва да заплатят на В.Д.Г. в едномесечен срок
от влизане на решението. Сумите са платени на 12.02.2020 г. /л.40 и л.41/.
Между М. М. и П. Г. е извършена доброволна делба – договор № ***, том II рег. №
*** от 17.12.2020 г. , като целият имот е поставен в дял на М. Г..
Изложеното води до извода,че М. М. е собственик на процесния имот. Безспорно
установено по делото е и това,че ответницата Н. М. владее имота и че това владение е без
правно основание. Ответницата М. не оспорва,че е във владение на този имот, което е
посочено и в отговора на исковата молба от 28.09.2021 г. и в съдебно заседание, проведено
на 07.10.2021 г. С определение от същото заседание съдът е приел за безспорно установено
между страните,че ответницата Н. М. е ползвала процесния имот за периода 17.01.2020 г. –
17.12.2020 г. и от 17.12.2020 г. до 17.06.2021 г. и го ползва и към момента. Ето защо този
иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
Неоснователни са наведените от ответницата Н. М. възражения за неправилност на
постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание
чл.59 от ЗЗД над сумата от 880 лв. до 3 289 лв., присъдени в полза на М. М. и П. Г. и над
сумата от 560 лв. до 2093 лв., присъдени в полза на М. М..
На първо място няма спор, както и по-горе се посочи, че ответницата Н. М. е
ползвала процесния имот за периода 17.01.2020 г. – 17.12.2020 г. и от 17.12.2020 г. до
17.06.2021 г. и го ползва и към момента. Твърденията й,че не ползва целия имот, а само част
4
от него са изцяло недоказани в процеса. Не се твърди и не се представят доказателства,че за
процесния период ответницата Н.М. е предоставила достъп до имота на ищците, което да
обосновава извод,че те не са били лишени от правото да ползват този имот.
Изцяло неоснователни са и твърденията на ответницата Н.М., че съдът неправилно е
определил месечната наемна цена в размер на 299 лв., въз основа на която е определил и
дължимото обезщетение. ВЛ изрично в заключението си и в устния доклад пред съда / с.з.
от 25.11.2022 г./ е посочил,че за с.*** не са намерени отдадени под наем имоти, поради
което е приложил друг метод за определяне на месечния наем, съобразил е
характеристиките на имота, неговото местонахождение и състояние . Това заключение не е
оспорено от страните, в частност от ответницата Н.М.. недоказани са твърденията на
ответницата Н.М.,че не е ползвала целия имот и че сградите са порутени. ВЛ е извършило
оглед на място на имота и е описал подробно състоянието му и неговите характеристики.
Освен това самата ответница твърди, видно от представеното Определение №
260106/12.02.2021 г., че е извършила значителни подобрения в имота, с което е увеличила
неговата стойност. Ето защо следва да се приеме,че средният пазарен наем за имота е в
размер на 299 лв. на месец, въз основа на което да се определи и дължимото обезщетение по
чл.59 от ЗЗД. РС Димитровград правилно е определил периода, за който се дължи
обезщетение и неговият размер, поради което постановеното в тази част решение също
следва да бъде потвърдено.
Правилно е постановеното от РС Димитровград решение и в частта, в която е
отхвърлил направеното от Н. М. възражение на основание чл.72 ал.3 от ЗС за задържане на
имота. Н. М. не е добросъвестен владелец, т.като не владее имота на основание, годно да я
направи собственик. Не се установява и тези подобрения да са направени със знанието и без
противопоставянето на собственика. Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на
направеното на основание чл.72 ал.3 от ЗС възражение за задържане.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 от 05.06.2023 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 1137 по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА Н. Г. М. от с.***, общ.***, ул.***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г.
М. от гр.***, ЕГН ********** сумата от 2522,40 лв., направени по делото, пред въззивната
инстанции, разноски, съгласно договор от 28.11.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6