Р Е
Ш Е Н И Е № 29
гр.Средец, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян нахд № 25/2020г. по описана Районен съд -
Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №
3, ет.4, представлявано от изп.директор инж. Г. Й. Т., против Наказателно
постановление № 17/03.02.2020г., издадена от Директора на басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което на основание чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл.201, ал.2 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 150 лева за нарушаване на чл.48, ал.1, т.11
във вр. с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите, тъй като
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не е изпълнило условие по т.10 от Раздел
„Условия за разрешаване на водовземането“ към Разрешително № 2151
0183/17.01.2011г. и е нарушило параметрите на водовземане, съобразно
ограничителните лимити по Решение № 64/25.07.2017г. на Директора на БДЧР, като
е водовземало от подземни води посредством каптиран извор „Брестите“, находящ
се в землището на с.Синьо Камене, община Средец, област Бургас, за
питейно-битово водоснабдяване на населението, при разрешен лимит: 0,00 м3
годишно. В жалбата се излага, че оспорваното наказателно постановление е неоснователно
и незаконосъобразно. Релевира доводи, че направеното възражение, подадено на
21.11.2019г., по повод съставения АУАН № 000640/18.11.2019г. било оставено без
разглеждане и не било коментирано от компетентните органи. Счита, че лицето,
съставило АУАН няма делегирани правомощия за неговото съставяне, като в тази
връзка било налице процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Излага, че водите от каптиран извор „Брестите“ се подавали до
населеното място по силата на Заповед № РД-22-62/19.10.2018г., издадена от
директора на РЗИ – Бургас, само и единствено за битови цели, като питейни нужди
се предоставяла „водоноска“, като заповедта била издадена въз основа на
декларация от жителите на село Синьо Камене, в която те заявявали желанието си
да се възстанови водоподаването само за битови цели, като самите те поемали
отговорността от ползването на водата. Жалбоподателят приема, че с издадената
заповед на директора на РЗИ – Бургас № РД-22-62/19.10.2018г., издаденото
Решение № 64/25.07.2017г. на директора на БДЧР, с което било ограничено
водоподаването на 0 м3, станало недействително. Релевира и че водопроводната
система, осигуряваща водоснабдяването от каптиран извор „Брестите“ била стара и
амортизирана, като наличието на превишаване на водните количества се дължало на
загуби по водопроводната система. Отправя искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и претендира разноски.
В
хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от адв.Й.П., която отправя искане жалбата да бъде уважена и да се
отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски. Представя
писмена защита, в която релевира, че АНО не бил изследвал датата, на която
отговорното лице е следвало да изпълни условията, посочени в разрешителното за
водоповадаване, респективно от кой момента е налице административно нарушение.
Счита, че АНО не бил индивидуализирал в достатъчна степен актовете, които
вменявали да бъдат изпълнени. Релевира възражение за изтекъл давностен срок,
както и че са допуснати съществени процесуални нарушение при издаване на
обжалвания акт.
Административно наказващият орган
в хода на съдебното заседание не се представлява. Постъпило е писмено становище
от него, чрез гл.юрисконсулт Ю. В., в която излага подробни съображения във
връзка със законосъобразността на административнонаказателното производство и
по конкретно на оспорваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Въз основан на Разрешително за
водовземане № 2151 0183/17.01.2011г., издадено от Директора на БДЧР,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД имало разрешение да водовзема от подземните
води чрез водоземно съоръжение – каптиран извор „Брестите“, находящ се в село
Синьо Камене, община Средец, област Бургас, с място на водовземането в ПИ
66585.0.120, в местността „Тосла Бунар“, в землището на село Синьо Камене,
община Средец, област Бургас, с цел и обект на водоснабдяването: за
питейно-битово водоснабдяване на същото населено място – село Синьо Камене.
Разрешителното било с начален срок на действие 17.01.2011г. и краен срок
17.01.2021г., като разрешеният годишен обем вода към разрешителното бил 5000 м3
със средноденонощен дебит 0,16 л/сек.
С Решение № 64/25.07.2017г. на
Директора на БДЧР, издадено на основание чл.83 и чл.84 във вр. с чл.52, ал.1,
т.4 от Закона за водите, било ограничено ползването на правата по Разрешително за водовземане № 2151
0183/17.01.2011г. на Директора на БДЧР, поради констатирани от компетентните
органи – РЗИ Бургас, несъответствия на водата с изискванията на Наредба №
9/16.03.2001г. за качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели и
в частност поради отклонение от нормите показатели „обща алфа активност“ и
„естествен уран“, създаващи риск за здравето на потребителите. Съгласно Решение
№ 64/25.07.2017г. лимита на ползваната вода за питейно – битови нужди на
населението бил ограничен от 5 000 м3 годишно на 0,00 м3 годишно, със срок на
ограничението – до привеждане качествата на водата от водоизточника, подавана
чрез водоснабдителната мрежа за населението на село Синьо Камене в съответствие
с изискванията на Наредба № 9/16.03.2001г. за качеството на водата,
предназначена за питейно – битови цели.
На 01.11.2019г. свидетелят
гл.експерт в БДЧР К.П.П. извършил контролна проверка на място и по документи на
обект каптиран извор „Брестите“, находящ се в землището на село Синьо Камене,
община Средец, област Бургас, за което съставил Констативен протокол с № 964б
от 01.11.2019г. и бланков номер 005248. По време на проверката било
констатирано, че водата от извора по гравитачен тръбопровод постъпвала във
вътрешната водопреносна мрежа на селото и достигала до домакинствата в село
Сниьо Камене. Установено е, че на 08.01.2019г. в обекта било монтирано
измервателно устройство фабр.№ **********, като неговите показания в деня на
проверката били 1237 м3.
Преди извършената проверка на
01.11.2019г. била издадена Заповед № РД 22-62/19.10.2018г. на директора на РЗИ
– Бургас, с която била възстановена временно дейността, спряна със Заповед № РД
– 22-16/26.06.2017г. на директора на РЗИ – Бургас, като било разрешено
подаването на вода чрез водоснабдителната мрежа за населението на село Синьо
Камене, която да се използва само и единствено за битови цели и категорично се
забранявало използването на водата за питейни нужди. В заповедта изрично се
сочи, че водата, подавана чрез водоснабдителната мрежа за населението на село
Синьо Камене не отговаряла на изискванията на Наредба № 9/16.03.2001г. за
качеството на водата, предназначена за питейно битови цели по показатели „обща
алфа активност“ и по показател „естествен уран“ и не се допускало използването
на водата за питейни цели.
Въз основа на констатираното при
проверката на 01.11.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 141, бл.№ 000640 от 18.11.2019г. от актосъставителя М.А.Д. –
гл.експерт в Дирекция „Контрол БДЧР“, в присъствието на свидетеля Р.Х.Х. и
упълномощено лице от дружеството жалбоподател. Видно от приобщената в
доказателствената съвкупност Заповед № 24/07.01.2019г. на Директора на БДЧР,
актосъставителят има правомощия да съставя АУАН по ЗВ и ЗООС.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
свидетелските показания на актосъставителя М.А.Д. – гл.експерт в Дирекция
„Контрол БДЧР“, Р.Х.Х. – ст.експерт в Дирекция „Контрол БДЧР“, К.П.П. –
гл.експерт в БДЧР, Акт за установяване на административно нарушение № 141, бл.№
000640 от 18.11.2019г., Заповед № 24/07.01.2019г. на Директора на БДЧР,
Констативен протокол № 964б, бл.№ 005248 от 01.11.2019г., Разрешително за
водовземане № 2151 0183/17.01.2011г., издадена от директора на БДЧР, Решение №
64/25.07.2017г. за ограничаване на водовземането по разрешително за водовземане
№ 2151 0183/17.01.2011г., издадена от директора на БДЧР, Заповед № РД
22-62/19.10.2018г.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от нормата на чл.201, ал. 2 от Закона за водите, тъй като законът
делегира правомощия на директорите на басейновите дирекции да издават
наказателни постановления. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Доводите на жалбоподателя за липса
на компетентност на актосъставителя са неоснователни, тъй като видно от
представената по делото Заповед № 24/07.01.2019г. на
Директора на БДЧР актосъставителят има правомощия да съставя АУАН по ЗВ и ЗООС.
Също така неговите доводи, че не било посочено кога е извършено констатираното
административно нарушение, не кореспондират с данните по делото, тъй като АНО е
установил, че процесното нарушение е осъществено 01.11.2019г., като на място на
проверката гл.експерт К.П.П. е установил, че водата от каптирания извор „Брестите“
достига до домакинствата в село Синьо Камене по вътрешната водопроводна
мрежа.
В тази връзка предвид така
посочената дата на нарушение, не са изтекли и давностните срокове, предвидени в
нормативните актове, в рамките на които може заканасъобрадно да бъде ангажирана
отговорността на извършителя, както и да бъде проведено
админитративнонаказателното производство.
При преценката на събраните по делото доказателства
става ясно, че фактите по конкретното дело са подведени под диспозицията на
правилната материална норма и нарушението, в случай, че бъде доказано такова, е
санкционирано със законосъобразно по вид и размер наказание.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ
водоползвателтите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни,
издадени по реда на ЗООС. За неизпълнение на така посочената норма в чл. 200,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ е предвидено, че се наказва с имуществена санкция
юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в
отклонение на предвидените условия в разрешителното с количество до 1 л на
секунда – от 150 лева до 1000 лева.
От приобщените в настоящото производство доказателства
се установи, че дружеството жалбоподател е титуляр на разрешително за
водовземане на подводни води за каптиран извор „Брестите“ от 17.01.2011г. със
срок от 10 години – т.е. до 17.01.2021г. С решение от 25.07.2017г. на директора
на БДЧР е ограничено водовземането по въпросното разрешително, като са изменени
водните лимити за водовземане от 5 000 м3 годишно до 0,00 м3 годишно със срок
на ограничението – до привеждане качествата на водата от водоизточника,
подавана чрез водоснабдителната мрежа за населението на село Синьо Камене в
съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001г. за качеството на
водата, предназначена за питейно – битови цели, тъй като било установено
отклонение от стойностите по следните показатели: обща алфа активност и естествен
уран. При извършената проверка от гл.експерт при БДЧР К.П. на дата 01.11.2019г.
същият установил, че водата от капитран
извор „Брестите“ по гравитачен тръбопоровод постъпвал във вътрешната
водопреносна мрежа на селото и достига до домакинствата в село Синьо Камене,
като монтираният водомер № ********** на 08.01.2019г. – т.е. след решението, с
което водният лимит е ограничен на 0,00 м3, е установено, че е с показания 1237
м3. От това следва, че въпреки наличието за забрана за водовземане от въпросния
каптиран извор с решението от 25.07.2017г., дружеството жалбоподател не се е
съобразило с нея и нарушило параметрите на водовземането. В същото време в
настоящото производство не се установи качеството на водата от водоизточника да
е приведено в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001г. за
качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели към момента на
констатиране на процесното нарушение, което от своя страна обуславя отпадане на
ограничението за водовземане от 0,00 м3.
Относно издадената Заповед № РД 22-62/19.10.2018г. от
директора на РЗИ – Бургас, с което е разрешено подаването на вода по
водоснабдителната мрежа за населението в село Синьо Камено само и единствено за
битови цели, не обуславя отпадане на ограничението във водовземането, наложено
с решение от 25.07.2017г. на директора на БДЧР, тъй като неговото отпадане е в
зависимост само и единствено от това качеството на водата да бъде приведена в
съответствие с нормативните изисквания. Видно от въпросната заповед на РЗИ –
Бургас, това условие не е изпълнено, като в същата се сочи, че водата не
отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качествата на
водата, предназначена за питейно-битови цели по показатели „обща алфа
активност“ и по показател „естествен уран“. Не се възприемат и доводите на
жалбоподателя за недействителност на решението от 25.07.2017г. на директора на
БДЧР, доколкото с издадената заповед на РЗИ Бургас от 19.10.2018г. не са
изпълнени предпоставките в решението, обуславящи отпадане на ограничението в
лимита на водовземане от каптиран извор „Брестите“.
Ето защо правилно е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател, доколкото се установи в настоящото производство, че
не е изпълнило условията в издаденото му разрешително за водоползвне. Същото е
доставяло вода, за която е установено, че не отговаря на нормативните
изисквания за качеството, което следва да има вода, предназначена за
питейно-битови цели. Релевираните съображения, че превишаването на водните
лимити се дължи на старата и амортизирана водопроводна система, осигуряваща
водоснабдяването до село Синьо Камене от каптиран извор „Бристите“ са изцяло
недоказани, доколкото за това твърдение не са ангажирани доказателства. Отделно
от това, установеното от АУАН количество вода, което е преминало по
водопреносната система до домакинствата на село Синьо Камено е в такова
количество, че е логически невъзможно да е в следствие остарялата водопреносна
мрежа, още повече разрешеният дебит на вода е 0,00 м3 – т.е. изобщо не следва
да се водовзема никаква вода от процесния извор.
Следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя
относно това, че възражението против АУАН са оставени без разглеждане са изцяло
неоснователни. АНО е разгледал възражението, като видно от НП задълбочено е
анализирал съображенията на дружеството, но не ги е възприел, като в тази
връзка е изложил и подробни правни съображения, които настоящия съд напълно
споделя.
В този смисъл опитите на нарушителя да разколебаят
убедителността на главното доказване, проведено от страна на наказващия орган,
при съдебното следствие, останаха неуспешни.
Относно определения размер на наказанието, доколкото
същият е в минималния размер, предвиден в закона за съответното нарушение,
същият не подлежи на преценка от съда, с оглед наличието на предпоставките за
неговото изменение.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на административнонаказващия орган се дължат
разноски за извършеното процесуално представителство от ст.юрисконсулт Юлия
Вълкова, като съдът определя съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17/03.02.2020г.,
издадена от Директора на басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на
основание чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.201, ал.2 от Закона за
водите е наложено на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №
3, ет.4, представлявано от изп.директор инж. Г. Й. Т., административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 150 лева за нарушаване на чл.48,
ал.1, т.11 във вр. с чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №
3, ет.4, представлявано от изп.директор инж.Г. Й. Т., да заплати на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, представлявана от директора инж.Д. К., сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща сторените пред районния съд
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя, неговия защитник и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________