РЕШЕНИЕ
№396
гр. Враца, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 19.09.2019г., през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 101 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,
вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано
на основание жалба,предявена от И.В.Ц. от гр. В. против Заповед за прилагане на ПАМ №226/12.01.2019г.,
издадена от * С. Г. от * ПП в СДВР, изменена със Заповед
№19-4332-000324/15.01.2019г. на * Р. Н. от отдел ПП в СДВР , с която му е наложена ПАМ по
чл.171, т.2А б.“б“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС - лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№*
за срок от шест месеца.
Първоначално производството е образувано
пред АССГ като частно административно производство – адм.д.№981/2019г. по описа
на съда, като е прието, че искането е за спиране на предварителното изпълнение
на Заповед №226/12.01.2019г.,издадена от * С.Г. за отнемане на СУМПС на същия
жалбодател. С определение №863/30.01.2019г.
АССГ е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на АдмС Враца. Делото отново е
образувано като частно административно дело, като е прието, че се касае до
искане за спиране на предварителното производство на Заповед №226/12.01.2019г.
за отнемане на СУМПС / приложена по делото, за която се е развило и приключило
отделно производство/, а прекратяването на регистрацията е станало със Заповед
№19-4332-000324/15.01.2019г. на * Р.Н., за която няма доказателства изобщо да е
връчвана на адресата.
С определение №214/27.03.2019г. АдмС Враца
е оставил без разглеждане жалбата за спиране на предварителното изпълнение /с
какъвто предмет е образувано делото както пред АССГ, така и пред АдмС Враца/ и
е прекратил производството по делото. С определение №9971/28.06.2019г.,
постановено по адм.д. 7186/2019г. Върховен административен съд отменя
определението за прекратяване на производството и го връща за продължаване на
съдопроизводствените действия, като приема, че обжалването е против ПАМ за
прекратяване на регистрацията на МПС, което е извършено с първоначалната
заповед, изменена само като номер и дата с последващата такава.
В
жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта ,
изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че при издаването й не са
обсъдени всички обстоятелства и факти, имащи отношение към описаното нарушение, поради което фактическата обстановка е останала
неизяснена, липсват мотиви, от които да е видно защо е наложена именно тази ПАМ
и в такъв размер. Сочи се,че тези неясноти са
ограничили правото на защита на адресата на заповедта, тъй като не е бил наясно точно в какво се
изразява извършеното от него нарушение. Иска
се отмяната на заповедта заедно с всички произтичащи от това законни последици.
Ответниците * С.Г. и *Р.Н., не са изразили становище по жалбата.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на
адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху първата заповед,
същата е получена от
адресата на 12.01.2019г., а жалбата против нея е депозирана на 25.01.2019г. с
входящ №2415 на АССГ, с
оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е и основателна по следните съображения:
От приложените към административната
преписка доказателства е видно, че на 12.01.2019г. на жалбодателя е съставен АУАН бл.№146965
затова, че на същата дата, около 8.30ч. в гр.С. е управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№* по бул. „А.М.“ с посока на
движение от ул.“А. А.“ към бул.“Б.“
и на пътния възел с бул.“Ц. ш.“ поради несъобразена скорост е
предизвикал ПТП. Изпробван за употреба на алкохол с алкотест дрегер, който отчел 1.72
промила концентрация на алкохол в
издишания въздух. Издаден е Талон за изследване, за който няма доказателства да
е връчван на лицето.В АУАН е описана приетата за нарушена разпоредба на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП. Жалбоподателят е получил
препис от акта, като е вписал възражения
по него. По делото са приложени и приети писмените сведения на лицето,извършило и съставило
АУАН. Издадено е НП №19-4332-000076/23.01.2019г. на Началника на Сектор
в Отдел „ПП“ към СДВР, от което е видно,
че на лицето е наложено административно наказание по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон, а относно
нарушението „управление на МПС след употреба на алкохол“,
административно-наказателното производство е прекратено и е изпратено на Софийска районна прокуратура за образуване на
досъдебно производство. Издадено е
постановление за прекратяване на бързо производство №2192/18.01.2019г. с рег.№433200-7388/22.01.2019г.
по пр.пр.№2192/19г. на Софийска районна прокуратура, с което производството е
прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. От мотивите на
постановлението е видно, че разследващият орган е приел, че от приложените по
преписката доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен
начин, че лицето е управлявало автомобила след употреба на алкохол, тъй като
проверката е извършена няколко часа след посочения час на управление, когато настоящият жалбодател фактически не е управлявал МПС.
Въз основа на съставения акт на 12.01.2019г.
*
С.Г. е издал Заповед №226/12.01.2019г. за прекратяване на регистрацията лек
автомобил "Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ *, която само по отношение на
номера и датата на издаване е изменена със Заповед №19-4322-000324/15.01.2019г.
на * Р.Н. Със същите, като е прието, че виновно е
нарушена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.22 ЗАНН по отношение на жалбодателя е приложена ПАМ по чл.171, т.2А б.б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
л.а. с рег.№ВР2456СВ за срок от шест месеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно
ал.2 на същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото
производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му
материални и териториални правомощия.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 2А б.б от същия закон се
прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. Правомощието на * Г. и *
Н. да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от т.1 на Заповед
№513з-1618/26.02.2018г. на Директора на СДВР
вр. Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, копия
от които са приложени по делото. Спазена
е формата при издаването на акта, като същият съдържа всички изискуеми
реквизити. Той е мотивиран съобразно
изискванията на чл.172, ал.1 ЗДвП, доколкото в текста му фигурира позоваване на
фактическото обстоятелство, възприето от органа като материалноправно основание
за прилагане на мярката, цитирани са приложимите законови разпоредби.
Изложените съображения водят до
заключението, че актът не е нищожен. Не е налице и нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена.
Оспорената заповед
обаче се явява материално незаконосъобразна.
Със същата по отношение на водач на МПС е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А б.б
от ЗДвП. Една от хипотезите в този текст, в редакцията му към датата на
издаване на оспорената заповед, предвижда прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, за срок от шест месеца до година. При тази законова регламентация,
относима към настоящия случай, необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е наличие на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила. В
случая показанията на техническото средство са отчели 1.72 промила. Установяването
на предпоставката за прилагане на ПАМ е
сторено само с техническо средство, не е
извършено изследване чрез кръвна проба. Нарушението
на водача е отразено в съставен акт за
административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила в административното
производство, но в съдебната фаза на производството всяка от страните следва да
установи фактите, обуславящи твърденията й. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Констатациите
в АУАН, че оспорващият е управлявал
описаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила обаче са
оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Безспорен
е фактът, че лицето е управлявало МПС около 8.50часа, а проверката за употреба на алкохол е
извършена в 11.59часа, когато не е имал
качеството на водач, видно от Докладната записка на извършилия проверката Ж., в
която се заявява, че автомобилът,чиято регистрация е прекратена, се е намирал
на паркинг. Именно липсата на доказателства за осъществяване на изпълнителното
деяние е довела и до прекратяване на образуваното бързо досъдебно производство
в Софийска районна прокуратура.
По тези съображения жалбата се явява основателна, поради което
следва да бъде уважена, а оспореният с
нея административен акт следва да бъде отменен.
При този изход
на спора и при своевременно направено искане в жалбата, на жалбодателя следва
да се присъдят направените от него разноски в размер на 210/двеста и десет/лв.,
включващи д.т. за образуване на делото и адвокатско възнаграждение съобразно
приложения договор за правна защита.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №226/12.01.2019г.,
издадена от * С.Г., изменена със ЗАПОВЕД №19-4332-000324/15.01.2019г. на *Р.Н.,
двамата от Отдел „ПП“ в СДВР, за
прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2А б.б от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ * за срок от шест месеца, собственост на И.В.Ц. от гр. В.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА
ЗАПЛАТИ на И.В.Ц. от гр. В. сумата
210/двеста и десет/лв. деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
АДМ.
СЪДИЯ: