МОТИВИ към присъдата по НОХД № 70 по
описа на
Варненския
Окръжен съд за 2011 година, наказателно отделение
На 13.01.2011г.
Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт
срещу подс. А.П.Я. *** за
престъпление по чл. 199
ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и срещу подс. Д.И.И. за
престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В насроченото от съдията – докладчик с.з. на 23.02.2011г.
съдът разясни на подсъдимите възможностите за провеждане на съкратено съдебно
следствие и след изразеното от всеки от тях признание на фактическите положения
по обвинителния акт, подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението и фактическата обстановка
по обвинителния акт. Счита, че авторството е безспорно доказано и моли съда да
признае подсъдимите за виновни като предлага на подс. Я. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години и един месец, а на подс. И.
– за срок от две години, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години.
Подс. Я. признава изцяло фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт, посочва влошеното здравословно
състояние на майка си. В пренията по същество се разкайва за случилото се, моли
съда да бъде по-снизходителен, а в последната си дума съжалява и заявява, че е
преценил грешката си.
Защитникът на подсъдимия - адв. С.Б.,
назначена като служебен от досъдебното
производство, моли съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и да определи наказанието при приложението на чл.
55 от НК. Намира, че с такъв характер са пълните самопризнания, разкаянието,
съдействието по време на досъдебното производство, младата възраст и
възстановените изцяло щети.
Подс. И. признава изцяло фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт. В пренията по същество и в последната
си дума съжалява за случилото се и заявява, че никога повече няма да допусне
такава грешка.
Защитникът на подс. – адв. К.Б., при анализа на
доказателствата по делото сочи, че и до настоящия момент не е налице
категоричен отговор за състоянието на пострадалия към момента на случилото се –
с оглед употребата на алкохол в комбинация с изпушването на цигара марихуана.
Обръща внимание, че при проведеното разпознаване свид. З. не е разпознал подс. И.,
с когото е прекарал 2-3 часа заедно. От друга страна посочва, че подсъдимият
признава вината за допусната грешка. При оценката на извършеното счита, че
съдът следва да отчете, че подсъдимият не е осъждан, младата му възраст и
възстановяването на щетите, съжалението и липсата на други неприключили
наказателни производства. В допълнение намира, че от значение за преценката на
личността са и следните факти –отсъствието на двамата му родители от страната и
израстването под грижите на баба му, продължава образованието си и личността му
е в процес на изграждане. Предвид изложените смекчаващи обстоятелства предлага
на съда да наложи наказание в рамките на лишаване от свобода за срок от една
година, което да отложи с изпитателен срок.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Я. бил
осъждан многократно. За извършени от него престъпления в качеството му на
непълнолетен бил признат за виновен и му били наложени различни по вид
наказания по НОХД № № - 4738/07г., 3901/07г., 4581/07г., 2541/09г. и 6791/09г.
всички на ВРС. За престъпления след навършване на 18г. му възраст подс. Я. бил
осъждан по НОХД № 2614/09г. на ВРС /при наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 11 месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три
години/, № 4860/09г. на ВРС /за деяние по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 55 от НК –
наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца при
първоначален общ режим в ЗООТ/, № 2799/10г. на ВРС / за деяние по чл. 198 ал. 1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 55 от НК му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 с изпитателен срок от три
години/. След изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца - определено като общо по чл. 25 от НК /ЧНД № 5601/09г. на
ВРС в сила от 03.12.2009г./ по осъжданията по НОХД № № 4680/09г., 2541/09г. и
2614/09г. – на 13.05.2010г. подс. Я. ***.
На 02.08.2010 год.
пострадалият Н.З.З. около 21.00 часа отишъл на гости на свои приятели, като взел
със себе си и личния си преносим компютър марка "Леново" в едно с калъфката
и зарядно
устройство.
Около 01.30 часа
на 03.08.2010 год., компанията в която бил пострадалия
З. се отправила към бар "Кубо", намиращ се на плажната ивица на гр.Варна. По-късно З. изпратил приятелката си до дома
й намиращ се в гр.Варна на ул."Тодор
Икономов ". След което З. *** в посока Окръжна болница. Подминал
кръстовището с ул. "Цар Асен" и влязъл в денонощен магазин "Галакси ". Купил си цигари и
излизайки от магазина бил спрян от две непознати за него момчета – подсъдимите.
Подсъдимите поискали по една цигара на З. и след като той ги почерпил, тримата се
отдалечили от магазина на около петдесет метра в посока Окръжна болница. Седнали на
пейка в междублоковото
пространство , където продължили разговора по между си.
Запознавайки се с пострадалия подс. И. се представил под името Георги
Ставрев.
Всеки разказал по нещо за себе си, свид. З. извадил лаптопа и им показал снимки
от Холандия, където учел. Изпушили заедно цигара марихуана, предоставена от
подсъдимите.
В хода на
разговора свид. З. помолил подсъдимите за мобилен телефон и подс. Я. му дал своя. Свидетелят позвънил
на приятеля си – свид. Граматиков /в 04 часа 15 минути и 43 секунди/.
След това отново отишли до магазина, като свид. З. купил храна за бездомните
кучета наоколо, а подсъдимите си взели вода. Върнали се отново до пейката и
след около половин час свид. З. решил да се прибира в къщи. Подс. И. посочил
блока, който се намирал наблизо и казал, че живее там, а подс. А.Я. казал, че ще тръгне с пострадалия З.,
тъй като бил в същата посока .
Тръгвайки
подс. И. казал на подс.Я. няколко думи, които пострадалият не разбрал. В същото
време подс. А.Я. застанал зад Н.З. като се
опитал да го удари с глава и да го събори. Не успял но се опитвал да
избута пострадалия в тъмната част на парка. В същото време подс. И. започнал да
дърпа раницата на пострадалия, в която се
намирал лаптопа "Леново ", като се опитал да я вземе , а подс. А.Я.
ритал пострадалия З. за да сломи съпротивата му.
Когато Н.З. паднал на колене, подс. Я. се опитал да го ритне в главата.
Пострадалият обаче успял да се надигне и побягнал към улицата където
се хванал за едно метално колче. Двамата подсъдими го подгонили и настигнали,
като отново направили опит да му вземат раницата. З. се отскубнал и започнал да вика за помощ, но никой не се отзовал. Подс. Я. избягал и се скрил в тъмната част на улицата,
а подс. И. настигнал пострадалия и
извикал на Я., че е хванал компютъра
и му казал да идва да помага.
Подс. Я. се върнал и с общи усилия двамата подсъдими успели да измъкнат
калъфа с компютъра и зарядното му устройство от раницата на З. и избягали.
Пострадалият свалил раницата си и веднага установил, че компютърът
липсва. Отишъл в магазин "Галакси "
и се обадил на тел. 112, като изчакал на място пристигането на полицейския
екип.
След като
двамата подсъдими напуснали местопроизшествието подс. И. взел компютъра, за да го
продаде. На
следващия ден -около 20:30 ч. той се свързал по скайп със свид. Панайотов и
предложил компютъра за сумата от 400 лв. Панайотов не проявил интерес, но подс. И.
бил настоятелен, поради което свид. Панайотов, който по същото време контактувал по скайп със свид.
Ивайло Андонов — му съобщил , че негов познат продава лаптоп. Ивайло Андонов
проявил интерес да види лаптопа. Отишъл до дома на свид. Панайотов, след което двамата
отишли до подс. Д.И.. И. влязъл в колата на свид. Андонов и показал компютъра. Предложил да го
продаде за сумата от 400 лв., но в крайна сметка се споразумели за сумата от
300 лв. и се разделили. От парите подс. И. дал 100 лв. на подс. А.Я..
От
извършените действия по разследване сигнала на свид. З. подсъдимите били
установени. С протокол от 04.08.2010г. свид. Андонов предал доброволно
закупения от него лаптоп ведно с калъфа – чанта, и зарядното устройство. Вещите
били върнати на пострадалия с разписка на 12.08.2010г.
При разследването било извършено разпознаване на лице
по фотоснимки, при което свид. З. категорично разпознал подс. Я.. При
следващото проведено разпознаване на лице след въвеждането на свидетеля, той не
е разпознал подс. И..
В хода
на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, видно
от заключението на която стойността на отнетите от пострадалия вещи възлиза на
946, 40лв.
На
03.08.2010г. свид. З. посетил кабинета по съдебна медицина – МБАЛ “Св. Анна”.
При освидетелстването му било издадено МУ № 835/10г. С оглед на отразеното в
удостоверението в резултат на действията на подсъдимите на пострадалия били
причинени травматични отоци в лява лицева половина, контузия на
дланно-пръстната става на първи пръст на лявата ръка, ожулвания и подкожен
кръвоизлив в областта на лявото бедро, ожулвания по предна повърхност на двете
колена – обусловили в съвкупността си временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В хода
на разследването била назначена съдебно-психиатрична експертиза за
освидетелстване на подс. Я.. Видно от заключението при него е била установена
вредна употреба на марихуана, като към момента на извършване на деянието е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
В хода
на разследването била назначена съдебно-психиатрична експертиза за
освидетелстване на подс. И.. Видно от заключението при него е била установена
вредна употреба на марихуана, като към момента на извършване на деянието е бил
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
По
делото била назначена комплексна – съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска
експертиза, която следвало да прецени състоянието на пострадалия към момента на
деянието. Видно от заключението, вещите лица приемат, че пострадалият е
психично здрав и към момента на деянието – 5 ч. е бил в състояние на употреба
на алкохол без повлияване, което му е позволявало да запаметява, да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложеното съдът счита
за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство и приобщените по реда на чл.
373 от НПК в съдебната фаза доказателства чрез свидетелските показания на свид.
З., Панайотов, Андонов, обясненията на подс. Я. в качеството на обвиняем, експертните
заключения, писмените доказателства – сред които докладна записка, медицинско
удостоверение и др., и писмените доказателствени средства. Към съвкупността
съдът включва изразеното в с.з. признание от подсъдимите на фактическите
положения в обстоятелствената част на обвинителния акт, събраните в съдебно
заседание актуални справки за съдимост. Посочените доказателства съдът
преценява като взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата
страна на обвинението по несъмнен начин.
Преценявайки гласните
източници на доказателства от досъдебното производство съдът установи
противоречия между обясненията на подс. И. с тези на подс. Я. и пострадалия
свид. З.. В първоначалната си позиция подс. И. изцяло отрича участието си в
извършеното над пострадалия насилие с цел отнемане на вещите. Съдът установи,
че тези обяснения на подсъдимия са изолирани от останалата съвкупност, не са
логични и последователни и се опровергават от показанията на самия пострадал,
казаното от другия извършител и от последвалите действия и активността на подс.
И. по пласиране на вещите.
Безспорно е, че при
представянето на подс. И. за разпознаване от свид. З. – пострадалият не го е
разпознал. Според защитата му този факт е необясним след като са прекарали
заедно два-три часа и го свързва с повлияването на пострадалия от алкохол и
марихуана.
Видно от заключението
на комплексната експертиза към 5ч. – когато е извършено деянието, пострадалият
не е бил повлиян от употребения през нощта алкохол. Според обясненията на подс.
Я. – след като подс. И. е донесъл цигарата марихуана - “Момчето си опъна
два-три пъти, а другото го изпушихме с Д.”. При съдебно-психиатричното
изследване на подсъдимите вещото лице е приело, че тримата с пострадалия са
изпушили цигарата, като не е намерило основание да допусне каквото и да е
повлияване в резултат на това върху способностите и волята им. В този смисъл
съдът счита, че показанията на пострадалия не са дискредитирани и обусловени от
външни фактори въздействали върху интелектуално-психичните му възможности.
Налице убедителна
връзка между обясненията на подс. Я. и описаното от пострадалия относно личното
участие на подс. И. в упражняването на сила и отнемането на вещите. Самият
подсъдим И. не оспорва присъствието си на мястото на престъплението. Предвид
силата на доказателствата позволяващи категоричен извод относно авторството на
деянието от двамата подсъдими органите на досъдебното производство са
преценили, че не се налага събирането на допълнителни чрез изследване и
експертизиране на записите от охранителните камери в магазин “Галакси” с цел
идентифициране на подс. И..
С оглед на заетата в
съдебно заседание позиция от двамата подсъдими посочените противоречия между
доказателствените материали са напълно отстранени. Изразеното признание на
фактическите положения по обвинителния акт се подкрепя от събраните по делото
годни и относими доказателства.
След преценката на релевантните по делото
доказателства съдът призна за виновни подсъдимите в
това че на 03.08.2010 год. в гр. Варна, в съучастие като съизвършители,
отнели чужди движими вещи – преносим компютър “Леново”, зарядно устройство и
калъф, на обща стойност 946, 40 лева от владението на Н.З.З., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и подс. Я. извършил
деянието при условията на опасен рецидив. Съдът прие, че с описаните действия подс. Я. е осъществил обективните
и субективни признаци на състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а подс. И. – такова по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Правната оценка на
деянията на подсъдимите се обосновава от фактическите изводи на съда. Действайки
при пряк умисъл, те са упражнили упорита физическа сила, за да сломят
съпротивата на пострадалия и да отнемат паричната сума. Предприемайки своите
активни действия всеки от тях е възприемал и действията на другия, съгласявал
се е с тях с цел постигане на престъпния резултат.
Многобройните
предходни осъждания на подс. Я. съдът прецени с оглед чл. 29 ал. 2 от НК и от
подлежащия на изследване брой осъждания като пълнолетен установи правното
значение на това по НОХД № 4860/09г. на ВРС – по което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и три месеца за деяние по чл. 198
ал. 1 вр. чл. 55 от НК. Едновременно с това са налице и осъжданията по НОХД №
2614/09г. и 2799/10г. за умишлени престъпления като определените наказания
лишаване от свобода са били отлагани от съда по чл. 66 от НК. Като извод се
налага, че подс. Я. е извършил деянието при наличието и двете хипотези на
опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. “А” и “Б” от НК.
За да определи справедливо наказание на подсъдимите
съдът съобрази предвиденото в специалната норма по чл. 373 ал. 2 от НПК и
законоустановените рамки по чл. 58 А от НК. В конкретния случай съдът установи
наличието на основания за прилагане на чл. 58 А ал. 4 от НК, тъй като
едновременно съществуват предпоставки за прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК и
чл. 55 от НК. Съдът установи многобройни смекчаващи отговорността на всеки от
подсъдимите обстоятелства при отчитането на които и най-лекото предвидено от
закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Определянето
на наказанието под минимума на предвиденото се явява по-благоприятно по
отношение и на двамата подсъдими, като позволяващо максимална индивидуализация
предвид обстоятелствата от значение за наказателната отговорност в рамките на
допустимите предели.
Поради изложеното и упражнявайки правомощията си за преценка
на следващото се наказание под определения от съответните норми минимум съдът
съобрази следното:
Деянието разкрива висока степен на обществена опасност
– извършено в създадена обстановка на доверие и по отношение на пострадал,
който възприемал подсъдимите като приятни за контакт младежи, с употреба на
няколко етапно продължително насилие, сломявало съпротивата му, и упоритост,
пренебрегваща и виковете на свидетеля за помощ. Използваната сила надвишава
необходимата за осъществяване на намеренията им – свидетелства за това са
многобройните телесни увреждания в различни части на тялото на пострадалия,
сами по себе си съставляващ съставомерен по чл. 130 ал. 1 от НК резултат.
Извършеното разкрива висока степен на нарушаване на редица законово гарантирани
и морални ценности – неприкосновеността на собствеността и телесната
неприкосновеност. Подсъдимите са отнели ценна вещ на стойност около четири
минимални работни заплати, с която са се разпоредили в свой интерес.
Личността на подс. Я. разкрива висока степен
на обществена опасност. До настоящия момент е многократно осъждан за различни
умишлени престъпления срещу собствеността на гражданите – две от които за
грабеж. След малко повече от два месеца от излизането си от затвора по изтърпяване
на наказание лишаване от свобода, отново е прибягнал до извършването на такова
по вид деяние. Страда от вредна употреба на марихуана – факт, който съпътства
изграждането му като личност и предпоставя извършването на престъпни действия.
Като отегчаващо отговорността на подс. Я. обстоятелство
съдът прецени данните за множеството осъждания – извън подлежащите на
квалифициране. Смекчаващи отговорността обстоятелства са младата възраст,
съдействието в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, данните за семейното положение, убедителната критичност към
извършеното, възстановяването на щетите.
Личността на подс. И. според съда разкрива завишена
степен на обществена опасност. Макар и неосъждан до момента – подсъдимият има
богата криминалистична регистрация – която следва да се преценява като
обективни характеристични данни. В тази посока са и показанията на свид.
Панайотов – който е бил сигурен, че предлаганият от подс. И. лаптоп е краден и
многократно се е опитал да отклони предложението му, както и фактът, че още при
запознаването си с пострадалия се е представил с чуждо име и фамилия. При
извършване на деянието и при пласирането на вещите подс. И. е проявил
упоритост. Подсъдимият също страда от вредна употреба на марихуана.
Като отегчаващо отговорността на подс. И.
обстоятелство съдът прие негативните характеристични данни, а като смекчаващи –
младата възраст, чистото съдебно минало, условията, при които е израснал,
стремежът към повишаване на образованието, изразеното съжаление и
възстановяването на вещите.
След преценката на изложените обстоятелства съдът
определи наказанието на подс. Я. при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – в
размер към средния на възможните граници. Съдът постанови ефективното
изтърпяване на наложеното наказание и определи подходящия първоначален общ
режим по силата на специалните правила на чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС.
Съдът се съобрази с обществената критичност към деяния свързани с посегателство
над личността и собствеността на гражданите, изключително разпространени към
момента на извършване на конкретното. Подс. Я. е бил санкциониран за
престъпления от този вид и преди от други съдебни състави и не се е повлиял от
досега налаганите му наказания. Съдът прие, че определеният размер на наказанието
съответства на тежестта на извършеното, значението на настъпилите
общественоопасни последици, особеностите на личността на подсъдимия и
необходимия за него процес на социална адаптация и поправяне в ценностната
система. Подс. Я. действително е млад човек с богато съдебно минало, но
изразената пред съда убедителност в критичното отношение към извършеното
позволява да се приеме, че има потенциал за положителна промяна. Поставянето му
в условията на специализирано индивидуално въздействие в хода на понасяне на
определеното наказание, според съда гарантира постигане на целите на
индивидуалната превенция. Наказанието съответства и на потребностите на
обществото като санкция за извършеното и интензитет на
предупредително-възпиращото му значение. Допълнително наказание конфискация съдът
не наложи с оглед установеното за имущественото състояние на подсъдимия и
предвид приложимостта на чл. 55 ал. 3 от НК.
На подс. И. съдът наложи наказание в размер на средния
от възможните предели след прилагането на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Съдът счете,
че за постигане на целите по чл. 36 от НК не се налага ефективното му изолиране
от обществото и че е достатъчно отлагането му с изпитателен срок – също в
размер на средния от предвидения по чл. 66 ал. 1 от НК. При отмерването на
наказанието съдът прецени, че поради възрастта и условията при които е израснал
подсъдимият до момента не е формирал социално съобразено правно и морално
съзнание и към момента на извършване на деянието ценностната му система е била
криминализирана. Налице е обаче започнал в хода на наказателното производство
процес на поправяне – установим чрез промяната на отношението към извършеното и
търсенето на път за продължаване на образованието, който следва да бъде
поощрен, чрез предоставяне на възможността от условно понасяне на наказанието.
За настъпването на необходимите промени в съзнанието и строят му на житейски
правила е необходима и достатъчна гаранция изискването за въздържане в периода
на изпитателния срок от други престъпни действия под риска от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание. С определеното наказание според съда се
постига справедлива оценка на извършеното и необходимото положително
въздействие спрямо обществото. Съдът не счете за необходимо да налага
пробационна мярка в рамките на изпитателния срок по чл. 67 ал. 3 от НК тъй като
от една страна не намери основание за засилване на ефекта на наказанието, а от
друга – за да предостави пълна възможност на подсъдимия да продължи
образованието си в гр. Велико Търново – извън местоживеенето му – гр. Варна.
С оглед вида на наложеното наказание
съдът зачете предварителното задържане на подс. Я. по чл. 59 ал. 1 и 2 от НК.
Съдът възложи на всеки от подсъдимите да заплати пропорционално
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.
Водим от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ
ВОС: