Решение по дело №1453/2018 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 108/12.6.2019г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 29.05.2019г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря А. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1453 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е образувано по искова молба от И.П.Д., ЕГН **********, действаща като родител  и законен представител на детето К.А.С., ЕГН **********, срещу А.Ю.С., ЕГН **********. 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс да бъде изменен размера на определената с решение, постановено по гр. дело №65/2017г. по описа на РС – Девня месечна издръжка, дължима от ответника А.Ю.С. в полза на детето К.А.С. чрез нейното увеличаване от 140 лв. на 180  лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че И.П.Д. и А.Ю.С. са родители на детето К.А.С., ЕГН **********, като с влязло в сила решение по гр. дело №65/2017г. по описа на РС – Девня ответника е осъдена да заплаща издръжка в размер на 140 лв. Излага се, че е изминал период от време от предходно определената издръжка, като потребностите на детето са нарастнали в значителна степен с оглед нуждите му от храна, дрехи, облекло. Излага се, че  всички разходи по пълноценното отглеждане на детето, както и всички текущи сметки за наем, ел.енергия, мобилен телефон, интернет се заплащат от майката, а издръжката, дължима от ответника, се явява недостатъчна, за да покрие нарастналите нужди на дъщеря му. Излага се, че  майката полага грижи и за сина си, който е непълнолетен и живее при нея, в същото време ответника работи без да е назначен на трудов договор, демонстрира завиден стандарт и няма други деца, за които да се грижи и издържа.

Моли, съдът да постанови решение, по силата, на което съдът да измени размера на присъдената издръжка , като увеличи същия от 140 на 180 лева месечно считано от датата на исковата молба.

Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.

По делото не е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от ответника А.Ю.С..

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. Представя писмено становище, с което заявява за неоснователност на иска.

 Контролиращата страна „ДСП – Девня”  представят изготвен социален доклад, съгласно който майката И.П.Д. е поела непосредствените грижи за детето К. и отглежда същото при благоприятни условия, не излагат становище по предмета на делото

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото безспорно се установява, че А.Ю.С., ЕГН ********** и И.П.Д., ЕГН **********, са родители на детето К.А.С., ЕГН **********, видно от удостоверението за раждането на детето, издадено на база акт за раждане № 0462/10.03.2016 г. 

По делото се установява, че И.П.Д. е родител на още едно ненавършило дете, видно от удостоверение за раждане, издадено на база акт за раждане №0205/23.07.2007г.

По делото безспорно се установява и факта, че с решение от 12.06.2017г по гр. д. № 65/2017г. на Районен съд – Девня родителските права  по отношение на детето К.А.С. са предоставени на майката И.П.Д., като бащата А.Ю.С. е бил осъден да заплаща в полза на дъщеря си К.А.С. чрез нейната майка и законен представител И.П.Д. месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -30.01.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

По същество предмета на делото е съсредоточен около това дали е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на закона, обуславяща претендираното от ищеца увеличение на дължимата от ответника издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете К.А.С. в претендирания размер от 180 лева, каквото се иска в процесния случай.

По силата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал. 1 СК. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата - чл. 142, ал. 2 СК . Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. И двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката.

По делото от представения социален доклад на  „ДСП – Девня”  се установява, че детето К. се отглежда в семейна среда от своята майка,сочат, че за детето се полагат адекватни грижи и потребностите му са задоволени в добра степен. Твърдят, че детето не поддържа връзка с баща си. Съгласно изложеното в социалния доклад майката И.Д. и двете й деца живеят под наем в общинско жилище, майката получава месечни помощи по ЗСПД за двете си деца. Представени са копия на множество фискални бонове  за покупки на хранителни продукти, лекарства, фактури за платен наем от И.П.Д.. Представена е снимка на регистрационна карта на И.П.Д. ДБТ от 01.02.2019г.

От ответната страна няма представени доказателства за доходи и имущество за периода от една година преди датата на предявяване на иска въпреки указанията, дадени с доклада по делото. Видно от писмените доказателства ответника не работи на трудов договор

При така установените фактически положения съдът намира предявения иск за частично основателен по следните съображения :

Преценката на решаващия съдебен състав по гр. д. № 65/2017г. на РС Девня не е била проверена по реда на въззивното обжалване - няма данни за подадена въззивна жалба, следователно страните са приели за правилна и законосъобразна преценката на съда към датата на постановяването му -12.06.2017г., за определяне размера на дължимата за детето К. издръжка, като съобразена както с нуждите на детето според тогавашната му възраст, социално положение, потребности и тогавашната икономическа действителност в страната, така и с възможностите на двамата родители. Единствените обстоятелства от значение за определяне размера на дължимата от родителя, комуто не са предоставени родителските права издръжка, които са претърпели изменение от датата на съдебното решение по гр. д. №65/2017г. на РС Девня са увеличението на минималния размер на работната заплата за страната за 2019 г. до размера на 560  лева, което неминуемо води до увеличаване стандарта на живот в РБ, а оттам и до нарастване нуждите на детето и настъпване изменения в неговите потребности от облекло, храна и други текущи разходи, налагани и от неговата по - голяма възраст. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за увеличаване размера на издръжката. За останалите твърдени обстоятелства не се установиха изменения в нуждите и потребностите на детето К. от датата на решението на РС Девня по гр.д. №65/2017г., които да са с траен и продължителен характер по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Не се установи по делото също и трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице  - няма доказателства ответника да е обременен със задължение за издръжка към други лица от същия ред, по презумпция същия е трудоспособен и може да си осигурява доходи от труд в размера на минималната работна заплата за страната – 560 лв. Преценявайки потребностите на детето К. – неговите нужди от храна, облекло и др., съобразени със стандарта на живот в Държавата, съдът определя общата месечна издръжка в размер на 260 лева, от които бащата следва да заплаща издръжка в размер на 160 лева месечно, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 18.12.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата си част искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен за разликата от 160 лева до първоначално предявения размер от 180 лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи по отношение на представените касови бележки и фактури, че ищцовата страна не установи за кое от двете деца са сторени разходите,  също обстоятелството,  че майката полага грижи и за друго дете, съдът счита за ирелевантно към настоящия спор, доколкото майката разполага с възможноста да търси издръжка за него от неговия биологичен баща, посочен в акта за раждане .

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 230,40 лв. и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата и разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 355,56  лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Девненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение №104/12.06.2017г., постановено по гр.дело № 65 по описа за 2017г. на Районен съд – гр. Девня издръжка, дължима от А.Ю.С., ЕГН **********,***, в полза на детето К.А.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.П.Д., ЕГН **********,***,  като я УВЕЛИЧАВА от 140 лева /сто и четиридесет лева/ на 160 лева /сто и шестдесет лева/, считано от 18.12.2018г., платима на пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 СК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата  над 160 лева /сто и шестдесет лева/ до претендираните 180 лева /сто и осемдесет лева /  като неоснователен. 

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на детето К.А.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.П.Д., ЕГН **********,***, сумата от 355,56 лева /триста петдесет и пет лева и 56 стотинки / разноски по делото  съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса към бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Девня в размер на 230,40 /двеста и тридесет лева и 40 стотинки / лева и 5 лева / пет лева / държавна такса за издаване на изпълнителен лист на основание чл.78, ал. 6 от ГПК

 

В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.

 

В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна  в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 12.06.2019 г. / чл. 315, ал.2 ГПК /

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

                          Районен съдия:.......................