№ 207
гр. София , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002139 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ТПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Изола П.“ ЕООД, с която
обжалва решение № 2 004 от 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 993/17 по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е осъдил “Изола П.”
ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, на основание чл. 58, ал. 1
и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки - CISG (КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 145 748.45
лева, с включен ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по договор за покупко-
продажба на стоки съгласно проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното й плащане, сума в размер на 7 651.79
лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от 21.04.2017 г. до
2017. г., и сума в размер на 1 417.85 лева, представляваща обезщетение за платена от
“Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ наемна цена за наетите допълнителни
складови площи на “ДСВ Роуд” ЕООД за съхранение на поръчаната, доставена,
неполучена и незаплатена от “Изола П.” ЕООД стока и цена за складови манипулации
на същата за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г., като е отхвърлил иска за
законната лихва за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г. за горницата над 7 651.79
лева до предявения размер от 7 667.10 лева и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК “Изола П. ” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ сума
в размер на 6 993.36 лева, представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се твърди от жалбодателя, че постановеното решение противоречи
на материалния закон, не е мотивирано, не се подкрепя от представените и ангажирани
доказателства и като резултат е неправилно. Твърди, че съдът изначално неправилно е
възприел фактическата обстановка по отношение на наличието на договор между страните
по смисъла на чл.18, ал. 2 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба
1
на стоки - CISG и че този договор е сключен с дата 07.04.2017 г. със стигането на заявката,
предвид липсата на доказателства за достигането на изявленията на тези дружества. В тази
връзка сочи имейл адреси от които е водена кореспонденцията, а от посочените не се
установява информация и данни за ищцовото дружество. Твърди, че липсват доказателства
за ангажирането на ищцовото дружество нито като предложител, нито като евентуален
доставчик. От доказателствата по делото се установява, че кореспоненцията е подписана от
името на “Нордман, Расман България” ЕООД, а липсват и доказателства, че лицето
поискало офертата да е служител на ответното дружество. Твърди, че съдът е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил възражението за липса на
представителна власт на лицата водили кореспонденцията, както и потвържданеие на
заявката от представляващия дружеството. Твърди, че дружеството е получило проформа-
фактурата и в разумен срок е възразило, както и че не е извършено авансова плащане, т.е.
липсва правопораждащия факт за нейната валидност. Твърди, че съдът неправилно е
приложил разпоредбите на Конвенцията по отношение на приемането на предложението и
възразяването на същото (чл.17 и чл.18 от същата). Твърди, че получената фактура се
променят съществено условията на доставката, като нейната стойност се завишава с 20%,
поради което същото може да бъде третирано като насрещно предложение. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и вместо него да се постанови ново с което да охвърли
исковата претенция, като се претендират и разноски.
Ответника по въззивната жалба “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ
оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че е постановеното решение е правилно и
законосъобразно, обосновано и мотивирано, като съдът не е допуснал нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Претендира разноски.
С частна жалба “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ оспорва
определение № 711 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 993/17 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Твърди, че съдът неправилно е
възприел, че към момента на приключване на пренията ищецът не е ангажирал
доказателства за заплащането на договореното възнаграждение, а такива са представени
едва с молбата по чл.248 от ТПК. Твърди, че оригиналът на платежното нареждане се
намира в кориците на делото, а отделно е представил и банкова референция, от която се
установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено. Моли съда да постанови
определение, с което да отмени атакуваното и вместо него му присъди разноски в
претендиралия размер.
Ответникът по частната жалба „Изола П.“ ЕООД оспорва същата. Твърди, че
представените доказателства за преведена сума не кореспондират с договора за правна
помощ и между същите не може да бъде направена връзка. Твърди, че плащането не е
извършено от ищеца, а от друго дружество, регистрирано по българския закон като
търговец. Моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ТПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 2
004 от 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 993/17 по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил “Изола П. ” ЕООД да заплати на
“Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, на основание чл. 58, ал. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и
чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки - CISG
2
(КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 145 748.45 лева, с включен ДДС,
представляваща незаплатена цена за стоки по договор за покупко-продажба на стоки
съгласно проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г., ведно със законната лихва от
27.10.2017 г. до окончателното й плащане, сума в размер на 7 651.79 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от 21.04.2017 г. до 26.10.2018 г., и сума в
размер на 1 417.85 лева, представляваща обезщетение за платена от “Нордман, Расман
Ханделсгезелшафт” мбХ наемна цена за наетите допълнителни складови площи на “ДСВ
Роуд” ЕООД за съхранение на поръчаната, доставена, неполучена и незаплатена от “Изола
П.” ЕООД стока и цена за складови манипулации на същата за периода от 21.04.2017 г. до
2017. г., като е отхвърлил иска за законната лихва за периода от 21.04.2017 г. до
2017. г. за горницата над 7 651.79 лева до предявения размер от 7 667.10 лева и е осъдил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Изола П. ” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман
Ханделсгезелшафт” мбХ сума в размер на 6 993.36 лева, представляваща направените
по делото разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното определение №
711 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 993/17 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 8 състав, съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Не се спори, а се установява и от представената по делото кореспонденция
водена по електронна поща между ответника и „Нордман, Расман България“ ЕООД. От
същата се установява, че на 03.04.2017 г. Н. П. от името на ответника е поискала да им бъде
предложена оферта за доставка на 10 000 кг SBS линеарен (1101 или 1192) на прах и 10 000
кг SBS радиален (1184) на прах. На
2017. г. К. К. е изпратил цена за доставка на продуктите, както и техническите листове за
двата продукта. Посочил е, че могат да доставят един камион по 10 тона от двата
продукта в седмицата след Великден.
На 07.04.2017 г. И. О. от името на ответника е направил заявка по електронна
поща за нуждите на дружеството за SBS R на прах - 3 тона, SBS L на прах - 3 тона, SBS R на
гранули - 10 тона, SBS L на гранули - 4 тона, т.е. общо количество от 20 тона, без в заявката
да са сочени цени на стоките.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 10.07.2017 г. е изпратена от ищеца на ответника по електронна поща проформа-
фактура за извършване на плащането на продуктите по цени с начислен ДДС. От
представената по делото проформа-фактура № 124/30253196 от 10.04.2017 г., издадена от
ищеца на ответника за продаваните стоки, се установява, че е налице условие -
предварително плащане.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че на 13.04.2017 г. в 14,56 часа К. е изпратил писмо до О., в което обобщава проведен
телефонен разговор - че ответното дружество не възнамерявало да плати издадената фактура
с ДДС, че в момента имало нужда от половин камион - 10 тона. Посочено е също, че
предвид факта, че доставката е предвидена да се извърши на 20 април, ще направи всичко
възможно да уведоми доставчика да сторнира доставката. На 13.04.2017 г. в 15,53 часа К. е
изпратил второ писмо до О., в което го уведомява, че е получил отговор от колегите в
Кратон, че стоката е натоварена и камионът е на път, поради което не могат да го спрат и да
преустановят сделката. Уведомява, че очаква плащане по фактурата.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на
3
2017. г. е изпратено писмо от П. до К., в което същата твърди, че че не са се съгласявали с
условията на доставка по проформа-фактурата, както и с посочените цени и авансово
плащане, че е отпаднала необходимостта от тези материали, които били доставени
самоволно от ищеца, и че не ги приемат и очакват
разпорежданията на ищеца на кой адрес да върнат камиона със стоката.
Не се спори, а се установява и от представените и приети като доказателства
по делото товарителница CMR № Т61499364, че стоки са натоварени от Калло, Белгия, на
13.04.2017 г. за доставка на “Изола П.” ЕООД в България, дата на затваряне - 12.04.2017 г.,
както и товарителница - транспортен документ № NL 80328179, че стоки са изпратени от гр.
Берген оп Зоом, Холандия, за доставка на “Изола П.” ЕООД в България на 20.04.2017 г.,
заминаване на 13.04.2017 г. От товарителниците е видно, че камионът е пристигнал в 10
часа и е тръгнал в 15,20 часа от “Изола П.” ЕООД, както и че стоките са получени на
21.04.2017 г. от “ДСВ Роуд” ЕООД, гр. София.
Не се спори между страните, а се установява и от представената нотариална
покана, връчена на ответното дружество чрез управителя П. на
2017. г., че дружеството е поканено в седмодневен срок от получаването на поканата да
подпише писмено споразумение за поетапно приемане и заплащане на поръчаните от
ответника и доставени от ищеца продукти, съобразно уговорените цени и в
предложения от ответника срок до края на месец август 2017 г. От представеното
писмо, изпратено от ответника до ищеца в отговор на нотариалната покана се
установява, че не е постигнато съгласие за условията на сделката при цените,
обективирани в проформа-фактурата, за което обстоятелство не се спори.
Не се спори между страните, а се установява и от представените справки от
“ДСВ Роуд” ЕООД, че същото е приело и складирало продуктите, както и са посочени
цените за складиране на същите. Представено е и потвърждение от “ДСВ Роуд” ЕООД за
начислени суми за складиране и складови манипулации на ищеца за периода от м. април
2017 г. до 25.10.2017 г. в общ размер на 604.11 евро, като изрично е посочено в
потвърждението, че сумите по фактурите са платени по банков път.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното писмо от
НАП, че след извършена проверка в Информационния масив на НАП се установява, че в
периода от 01.04.2017 г. до 21.04.2017 г. Н. П. и И. О. са имали действащи трудови договори
с “Изола П.” ЕООД.
От заключение на съдебно-техническа експертиза и допълнение към
заключението се установява, че изследваните съобщения по електронна поща, разменени
между страните, са с идентично съдържание в двете пощенски кутии и няма данни за
манипулация на информацията.
В показанията си свидетелката Н. П. - служител на ответното дружество
твърди, че тя се е свързала с ищцовото дружество във връзка с търсенето на материали за
производството на хидроизолационни материали, произвеждани от “Изола П.” ЕООД.
Свидетелката твърди, че през 2017 г. поискала оферта за доставка на стиролбетагенстирол -
SBS, получила такава първо с техническите спецификации на продукта и после с наличните
количества в два различни типа - гранули и на прах, както и след това за цени за доставката
франко склада в София. Твърди, че е предоставила цените на И. О. - търговски представител
при ответника, за продължаване на търговските отношения с ищеца. Твърди, че
впоследствие са получили проформа-фактура на 10.04.2017 г., в която били посочени
4
допълнителни такси над оферираната цена и авансово плащане на заявените количества,
както и че не са получавали договор за доставка.
В показанията си твърди, че когато управителят И. П. се запознал с проформа-
фактурата на 13.04.2017 г., отказал плащането й и И. О. се свързал по телефона и чрез и-
мейл с ищцовото дружество, че отказват сделката, но въпреки това на 17.04.2017 г.
камионът, натоварен със стоката, пристигнал и те отказали да го разтоварят и го върнали. От
ищцовото дружество им казали, че не са съгласни, но камионът бил върнат и стоката не е
получена от ответника.
В показанията си свидетеля И. О. - служител на ответното дружество, се
установява, че той е направил заявката за доставката на материала на
2017. г. На същия ден или на 11.04.2017 г. получили проформа-фактура за стоката, в която
цените били с 20% по-високи от посочените в офертата. Твърди, че не били
уведомени, че ищцовото дружество има регистрация в България по ЗДДС. Казва, че не
са били уведомявани за условията за доставката, като им е казано, че след извършване
на плащането ще се уточняват начините на доставка. Твърди, че условието било
авансово плащане на цената, както и че след като управителят на ответното дружество
се запознал с проформа-фактурата, отказал да се сключи сделката, за което свидетелят
уведомил по телефона представителя на ищцовото дружество - К. К.. Свидетелят
твърди, че получили и-мейл от К., в който ги уведомява, че ще се опита да организира
да не се товари камиона, но 7-8 дни след отказа в базата на ответното дружество
пристигнал камион, който те върнали.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 2 004 от 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2
993/17 по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, че съдът е осъдил
“Изола П.” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, на основание
чл. 58, an. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки - CISG (КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер
на 145 748.45 лева, с включен ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по договор за
покупко-продажба на стоки съгласно проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното й плащане, сума в размер на 7
651.79 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
21.04.2017 г. до 26.10.2018 г., и сума в размер на 1 417.85 лева, представляваща обезщетение
за платена от “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ наемна цена за наетите
допълнителни складови площи на “ДСВ Роуд” ЕООД за съхранение на поръчаната,
доставена, неполучена и незаплатена от “Изола П.” ЕООД стока и цена за складови
манипулации на същата за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г., като е отхвърлил иска за
законната лихва за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г. за горницата над 7 651.79 лева
до предявения размер от 7 667.10 лева и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Изола
П. ” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ сума в размер на 6
993.36 лева, представляваща направените по делото разноски.
С атакуваното определение № 711 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 2
993/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, съдът е оставил
без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
5
По отношение на жалбата съдът намира, че същата е процесуално допустима,
като подадена в срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с твърденията, че съдът е
неправилно е възприел фактическата обстановка по отношение на наличието на договор
между страните, както и че неправилно е приложил правните норми по отношение на
сключването на договора, възразяването по отношение на изпратеното предложение, както и
че със изпратената фактура съществено се променят параметрите на водените преговори.
Така релевираните от въззивника доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е определил
приложимата правна норма по отношение на възникналите правоотношения. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба ищецът основава претенцията си на договор за
продажба на стоки с международен елемент - продавачът-ищец е дружество, регистрирано в
Република Австрия, а купувачът- ответник е дружество, регистрирано в Република
България. Този вид правоотношения с международен елемент се уреждат от Конвенцията на
ООН за договорите за международна продажба на стоки - CISG (КДМПС), към която
Република България с е присъединила и е ратифицирала. Същата е публикувана в ДВ,
поради което е част от българското право. Видно от самата Конвенция, създадените правила
се прилагат за договори за продажба на стоки при наличието на следните предпоставки:
страните по договора за продажба да са с място на дейност в различни договарящи държави
(в случая страните по договорите за продажба на стоки по процесиите фактури са
регистрирани в различни договарящи държави - България и Австрия), договора за продажба
да попада под обхвата на Конвенцията, т.е. да не е от категорията на изключените от
действието му продажби по чл. 2 от КДМПС, както и страните по договора за продажба да
не са изключили изрично или мълчаливо нейното приложение. С оглед на изложеното
предявените искове следва да бъдат квалифицирани като обективно съединени, при
условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.58, ал. 1
и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от КДМПС (CISG), вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предмет на защита с предявените искове са вземания за неплатена цена и
обезщетение за забава, породени от договор за международна продажба на стоки. Като
основателно следва да се възприеме наведеното във въззивната жалба твърдение, че не е
налице сключен между страните договор.
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с изискване за
спазване на определена форма, но сключването му е обусловено от две предпоставки -
отправено предложение до едно или повече конкретни лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1
и приемане на предложението от насрещната страна по начина и в сроковете, указани вчл, 18.
Според чл. 14, ал. 1 във вр. счл. 15 от Конвенцията, предложението за сключване на договор
за продажба поражда действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно
намерение за обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по
възможност и цената или реда за определянето й. Цената не е задължителен елемент на
предложението, тъй като разпоредбата на чл. 55 от Конвенцията позволява при липса на
указания относно цената или реда за определянето й съгласието на страните да бъде
заместено от онази цена, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за
същия вид стока при подобни обстоятелства в съответната област на търговия. Приемането
по смисъла на чл. 18, ал, 1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на
адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато
стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от него или в друг
разумен според обстоятелствата срок /чл. 18, ал. 2/. Вчл. 18, ал. Зе призната възможност
съгласието за приемане на предложението да се изрази и чрез конклудентни действия като
6
например изпращане на стоката или плащане на цената, ако вследствие на предложението,
на установената между страните практика или на обичая адресатът извърши съответното
действие в предвидените за това срокове. Договорът за продажба се счита за сключен в
момента, когато приемането на предложението породи действие според разпоредбите на
Конвенцията. В този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да
прехвърли собствеността
и да връчи отнасящите се до стоката документи /чл. 30/ и насрещни
задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме
доставката.
В конкретния случай страните не спорят, че ответникът е отправил запитване
за доставка на стоки, определени по вид и количество, които са променяни в течение на
водене на преговорите, по отношение на количество и цена. Ето защо настоящият състав
намира, че същите са неотносими към отправянето на предложение, което да е прието от
насрещната страна. В издадената от ищцовото дружество проформа фактура са вписани
стоки, конкретно определени по вид, количество и стойност. Видно от представеното копие
от имейл от ищеца, същият потвърждава, че след изпращането на фактурата
(предложението) ответникът е възразил както по отношение на количеството, така и по
отношение на цената на стоките. Във фактурата е отразено, че стоките следва да бъдат
заплатени авансово, преди тяхното предаване. С оглед на така събраните по делото
доказателства, неоспорени от страните следва да се приеме, че предложение за сключване на
договор е отправено едва с изпращането на проформа фактурата. Безспорно е, че фактурата
е получена по електронната поща от страна на ответника на 10.04.2017 г. в 15.37 ч., като
видно от текста на съобщението изпращача е предоставил възможност на ответника да вземе
становище по стойността и включването на ДДС в предложената стойност на стоките.
Липсва спор между страните, че липсва волеизявление на ответника или друго поведение на
адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато
стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от него или в друг
разумен според обстоятелствата срок /чл. 18, ал. 2/. Не се спори, че в срок (до третия ден от
получаването) е налице мълчание от страна на адресата, което по правилата на чл.18, ал.1 от
Конвенцията не може да се приеме за волеизявление за съгласие. Липсват и доказателства, а
не се твърдят такива, че е налице изразено съгласие с конклудентни действия. От
доказателства по делото безспорно се установява, че ответникът е направил възражение в
разумен срок, съобразно обстоятелствата. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
съвкупната преценка на доказателствата налага мотивиран, че твърдените продажбени
правоотношения не са доказани и че за ответника не съществуват задължения за плащане на
цена по договори за продажба със съдържание, посочено в представената фактура. Липсата
на задължение за заплащане на стоките описани във фактурата, предпоставя и липса на
задължение за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,
както и заплащане на направените от ищеца разходи, свързани с направени разноски за
съхранението.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното решение, в
частта която е предмет на въззивното обжалване е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените
искове.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба от ищеца:
По отношение на допустимостта на подадената частна жалба против
определение № 711 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 993/17 г. по описа на Софийски
7
градски съд, Търговско отделение, 8 състав съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена от упълномощени лица и в установените от закона срокове.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Видно от доказателствата по делото до
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд не са представени
доказателства от които да се направи безспорен извод, че договореното възнаграждение
азаплатено, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е оставил
без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските. С
оглед на изложеното, настоящия състав намира, че атакуваното определение следва да се
потвърди.
На основание чл.78 от ГПК и предвид изхода на спора разноски се дължат на
ответника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3 096.68 лв., представляваща
размера на внесената държавна такса, сумата от 17 лв., държавна такса по частна жалба,
сумата от 700 лв., разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 5 640
лв., разноски за един адвокат. За настоящата инстанция ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 5 640 лв., разноски за един адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 004 от 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2 993/17 по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, в частта, в която съдът е
осъдил “Изола П. ” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, на
основание чл. 58, ал. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки - CISG (КДМПС) вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер
на 145 748.45 лева, с включен ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по договор за
покупко-продажба на стоки съгласно проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното й плащане, сума в размер на 7
651.79 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от
21.04.2017 г. до
2017. г., и сума в размер на 1 417.85 лева, представляваща обезщетение за платена от
“Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ наемна цена за наетите допълнителни
складови площи на “ДСВ Роуд” ЕООД за съхранение на поръчаната, доставена,
неполучена и незаплатена от “Изола П.” ЕООД стока и цена за складови манипулации
на същата за периода от 21.04.2017 г. до 26.10.2017 г., и е осъдил на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК “Изола П. ” ЕООД да заплати на “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт”
мбХ сума в размер на 6 993.36 лева, представляваща направените по делото разноски,
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, с
адрес: Република Австрия, гр. Вьозендорф п.к. А2332, Търговски център “Юг”,
Бизнесцентър Б 1/12, п.к. 2334, вписано под № FN 127824 b във Фирмения регистър на Съда
на федерална провинция (Ландесгерихт) Винер Нойщат, Република Австрия срещу “Изола
П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Нови Искър”, Чепинци, ул. “Стара планина” № 64 обективно съединени,
при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл. 58,
ал. 1 и вр. с чл. 53, чл. 74 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки - CISG (КДМПС), вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от145 748.45 лева
(сто четиридесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки), с включен ДДС, представляваща незаплатена цена за стоки по договор за
покупко-продажба на стоки съгласно проформа-фактура № 124/30253196/10.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното й плащане, за сумата от 7
651.79 лева (седем хиляди шестстотин петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки),
8
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от 21.04.2017 г. до
26.10.2018 г., и за сума в размер на 1 417,85 лева (хиляда четиристотин и седемнадесет лева
и осемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за платена от “Нордман, Расман
Ханделсгезелшафт” мбХ наемна цена за наетите допълнителни складови площи на “ДСВ
Роуд” ЕООД за съхранение на поръчаната, доставена, неполучена и незаплатена от “Изола
П.” ЕООД стока и цена за складови манипулации на същата за периода от 21.04.2017 г. до
26.10.2017 г., като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 711 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. №
2 993/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА “Нордман, Расман Ханделсгезелшафт” мбХ, с адрес: Република
Австрия, гр. Вьозендорф п.к. А2332, Търговски център “Юг”, Бизнесцентър Б 1/12, п.к. 2334,
вписано под № FN 127824 b във Фирмения регистър на Съда на федерална провинция
(Ландесгерихт) Винер Нойщат, Република Австрия да заплати на “Изола П.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Нови
Искър”, Чепинци, ул. “Стара планина” № 64 сумата от 3 096.68 (три хиляди деветдесет и
шест лв. и шестдесет и осем ст.) лв., представляваща размера на внесената държавна такса,
сумата от 17 (седемнадесет) лв., държавна такса по частна жалба, сумата от 700
(седемстотин) лв., разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 5 640
(пет хиляди шестотин и четиридесет) лв. и сумата от 5 640 (пет хиляди шестотин и
четиридесет) лв.разноски за един адвокат за първа и въззивна инстанция, на основание чл.78
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9