РЕШЕНИЕ
№………
гр. София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10
състав, в публичното
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Евдокия – Мария Панайотова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9048/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Х.П.П., с която е предявен срещу З. „Б.И.“ АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на
03.05.2015 г. Претендира
законната лихва от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал като водач при
произшествие, осъществило се на 03.05.2015г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва осъществяването
на деликт, размера на претендираните вреди, позовава се на съпричиняване.
По делото е приет за съвместно разглеждане при условията
на евентуалност обратен иск от З. „Б.И.“ АД срещу М.Г. А. с правно основание
чл.274, ал.1, т.1 /отм./, за сумата от 26000 лв. – частичен иск от общи размер 50000
лв., представляващ регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, поради причиняване на произшествието след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Претендира разноски.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск М.Г. А.
чрез назначения от съда особен представител оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./ за неимуществени вреди:
Установява се от представения Констативен протокол и
Съдебно – автотехническа експертиза, че на 03.05.2015г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. София на ул. „Никола Мушанов“ на пътен участък преди
кръстовището с ул. Блага вест“, което се е осъществило при следния механизъм: М.Г.
А. с лек автомобил Гранд Чероке с рег. № ******* се е движел по ул. „Никола
Мушанов“ от ул. „Добротич“ към ул. „Житница“ към кръстовището с ул. „Блага
вест“ със скорост на движение по – висока от разрешената 50
км/ч за района. На кръстовището пред
него пет автомобила един зад друг са били спрени, изчаквайки зелен сигнал на
светофарната уредба. Водачът на лекия автомобил Гранд Чероке не е намалил
скоростта си и е реализирал с предната си част челно в зоната на десен фар удар
в задната лява част на лек автомобил КИА с рег № *******управляван от ищеца.
След удара лек автомобил КИА е бил избутан напред, като задната му част се
завъртяла под малък ъгъл надясно. След първия удар лек автомобил Гранд Чероке е
продължил да се движи от лявата страна на спрелите автомобили, като е реализирал
удари и в тях. Причина за произшествието са действията на водача на лек
автомобил Гранд Чероке, който не е намалил скоростта или не е спрял при спрели
пред него автомобили, като е реализирал удар във всички автомобили пред него,
първият от които – управляваният от ищеца лек автомобил КИА.
Съдът намира доводите на ответника, че ищецът е реализирал първо удар с
движещия се пред него автомобил Ауди с рег. №*******, в резултат от който
са получени травмите, а ударът с Гранд Чероке, управлявано от М.Г.А. е настъпил
впоследствие, за неоснователни. От САТЕ се установява, че преди удара между
леките автомобили КИА и Гранд Чероке, лек автомобил КИА е бил спрял и преди
това удар между него и лек автомобил Ауди не е имало. Дори да се допусне, че
лек автомобил КИА се е ударил в лек автомобил Ауди преди удара с Гранд Чероке,
от деформациите по колите се установява, че сблъсъкът между леките автомобили
КИА и Гранд Чероке е бил много по – силен, като водачът на КИА е понесъл
камшичен удар, по който механизъм са получени и уврежданията на ищеца.
Установява се от Съдебно – медицинската експертиза
(СМЕ), изготвена от вещо лице – специалист неврохирург, че в резултат на
произшествието на 03.05.2015 г. ищецът е получил контузия на гръдния кош,
контузия и навяхване на врата, травматично увреждане на шийните и нервни
коренчета – последните по механизма на камшичен удар. След произшествието
ищецът е прегледан в УМБАЛСМ „Пирогов“ - Спешно отделение с диагноза: други и
уточнени травми на гръдния кош. Уврежданията на шията са установени при преглед
от невролог на 12.05.2015 г. във връзка с продължаващи болки във врата. Контузиите на гръдния кош и врата са предизвикали
болки и страдания за срок до 20 дни. Травматичните увреждания на шийните нервни
коренчета са предизвикало болки и страдания и ограничено движение на врата за 2
– 3 месеца. Във връзка с болките във врата се е налагало прием на обезболяващи
и нестероидни противовъзпалителни медикаменти, назначена е трикратно
физиотерапия, последната от която на 16.07.2015 г. Ищецът е бил нетрудоспособен
за срок от 2 – 3 месеца. Към момента на прегледа от вещото лице на 26.02.2018 г.
състоянието на ищеца е добро, работоспособността му е възстановена – движенията
във врата са свободни, двигателната и сетивна дейност не е нарушена. Въпреки
това, ищецът е с продължаващите оплаквания от непостоянни болки във врата при
неблагоприятни метеорологични условия, които обаче не нарушават трудовата му и
социална активност.
Видно от психиатричната
оценка от 17.06.2015 г. след извършен преглед от психиатър е установено при
ищеца е налице постравматично стресово разстройство с краткотрайна депресивна
реакция, което отговаряна разстройство на здравето неопасно за живота.
Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника и деликвента, управлявал лек автомобил Гранд Чероке с рег. № *******,
валидна към 03.05.2015 г. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което
съдът намира за противоправно – движейки се със скорост над разрешената за
района, не намаляйки скоростта/не
спирайки при спрели пред него автомобили, в нарушение на правилата за движение
по пътищата, в резултат на което ударил управлявания от ищеца автомобил и причинил телесни увреждания на последния.
Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от СМЕ и САТЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
степента и характера на телесното увреждане, продължителността интензитета на
физическите болки, други страдания и неудобства, период на възстановяване,
начина на настъпване на произшествието. В резултат на процесното произшествие е
увредено неимущественото благо на ищеца – правото на здраве, което според
Световната здравна организация се състой от три фактора – физически, психически
и социален. Физическите уреждания – травмата на гръдния кош, врата и нервните
шийни коренчета са причинили интензивни болки и страдания около месец след
инцидента и умерени за период до 3 месеца, като движенията на врата на ищеца за
това време за били ограничени. Лечението се е състояло в прием на
медикаментозни средства и неколкократна физиотерапия. Към момента движенията му
са свободни, но се оплаква от непостоянни болки във врата при неблагоприятни
метеорологични условия. Поради липса необходимите медицински изследвания не
може да се установи перспективата за развитие на настъпилото увреждане на
нервните шийни коренчета. За психическото състояние на ищеца се установява, че страда от постравматично стресово
разстройство с краткотрайна депресивна реакция. Съдът счита тези последици за
психиката за нормални, обичайни предвид естеството на събитието. Към
момента на настъпване на увреждането ищецът е бил на 30 г., като за периода на
2 – 3 месеца той е бил нетрудоспособен. Въз основа на изложеното съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на процесното произшествие, изразяващи претъпените от него в болки и
страдания, е в размер на 10000 лв. До посочения размер искът следва да се уважи
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв. При
определяне на този размер съдът се ръководи основно от обществената мяра за
справедливост, утвърдена чрез съдебната практика по дела с подобни увреждания и
като съобрази отликите в настоящия случай (Решение № 1073 от 27.05.2016 г. на
САС по в. гр. д. № 5543/2015 г.: „…Настоящата
инстанция счита, че периодът на възстановяване не е дълъг, самата травма не е
много тежка и е излекувана напълно. При такъв удар - т.нар - "камшичен
удар" е възможно да настъпят сериозни последици за здравето на
пострадалия, включително е летален изход, но съдът следва да прецени
конкретните факти, а не вероятните такива. В случая навяхването не е довело до
трайни последици за здравето на ищеца, а младата му възраст само способства за
по-бързото възстановяване.“). Съдът приема, че в настоящия случай увредата
е относително лека, без счупване на кости или разкъсни рани, дискомфортът от
интензивните болки не е бил дълготраен, ищецът не е имал сериозни затруднения в
ежедневието си от битово естество, нито е бил препятстван да се придвижва
свободно сериозни, а към момента
здравето му е изцяло възстановено. Всичко това обуславя извода на съда, че
справедливият размер на обезщетението за тези 3 месеца дискомфорт е в размер на
10000 лв., а сума в по-висок размер би представлявала източник на неоснователно
обогатяване, несъответна на естеството, тежестта и възстановителния период на
процесното увреждане.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. За да е налице съпричиняване е необходимо не
само поведението на ищеца да е противоправно, но и то да е в причинна връзка с
настъпилото произшествие или вреди, като доказването на тези обстоятелства е в
тежест на ответника. Ответникът твърди, че ищецът е пътувал без предпазен колан,
като така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. От СМЕ и САТЕ се
установява, че гръдната травма вероятно не би настъпила, ако е бил поставен
правилно предпазен колан, но основаното физическо увреждане, на което се основава
претенцията си ищеца – шийната травма може да настъпи и при поставен предпазен
колан, защото последния не може да предпази главата на водача от камшичния
удар. Тъй като по делото не са представени доказателства, които да обосноват
извода, че ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан, съдът намира, че
ищецът не е допринесъл за настъпване на вредите и възражението за съпричиняване
е неоснователно.
По обратния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С оглед частичното уважаване на главния иск, обратният иск следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ застрахователят има
право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
При липса на данни за вляза в сила присъда или друг акт с последиците на
влязла в сила присъда, това обстоятелство може да се установи в производството
по чл.274, ал.1 т.1, предл. първо КЗ /отм./ и със съставения от контролния
орган протокол за пътно транспортно произшествие. Този протокол, чието
съдържание е нормативно установено с Приложение №1 към чл.3, ал.1 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, се съставя
от длъжностно лице (служител на МВР) в кръга на неговите служебни задължения и
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти – в този смисъл и
постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – Решение №24 от 10.03.2011
г. по т. д. 444/2010 г., І т.о.; Решение № 73 от 22.06.2012 г. по т.д.
№423/2011 г., І т.о., Решение №15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I
т. о. и др. От Констативен протокол № К – 359 от 03.05.2015г. за настъпило на
същата дата около 23:20ч. пътнотранспортно произшествие се установява, че
„участник 1“ – водачът на Гранд Чероке е с 1.62 промила алкохол с кръвта,
съгласно данни от „Алкотест – Дрегер“7410+, №0055, проба№03445. С оглед
разпоредбата на чл.5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ на
водачите е забранено да управляват моторни превозни средства след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0.5 на хиляда (промила).
Констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител на МВР относно
стойността на алкохол в кръвта на водача е обвързваща за съда, доколкото
документът не е оспорен чрез представяне на доказателства, оборващи отразените
в него факти. Въз основа на това съдът установява, че водачът на Гранд Чероке е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно, след като ответникът по обратния иск е шофирал след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
той дължи на застрахователя по гражданската отговорност платеното от последния
застрахователно обезщетение. Уважаването на прекия иск по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е предпоставка за уважаване на евентуалния, като се
създава условно изпълнително основание – то възниква при условие, че ищецът по
обратния иск изпълни задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза на 10000 лв., то обратният иск следва да се
уважи в предявения частичен размер от 10000 лв. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно с уважената част от иска в размер на 406 лв.
На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Доколкото в представения договор за
правна помощ не е разграничена сумата, платена за защита по първоначалния иск и
сумата за защита по обратния, съдът приема, че възнаграждението по двата иска е
по равно – 2000 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на така
получения размер на възнаграждението, тъй като то е под минималния съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното при възлагане на разноските в
тежест на ищеца следва да се включи половината от адвокатското възнаграждение и
разноските за експертизите. Изчислени по този ред, разноските на ответника са в
размер на 1840 лв.
Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати на ищеца по
обратния иск направените разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса
и особен представител, съразмерно с уважената част от иска - в размер на 2676 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса в размер на 400 лв. и разноските за експертизи в размер на 300
лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати на Х.П.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 03.05.2015г., заедно със законната лихва от 03.05.2015 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.“ И.
АД, ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати на адв. В.В.О.,
ЕГН:**********, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 406 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Х.П.П., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
1840 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 300 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА М.Г. А.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***. „*******, ап. 43, да
заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК“ *******, с адрес: ***, на
основание чл. 274, ал.1, т.1 и чл. 274, ал.2 КЗ/отм./ сумата от 10000 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение на Х.П.П., ЕГН: **********, за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 03.05.2015г., при условие, че сумата бъде заплатена от З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, на Х.П.П., ЕГН: **********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26000
лв.
ОСЪЖДА М.Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***.
„*******, ап. 43, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1826.92лв, представляваща съдебни разноски по обратния иск.
Решението е постановено при участието на М.Г. А., ЕГН:**********, в качеството на
трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: