Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.04.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2020 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1033 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
1593/18.11.2019г., постановено по гр.д. № 1348/2019г. по описа на Районен съд –
С.З., с което е признато за установено, че „А.” ООД дължи на П.И.Д. сумата от
914.10 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 4.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 117.29 лв. лихва за периода 31.08.2017 г. до 4.12.2018 г., за които суми
е налице издадена заповед за изпълнение № 3520 от 06.12.2018 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6149/2018 г. по описа
на РС С.З..
Въззивникът
„А.” ООД излага съображения за неправилност на решението. Правят се оплаквания
за незаконосъобразност и необоснованост, като са изложени подробни съображения
с искане да се отмени постановеното решение и да се отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор в
законоустановения срок, с който въззиваемият П.И.Д. излага
съображения, че жалбата е неоснователна, като моли да се потвърди обжалваното
решение. Взема становище по направените оплаквания. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанионния съд е
предявен иск с правно основание 415 във вр. с чл. 422
от ГПК.
Ищецът П.И.Д. моли съда да постанови съдебно решение, с
което на основание договор № 72 от 20.07.2016 г., за обработване на ПИ 069006,
с. М., общ. С.З., съгласно който арендатора се задължил да заплати рента в
размер на
На основание Договор № 135 от 18.08.2014 г., за
обработване на ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ № 051004, № 019014 и № 063002, с. М., Общ. С.З.,
съгласно който договор арендатора се задължил да заплати рента в размер на
Моли съда да осъди „А.” ООД да заплати на П.И.Д. и
дължимата законна лихва за периода, от когато вземането станало изискуемо, а
именно от 31.08.2017 г. до 04.12.2018 г. (датата на входиране
на заявление за издаване на заповед № 3520 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по което е образувано гр.д. № 6149/2018 г. на РС-С.З.), в
размер на 117,29 лева, заедно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението - 04.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както
и да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски по делото и
адвокатско възнаграждение.
С молба от 12.03.2019 г. ищецът уточнява, че е предявил установителен иск за дължимите суми в размер на 179.94 лв.,
сумата от 734.16 лв. и законна лихва в размер на 117.29 лв.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.”
ООД, с който оспорва предявените искове.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6149/2018 г. по описа на РС С.З. е налице
издадена заповед за изпълнение № 3520 от 06.12.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с
която „А.” ООД е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 914.10 лв. – главница, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 4.12.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 117.29 лв. лихва за периода 31.08.2017 г. до
4.12.2018 г., както и 25 лева ДТ и 300,00 лева адв. възнаграждение.
По делото е представен договор за аренда на земеделска З.
№ 72, сключен на 20.07.2016 г. между “Корола М” ООД и
И. Г.Б., в качеството му на управител на „А.” ООД, като първият е предоставил
на арендатора за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ
4.998 дка., за срок от 1 година.
По делото е представен и договор за наемане на земеделска
З. № 135 от 18.08.2014 г., сключен между Ц.П.Д., С.П.Ш., П.П.Д.и
С.Т.М. и И. Г.Б., в качеството му на управител на „А.” ООД, като първите са
предоставили на арендатора за временно и възмездно ползване земеделски земи с
обща площ 24.972 дка., за срок от 2 години.
По делото е представен нотариален акт № 188, том 4, рег.
№ 3827, дело № 519/2016 г. на нотариус Христо Спасов, видно от който Ц.П.Д., С.П.Ш.,
П.П.Д.и С.Т.М. са продали на П.И.Д. следните
земеделски земи:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 051004, находящ
се в землището на с. М., общ. С.З., ЕКАТТЕ 46098, в местността "Г.Ч.",
с площ от 6,924 дка - оризище;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 019014, находящ
се в землището на с. М., общ. С.З., ЕКАТТЕ 46098, в местността "Т.Б.",
с площ от 2,946 дка - нива;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 063002, находящ
се в землището на с. М., общ. С.З., ЕКАТТЕ 46098, в местността "Г.Г.", с площ от 14,602 дка – оризище.
По делото е представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 189, т. 4, рег.№ 3826, дело № 520/2016 г. на нотариус Христо
Спасов, видно от който „Карола М” ООД е продала на П.И.Д.
недвижим имот, представляващ оризище с площ 4.998 дка в м. „П.К.” в землището
на село М..
Видно от нотариална покана под peг.
№ 19112, том 6, акт 19 от 22.10.2018г. на нотариус Денчо Н. ищецът е изпратил
до управителя на ответното дружество покана да му се заплати дължимата рента за
обработване на З.та в общ размер на 1031.45 лв. в седемдневен срок от
получаване на същата по банков път, като е посочил и банковата си сметка.
Нотариалната покана е получена от управителя на ответното дружество на
24.10.2018 г.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелката
К.Б.Ж.заявява, че работи при ответника
като отчетник от 14 години. Ответникът произвеждал зърнени култури –
пшеница, ечемик, слънчоглед. П. го познавала като арендодател.
Ищецът купувал З. в с. М. и я отдавал на
арендатора. Заявява, че ищецът няколко
пъти идвал да си взема рентата през
Свидетелят И. Г.В. заявява,че познава П. от много отдавна, той е клиент на
Агенцията „З.“, на която той е управител. За конкретната З. неговата фирма
посредничили за покупката на З.та. Знаел, че ответникът е арендатор в с. М., но
не го познавал лично. След това даже той ги е обвинявал, че са му продали З., с
която има проблеми и не може да си вземе парите от арендатора. Свидетелят твърди, че всички, които са
продавали З. в с.М. имат проблеми с
арендатора и не си получават парите.
По делото са депозирани първоначална и повторна съдебна-
агротехническа експертизи, които съдът възприема като добросъвестно изготвени.
В първоначалното заключение вещото лице сочи, че общо дължимото количество
зърно съгласно наемните договори за процесните имоти
е
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивният съд приема, че в
настоящия случай, сключените между страните договори не са в предвидената в Закона
за арендата в земеделието форма за възмездно ползване на земеделска З.,
поради което същите са се конвертирали в действителни договори за наем/ в този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2/2015 г.,
ОСГТК/.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните
може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта
на сключване на договора за наем и предоставяне на вещта за ползване на
ответника, а последния следва да установи факта на плащане на наемната цената
за процесния период.
В чл. 4 от процесните договори
е посочено, че срока за получаване на договорената аренда е до 30 август, а в
чл. 5 е че при неспазване на горепосочените срокове арендното
плащане се извършва по минимални пазарни цени, действащи в определения за
получаване срок на арендата.
В настоящия случай ответникът е избрал да изпълни в
натура за стопанската 2016/2017 г. и е предложил на ищеца земеделски
продукти-зърно, но последният не се е явил да го получи, което не означава, че
задължението не е търсимо по аргумент от чл. 68 б. "в" ЗЗД. В случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, където е
посочено, че ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът
може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място,
определено от районния съд по местоизпълнението. По
делото не са представени доказателства, ответното дружество да е изпълнило
горепосоченото задължение, нещо повече в нотариалната покана, получена от
ответника на 24.10.2018 г., ищецът е
посочил банковата си сметка. Поради това настоящата съдебна инстанция намира,
че „А.” ООД не се е освободило от задължението си да престира
дължимото по процесните договори и следователно
предявеният установителен иск за главница е
основателен и доказан в размер на 914.10 лв.
С оглед основателността на
главния иск, основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в размер на 117.29 лв. за периода 31.08.2017 г. до 4.12.2018 г.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „А.” ООД следва да заплати на П.И.Д.
направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1593/18.11.2019г., постановено
по гр.д. № 1348/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА
„А.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. “***да
заплати на П.И.Д., ЕГН ********** *** ***направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.