Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 13.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………………...……………….……. и в присъствието
на прокурора ………………………...……….. като
разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 62 по
описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е жалба от *** ЕООД с.***, Община гр.Л., ЕИК *** чрез Управителя Д.П.С., с посочено правно основание чл.435, ал.2, т.2 във вр.
чл.444, т.8 ГПК вр. чл.94, ал.2 вр. ал.1
от ЗДБРБ за 2020г., като обжалва Запора на получените от ДФ Земеделие парични
средства по банковата сметка на Дружеството в Банка *** ЕАД клон гр.П. с превод
на 17.12.2019г. в размер на 94 281,32лв., представляващи целево
предоставени средства по Схема за единно плащане на площ 2019г.
Прави искане да отмени
обжалваното действие на съдебния изпълнител поради несеквестируемост на
субсидиите му, превеждани от ***.
За ответника по жалбата – ***
ЕООД гр.П., ЕИК *** чрез Управителя З.Г.С. становище не се изразява – л.5 от делото.
Депозирано е становище от ЧСИ Н.
Вангелова, рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ПлОС – л.6 от
делото, в което се твърди, че изп. дело № 245/2019г. на ЧСИ е образувано въз
основа на издадени обезпечителни Заповеди – три броя, в изпълнение на които са
наложени запори на банковите сметки на Дружеството – жалбоподател в посочените
в Заповедите банки. Сумите, които са под запор стоят по сметките на Дружеството
в банката. За съдебния изпълнител не е известно какви суми и от къде постъпват
по сметките, а той изпълнява обезпечителните Заповеди. По тази причина е
указала на *** ЕООД да поиска частично
вдигане на запора, върху сумите които счита за несеквестируеми от съда,
постановил обезпечението.
Предвид липсата на връчено съобщение за
запора по изп. дело, извършваните справки от земеделския производител в
кантората на ЧСИ и подаденото искане вх. № 7693/12.12.2019г. от земеделския
производител до ЧСИ да бъде уведомен какви запори по кои сметки са наложени,
молбата му за вдигане на запора по сметката в Б***А ЕАД клон гр.П. вх. №
7956/20. 12.2019г., становището на ЧСИ по този въпрос – л.67 от изп. дело и
връщането в цялост на изпратеното писмо с обратна разписка на 13.01.2020г. в
кантората на ЧСИ, както и твърденията на Управителя на жалбоподателя за
узнаване на превода от *** и запора по сметката в Б*** ЕАД клон гр.П. – посетил
банката на 27.12.2019г. при което узнал, а на 09.01.2020г. подал жалбата, то
същата е депозирана в преклузивния срок.
Според чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Макар изп. дело да не е класическо
принудително изпълнение, а образувано въз основа на обезпечителни Заповеди, то
предвид чл.400 ГПК налагането на запора се извършва по правилата на
изпълнителното производство.
След като това е така, то т.1 от ТРОСГТК
№ 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ изяснява, че налагането на запор представлява
насочване на принудително изпълнение, а наред с това че е недопустимо
налагането на запор върху несеквестируема вещ.
След като жалбоподателят смята
имуществото, което е запорирано за несеквестируемо и се позовава на чл.435
ал.2, т.2 ГПК то жалбата е процесуално допустима.
Установено
от писмените доказателства, представени с допълнение към жалбата от
29.01.2020г. е, че жалбоподателят е земеделски производител и по запорираната сметка в Б***
ЕАД клон гр.П. е постъпила на 17.12.2019г. сумата от 94 281,32лв. от ДФ
Земеделие по СЕПП 2019г.
В чл.38а от ЗПЗП са посочени видовете
схеми за директни плащания, между които е и схемата за единно плащане на площ (СЕПП).
Съгласно чл.1 ЗПЗП, същият урежда
държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските
производители (т.1); акредитацията, структурата и
контрола върху Разплащателната агенция-РА (т.3); прилагането на схемите за
директни плащания в съответствие с ОСП на ЕС (т.6).Съгласно чл.2б от същия е
акредитирана една РА, която извършва всички плащания на територията на страната
от ЕФГЗ, ЕФРСР и ЕФМДР.
Съгласно §1, т.50 от ДР на ЗПЗП
„публично финансиране“ са средства,
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа,
който ги предоставя.
Съдът приема, че макар и средствата,
отпуснати от европейските фондове, изплащани от ДФ“Земеделие“ по посочените
схеми за подпомагане на земеделските производители от фондовете на ЕС, да са
публични финансови средства (чл.17а от ЗПЗП), то същите
не са част от държавния бюджет, с оглед на определената му структура в чл.42 -
чл.44 от ЗПФ.
Съгласно чл.8, ал.1 ЗПФ средствата от
ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от
бюджетните организации чрез сметки и средства от ЕС. Съгласно чл.141 от ЗПФ
сметките за средства от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските
бюджети и в останалите бюджети.
Ето защо са неприложими разпоредбите
на чл.520 ГПК. Жалбоподателят като
земеделски производител не е бюджетно субсидирано заведение, не се касае за
отпусната субсидия от държавния бюджет, а ал.2 е приложима само за средства от
ЕС, получени от общините, а не и от други правни субекти.
От друга страна, изхождайки от уредбата
на финансовите средства, предоставяни в изпълнение на реализирането на общата
селскостопанска политика на ЕС ( като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол) - Регламент (ЕС) № 1306/2013г. на ЕП и на Съвета
от 17.12.2013г., следва да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като
целево предоставените средства от държавния бюджет (в т.см. е Решение № 143/25.10.2017
г. по гр.д.№ 4666/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Бенефициер на това плащане е
земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие“ е акредитирана РА. Поради това, като
целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Несеквестируеми са вземанията на
длъжника по сметка в банка, когато по нея постъпват плащания по несеквестируеми
вземания и / или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато
по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и
вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват плащания
по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления (т.13 от ТР № 2/26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС на РБ).
Жалбата на длъжника земеделски
производител се явява основателна, тъй като е налице насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.
Препращането на жалбоподателя да
потърси защита чрез частична отмяна на наложения запор на сметката му в Б***
ЕАД клон гр.П. от страна на ЧСИ с довод, че само изпълнява обезпечителната
Заповед не държи сметка за разясненията в ТРОСГТК № 6 от 14 март 2014 год. по т.д. № 6/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС
на РБ – т.5 от същото - По въпроса предпоставка ли е за допускане на
обезпечение чрез налагане на запор принадлежността на имуществото - предмет на
обезпечението, към патримониума на ответника ОСГТК приема, че когато
постановената от съда обезпечителна мярка е запор на вземане, тя се налага от
съдебния изпълнител, който изпраща на третото задължено лице запорно съобщение
(чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 2, чл. 507, чл.515, чл.516 и чл.517 ГПК). Третото
лице може да признае задължението и да предаде дължимото на съдебния изпълнител
(чл. 508 ГПК), а ако не стори това съдебният изпълнител възлага на кредитора
вземането за събиране или вместо плащане (чл. 510 ГПК). Дали съществува запорираното
и непризнатото вземане ще се установи едва в производството по суброгаторния
иск (чл.134 ЗЗД), който е на разположение на кредитора, когато той твърди, че
съществува такова вземане. Ето защо, съществуването на вземането не може да
бъде проверено в обезпечителния процес. Независимо от това, проверката е безпредметна,
тъй като за дълга може да не съществуват документи, а ако съществуват мястото
на държането им е в длъжника, а не в неговия кредитор - молителят по
обезпечението.
Следва да бъдат отменени действията на ЧСИ,
изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, БАНКА: Банка *** ЕАД клон гр.П.,
ТИТУЛЯР: ***
ЕООД с.***, Община гр.Л., ЕИК *** чрез Управителя Д.П.С., по отношение на плащанията, извършени в полза на
длъжника от страна на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 92 281,32лв.
Водим от горното, П.ски окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Н.В., рег.№ ***, с район на
действие ОС - П., по изп.дело № ***, изразяващи се в наложен Запор върху
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, БАНКА: Банка *** ЕАД клон гр.П.,
ТИТУЛЯР: ***
ЕООД с.***, Община гр.Л., ЕИК *** чрез Управителя Д.П.С., по отношение на плащанията, извършени в полза на
длъжника от страна на Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 92 281,32лв.,
поради това че са несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 т.8 ГПК.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.